"Как едно момиче намира смисъла и губи всичко едновремнно! Как историята за любов надминава най-смелите ни мечти и издигайки ни в облаците от щастие, има силата да ни счупи на хиляди парченца! Как от подреден и почти предначертан живот Никол създава ежедневие, изпълнено с приключения с трепет... трепет, който я прави по-щастлива, отколкото някога си е представяла! Но колко ли ще трае това щастие и ще разцъфти ли розата накрая? Разберете в спиращия дъха роман - "Нецъфнали рози"!" Радост Тодорова
Никол е скромно, свенливо и доста крехко момиче от малък град, което попада във водовъртежа от емоции, светлини, звуци и див живот на Столицата и по-конкретно Студентски град. Приета в бленуваната от нея специалност, решена да учи и да развива себе си, ще се озове в епицентъра на една неочаквана любовна история. Сюжетът напомня на онези леки и приятни романтични филми, в които имаме съвременни Пепеляшка и принц. Главите са доста дълги, но четивото е написано по изключително лек и ненапрягащ начин, което позволява изчитането на един дъх. Имаме и още една сюжетна линия, която се появява с по-няколко реда в края на всяка глава. Разбира се накрая ще осъзнаем колко са свързани помежду си двете паралелни истории, макар в началото да не разбираме защо. А същевременно Никол намира и нещо също толкова ценно в студентския си нов живот – истинско приятелство. Обрати, интриги, странни съвпадения и един поне според мен отворен финал, който ни нашепва, че Цветина Иванова ни е подготвила продължение. Главната героиня за мен лично бе твърде неуверена в себе си, което на моменти особено в отношенията ѝ с „принца” беше леко дразнещо. Отдавам го на начина ѝ на живот преди големия град. Може би именно той ѝ е нужен, за да се пречупи. Книгата ще се хареса много на всеки, който обича романтичните истории, пресъздаващи приказките по модерен и съвременен начин. Това не е попречило на авторката да вмъкне и сериозни теми, с които да даде възможност за размисъл на четящите. Усещането ми за нея е, че има много приятна и слънчева енергия. Нямам представа дали историята, която ни разказва е близка до нея или е съвсем художествена измислица. Знаете, че този жанр не е сред най-предпочитаните от мен, затова и не мога да бъда особен критерий, за да си позволя да коментирам книгата. Върна ме в тийнейджърските години в гимназията, когато нещата бяха доста по-различни. Сигурна съм, че феновете на романтиката и елегантната еротика ще оценят подобаващо „Нецъфнали рози”. Вие чели ли сте книгата? Обичате ли книги от този жанр?
Липсата на оценка е, защото липсва опцията за отрицателен брой звезди. Подлъгах се да слушам книгата в Storytel и това беше голяма грешка. Не ми се беше случвало досега да увелича скоростта на възпроизвеждане до максимум само за да приключи по-бързо това мъчение. Историята е изключително плоска и предвидима. Отдавна не бях попадала на толкова слаба книга, а чета от всякакви жанрове и рядко се старая да не изоставям заглавия. Честно казано, не мога да си обясня високата оценка, която виждам тук. За мен тя изобщо не отразява качеството на книгата (или липсата на такова).
Според мен книгата по-скоро би допаднала на по-млади читатели. Става за разтоварване - класическа любовна история, с може би малко повече драма от необходимото и отворен край, каквито аз никак не харесвам. Предполагам във втората част ще станат ясни нещата.