Това ревю ще е малко изненада, но книгата ми хареса. Чела съм повечето и книги и са ми допаднали. Мисля, че настройката, че няма да четеш Хемингуей помага. Венета или който там е писал книгите със сигурност си е направил домашното. Това са сдъвкани и изплюти максими за живота, извадени от книги като проницателят, четирте споразумения и други и поднесени чрез нечия история. Героите, обикновенно са доста повърхностни и полски, но следват развитие и осъзнават някои от непреходните истини, които е хубаво да се научат, без значение под каква форма. Цялостната насока на книгите усмива показния лайфстайл на известните в България, много съм далече от него, не предполагам, че има истина в думите и. Може би хората, които ги четат, ще осъзнаят, че лъскавината на повърхността, обикновенно крие доста кал и ако помогне на някой да избегне няко лоше решение, ще е чудесно. Браво, мила ми Венето!