Виктор Пасков е български писател, музикант, музиковед и кинодраматург. Роден е на 10 септември 1949 в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 г. Работи в Германия като композитор, певец (джаз и опера) и критик (1976-80). Редактор в „София прес" - в излизащия по онова време на чужди езици седмичен вестник „Софийски новини" (1980-87). Редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1987-1990). През 1990-1992 г. живее в Париж. Директор на Бургаския театър и програмен директор на БНТ (средата на 90-те години). Директор на Българския културен център в Берлин (1995-98 и 2002-2004). Аташе на България в Швейцария (2006-2009. На 16 април 2009 г. умира в Берн от рак. Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г. Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“. Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005.
Едноименният киносценарий е истинско пиршество от жлъчна сатира на социалистическото изкуство, на контрола върху творците и на промяната – колко да е промяна – след падането на режима. С много хумор двамата автори разказват историята на младия Теофраст, чиито родители си имат проблеми с властите и в стремежа си да осигурят бъдеще на сина си, пишат за него пламенни творби в духа на социалистическото време и го убеждават да се дистанцира от дома си. Тези творби са приети възторжено, а неговите плахи опити да пише различни книги са приети на нож. Кариерата на набедения за гениален писател лети, получава куп облаги, недостъпни за обикновените хора, но с падането на режима палачинката се обръща по най-забавния възможен начин.