Луксозно издание на Алманаха от риалити предаването Фермата - представя историята на България така, както не сте я виждали до момента.
В деня на народните будители излиза Алманахът на Фермата под името „Алманах - История на българщината“ и представя историята на България изключително подредено и систематизирано. Алманахът е изчерпателен и безценен за всеки, който иска да пътува назад във времето и да разбере защо и как стигнахме до мястото, където сме днес. За създаването на Алманаха екипът на Фермата се доверява на сдружение "Българска история".
В книгата освен хронологично проследяване на събитията още от Първата българска държава, през Средновековието, годините на Османското иго и следосвобожденската история, има и глави, посветени на развитието на българската литература и спортните успехи на страната. Тези неща не влизат в учебниците по история, но са част от нашето минало и има доста интересни факти, свързани с тях. Написана е и една глава, в която се съдържат изцяло научните постижения на българите. В Алманаха има и част за родното културно-историческо наследство извън страната. Книгата съдържа общо петнайсет глави.
Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 4 — 15 век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, Р Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Пламен Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005-2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат. В периода 1998–2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), „Онгъл“ (1997), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св.св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия) (2009), и др.; на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от българските общности в чужбина (2009), и др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), дописен член на Българска академия на науките и изкуствата (от 2010 г.), председател на Кръг „Будител“ (2010 г.). Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия.
Един мой близък приятел е на мнение, че трябва да се познават и добрите, и не толкова добрите литературни трудове, за да бъде човек в течение с това какво точно циркулира из обществото като информация. С тази нагласа трябва да се тръгва към Алманаха, особено от хора с явен интерес към българската история. Изключвам целия медиен шум около книгата. Изключвам и критиката към книгата от хора, които никога не са я чели. Екипът зад Алманаха изначално си е поставил задача много трудноосъществима - да обхване целия период на развитие на българските народи от предполагаемото им време на възникване до съвремието. Резултатът е спорен. По-голямата част от историята ни е синтезирана успешно и е подредена, но с цената на честа липса на задълбоченост. На немалко места из страниците е налице повърхностно представяне на историческите събития без навлизане в конкретика. Тази слабост отшумява чак при главите, отнасящи се за периода точно след Освобождението, на чиято турбулентност с право е обърнато особено внимание. За насрещен пример обаче стои описването на боевете в Старозагорско и последвалата битка за Шипченски проход през 1877 г. - събития от общонародно значение, на които е отделен един параграф от няколко изречения. Накратко, предвид толкова богатата ни история, броят на страниците на книгата би трябвало да е троен. Но пък Алманахът може да послужи на хора, които не са толкова запознати с миналото ни, като база, на която първоначално да стъпят, преди да четат по-задълбочени книги по темата. За наистина интересуващите се, както по-рано споменах, има по-качествени трудове. Пример: двата тома на "Розата на Балканите" на проф. Иван Илчев.
Изключително разочарован съм. Много посредствена реализация, сякаш целяща мимолетна еуфория и бърз оборот в книжарниците с надеждата никой да не реши да прочете това украшение в холната секция.
Историческите факти са нагъчкани, слабо известна терминология не е разяснена, а стотици имена на личности, народи, племена, чуждестранни организации и географски региони се споменават от нищото, без никакво предварително въведение за читателя, което води до обърквания и неясноти. Твърде често се споменават редки исторически фигури, сякаш читателят вече ги познава в детайли (напр. личност с име “Травъл”, за която буквално има една статия в Интернет).
Четенето е трудно заради хаотичното представяне на фактите. Повечето секции са написани неувлекателно, като лош учебник — историческите събития са представени сякаш някой ученик е обобщил урока си неподготвен или е скалъпил есе с копи-пейст. Хронологично е пълна каша – често се преминава напред във времето с период от 20-30 години в рамките на едно-две изречения, прескачат се десетилетия, отбелязва се смъртта на даден владетел, а в следващия параграф отново се говори за дела, които е вършил приживе. Често се споменава за редица убийства и смърт на личности, без да се уточнява как са загинали (напр. Цар Борис III умира еди-кога-си, точка. Как, защо, убит, отровен, инфаркт, сгазен от каляска... попитайте ChatGPT, ако ви интересува). Но вие трябва да знаете, затова защо въобще си губите времето да четете?
Много интересна енциклопедична книга. Предоставя известни и не чак толкова известни факти от българската история, в кратък, сбит и лесно разбираем вид. Като недостатък мога само да посоча, че в най-новата история има прекалено много факти (по разбираеми причини разбира се, ХХ и XXI век са си динамични) и в опита на авторите да сбият информацията се получават на 3-4 момента обърквания, и трудности при разбирането на събитията. Силно препоръчвам тази книга да присъства във всеки един български дом.