Възможно ли е да обичаш двама човека едновременно? Как ги обичаш без да ги ощетиш и нараниш? Какво се случва, когато в уравнението са налице брак (при това щастлив) и дете? Историята на парижката издателка Вероник Вербрюгер не дава отговори на тези мои въпроси, но ги проследява и изследва. Много ми хареса романа. Вероятно на една друга възраст преди 15 г. не бих го оценила, но сега е точно по вкуса ми. Натали Скворнек успя да ме потопи в атмосфера на Париж и живота на главната ни героиня.
Историята е леко снобска, доста интелектуална, философска на моменти, засяга различни аспекти на изобразителното искуство. Много фина и елегантна.
Хареса ми стила на авторката. Изреченията на места са кратки и отсечени. Докато четох си представях чернобели диапозитиви, които се прожектират на стената един след друг:
Вероник наведена над книга
Забравила догаряща цигара в пепелник
подръпва нервно устни
тя загася поредната цигара само за да запали следващата
“Любовта на Вероник я е принудила да балансира между живота на жена и тревогите на майка”
“Той знае, че истинските, същностните метаморфози в любовта и изкуството на първо време се осъществяват тайно.”
“Те пребивават в различно време, където съществуващото другаде престава да съществува.”