"Жажда" от Естер Херитсен обхваща един много кратък отрязък от живота на едно разделено семейство, но постепенно запълва празнините в настоящето с ретроспекия назад, за да се опита да обрисува задълбочен образ на героите и да изясни поне донякъде причините за разпада на семейството и отчуждението между тях.
Съвсем леко е загатнато (или поне Елизабет така го усеща), че преди появата на Коко, с Вилбърт са имали хармонични семейни взаимоотношения, а раждането на дъщерята е създало сътресения, но това е измамно усещане на Елизабет, в една от сцените на тяхното младежко опознаване, между тях липсва близост, емоция.
И двамата много си приличат, твърде много са фиксирани върху себе си и върху работата си, и докато за Елизабет това е достатъчно, тя се чувства завършена, ценена и дори особено близка с шефа си (за нея работата и колегите заместват семейната топлина), работата ѝ е съзидание, усещането, когато докосва рамките ѝ дава смисъл, то въпреки че не може да се откъсне от магазина си, за Вилбърт това не е достатъчно, той има нужда да споделя, да общува и да усеща, че е важен за жена си и търси начин да компенсира липсата с алкохол, а по-късно и с появата на Мириам вижда шанс да започне отначало, създавайки ново семейство, където да се чувства значим. В Мириам не се усеща топлота, но нейният контрол върху Вилбърт му създава усещане, че е важен, нещо, което е липсвало преди с Елизабет.
Между героите липсва близост, общуването е лишено от искреност, те не желаят да бъдат открити и разбрани, а просто правят и казват онова, което смятат за правилно. В тях липсва съпричастност и емпатия, желанието да доставяш щастие е заменено от нуждата да усещаш различни емоции и да изпитваш удоволствие - създадени от работата, храната, алкохола и случайния секс.
По тази причина, Елизабет просто съобщава на дъщеря си, че е болна и не ѝ остава много време, на най-неподходящото място и напълно лишено от емоции, сякаш разказва забавна случка. Истинска връзка между двете никога не е имало и може би като последен шанс да опознае майка си или да разбере повече за събитията от детството си, но и защото се предполага, че така е правилно, Коко се хваща за възможността да се пренесе да живее при нея. Времето, което прекарват заедно донякъде ги сближава, но между тях остава голяма дистанция, дори неудобство при общуването, Елизабет никога не е можела да бъде грижовна, показваща обич и налагаща граници, тя не знае как да се справи с дъщеря си и още от малка я е оставяла да руши цялата къща, да размества предметите, да размазва сок ("Мърсеше, чупеше и късаше"), но се е специализирала в почистването и възстанояването на фасадния вид на дома, "Той си пиеше бирата, докато тя стоеше до плота...изпъчила задник, за да го изкуши". За Елизабет единствената близост е физическа, тя просто не може да покаже по друг начин любовта си, а за Вилбърт това не е достатъчно и алкохолът е заместител, притъпява усещането за празнота.
Тази деструктивност у Коко не може да бъде съзнателно надрасната и тя продължава по същия път, като се лута между случайни връзки, храна и алкохол. Неумението и да създава и да намира смисъл не може лесно да бъде преодоляно и случайното ѝ решение да учи руска филология се оказва поредния опит за запълване на живота ѝ, но без да има потребността да се развива, тя не напредва, липсва ѝ мотивация и желание да постигне нещо повече. У нея липсват интереси и това прави общуването ѝ с Ханс непълноценно, тя не се интересува от него, от работата му, а и няма какво интересно да му каже, освен проблемите със семейството ѝ, които звучат шокиращо за страничен наблюдател, така нищо не ги свързва.
Сред героите няма нито един, който да може да бъде определен като симпатичен или положителен, но те просто не могат да бъдат други и не си дават сметка за своите липси и неудовлетвореност или поне не са наясно как да ги преодолеят.
Коко трябва да извърви много дълъг път, за да промени живота си, да се отърси от желанието за бързо консумиране на "вредни удоволствия" и да изгради себе си като завършена личност.