What do you think?
Rate this book
Законите на злото
Енергичният и целеустремен Мики Едуардс, щастливо женен и с дете, започва любовна авантюра с невръстната Барбара, дъщеря на приятелското семейство Киара. След една бурна вечер, подвластен на алкохол и наркотици, Мики извършва престъпление. Дали само те са виновни, или в случая действат неумолимите и скверни Закони на злото? В същото време в града пристига бившият любим на Барбара – Джордж Филипс – член на зловеща сатанинска организация… Около Мики и семейството му започват да стават странни и ужасяващи събития. Той е пред прага на лудостта, раздиран между вината, страха и отговорността към близките му…
Романът е динамичен, изпълнен със страховити сцени и почти непрекъснато напрежение.
Донко Найденов е автор на книгите: „В капана на неизвестното“, „Ударите на съдбата“, „Отвъд страха“, „Хоризонтите на лудостта“ и „Марудските катакомби“ Негови разкази са включени в много сборници, Алманаси и списания.
Романът е динамичен, изпълнен със страховити сцени и почти непрекъснато напрежение.
Донко Найденов е автор на книгите: „В капана на неизвестното“, „Ударите на съдбата“, „Отвъд страха“, „Хоризонтите на лудостта“ и „Марудските катакомби“ Негови разкази са включени в много сборници, Алманаси и списания.
290 pages, Paperback
Published January 1, 2020
21 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
February 25, 2020
Хареса ми, че Донко, типично в негов стил, не се е впуснал в самоцелен хорър, а се е постарал да ни разкрие вътрешната мотивация на героите си, поради което голяма част от ужаса се случва именно в техните глави. Също така намирам образа на Мики Едуардс, кривналият от монотонното русло на семейния живот съпруг, за доста по-пълнокръвен от този на сатаниста Джордж Филипс. Вторият е крайно непоследователен в действията си - хем намерил любовта на живота си, хем я зарязал, ама продължил да я обича, не усетих никаква логика... Искаше ми се и миналото му, вербуването му в Ордена, и пр. подробности от живота му да са малко по-обстойно представени, а не почти спуснати от въздуха... Но пък готиното е, че авторът направи хитра препратка към новелата Сборището на ренесансовите сатанисти от Ударите на съдбата - адмирирам тези изграждания на писателски Вселени.
Най не ми обади сетингът. С колегите хоръристи водим вечната война по този въпрос. Това, че си ситуирал героите си в малко американско градче съвсем не ги превръща автоматично в американци... В много от сцените те разговаряха помежду си като типични българи. Смятам, че родният сетинг щеше да пасне много по-удачно на този сюжет... Имаше и неразбории в чиновете от полицейската йерархия, както и в процедурите по събиране на доказателствен материал...
Но пък четивото определено успя да ме увлече и най-лакомо искам още много хорър-романи от родни автори да видят бял свят!!!
Най не ми обади сетингът. С колегите хоръристи водим вечната война по този въпрос. Това, че си ситуирал героите си в малко американско градче съвсем не ги превръща автоматично в американци... В много от сцените те разговаряха помежду си като типични българи. Смятам, че родният сетинг щеше да пасне много по-удачно на този сюжет... Имаше и неразбории в чиновете от полицейската йерархия, както и в процедурите по събиране на доказателствен материал...
Но пък четивото определено успя да ме увлече и най-лакомо искам още много хорър-романи от родни автори да видят бял свят!!!
December 3, 2020
Да започна с любимото ми нещо в цялостната проза на Донко. Всяко негово произведение лежи върху морбидни случки, които са се случили действително. Не говоря за цялостния сюжет, а за малките подробности и сравнения, които се промъкват между страниците - места, случаи, фенимени. Донко е търси и се е интересувал от страшното и необяснимото в реалния ни живот. Хубавото е, че вплита това толкова естествено в прозата си, че незапознатия читател даже не го отразява, сякаш е част от фантазията. Точно това умение да вкараш действителност, без да се дуеш - "виж колко знам", всеки път ми доставя истинско удоволствие. Романът не е изключение и вдигам една звезда само зараади това.
Историята е много добре разказана. Мики е обикновен човек и баща. Бачка здраво, учи за да подобри уменията си и си гледа жената и детето. Поне докато една нимфетка не му завърта главата. ТОва, което не знае е, че момичето е с минало, но необикновено. Това ще потопи Мики, а и града в който живее в кошмар от вътрешни терзания (за него) и ходещи по улиците ужаси (за всички останали).
Хареса ми как се набляга на вътрешния свят на главния герой. Обикновено подобни похвати са ми скучни (точно за това предпочитам и жанровата литераура), но Донко умело използва думите, за да отвлече вниманието на читателя от изтинските събития и да го доведе до бомбастичен финал.
Също като на Додо, не ми допадна епилога, въпреки че това си е също авторов похват и го е използвал и друг път (един-два пъти като критичен читател съм го молил да реже подобни сцени). Донко просто не обича да не довършва започнатото, дори и да нарани част от удоволствието на читателя.
Като за първи авторов роман направо е чудесна книгата. Очаквам следващия. Напред и нагоре.
Историята е много добре разказана. Мики е обикновен човек и баща. Бачка здраво, учи за да подобри уменията си и си гледа жената и детето. Поне докато една нимфетка не му завърта главата. ТОва, което не знае е, че момичето е с минало, но необикновено. Това ще потопи Мики, а и града в който живее в кошмар от вътрешни терзания (за него) и ходещи по улиците ужаси (за всички останали).
Хареса ми как се набляга на вътрешния свят на главния герой. Обикновено подобни похвати са ми скучни (точно за това предпочитам и жанровата литераура), но Донко умело използва думите, за да отвлече вниманието на читателя от изтинските събития и да го доведе до бомбастичен финал.
Също като на Додо, не ми допадна епилога, въпреки че това си е също авторов похват и го е използвал и друг път (един-два пъти като критичен читател съм го молил да реже подобни сцени). Донко просто не обича да не довършва започнатото, дори и да нарани част от удоволствието на читателя.
Като за първи авторов роман направо е чудесна книгата. Очаквам следващия. Напред и нагоре.
April 9, 2020
Изключително добре изграден главен герой! Читателят неусетно бива въведен във вътрешния свят на Мики и започва да съпреживява вълненията, вината и ужаса му. Тук не се натъкнах на повърхностно и безвкусно писане, не са използвани евтини трикове като неоправдана бързина на действието и самоцелни еротика и хорър, които да прикриват липсата на идеи и талант. Прочетох книгата с голямо удоволствие.
Единствената ми препоръка към автора е да запознава читателите си, поне накратко, с историите на някои по-второ/третостепенни герои (като свещеника) преди да ги включи в активно действие.
Единствената ми препоръка към автора е да запознава читателите си, поне накратко, с историите на някои по-второ/третостепенни герои (като свещеника) преди да ги включи в активно действие.
February 19, 2020
"Законите на злото" е книга, която носи атмосферата на хубав 80-тарски хорър - пропита с напрежение, злокобност, психологизъм, каращи сърцето да се разтупти по-силно в очакване на следващите събития.
Сюжетът е увлекателен и държащ читателя на нокти, а ако четете в малките часове на нощта, като мен, то не е изключено да поглеждате от време на време към прозореца - за всеки случай.
След чудесния сборник "Хоризонтите на лудостта", в дебютния си роман Донко Найденов е успял майсторски да вплете ужасявищи щрихи в живота на едно съвсем обикновено семейство. Какво ще се случи с тях, когато попаднат под суровите закони на злото?
Прочетете и ще узнаете... ако имате смелостта.
Сюжетът е увлекателен и държащ читателя на нокти, а ако четете в малките часове на нощта, като мен, то не е изключено да поглеждате от време на време към прозореца - за всеки случай.
След чудесния сборник "Хоризонтите на лудостта", в дебютния си роман Донко Найденов е успял майсторски да вплете ужасявищи щрихи в живота на едно съвсем обикновено семейство. Какво ще се случи с тях, когато попаднат под суровите закони на злото?
Прочетете и ще узнаете... ако имате смелостта.
April 2, 2020
Впечатлена съм. На пръв поглед идеята ми се видя позната и не ми се вярваше, че ще има grand finale изобщо. Главният персонаж Мики взе точно 1 (едно) нормално решение в цялата книга, но пък беше десятка. (Много ми хареса изграждането на персонажите. Мики ми е любимия от всички. Само съпругата му не можах да разбера много като поведение.)
Малко като в книгите на Стивън Кинг стигнах до момента, когато на 60% от книгата нещата са се оплескали до такава степен, че се чудиш какво по даволите има още да става - и тогава започва екшъна. Преди епилога останах с усещането, че може да се напише втора част и с удоволствие бих я прочела! Приятно съм изненадана колко лесно си четеше книгата - препоръчвам на всеки фен на мрачни истории с неочакван край.
Малко като в книгите на Стивън Кинг стигнах до момента, когато на 60% от книгата нещата са се оплескали до такава степен, че се чудиш какво по даволите има още да става - и тогава започва екшъна. Преди епилога останах с усещането, че може да се напише втора част и с удоволствие бих я прочела! Приятно съм изненадана колко лесно си четеше книгата - препоръчвам на всеки фен на мрачни истории с неочакван край.
February 10, 2020
Като "Престъпление и наказание" с демони! Може да прочетете цялото ми ревю на линка :)
https://citadelata.com/%d0%b7%d0%b0%d...
https://citadelata.com/%d0%b7%d0%b0%d...
March 22, 2020
Естествено, яка книга, като всички други на Донко. А и егати якото заглавие!
Много се радвам, че тази книга излезе, чакаме я от две години поне. Радвам се още, защото както за мен "Сърца от Стомана" бе първият ми роман, така и за Донко "Законите на Злото" е първи роман, досега чак такива дълги форми нямаме. Отделно че двете книги излязоха само с 2 месеца разлика.
Мики е пич за пример, който е началник в консервената фабрика на баща му. Животът му е подреден и уреден, изкарва добре, има жена и хлапе, дори се записва да учи висше, докато работи и всичко му върви. Чат-пат фамилно те се виждат на барбекю с приятелското семейство Киара. Какво става обаче, когато Барбара, досега малкото момиченце е израснало до прекрасна 17-годишна девойка, жадна за живот? Мики опитва едновременно толкова забранени досега плодове - изневяра, секс с непълнолетна, алкохол и наркотици, дори се потапя в това...
Естествено, логичният резултат не закъснява - Мики извършва престъпление и целият му досегашен подреден и стабилен живот започва застрашително да се клати, а носещите греди да припукват. На всичкото отгоре в града се появява Джордж, бившето гадже на Барбара, който иска да се събере отново с нея и е член на зловещият Орден на Ренесансовите Сатанисти. В целия град започват да се случват странни и ужасяващи събития.
Прочитането на тази книга ме хвърли в размисли. Ами ако всъщност всички ние се раждаме добри? Ако във всички ни изначално е заложено природата ни да е човеколюбива? И всъщност малкото от нас, които извършват престъпления, са подвластни на Законите на Злото? Закони - сурови и неумолими, които дебнат за проявления на лабилна психика, за да подхлъзнат добрите хора, а някои от тях да привлекат завинаги в мрака?
Тиражът е ограничен, така че побързайте да поръчате своята бройка от Донко, като му пишете на лично съобщение. И без това с тази карантина сте по цял ден сами в��ъщи, може да прочетете някоя хубава книга.
Много се радвам, че тази книга излезе, чакаме я от две години поне. Радвам се още, защото както за мен "Сърца от Стомана" бе първият ми роман, така и за Донко "Законите на Злото" е първи роман, досега чак такива дълги форми нямаме. Отделно че двете книги излязоха само с 2 месеца разлика.
Мики е пич за пример, който е началник в консервената фабрика на баща му. Животът му е подреден и уреден, изкарва добре, има жена и хлапе, дори се записва да учи висше, докато работи и всичко му върви. Чат-пат фамилно те се виждат на барбекю с приятелското семейство Киара. Какво става обаче, когато Барбара, досега малкото момиченце е израснало до прекрасна 17-годишна девойка, жадна за живот? Мики опитва едновременно толкова забранени досега плодове - изневяра, секс с непълнолетна, алкохол и наркотици, дори се потапя в това...
Естествено, логичният резултат не закъснява - Мики извършва престъпление и целият му досегашен подреден и стабилен живот започва застрашително да се клати, а носещите греди да припукват. На всичкото отгоре в града се появява Джордж, бившето гадже на Барбара, който иска да се събере отново с нея и е член на зловещият Орден на Ренесансовите Сатанисти. В целия град започват да се случват странни и ужасяващи събития.
Прочитането на тази книга ме хвърли в размисли. Ами ако всъщност всички ние се раждаме добри? Ако във всички ни изначално е заложено природата ни да е човеколюбива? И всъщност малкото от нас, които извършват престъпления, са подвластни на Законите на Злото? Закони - сурови и неумолими, които дебнат за проявления на лабилна психика, за да подхлъзнат добрите хора, а някои от тях да привлекат завинаги в мрака?
Тиражът е ограничен, така че побързайте да поръчате своята бройка от Донко, като му пишете на лично съобщение. И без това с тази карантина сте по цял ден сами в��ъщи, може да прочетете някоя хубава книга.
February 11, 2020
Поредният силен роман на автора Донко Найденов. Прочетох го на един дъх и наистина книгата е смразяваща! Романът е динамичен и съчетаващ в себе си крими и хорър жанра. То е произведение изпълнено със страховити сцени, редуващи се тежки, мрачни и кървави картини. ‘Законите на злото’ те държи в непрекъснато напрежение до самия край, роман, който силно се доближава до майсторите на хорър жанра, такива като Стивън Кинг, Дийн Кунц и др. Донко за пореден път доказва, че е един от най-добрите български автори и силно се надявам да продължи да ни радва с още нови творения!
February 9, 2020
И докато някои набедени за автори бездария продължават да чакат с изплезени езици пред задните части на Видинския, па белки им издаде книга без пари, Грандмастър Донко Найденов ражда нови и нови прекрасни творения, с които продължава да доказва, че малцина са хората, които могат да му стъпят на малкото пръстче. При това — забележете! — „Законите на злото“ не е с български сетинг! И не е детска приказчица, каквито е модерно да се бълват на килограм за пет стинки в последно време. Напротив! Донко плюе на всички „утвърдени“ похватчета на графомани и печалбари и пише онова, което иска. И онова, което хората искат от него — разбирай, безмилостен, непазарен, ненапудрен и нефондьотенизиран хорър. Така се прави! Браво, Донко, за пореден път става ясно, че някои неграмотници не могат да те настигнат, ако ще и срещу тях да тичаш. Так держать и смело напред!
March 9, 2020
Психологически трилър, който постепенно се превръща в демоничен хорър. Реалната ми оценка на книгата би трябвало да е около 4,5 звезди, но след като прочетох епилога бях готов да махна още поне две звезди. последната страница на книгата сякаш е писана от осмокласник който е изгледал пет осемдесетарски хоръра и е решил, че може да напише нещо в жанра. Такива изпълнения много принизяват иначе добре написаната книга. Ще се направя, че не съм прочел последната страница и ще си запазя хубавите впечатления от една прекрасна книга, написана в жанр който все по рядко виждаме в родните книжарници и е достоен за адмирации.
Най-силният елемент на книгата е великолепно развития главен персонаж и психологическият ужас през който преминава. Повествованието започва леко лъвкрафтово, постепенно добива трилърови краски ала Кунц, преминава през развръзка ала Стивън Кинг и завършва като в 80-тарски хорър на Ромеро.
Все пак имаше разни нещица които не ми допаднаха:
- Недоразвиването на някои от героите. Разследващият детектив беше просто загатнат персонаж, само защото в един момент някой трябва да разследва убийството. Щеше ми се да видя разгърнат повече този герой, от скептик и следващ доказателствата до - склонен да повярва на абсурдната логика, за да разреши случая. Джордж беше доста противоречив персонаж, липсваше логика в някои от действията му. Ако тези два персонажа бяха разгърнати толкова добре колкото на Мики, щеше да се получи великолепен сюжет проследен през три различни гледни точки.
- времената. смяната на времената и лицето в началото въобще не беше оправдано и не знам защо е останало така.
- сетинга - уж сме в Америка, а пък героите на моменти се държат и говорят като родни персонажи. Защо Мики търси безплатни торенти, или кварталните пиянки в селската кръчма подозрителни напомняха родните?
- Излишни моменти. Има нужда да се допишат някои персонажи, както и повече около историята на Ренесансовите сатанисти, но имаше и някои подробни описания в първата половина на книгата, които с нищо не допринасят на сюжета, като например - подробното описание на някакво мако измислено градче през което Джордж просто преминава.
Най-силният елемент на книгата е великолепно развития главен персонаж и психологическият ужас през който преминава. Повествованието започва леко лъвкрафтово, постепенно добива трилърови краски ала Кунц, преминава през развръзка ала Стивън Кинг и завършва като в 80-тарски хорър на Ромеро.
Все пак имаше разни нещица които не ми допаднаха:
- Недоразвиването на някои от героите. Разследващият детектив беше просто загатнат персонаж, само защото в един момент някой трябва да разследва убийството. Щеше ми се да видя разгърнат повече този герой, от скептик и следващ доказателствата до - склонен да повярва на абсурдната логика, за да разреши случая. Джордж беше доста противоречив персонаж, липсваше логика в някои от действията му. Ако тези два персонажа бяха разгърнати толкова добре колкото на Мики, щеше да се получи великолепен сюжет проследен през три различни гледни точки.
- времената. смяната на времената и лицето в началото въобще не беше оправдано и не знам защо е останало така.
- сетинга - уж сме в Америка, а пък героите на моменти се държат и говорят като родни персонажи. Защо Мики търси безплатни торенти, или кварталните пиянки в селската кръчма подозрителни напомняха родните?
- Излишни моменти. Има нужда да се допишат някои персонажи, както и повече около историята на Ренесансовите сатанисти, но имаше и някои подробни описания в първата половина на книгата, които с нищо не допринасят на сюжета, като например - подробното описание на някакво мако измислено градче през което Джордж просто преминава.
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 30, 2022
Давам петте звезди с чиста съвест. Харесвам психологически трилъри, харесвам добре разказани истории, които бягат от клишетата, харесвам изчистени сюжети - а книгата на Донко Найденов е всичко това. Но не само.
Още в началото се потопих в атмосферата на провинциалното градче Старбург, все едно бях там - турист, посетител, който знае, че "ще се случи нещо много лошо" и през цялото време е изпълнен с очаквания, буквално на всяка страница. Авторът умее не само да зададе точното настроение във всяка сцена, но и да предизвика читателя да го последва, дори ако последният знае, че ще стане свидетел на кървава сцена или демонични видения, или апокалиптични картини.
Друг от големите плюсове на романа за мен са прекрасно обрисуваните, реалистични образи. На първо място, разбира се, е главният герой - почтеният, работлив, скучноват Мики Едуардс, който допуска фатална грешка и попада в ада на собствената си съвест. Когато в скучното му ежедневие нахлува промяната, той преживява минути на радост, нови и непознати усещания, всяващи сладък хаос в подредения му живот. Но законите на злото го застигат и дните му се изпълват с ужас, самообвинения, разкаяние, страх от възмездие, лъжи... Животът му се превръща в кошмар, а той самият - в развалина.
Развитието на героя става на фона на странни и свръхестествени случки - прекрасно допълващи и подсилващи психологическия ужас, който преживява той.
Прочетох книгата с лекота и удоволствие, което за пореден път доказа, че когато хорърът
не е самоцел, а част от обмислена и добре разказана история, той само уплътнява възприятията на читателя и прави преживяването по-осезаемо и запомнящо се.
Още в началото се потопих в атмосферата на провинциалното градче Старбург, все едно бях там - турист, посетител, който знае, че "ще се случи нещо много лошо" и през цялото време е изпълнен с очаквания, буквално на всяка страница. Авторът умее не само да зададе точното настроение във всяка сцена, но и да предизвика читателя да го последва, дори ако последният знае, че ще стане свидетел на кървава сцена или демонични видения, или апокалиптични картини.
Друг от големите плюсове на романа за мен са прекрасно обрисуваните, реалистични образи. На първо място, разбира се, е главният герой - почтеният, работлив, скучноват Мики Едуардс, който допуска фатална грешка и попада в ада на собствената си съвест. Когато в скучното му ежедневие нахлува промяната, той преживява минути на радост, нови и непознати усещания, всяващи сладък хаос в подредения му живот. Но законите на злото го застигат и дните му се изпълват с ужас, самообвинения, разкаяние, страх от възмездие, лъжи... Животът му се превръща в кошмар, а той самият - в развалина.
Развитието на героя става на фона на странни и свръхестествени случки - прекрасно допълващи и подсилващи психологическия ужас, който преживява той.
Прочетох книгата с лекота и удоволствие, което за пореден път доказа, че когато хорърът
не е самоцел, а част от обмислена и добре разказана история, той само уплътнява възприятията на читателя и прави преживяването по-осезаемо и запомнящо се.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews