Годината на прокомунистическия прелом - Поетика на новия канон
Сборникът представя литературните събития и полемики от една година в перспективата на цялостното развитие на българската литература от средата на ХХ век.
Сборникът съдържа текстове, четени за първи път на научната конференция „1946“, състояла се на 25 ноември 2016 г. в Нов български университет. Те показват една пределна година, чиято специфична изразителност се състои в засрещането на различни исторически имена, на гласове и присъствия в „паузата“ между Третото българско царство и Народна република България. Могат да се доловят както началата на „поетиката на новия канон“ на соцреализма в „годината на прокомунистическия прелом“, така и базисни устоявания на принципите на автономията на литературата и на идеите за приемственост в културните традиции.
Събития и текстове се осмислят чрез участието на политически и литературни персони като Никола Петков, Кръстьо Пастухов, Коста Лулчев, Георги Димитров, Васил Коларов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Константин Константинов, Михаил Арнаудов, Константин Петканов, Людмил Стоянов, Малчо Николов, Йордан Вълчев, Павел Вежинов и др.
Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“. Поет, драматург и критик.
През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).
Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).
Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.
Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)
Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.
Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.