Мирабел беше като зелена трева за добитъци, като магнит за чукове, като психиатрия за психопати. Направо се лепяха по нея като филия за под. Изобилието от депресирани, биполярни, бивши наркомани; гениални, но откровено откачени психари, мъже с его колкото вселената и така нататък; я беше превърнало в специалист по доста психиатрични отклонения и тя с настървеност вървеше към следващия боклук с надеждата да намери в него диамант. Докато попадна на стара снимка от 1966 на непознати хора, която я метна чак в 1930 година, през поколения, мистерии и уникални човешки съдби - красиви и чаровни по един "винтидж" начин, така оплетени и вълнуващи, че Мирабел успя да премине през Перу и Чили, Русия, Мароко, Швейцария, Виена и къде ли не, за да разплете престъпления, наказания, липса на гордост и предразсъдъци, всички оплетени конци... по нейния си начин - не много скопосано, но почти резултатно.
Не знам как точно да събера мислите си и да напиша нещо за това малко красиво и скъпо нещо. Искрено откровена, на моменти брутално и саркастично откровена! Така съм се смяла! Толкова истинска и чиста! Книга за хората и любовта. Книга за мечтите на хората и гадната реалност! Книга за грозните неща, които харесват хората и смятат, че са качествени и смислени, защото всички сякаш за забравили за красотата в онези дребнички неща - примерно уличните лампи - колко са красиви, но ги търсим само когато е тъмно. Много, много докосваща Книга за истините от живота казани смело и в прав текст!
Мнението ми за тази книга ми е много високо, макар и оставеният ми рейтинг да не го отразява точно.
Това е втора книга, която прочитам на Гери Дечева и като най-добро нейно умение като автор, виждам суровата и реалната емоция вложена в романите. Засегнатите емоционални теми са познати на много от читателите, като основни са самотата, тъгата и любовта. Умението на автора да предава емоциите е забележително.
Това не остава романът безпроблемен. Сюжетът е разхвърлян и на моменти труден за проследяване. Константните появи на кратките историики на главната героиня, макар и добре написани и интересни, те изваждат от и без това разпокъсаната история. На няколко момента в книгата историята се чувстваше форсирана и ненатурално вървяща.
Макар и проблемите на романа, той остава за мен като една красива и емоционална книга, към която някой ден бих се върнал.
Често бъркани помежду си изрази, които имат коренно различно, но действително доста близко по съдба значение. Едната дума означава влюбен, а другата – лунатик. „Ние не умираме, Адриан. Ние живеем в спомен, в нечии очи, в картина, в сълза, в усмивка, в лилия, във всичко, което оставяме след себе си.” Това е изключително специална и интересна книга, която трудно се побира в описания. От онзи рядък тип, които като прочетеш се чудиш какво точно се е случило с ума и сетивата ти. Имаме главна героиня Мирабел, която се оказва „неволен и случаен” участник в една доста заплетена история. Книгата се развива в няколко времеви линии и има няколко отправни точки, които включват различни участници. На пръв поглед никой няма общо с другия, но действително изобщо няма да се окаже вярно. Духовете излизат от гардероба, спомени, срещи, събития. Развитие в застой, съвремие и минало. Неуспешните и крайно нелепи опити на една жена да открие „правилния” мъж днес в ерата на технологиите и интернет. Написана с много хумор, болка, откровеност, прямота и на места дори цинизъм, който навлиза в дебрите на жаргона по безобразно мъдър и гениален начин. Заигравката с такъв тип изразни средства е много опасна, но при Гери всичко е на мястото си и е повече от правилно позиционирано. Бих нарекла тази книга обсебваща по един налудничав и доста шантав начин. Изключително различна от всичко, което съм чела до сега като стил. Открояващ се и много специфичен. Някои от главите започват и завършват с метафорични и поучителни разкази. „И хората това помнят, лошото помнят. И търсят лошото и повода да те мразят, да те НЕобичат.Подаряваш му нещо, то мисли, че има уловка; даваш му пари, казва, че си търгаш; даваш евтино – не е качествено. Даваш скъпо – богатееш на гърба на бедните.” Това е творба за всичко в живота. Не вярвам, че има човек, който може да остане безразличен към нея. Наистина не мога да повярвам какво прочетох и колко великолепно устроен е умът на Гери. Тази жена е Вселена по един удивителен, свой си начин. Без претенция и каприз. Без суета. С много повече за разказване. Имах големи очаквания, но те бяха многократно надхвърлени. Не мога да ви разкажа почти нищо от сюжета, защото всяко изречение за него би издало тайни, които всеки трябва да разнищи и открие сам. „Няма случайности. Нещата са подредени назад до първия появил се атом. Страшно е, ако се замислиш.” Книгата е идеална за излизане от зоната на комфорт, но е и изключително леко четиво по отношение на емпатичното ѝ поглъщане и абсорбиране от сетивата. От цялото. Горещо препоръчвам на всеки, който не се определя като тесногръд. Благодаря на великата Гери Дечева за всичко! Тази книга ми беше повече от болезнено нужна точно сега, точно тук!
За първи път ,,гледам,, на Гери Дечева като писател, а не само издател. За тази книга ви трябва опит и житейски и повече мозъчни клетки. Имаме хронология от 1953-2018г., време през което се запознаваме с около 10-на персонажи и проследяваме живота им. Признам си направих си една верига/родословно дърво, за да не забравям кой на кого какъв е . (майка, втора жена, първи мъж, баща ,деца и пр.) Гери е майстор и талант, умее да вкъне напълно човешки теми : любов, омраза, загуба така умело пресъздадени, че си отбелязах към 20 любими цитати. Хуморът, макар и малко черен или по-скоро напълно реален е в умерената доза тук. Защото тъгата, болката, загубата и драмата присъстват, както и във всеки един живот. Нямам търпение да прочета най-новата й книгата, която вече е издадена. Определено имайте едно на ум, това изкуство и талант няма да бъде разбрано от всеки, НО според мен е редно да достигне до повече читатели ( с опит). https://www.youtube.com/watch?v=fEx3B...