Сто килограма по-късно

by Христо Стоянов

Защо "Сто килограма по-късно"?

Ами защото съм се родил в тази стая преди сто килограма. Тогава, когато съм се родил пет килограма и двеста грама, стаята е била родилна зала на родилен дом "Тота Венкова" в Габрово. Сега съм сто и пет килограма и съм настанен в хотелската стая, която тогава е била родилна зала. Та, заради това Сто килограма по-късно...

А иначе книгата съдържа избрани 88 разказа, писани в различно време. "8"-мицата е и символ на безкрайността... Сто килограма по-късно в този смисъл означава и две безкрайности по-късно... Ама, много съм ненаситен - не ми стига една безкрайност, че и втора отгоре... По това само може да се съди, че съм от Габрово... В разказите това лъсва отвсякъде - от пестеливия език и краткостта на разказите, до дебелината на книгата... Само четиристотин страници... Без една безкрайност... Което на математичен габровски език значи 392 страници...
Ами, това е...

392 pages, Paperback

Published January 1, 2020

About the author

Христо Недков Стоянов е български писател и преводач, ползвал псевдонима Крис Стоун.

Роден е на 20 декември 1956 година в Габрово.

През 1969 година се преселва с майка си в Смолян. След завършване на ІХ клас с пълно отличие прекъсва училище и започва работа като тежко физически работник – докер, стомановар, вагрянкажия, леяр-формовчик, кранист. През това време се самообразова и впоследствие започва да превежда поезия от виетнамски, руски и сръбски езици.

Първата публикация е стихотворението „Литературно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 година. След близо 11-годишно чакане през 1986 година в издателство „Народна младеж“ излиза дебютната му стихосбирка „Шепа живот“.

След 1989 година работи като журналист и писател на свободна практика. Издава още 6 стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сатири-2“, „Сбогуване с пейзажа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 година излиза и първият му роман „Невръстни старци“ под псевдонима Крис Стоун.

През 1999 година излиза „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на Република България образува следствено дело. Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читателите, но разделя мненията на критиката за нея. Според корицата на 18-о издание на книгата вестник „24 часа“ го нарича „Българският Салман Рушди“[1]. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк отзвук в България: „Копелето – евангелие от Юда“, за която е отлъчен от църквата, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“, „Разпад“. Емблематичен остава и мемоарният му роман в две части, направил до 2016 година 20 издания „До СтрасТбург и назад“ и „Глутница за единаци“...

Издадени са и негови книги с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „България, писана с Бойко на шията“, „Сериозно за България“, „Ами това е“. Стихотворения от Христо Стоянов са преведени на английски, руски и унгарски езици.

От 2005 година живее във Варна.