На пръв поглед Исабел си има всичко – любим със страхотна външност и добро потекло, родители, които не се месят много в живота им, близък приятел, който би я изслушал дори ако се обади през нощта.
Това, което тя няма, са спомени. Преди години с нея се е случил инцидент, който е изтрил голяма част от паметта ѝ и Исабел се е събудила в свят, в който е трябвало да научи отново кои са хората, на които може да разчита.
Единственото, което ѝ липсва, е рисуването. Някогашното хоби сега е почти изоставено, а точно в него Исабел е намирала щастие и утеха. И когато отново хваща четката, нещо скрито дълбоко в ума и душата ѝ започва да движи ръката ѝ. Заключените спомени са там и търсят начин да излязат.
Тези тайни, заровени дълбоко, заплашват да разрушат настоящето ѝ. Но ако то е просто една голяма лъжа?
Нямах кой знае какви колебания дали да чета тази книга – дебют в жанровата литература у нас само по себе си е любопитно събитие. В България трилъри се четат много, но писането е друга работа. Така или иначе вече се натрупа база и по-смелите могат да изпробват перото си в жанра. За Даниела Георгиева не знам почти нищо, но през книгата много неща могат да се видят. Сюжетът е разпознаваем, но началото не подсказва в каква посока ще поемат събитията. Всъщност имах някакви притеснения заради краткостта на текста и честото маркиране на факти, от които не произлизаше почти нищо с напредването на историята. Много автори на трилъри доста добре умеят да уплътняват сюжетите си с „обогатяващи сцени“, които наистина карат читателя да усети напрежението и напълно да „влезе“ в действието Но все пак „Заключени спомени“ („Сиела“, 2019) се оказа сравнително добро начало и не мисля, че заслужава пренебрежение. Стилът на Георгиева определено трябва да се обогати с нещо, което биха очаквали читателите на трилъри, защото „прозрачната“ романтика отива на съвсем други романи. Затова пък се впечатлих, че след средата действието включва на скорост и до последните страници завръзката претърпява няколко остри завоя. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
2.5⭐* Стила на писане е добър, но книгата беше доста кратка и всичко се случваше прекалено бързо и без особено задълбоченост колкото ми се искаше.Очаквах повече от историята,не можах и да се докосна до героите и да им съчувствам.
Интересен сюжет, добри характерови персонажи, интересен развой на събитията, но може да се доразвият характеровите особености и да се заплете сюжета още малко, за да не се достига толкова бързо до финала и развоя на събитията. Самите персонажи представляват човешките пориви и желания, които граничат с тъмнината на душата и греха на нечовешкото в човека. Наистина може да се доразвият тези характери с повече ситуации и емоциите на главната героиня.
3.5 Книжката не е лоша, особено като за първа книга на авторката. Смятам, че ако се разгърнат малко повече героите и сюжета, ще бъде на едно много добро ниво!