Днес пишем, четем и говорим свободно на собствения си език. Струва ни се нормално, нали? Не се замисляме, че всеки ден под една или друга форма използваме азбука, създадена преди векове, а някои от често използваните ни думи ни отвеждат до времената, в които дори не е имало писменост. За да имаме всичко това днес, братята Константин Кирил - Философ и Методий поемат по дълъг път, изпълнен с множество трудности, търсения, реформи, политически интриги и религиозни сфери на влияние в цяла Европа.
Едва ли щях да прочета това симпатично малко книжле, ако озоновци не ми го бяха пуснали като подаръче с поредната книжна пратка. Красив жест, с който затвърдиха позицията си на най-яката към момента онлайн платформа за поръчка на литература (пу-пу! така хвалех еконт навремето като най-яките куриери, пък напоследък нещо взеха да се оакват...). В стегнат почти телеграфски стил, с глави от половин до две-три странички, са разгледани главните виновници да пиша своето ревю точно с тези букви, както и най-важните периоди от развитието на книжовността през Първата и Втората българска държава.
Това е една малка книжка с много информация за чудото да създадеш букви и те да станат основа на нова писменост и култура. Книгите се разпространяват извън пределите на България в Русия, Сърбия и други славянски държави. Това е едно уникално дело, плод на българските книжовни школи като Преславска, Търновска и др. Реформите на Климент Охриски и на Патриарх Евтимий допринасят за окончателния облик на днешната писменост. Ценете буквите, придобити с толкова труд! Чудо е, че си имаме собствен език и всъщност именно той ни запазва и обединява като българи през годините