"За мен 2019г. беше една от трудните ми години. Но през нея се случи и нещо хубаво – раждането на книгата ми “Писано с огън“. Професионалисти в лицето на Соня Първанова – редактор и Борис Кисьов – художник, ми подадоха ръка, за да се роди красота и надежда за добрини между две корици. Признавам, че това е най-дълго писаната ми рожба, а всяка дума премина през сърцето ми с болка и много любов. На осмелилите се да я прочетат ще подаря искра от огъня в мен."
Ивелина Димитрова Никова-Радионова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма.
Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", „Усмивка от бетон", „Момичето с тъжните очи", „Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. „Когато съм щастлива, забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи – мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.
Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.
Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"
Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино – вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.
Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".
Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, впоследствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след „Алтъна", „Обич" излезе и „Йова разказва", която включва къси разкази.
Много ми харесаха разказите в тази малка, но стойностна книжка. Всички те описваха времена, в които на почит е бил трудът, добросъседството, честността, чистата и безусловна любов. Много мъдрости, много поуки би могъл всеки да си извади от тях. Като хубавото е, че разказите макар да описват тежки времена имат положителен отенък. Финалният разказ беше много силен за мен, той всъщност освен с драматичната история ме спечели и с простичкорт обяснение на различни български, гръцки и турски обичаи. Три народа, обитаващи един полуостров, съседи, обединени от едната земя, върху, която стъпват и от която се препитават, и в същото време разделени от своята вяра. Разказът за мен се яви препратка към едни много силни думи от разказа за баба Матена. Думи, които не губят стойността си и са актуални и до ден днешен.
Приятна книжка, чете се за един ден. Разказите са увлекателно написани, стилът наподобява Йовков и Елин Пелин, но сюжетите са доста по-лековати и малко недоизпипани откъм историческа гледна точка. Някои от тях са по-скоро като приказки. Има още какво да се желае, но като цяло ми хареса. Оценка - 3,5/5.