“По острието на любовта” ни връща почти във времето на Димитър Димовия “Тютюн” и селския бит и живот на българите от онова време, като същевременно ни държи здраво стъпили в настоящето. В книгата се развиват паралелно две главни сюжетни линии, които опъват струните на напрежението от самото начало. Ралица е студентка, току-що завършила първи курс, когато решава да замине на почивка със свои колеги от университета, за да си починат след изпитите. “Случайният” ѝ избор да отидат в живописно рилско селце с еко пътеки, се оказва съдбоносен, защото там се разкрива потресаващата история на Рада – живяла някога в съседната къща на тази, в която са отседнали студентите. Това е втората сюжетна линия и основна тема на романа.
Животът на Рада е на пръв поглед съвсем логичен и предварително предначертан. Семейството ѝ я омъжва за добрият и работлив Цветан и макар тя да не е влюбена в него, свиква с уюта на семейния живот. Двамата се разбират добре, скоро се сдобиват с дете и като че ли нищо не им липсва. Докато не се появява Георги – братът на Цветан, който е военен и живее в София. Всички млади жени в селото са запленени от неговия чар и красивата му униформа. Ясно личи, че ще направи голяма кариера в града. Плановете му са насочени изключително към придобиването на власт и пари. По това време Цветан е в казарма и Рада е съвсем сама в къщата с бебето. Камен – бащата на двамата братя – моли Георги да нацепи дърва и да ѝ помогне с каквото може, докато мъжът ѝ отсъства. Той отива и, както можете да се досетите, искрата между тях пламва. През няколкото дни, когато Георги е в селото, всеки ден се виждат и прекарват един прекрасен ден в гората, след който всичко се променя.
После Георги си заминава за София, Цветан се прибира, но се разболява тежко и умира. Камен, дали заради случилото се със сина му, прекарва инсулт и остава прикован за леглото. Рада остава сама с малко дете и бременна с второ. Георги – вече успял и придобил голяма власт – отново се опитва да принуди жената на брат си да бъде негова, но тя отказва, макар и да е все още влюбена в него. Тогава той я гони от къщата, която по право е негова, не на Цветан, и тя се връща при родителите си. След смъртта на Камен Рада повдига дело и печели къщата, с което си навлича омразата на Георги. По това време в селото се случват доста нови неща. Георги е убеден комунист и говори на всички за светлото бъдеще, което Партията ще осигури. Но за целта е необходимо съдействие от страна на селяните. Георги назначава за кмет свой приятел, а на свещеникът заръчва да му докладва изповедта на всички селяни. Това е известна практика от времето на комунизма.
След време Рада прибира при себе си един млад и здрав физически мъж, за да ѝ помага с къщата и децата. Макар да не изпитва онази страст, която е изпитвала някога към Георги, тя намира своя пристан при новия си мъж – Веско. Георги обаче не се отказва и по всичко личи, че двамата нищо добро не ги чака. Тази къща като че ли е прокълната и нещо ужасяващо е надвиснало над нея.
Ралица и нейните колеги дочуват страшни неща, например, че къщата е обитавана от дух – дали на Рада или на Цветан, или на самия Георги – не се знае. Но вечер се чували шумове и никой не смеел да мине покрай къщата. Студентката обаче е решена да разнищи историята. Нещо повече, по странни стечения на обстоятелствата, животът ѝ е свързан със селото и жителите му. Първоначално родителите ѝ я кръстили Рада, но след това сменили името на Ралица. Раждането ѝ се случило по време на път за Самоков, който е съвсем близо до селото. Записана е, че е родена там.
Книгата се чете бързо, почти на един дъх и не те оставя и секунда да мислиш за друго, освен какво ще се случи по-нататък. Няма момент, в който да натежи или да дотегне, действието върви гладко и държи напрежението до финала. Интересно е, че наред с всичко останало, романът изважда от архивите старите български традиции, вярата в поличбите и разкрива моралът и начина на мислите на селяните от онова време. В книгата се сблъскваме с омразата и завистта на приятелите, любопитството на съседите, които искат да надзърнат в чуждата къща и чуждия живот, за да го изкоментират. Неща, които не са се променили значително и днес продължават да се срещат у някои хора. Също така книгата ни показва мечтата на всяко селско момиче – да се нагизди и да сложи скъпи дрехи, да отиде в столицата, да види как живеят в града, да стане дама, както и изключително погрешната представа на селяните за София.
Многопластов роман, който отдавна липсваше на българската литературна сцена. Янислава Вълкова определено спечели вниманието ми, както и на много други читатели. Силно препоръчвам книгата и съм убедена, че ще чуем още много отзиви след премиерата. А за самата история – няма как да не се запитаме – реална ли е или не. Отговорът оставям на вас и на самата Янислава.