А точно по това време предприемчивият домоуправител Пешо е стоварил до жилищните блокове огромна купчина боклук. Той е готов на всяка шмекерия, за да успокои вбесените си съседи. Затова и привлича на своя страна доверчивия кум на Спас – Страхил. Далаверата е почти уредена, когато тяхната част от града се оказва заразена и надлежно изолирана с висока стена.И правилата вече са различни. Жертвите на вируса взимат мерки, за да опазят тайните си. Но Спас има намерение да се възползва от ситуацията докрай – и да накара всички да признаят… ами… всичко! На прицела му са коучовете, феминистките, веганите, хипстърите и разбира се, блестящата с интелектуалната си недостатъчност негова дъщеря Гергана.
Задава се революция!И само Спас може да спаси… себе си.Добре де, и всички останали – по изключение.
Вторият книжен Спас е дори по-добър от първия! Характерният битовизъм лъха от всяка страница, повече от купчината боклук пред двайсети блок в мистичния столичен квартал "Райко Алексиев". Идеята с веритас-вируса, който кара хората да избълват най-съктровените си тайни води до прекрасни, полит-некоректни ситуации! Чакам с нетърпение следващия, а завръзката накрая е предпоставка за поне още няколко книжки и появяване на Iron Man (примерно).
Доста повече ми хареса от Просто Спас. Веритас-вирусът, проникнал в подходящите хора доведе до наистина смешни ситуации, а заигравките с веганите, хипстърите, ЛГБТ-тата и пр., и пр. бяха на ниво. Първата книжка получи 4ворка с леко закръгляне нагоре, тук, пак така, но 5орка :)
Добре се посмях, хареса ми. Отново е пълно със закачки с какво ли не, а футболните пристрастия на Стен Дамянов определено ме зарадваха (YNWA!). На места се смях с глас. Почти всеки персонаж от фейсбук комикса се мярка поне за малко, някои и за повече. Обаче силно подозирам, че ще има и недоволни, заради кодошите с политкоректни теми. Аз нищо против подобни шеги нямам, но има всякакви хора.
След като останах меко казано разочарован от първата част бях решил скоро да не чета втората, но карантината и хубавото време навън ме накараха да опитам. Седнах в двора под слънчевите лъчи и звуците на птичките и неусетно приключих с изданието. Втората част бе много по-забавна от първата, дори смятам да се направя, че предишната не е съществувала. Във време на вирус и карантина, да четеш за друг подобен случай е съсипващо забавно. Какво би се случило, ако има вирус, който кара хората да казват истината и най-критите си тайни? Е, в реалния живот би било тежко за приемане, но тази история за Спас и неговите приятели ме караше да се смея с глас.
Спас удря отново и то как. Квартал "Райко Алексиев" е поразен от чума, която кара хората да говорят истината. Ако някой може да живее и просперира в условията на абсолютна откровеност то това е коравия заек Спас. Щипка цинизъм, малко заигравка с разни субкултури, пристъпи на байганьовщина, бой... комиксът си има всичко, за да направи разгръщането на около 40-те страници истинско удоволствие. Най-хубавото е, че знаем вече заради кого Маколи Кълкин дълго посегна към наркотиците и че шоколада с лешници е най-добрия приятел на жената. Ако искате да разберете и други истини, питайте Спас.
Спас заслужава една огромна, гланцирана книга, един епичен комикс с епично приключение. С тези малките книжки, които съм сигурен, че са изключително трудни за направа, само си дразня сетивата.
Ако Стен Дамянов намери човек, който да напише една силна история и той я направи на комикс мисля, че ще разбие българския интернет.
Една идея по-добър от първия, но все така твърде постно. Отново е пълно със случки и ситуации, които падат от небето и нямат връзка с основния сюжет. Очевидно е, че Стен Дамянов е много по-добър в кратките истории, на около страница, където да разгърне някаква своя идея или актуален проблем.
Виждам, че други части няма, тъй че моята мъка със Спас официално свършва.
Доста ми хареса, даже си направих препратка към сегашната ситуация с Корона вируса. Свежо и забавно комиксче, хареса ми много повече от първата част. :)
Истински диалози, забавни, но и задълбоченни. Добре илюстрирани. За опостялата книжовна действителност в жанр комикс, една сияйна звезда. Затова и 4 звезди.
Доста се посмях, но и поразсъждавах върху съдържанието. Езикът на комикса е на места груб, а хуморът - остро саркастичен, дори повече отколкото може да понесе скромният ми читателски вкус. Въпреки това не си представям как "милото зайче" би съществувало и би дишало без своя жизненоважен сарказъм, нито как би пожънало същия успех. Смятам, че е отправено ясно послание (даже повече от едно) по актуална тема, в която всеки може да се разпознае - какво ни струва да бъде искрени както със другите, така и със себе си, да бъдем естествени. Разглеждайки галерията от популярни нашенски образи, открих и частица от собственото си отражение, което едновременно ме стресна и успокои. Фактът, че "Просто Спас" успява да жегне читателя, свидетелства за способността му да въздейства и го прави достоен за уважение и препоръчителен за четене.
4 звезди от мен, хареса ми повече от първия комикс, което в добър знак. Надявам се да става все по-добър занапред. Имаше повече сюжетни линии, повече заигравки и една изконна мъдрост - да си го изкараме, за да ни мине.