С чувство за хумор и внимание към детайла писателката Марина Москвина описва вълнуващото си пътешествие из магнетичния Непал.
Марина ни потапя в атмосферата на град Катманду – място, което до средата на XX век едва петдесет чужденци са посетили. Заедно със съпруга си Леонид тя поема на път, за да опознае мястото, културата, традициите и най-вече – хората, населяващи този регион. Двамата се срещат с колоритни местни жители, опитват момо кнедли и бира Чанг и влизат в къщички за опияняване. Посещават неописуемо красиви дворци и храмове, виждат въздушна пагода, позлатени фонтани и живата богиня Кумари. Но най-важното от всичко – изкачват се до Светилището на Анапурна. Връх в сърцето на величествените Хималаи с лоша слава и смайващи планински пейзажи.
Марина Москвина е писател и носител на множество литературни награди. Заедно със съпруга си тя преминава през древните пътища на Япония и изкачва върховете на Хималаите в Индия. В "Пътят към Анапурна" двамата се отправят на пътешествие в кралството на Непал.
Спонтанна покупка ме отведе до "Пътят към Анапурна", където "видях" зашеметяващи гледки и вечни ледове. Бях в "компанията" на руска писателка и нейният съпруг _художник. Авторката пише с толкова заразително чувство за хумор , че почти не почувствах студа.
"Не разбирам, как е възможно да дойдеш тук без подготовка?- Защо? Тя се подготвяше.- Как? -Учеше песни. -Какви песни???- Песни на бардове."
Голямо мъчение. Причините да не ми хареса са много: 1. Колкото и интересни неща да си преживял, ако не можеш да ги опишеш така, че и на читателя да е интересно, просто не го прави. 2. Ако ти липсва чувство за хумор, а си мислиш, че мъжът ти е супер забавен, най-вероятно не е. Описанията на всички негови "остроумия", в комбинация със стихчетата му, интересни като японски речник ми дойдоха в повече. 3. Да се майтапиш с хората, които си срещал и да им поставяш етикети, сравнявайки ги със своята непогрешимост и великолепие не те прави да изглеждаш готин. Напротив. 4. Не е нужно да изброяваш всички известни личности, които познаваш, кога сте пили заедно и какво сте си говорили. Все пак това е книга, не клюкарско списание. Мога да изброявам и още. Не ми е ясно как тази жена е печелела награди за литература, макар че предвид за какви книги раздават букъри, май не бива да се учудвам.
Чудесная книга - смешная, трогательная, радостная, духоподъемная. Поднимает настроение даже в самом хмуром ноябре и дарит надежду на то, что всё возможно. Половину текста хочется растащить на цитаты и выучить наизусть. И нет, это книга не о физическом путешествии, а о путешествии духовном.
"Я только шагаю по твоим следам, и эта тропа среди облаков - моя Мекка, моя Кааба. А возраст? Что возраст? Любая пора этой жизни может стать часом великих свершений".
Очень милое описание путешествия в Непал и восхождения на Аннапурну творческой супружеской четы . Написано в жанре иронического детектива путевых заметок. Любителям жанра очень понравится. Картинки, мантры и молитвы прилагаются. В принципе книга очень светлая - мне особенно понравилось про всяких зверюшк. Но я ожидала от книги не совсем того, что получила - отсюда нейтральная оценка.