"Как едно момиче намира смисъла и губи всичко едновремнно! Как историята за любов надминава най-смелите ни мечти и издигайки ни в облаците от щастие, има силата да ни счупи на хиляди парченца! Как от подреден и почти предначертан живот Никол създава ежедневие, изпълнено с приключения с трепет... трепет, който я прави по-щастлива, отколкото някога си е представяла! Но колко ли ще трае това щастие и ще разцъфти ли розата накрая? Разберете в спиращия дъха роман - "Нецъфнали рози"!" Радост Тодорова
Никол е скромно, свенливо и доста крехко момиче от малък град, което попада във водовъртежа от емоции, светлини, звуци и див живот на Столицата и по-конкретно Студентски град. Приета в бленуваната от нея специалност, решена да учи и да развива себе си, ще се озове в епицентъра на една неочаквана любовна история. Сюжетът напомня на онези леки и приятни романтични филми, в които имаме съвременни Пепеляшка и принц. Главите са доста дълги, но четивото е написано по изключително лек и ненапрягащ начин, което позволява изчитането на един дъх. Имаме и още една сюжетна линия, която се появява с по-няколко реда в края на всяка глава. Разбира се накрая ще осъзнаем колко са свързани помежду си двете паралелни истории, макар в началото да не разбираме защо. А същевременно Никол намира и нещо също толкова ценно в студентския си нов живот – истинско приятелство. Обрати, интриги, странни съвпадения и един поне според мен отворен финал, който ни нашепва, че Цветина Иванова ни е подготвила продължение. Главната героиня за мен лично бе твърде неуверена в себе си, което на моменти особено в отношенията ѝ с „принца” беше леко дразнещо. Отдавам го на начина ѝ на живот преди големия град. Може би именно той ѝ е нужен, за да се пречупи. Книгата ще се хареса много на всеки, който обича романтичните истории, пресъздаващи приказките по модерен и съвременен начин. Това не е попречило на авторката да вмъкне и сериозни теми, с които да даде възможност за размисъл на четящите. Усещането ми за нея е, че има много приятна и слънчева енергия. Нямам представа дали историята, която ни разказва е близка до нея или е съвсем художествена измислица. Знаете, че този жанр не е сред най-предпочитаните от мен, затова и не мога да бъда особен критерий, за да си позволя да коментирам книгата. Върна ме в тийнейджърските години в гимназията, когато нещата бяха доста по-различни. Сигурна съм, че феновете на романтиката и елегантната еротика ще оценят подобаващо „Нецъфнали рози”. Вие чели ли сте книгата? Обичате ли книги от този жанр?
Според мен книгата по-скоро би допаднала на по-млади читатели. Става за разтоварване - класическа любовна история, с може би малко повече драма от необходимото и отворен край, каквито аз никак не харесвам. Предполагам във втората част ще станат ясни нещата.