Алис има перфектната работа, нова кола и красив котарак със странни навици. Какво повече би могла да иска от живота една млада, амбициозна и независима жена? Тя е безнадеждна романтичка, но не вярва в съществуването на Господин Перфектен. Затова пък си представя какъв щеше да е животът ѝ в една паралелна вселена, където всичко е съвършено.
Когато среща Максим, в негово лице открива духовит мъж, с когото си разменят пиперливи закачки. Това е и причината да станат толкова добри приятели. Лесното общуване и непрестанните шеги между двамата ги сближават, но съществува ли истинско приятелство между двата пола, или винаги има и сексуално привличане? В другата вселена той би бил нейният перфектен партньор, но в реалността нещата не са толкова прости, защото Максим има прекрасна годеница, а животът не е романтична комедия с щастлив край.
Обаче съдбата понякога има извратено чувство за хумор.
Забавна, сладка и секси нетипична любовна история.
Признавам си, книгата ми стана интересна едва когато минах 70% от нея. Случиха се повече неща, беше по-динамично представена и вървеше много по-бързо. До тези 70% ми беше леко мудна откъм действия и почти нищо не се случваше. Изключително описателно беше представено зараждането на любовта между Алис и Макс, някои неща бяха излишни, можеше да се посъкратят първите 300 стр. Друго, което не ми допадна особено, е прекаленото чувство за хумор, идваше ми в повече при диалозите, които уж трябваше да са сериозни. Единственият диалог, който наистина ми хареса беше в края на книгата между Кристин и Макс! Давам на книгата 4 звезди, защото историята е наистина нещо различно и много добре представено ( независимо, че е супер описателна в по-голямата си част :) ), изказа на авторката е страхотен и увлекателен, и защото е от бг автор и трябва да ги подкрепяме!
Прекалено много раздути описания, излишни прилагателни и определения. В един момент става досадно това разтегляне. Шрифтът е необичаен и внася допълнителен дискомфорт. Обемът не съответства на фабулата.
Идеята е наистина добра, но си личи, когато една книга е направена като за филм. Моментите, които са описани - част от тях не звучат реалистично, някои от тях са прекалено лигави. Изграждането на любовта между Максим и Алис беше увлекателно за четене, но твърде подробно описано, че става скучно - препрочитането на едно и също нещо. Крис като Антагонист трябваше да бъде разгърната много повече като характер, трябваше да има много повече дълбочина в образа ѝ. Една звезда за елегантната корица, една звезда за свежата идея и една звезда, че все пак Кристин беше забавна за четене, колкото и да беше повърхностно изградена.