What do you think?
Rate this book
Милионерът
„Милионерът” е една от ярките български класически комедии, написана от Йордан Йовков(1880-1937) през 1930г. Тя е с изключително съвременно звучене, защото разкрива стремежа на българина към богатство и власт – страст, която е и днес неутолима. Как да се „хване” 1 милион, спечелен от един от героите – около тази амбиция се завърта интригата.
157 pages, Paperback
First published January 1, 1930
1 person is currently reading
7 people want to read
About the author
Yordan Yovkov
54 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
July 25, 2025
Рецензия: 4/5
Милионерът – Йордан Йовков
Милионерът е една от най-популярните и обичани Йовкови комедии, която съчетава хумор, човечност и тънка сатира върху обществените нрави. Постановката е лека на повърхността, но под нея се крият наблюдателност и ирония, типични за Йовков.
Разказът за бедния, но честен селянин, който се озовава в ролята на "милионер", за да удовлетвори обществените очаквания и семейството си, е едновременно забавен и тъжен. Чрез простички диалози и живи персонажи Йовков показва дълбока критика към показната слава, лицемерието и провинциалната алчност.
Макар и не толкова драматично дълбока като други негови творби, тази пиеса очарова с простотата и човечността си. Единственият минус е, че понякога комичните елементи се усещат леко театрални или остарели за днешния читател.
В обобщение:
Класическа българска комедия, която съчетава хумор и социален коментар. Забавна, умна и актуална и до днес. 4/5.
Милионерът – Йордан Йовков
Милионерът е една от най-популярните и обичани Йовкови комедии, която съчетава хумор, човечност и тънка сатира върху обществените нрави. Постановката е лека на повърхността, но под нея се крият наблюдателност и ирония, типични за Йовков.
Разказът за бедния, но честен селянин, който се озовава в ролята на "милионер", за да удовлетвори обществените очаквания и семейството си, е едновременно забавен и тъжен. Чрез простички диалози и живи персонажи Йовков показва дълбока критика към показната слава, лицемерието и провинциалната алчност.
Макар и не толкова драматично дълбока като други негови творби, тази пиеса очарова с простотата и човечността си. Единственият минус е, че понякога комичните елементи се усещат леко театрални или остарели за днешния читател.
В обобщение:
Класическа българска комедия, която съчетава хумор и социален коментар. Забавна, умна и актуална и до днес. 4/5.
Displaying 1 of 1 review