What do you think?
Rate this book
Моите планини
„Валтер Бонати беше последният и най-значим представител на класическия алпинизъм“. Това са думи многократно изричани от Райнхолд Меснер, с които най-добре може да бъде описано величието на алпиниста, роден в Бергамо и израснал в Монца, преди да започне да се занимава с алпинизъм и да заживее сред и за планината. По време на своята шестнадесет годишна кариера в алпинизма Бонати успява да бъде едновременно номер едно с премиерните си изкачвания в Доломитите и на Монблан, и в експедициите си до осемхилядници като Гашербрум IV. Това изкачване Бонати прави заедно с Карло Маури по премиерен маршрут през далечната 1958 г. Описанието на всички тези постижения, някои неповторени и до днес превръщат книгата му „Моите планини“ в изключително специална. Но тази книга е и нещо повече, това е първата книга, която Бонати пише и която се превръща в крайъгълен камък в литературата за алпинизъм. След близо 60 години от нейното написване тя продължава да е изключително актуална и жива, точно както класическите произведения в световната литература.
В „Моите планини“ Бонати разказва за постиженията си през първите десет години посветени на алпинизма, но за разлика от предшествениците му и на тези след него, той не описва толкова надморската височина, условията или температурата, колкото емоциите, които може да изпита по време на сблъсъка с дивата природа един човек. Това е голямото предимство на книгата, която държите в ръцете си. Тя има изключителна литературна стойност и би било грешка да я разглеждаме само като специализирана книга посветена на планината.
Когато пише „Моите планини“ Бонати е едва на 30 години. Вярно е, че сега той е признат от всички за най-великия алпинист на своето време, но също така е вярно, че в един дълъг период той не е имал възможност да издава своите книги, за да стигнат те до читателите и да се превърнат, след време в шедьоври. В най-добрия случай той е можел да разчита на журналистически публикации, но истината е, че не е можел да вярва на никого. В личния си живот Бонати е имал големи разочарования свързани с алпинизма и хората, с които е участвал в експедиции.
Най-голямото от тези разочарования, на което е отделено важно място в книгата, е свързано с експедицията до K2 през 1954 г. Бонати взема участие в голяма италианска експедиция, която прави първото изкачване на втория най-висок връх на Земята. Това е изключителен подвиг, който се следи с огромен интерес в цяла Италия. Светът също е вперил поглед към амбициите на италианците да изкачат осемхилядник, след като до момента само три осемхилядника са били покорени. По време на тази експедиция Валтер Бонати не стига до върха, но успехът на двамата алпинисти изкачили К2 се дължи на него. На саможертвата, която прави, за да качи тежките кислородни бутилки необходими за финалната атака на върха. В официалния доклад на експедицията този невероятен принос е „забравен“. За Бонати честността и последователността в действията винаги са били от голямо значение, той не е бил в състояние да приема компромиси. Бонати никога не прощава тази измяна и тук не става въпрос за лична измяна, а за предателство към истината и фактите. Тази случка го убеждава, че той трябва да продължи своят път свързан с планините и алпинизма, но сам.
Още от дете Бонати е известен със своята упоритостсилна мотивация и дух на истински приключенец. Той поглъщал с интерес историте на Емилио Салгари и Джек Лондон, които „посели“ и „отглеждали“ семенцето на изследовател на последните диви места на Земята, на които той ще посвети голяма част от живота си. В ранните си юношески години четенето на книгите бил начинът, по който младият Валтер се спасявал от мисли за несправедливостта на Втората световна война. Посветен на книгите и вдъхновен от великите писатели, той започва да пише историята на своите приключения и, дори в началото стилът му да е по-скоро наивен, съдържанието на статиите, публикувани в редица вестници и списания, привличат вниманието на известния италиански издател Арнолдо Мондадори. Така светът има възможност да се докосне до историята на Валтер Бонати и неговите невероятни изкачвания, които са в основата на историята на алпинизма.
Сандро Филипини, журналист,
писател и автор на множество филми за алпинизъм
В „Моите планини“ Бонати разказва за постиженията си през първите десет години посветени на алпинизма, но за разлика от предшествениците му и на тези след него, той не описва толкова надморската височина, условията или температурата, колкото емоциите, които може да изпита по време на сблъсъка с дивата природа един човек. Това е голямото предимство на книгата, която държите в ръцете си. Тя има изключителна литературна стойност и би било грешка да я разглеждаме само като специализирана книга посветена на планината.
Когато пише „Моите планини“ Бонати е едва на 30 години. Вярно е, че сега той е признат от всички за най-великия алпинист на своето време, но също така е вярно, че в един дълъг период той не е имал възможност да издава своите книги, за да стигнат те до читателите и да се превърнат, след време в шедьоври. В най-добрия случай той е можел да разчита на журналистически публикации, но истината е, че не е можел да вярва на никого. В личния си живот Бонати е имал големи разочарования свързани с алпинизма и хората, с които е участвал в експедиции.
Най-голямото от тези разочарования, на което е отделено важно място в книгата, е свързано с експедицията до K2 през 1954 г. Бонати взема участие в голяма италианска експедиция, която прави първото изкачване на втория най-висок връх на Земята. Това е изключителен подвиг, който се следи с огромен интерес в цяла Италия. Светът също е вперил поглед към амбициите на италианците да изкачат осемхилядник, след като до момента само три осемхилядника са били покорени. По време на тази експедиция Валтер Бонати не стига до върха, но успехът на двамата алпинисти изкачили К2 се дължи на него. На саможертвата, която прави, за да качи тежките кислородни бутилки необходими за финалната атака на върха. В официалния доклад на експедицията този невероятен принос е „забравен“. За Бонати честността и последователността в действията винаги са били от голямо значение, той не е бил в състояние да приема компромиси. Бонати никога не прощава тази измяна и тук не става въпрос за лична измяна, а за предателство към истината и фактите. Тази случка го убеждава, че той трябва да продължи своят път свързан с планините и алпинизма, но сам.
Още от дете Бонати е известен със своята упоритостсилна мотивация и дух на истински приключенец. Той поглъщал с интерес историте на Емилио Салгари и Джек Лондон, които „посели“ и „отглеждали“ семенцето на изследовател на последните диви места на Земята, на които той ще посвети голяма част от живота си. В ранните си юношески години четенето на книгите бил начинът, по който младият Валтер се спасявал от мисли за несправедливостта на Втората световна война. Посветен на книгите и вдъхновен от великите писатели, той започва да пише историята на своите приключения и, дори в началото стилът му да е по-скоро наивен, съдържанието на статиите, публикувани в редица вестници и списания, привличат вниманието на известния италиански издател Арнолдо Мондадори. Така светът има възможност да се докосне до историята на Валтер Бонати и неговите невероятни изкачвания, които са в основата на историята на алпинизма.
Сандро Филипини, журналист,
писател и автор на множество филми за алпинизъм
224 pages, Paperback
First published September 1, 1994
About the author
Walter Bonatti
32 books33 followersHe was an Italian mountain climber, explorer and journalist. He was noted for his many climbing achievements, including a solo climb of a new route on the south-west pillar of the Aiguille du Dru in August 1955, the first ascent of Gasherbrum IV in 1958 and in 1965 the first solo climb in winter of the North face of the Matterhorn on the mountain's centenary year of its first ascent. Immediately after his extraordinary solo climb on the Matterhorn Bonatti announced his retirement from professional climbing at the age of 35 and after only 17 years of climbing activity. He authored many mountaineering books and spent the remainder of his career travelling off the beaten track as a reporter for the Italian magazine Epoca. He died on the 13 September 2011 of pancreatic cancer[1] in Rome aged 81,[2] and was survived by his life partner, the actress Rossana Podestà.
Famed for his climbing panache, he pioneered little known and technically difficult climbs in the Alps, Himalayas and Patagonia.
Famed for his climbing panache, he pioneered little known and technically difficult climbs in the Alps, Himalayas and Patagonia.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!