What do you think?
Rate this book
По острието на любовта
Ралица и нейните приятели са студенти, които току-що са завършили първата си година в университета. Те потеглят към малко село в подножието на Рила, където смятат да се забавляват. Настаняват се в къща за гости, намираща се в близост до тайнствен и необитаем дом. Последвалите неочаквани събития ги повеждат по следите на една невероятна любовна история, започнала преди повече от 70 години. В романа "По острието на любовта" ще откриете дълбоки емоции, разтърсващи чувства и огнени страсти.
222 pages, Paperback
Published January 1, 2020
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
March 2, 2020
“По острието на любовта” ни връща почти във времето на Димитър Димовия “Тютюн” и селския бит и живот на българите от онова време, като същевременно ни държи здраво стъпили в настоящето. В книгата се развиват паралелно две главни сюжетни линии, които опъват струните на напрежението от самото начало. Ралица е студентка, току-що завършила първи курс, когато решава да замине на почивка със свои колеги от университета, за да си починат след изпитите. “Случайният” ѝ избор да отидат в живописно рилско селце с еко пътеки, се оказва съдбоносен, защото там се разкрива потресаващата история на Рада – живяла някога в съседната къща на тази, в която са отседнали студентите. Това е втората сюжетна линия и основна тема на романа.
Животът на Рада е на пръв поглед съвсем логичен и предварително предначертан. Семейството ѝ я омъжва за добрият и работлив Цветан и макар тя да не е влюбена в него, свиква с уюта на семейния живот. Двамата се разбират добре, скоро се сдобиват с дете и като че ли нищо не им липсва. Докато не се появява Георги – братът на Цветан, който е военен и живее в София. Всички млади жени в селото са запленени от неговия чар и красивата му униформа. Ясно личи, че ще направи голяма кариера в града. Плановете му са насочени изключително към придобиването на власт и пари. По това време Цветан е в казарма и Рада е съвсем сама в къщата с бебето. Камен – бащата на двамата братя – моли Георги да нацепи дърва и да ѝ помогне с каквото може, докато мъжът ѝ отсъства. Той отива и, както можете да се досетите, искрата между тях пламва. През няколкото дни, когато Георги е в селото, всеки ден се виждат и прекарват един прекрасен ден в гората, след който всичко се променя.
После Георги си заминава за София, Цветан се прибира, но се разболява тежко и умира. Камен, дали заради случилото се със сина му, прекарва инсулт и остава прикован за леглото. Рада остава сама с малко дете и бременна с второ. Георги – вече успял и придобил голяма власт – отново се опитва да принуди жената на брат си да бъде негова, но тя отказва, макар и да е все още влюбена в него. Тогава той я гони от къщата, която по право е негова, не на Цветан, и тя се връща при родителите си. След смъртта на Камен Рада повдига дело и печели къщата, с което си навлича омразата на Георги. По това време в селото се случват доста нови неща. Георги е убеден комунист и говори на всички за светлото бъдеще, което Партията ще осигури. Но за целта е необходимо съдействие от страна на селяните. Георги назначава за кмет свой приятел, а на свещеникът заръчва да му докладва изповедта на всички селяни. Това е известна практика от времето на комунизма.
След време Рада прибира при себе си един млад и здрав физически мъж, за да ѝ помага с къщата и децата. Макар да не изпитва онази страст, която е изпитвала някога към Георги, тя намира своя пристан при новия си мъж – Веско. Георги обаче не се отказва и по всичко личи, че двамата нищо добро не ги чака. Тази къща като че ли е прокълната и нещо ужасяващо е надвиснало над нея.
Ралица и нейните колеги дочуват страшни неща, например, че къщата е обитавана от дух – дали на Рада или на Цветан, или на самия Георги – не се знае. Но вечер се чували шумове и никой не смеел да мине покрай къщата. Студентката обаче е решена да разнищи историята. Нещо повече, по странни стечения на обстоятелствата, животът ѝ е свързан със селото и жителите му. Първоначално родителите ѝ я кръстили Рада, но след това сменили името на Ралица. Раждането ѝ се случило по време на път за Самоков, който е съвсем близо до селото. Записана е, че е родена там.
Книгата се чете бързо, почти на един дъх и не те оставя и секунда да мислиш за друго, освен какво ще се случи по-нататък. Няма момент, в който да натежи или да дотегне, действието върви гладко и държи напрежението до финала. Интересно е, че наред с всичко останало, романът изважда от архивите старите български традиции, вярата в поличбите и разкрива моралът и начина на мислите на селяните от онова време. В книгата се сблъскваме с омразата и завистта на приятелите, любопитството на съседите, които искат да надзърнат в чуждата къща и чуждия живот, за да го изкоментират. Неща, които не са се променили значително и днес продължават да се срещат у някои хора. Също така книгата ни показва мечтата на всяко селско момиче – да се нагизди и да сложи скъпи дрехи, да отиде в столицата, да види как живеят в града, да стане дама, както и изключително погрешната представа на селяните за София.
Многопластов роман, който отдавна липсваше на българската литературна сцена. Янислава Вълкова определено спечели вниманието ми, както и на много други читатели. Силно препоръчвам книгата и съм убедена, че ще чуем още много отзиви след премиерата. А за самата история – няма как да не се запитаме – реална ли е или не. Отговорът оставям на вас и на самата Янислава.
Животът на Рада е на пръв поглед съвсем логичен и предварително предначертан. Семейството ѝ я омъжва за добрият и работлив Цветан и макар тя да не е влюбена в него, свиква с уюта на семейния живот. Двамата се разбират добре, скоро се сдобиват с дете и като че ли нищо не им липсва. Докато не се появява Георги – братът на Цветан, който е военен и живее в София. Всички млади жени в селото са запленени от неговия чар и красивата му униформа. Ясно личи, че ще направи голяма кариера в града. Плановете му са насочени изключително към придобиването на власт и пари. По това време Цветан е в казарма и Рада е съвсем сама в къщата с бебето. Камен – бащата на двамата братя – моли Георги да нацепи дърва и да ѝ помогне с каквото може, докато мъжът ѝ отсъства. Той отива и, както можете да се досетите, искрата между тях пламва. През няколкото дни, когато Георги е в селото, всеки ден се виждат и прекарват един прекрасен ден в гората, след който всичко се променя.
После Георги си заминава за София, Цветан се прибира, но се разболява тежко и умира. Камен, дали заради случилото се със сина му, прекарва инсулт и остава прикован за леглото. Рада остава сама с малко дете и бременна с второ. Георги – вече успял и придобил голяма власт – отново се опитва да принуди жената на брат си да бъде негова, но тя отказва, макар и да е все още влюбена в него. Тогава той я гони от къщата, която по право е негова, не на Цветан, и тя се връща при родителите си. След смъртта на Камен Рада повдига дело и печели къщата, с което си навлича омразата на Георги. По това време в селото се случват доста нови неща. Георги е убеден комунист и говори на всички за светлото бъдеще, което Партията ще осигури. Но за целта е необходимо съдействие от страна на селяните. Георги назначава за кмет свой приятел, а на свещеникът заръчва да му докладва изповедта на всички селяни. Това е известна практика от времето на комунизма.
След време Рада прибира при себе си един млад и здрав физически мъж, за да ѝ помага с къщата и децата. Макар да не изпитва онази страст, която е изпитвала някога към Георги, тя намира своя пристан при новия си мъж – Веско. Георги обаче не се отказва и по всичко личи, че двамата нищо добро не ги чака. Тази къща като че ли е прокълната и нещо ужасяващо е надвиснало над нея.
Ралица и нейните колеги дочуват страшни неща, например, че къщата е обитавана от дух – дали на Рада или на Цветан, или на самия Георги – не се знае. Но вечер се чували шумове и никой не смеел да мине покрай къщата. Студентката обаче е решена да разнищи историята. Нещо повече, по странни стечения на обстоятелствата, животът ѝ е свързан със селото и жителите му. Първоначално родителите ѝ я кръстили Рада, но след това сменили името на Ралица. Раждането ѝ се случило по време на път за Самоков, който е съвсем близо до селото. Записана е, че е родена там.
Книгата се чете бързо, почти на един дъх и не те оставя и секунда да мислиш за друго, освен какво ще се случи по-нататък. Няма момент, в който да натежи или да дотегне, действието върви гладко и държи напрежението до финала. Интересно е, че наред с всичко останало, романът изважда от архивите старите български традиции, вярата в поличбите и разкрива моралът и начина на мислите на селяните от онова време. В книгата се сблъскваме с омразата и завистта на приятелите, любопитството на съседите, които искат да надзърнат в чуждата къща и чуждия живот, за да го изкоментират. Неща, които не са се променили значително и днес продължават да се срещат у някои хора. Също така книгата ни показва мечтата на всяко селско момиче – да се нагизди и да сложи скъпи дрехи, да отиде в столицата, да види как живеят в града, да стане дама, както и изключително погрешната представа на селяните за София.
Многопластов роман, който отдавна липсваше на българската литературна сцена. Янислава Вълкова определено спечели вниманието ми, както и на много други читатели. Силно препоръчвам книгата и съм убедена, че ще чуем още много отзиви след премиерата. А за самата история – няма как да не се запитаме – реална ли е или не. Отговорът оставям на вас и на самата Янислава.
April 3, 2020
Цялото ревю вWanderbook
По острието на любовта“ е, както заглавието подсказва, любовен роман. Това обаче не е от онези романтични истории, които умиляват и те карат да повярваш в благосклонността на съдбата. Напротив, това е разказ за една унищожителна страст, разкриващ, че любовта и омразата са двете страни на една монета. "По острието на любовта" е толкова остро, че не може да се плъзнеш по него, без да прокървиш.
Отдавна не бях чела книга с точно такава романтична динамика, и може би точно затова непрекъснато оставах изненадана от обратите, които тя приемаше. Рада и Георги - мъжът, в когото тя се влюбва - много си приличат, в своя инат, твърдоглавие и страст; и именно затова сблъсъкът между тях е с такива размери и последици. Аз непрекъснато и силно се надявах, че влюбването ще премине в обич, а дали това става и дали твърде късно или точно навреме - няма да издавам на останалите бъдещи читатели. Но мисля, че пътят до това опрощение, така трънлив и за двамата герои, няма да ви остави безучастни и независимо дали ще им се ядосвате или ще сте съпричастни, няма да може да четете без емоция.
Историята се развива в няколко различни епохи (въпреки че на практика не ги делят много години, битът и начинът на мислене на хората толкова се различава, че си позволявам да ползвам тази по-голяма дума). Хареса ми, че докато четях, можех да ги различа и в начина, по който са написани. Книгата започва с една много фолклорна обстановка и това си личеше и в думите, избрани да опишат тази традиционна сватба. После този език си отива с настъпването на социализма, и както в речника на героите, така и на разказвача, се появяват съвсем нови думи. Този детайл ми хареса и ми помогна съвсем неусетно да премина през годините. И накрая - епизодите в наши дни си бяха... съвсем настоящи :D
Всъщност именно тази сюжетна нишка, разплитаща се 70 години след завръзката, донякъде ме разочарова. Като похват това разделяне на линиите обикновено много ми допада и от анотацията на книгата бе един от основните зарибяващи елементи. Тук не, че не ми хареса, а не ми достигна - и според мен не изпълни потенциала си. Искаше ми се приключенията на Ралица и приятели да бяха повече и евентуално изтеглени по-напред в повествованието. Както бяха построени нещата тук, ние виждаме и узнаваме много неща преди тях и това открадна от съспенса.
По острието на любовта“ е, както заглавието подсказва, любовен роман. Това обаче не е от онези романтични истории, които умиляват и те карат да повярваш в благосклонността на съдбата. Напротив, това е разказ за една унищожителна страст, разкриващ, че любовта и омразата са двете страни на една монета. "По острието на любовта" е толкова остро, че не може да се плъзнеш по него, без да прокървиш.
Отдавна не бях чела книга с точно такава романтична динамика, и може би точно затова непрекъснато оставах изненадана от обратите, които тя приемаше. Рада и Георги - мъжът, в когото тя се влюбва - много си приличат, в своя инат, твърдоглавие и страст; и именно затова сблъсъкът между тях е с такива размери и последици. Аз непрекъснато и силно се надявах, че влюбването ще премине в обич, а дали това става и дали твърде късно или точно навреме - няма да издавам на останалите бъдещи читатели. Но мисля, че пътят до това опрощение, така трънлив и за двамата герои, няма да ви остави безучастни и независимо дали ще им се ядосвате или ще сте съпричастни, няма да може да четете без емоция.
Историята се развива в няколко различни епохи (въпреки че на практика не ги делят много години, битът и начинът на мислене на хората толкова се различава, че си позволявам да ползвам тази по-голяма дума). Хареса ми, че докато четях, можех да ги различа и в начина, по който са написани. Книгата започва с една много фолклорна обстановка и това си личеше и в думите, избрани да опишат тази традиционна сватба. После този език си отива с настъпването на социализма, и както в речника на героите, така и на разказвача, се появяват съвсем нови думи. Този детайл ми хареса и ми помогна съвсем неусетно да премина през годините. И накрая - епизодите в наши дни си бяха... съвсем настоящи :D
Всъщност именно тази сюжетна нишка, разплитаща се 70 години след завръзката, донякъде ме разочарова. Като похват това разделяне на линиите обикновено много ми допада и от анотацията на книгата бе един от основните зарибяващи елементи. Тук не, че не ми хареса, а не ми достигна - и според мен не изпълни потенциала си. Искаше ми се приключенията на Ралица и приятели да бяха повече и евентуално изтеглени по-напред в повествованието. Както бяха построени нещата тук, ние виждаме и узнаваме много неща преди тях и това открадна от съспенса.
November 18, 2020
Прочетете цялото ревю в моя блог ---> The Book Pub
По стечение на обстоятелствата ноември ме срещна с романтичния роман на Янислава Вълкова – „По острието на любовта“. Книжката е кратичка и успях да я прочета сравнително бързо, а и стилът на писане предразполага за това. Като цяло се колебая за финалната си оценка за тази книга, защото имаше неща които ми харесаха [особено към финала], но и неща, които определено не.
***
За тези 220 страници се случват много събития, за които сякаш не остана време да бъдат достатъчно добре развити. Лично аз щях да се зарадвам на малко по-спокойно темпо на разказване и по-обстойно разглеждане на случващото се. Имах чувството, че през цялото време сюжетът бърза да ни покаже своята кулминация. Много неща ми се сториха недоизградени и сякаш авторката се е плъзгала по повърхността на своята история вместо да се гмурне една идея повече. Липсваше ми съспенс и нещата просто се случваха, без да има постепенен вървеж към ключовите развръзки.
***
Янислава е избрала да вмъкне и един по-фантастичен, но пък доста ключов момент към финала на книгата. Именно последните няколко глави вдигнаха оценката ми за романа, защото в тях хармонията между двете сюжетни линии бе видима и всичко имаше чудесна причинно следствена връзка. Случката на студентите около „къщата с духовете“ вкарва дори и за малко така търсеното от мен напрежение, а срещата на миналото с настоящето докарва очаквания мир в историята.
***
„По острието на любовта“ е обещаваща книга за бъдещото творчество на Янислава Вълкова, но по мое мнение тази история е можело да претърпи още малко развитие.
В този си вариант това е един роман, който не би те натоварил и можеш да разпуснеш с него след тежък ден с чаша хубаво питие. Радвам се, че се докоснах до още един нов за мен български автор и то в този жарн, който сякаш се избягва от нашенските писатели.
По стечение на обстоятелствата ноември ме срещна с романтичния роман на Янислава Вълкова – „По острието на любовта“. Книжката е кратичка и успях да я прочета сравнително бързо, а и стилът на писане предразполага за това. Като цяло се колебая за финалната си оценка за тази книга, защото имаше неща които ми харесаха [особено към финала], но и неща, които определено не.
***
За тези 220 страници се случват много събития, за които сякаш не остана време да бъдат достатъчно добре развити. Лично аз щях да се зарадвам на малко по-спокойно темпо на разказване и по-обстойно разглеждане на случващото се. Имах чувството, че през цялото време сюжетът бърза да ни покаже своята кулминация. Много неща ми се сториха недоизградени и сякаш авторката се е плъзгала по повърхността на своята история вместо да се гмурне една идея повече. Липсваше ми съспенс и нещата просто се случваха, без да има постепенен вървеж към ключовите развръзки.
***
Янислава е избрала да вмъкне и един по-фантастичен, но пък доста ключов момент към финала на книгата. Именно последните няколко глави вдигнаха оценката ми за романа, защото в тях хармонията между двете сюжетни линии бе видима и всичко имаше чудесна причинно следствена връзка. Случката на студентите около „къщата с духовете“ вкарва дори и за малко така търсеното от мен напрежение, а срещата на миналото с настоящето докарва очаквания мир в историята.
***
„По острието на любовта“ е обещаваща книга за бъдещото творчество на Янислава Вълкова, но по мое мнение тази история е можело да претърпи още малко развитие.
В този си вариант това е един роман, който не би те натоварил и можеш да разпуснеш с него след тежък ден с чаша хубаво питие. Радвам се, че се докоснах до още един нов за мен български автор и то в този жарн, който сякаш се избягва от нашенските писатели.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews