What do you think?
Rate this book
Дзадзуан
В китайската художествена проза творбите дзадзуан заемат особено място. Те са едни от ранните произведения в китайската средновековна литература. Лаконичните изречения дзадзуан остроумно разказват за различни жизнени ситуации, човешки постъпки, вътрешни подбуди, които водят до тези постъпки, човешки слабости, човешки симпатии и антипатии. Думата дзадзуан в буквален превод от китайски означава разнообразни записки. Тази дума е била използвана от китайските автори за обозначаване на бележки от научен, исторически, етнографски, житейски и литературен характер. Изреченията дзадзуан могат да бъдат сравнявани с афоризми, сентенции, пословици и поговорки.
Тези изречения са обединени под едно тематично заглавие. С това заглавие авторът дава определена оценка на това, което наблюдава. Заглавието е афористично и емоционално. Във втората част на дзадзуан се изреждат положения, ситуации, явления, постъпки, мисли, преживявания, които предизвикват определена реакция както при автора, така и при читателя. Всяка група изречения представлява художествено единство, което може да бъде продължено в зависимост от впечатленията, натрупани от автора, от споходилите го по-късно хрумвания.
Тези изречения са обединени под едно тематично заглавие. С това заглавие авторът дава определена оценка на това, което наблюдава. Заглавието е афористично и емоционално. Във втората част на дзадзуан се изреждат положения, ситуации, явления, постъпки, мисли, преживявания, които предизвикват определена реакция както при автора, така и при читателя. Всяка група изречения представлява художествено единство, което може да бъде продължено в зависимост от впечатленията, натрупани от автора, от споходилите го по-късно хрумвания.
160 pages, Hardcover
Published January 1, 2020
4 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
March 15, 2020
Бих искала да чета и препрочитам тези кратки, тематични, лаконични и понякога привидно разнопосочни букети от изречения с дни. Повече от хилядолетие никак не е изменило звученето им - все така предизвикват порой мисли, асоциации, диалог, спорове и дебати. И желание да допълним списъка със собствените си уловени мигове и прозрения.
Ли Шанин - изискан поет от 9-ти век - е изключително стриктен, нравоучителен и дори на моменти догматичен. Правилата и обичаите са неизменните стожери на праведния живот, макар доста от тях с времето (но не неговото) да са се оказали спорни, ненужни, жестоки и несправедливи. Истинският конфуцианец от епохата на Тан обаче никога не би ги поставил под съмнение. По-младите, по-низшестоящите и жените трябва да си знаят мястото и Ли Шанин се грижи за това. Но сред тази строгост блесват и изненадващо простички и вечни истини, както и безжалостно осъждане на обществените язви.
”Нищо не разбира: ...бедно семейство, което не е доволно от своята участ.”
“Глупаво е:... да не виждаш своите грешки, а да обвиняваш другите.”
“Неучтиво е:...да вземаш страната на жена си и да се караш с хората.”
“Приличат си:...столичен чиновник и тиква през зимата - винаги се пазят на тъмно;...; провинциален чиновник и бандит - вредят на хората.”
“Не отказваш:...проста храна, когато си гладен;...; място са поседнеш след дълъг път.”
11-ти век и Уан Дзюнюй са поразчупили догматичната скованост на предците и личните теми са много повече:
”Не разграничава добро от лошо оня, който:...гледа как отсичат главата на човек и казва, че палачът има златни ръце.”
“Жалко е, когато:...по невнимание изтърват съд от нефрит;...; магаре опасва божури.”
“Неразумно е:...да обясняваш на касапин, че купуваш животно, за да го пуснеш на свобода.”
Роден в Съчуан - града на коприната и каналите - Су Шъ е съвременник на Уан Дзюнюй и талантлив чиновник от императорския двор с твърд курс към реформи и нетърпимост към злоупотреби, поради което прекарва втората половина от живота си в немилост. Също така е и поет. Той измества с голяма доза съпричастност и лиризъм фокуса върху човека преди правилата и красотата преди традицията:
”Умилява ме: дете, което за пръв път тръгва на училище; млада проститутка, която хубаво пее и танцува; добър и кротък кон; котенце, което не краде храна...”
“С учене няма да станеш: светец; талантлив и съобразителен;...; смелчага; чиновник, вършещ бързо работата си.”
На едно море разстояние, в Японския императорски двор на 10-ти век, една изискана и малко надменна придворна дама, Сей Шонагон, запечатва в записки мимолетната красота на мига, без да се впуска, нито да я вълнуват дълбоки конфуциански размисли:
”Далечни неща, които всъщност са близки: рай; диря на кораб; човешки отношения.”
А Йошида Кенко - офицер, поет, есеист (есетата му стават част от японската образователна система и изповядват “моно но аваре” - тъгата от преходната красота) и впоследствие будистки монах от 13-ти век - с тъжна мъдрост изрежда 7 човека, лоши за приятели, и едва трима, добри за приятели.
Прекрасен сборник са подготвили и превели от “Изток-Запад”. Липсват ми единствено биографични справки за авторите и илюстрациите - онази неуловимост на средновековния китайски пейзаж или букет цветове, които се разтварят в безкрая. Но мога поне да си ги представя.
Ли Шанин - изискан поет от 9-ти век - е изключително стриктен, нравоучителен и дори на моменти догматичен. Правилата и обичаите са неизменните стожери на праведния живот, макар доста от тях с времето (но не неговото) да са се оказали спорни, ненужни, жестоки и несправедливи. Истинският конфуцианец от епохата на Тан обаче никога не би ги поставил под съмнение. По-младите, по-низшестоящите и жените трябва да си знаят мястото и Ли Шанин се грижи за това. Но сред тази строгост блесват и изненадващо простички и вечни истини, както и безжалостно осъждане на обществените язви.
”Нищо не разбира: ...бедно семейство, което не е доволно от своята участ.”
“Глупаво е:... да не виждаш своите грешки, а да обвиняваш другите.”
“Неучтиво е:...да вземаш страната на жена си и да се караш с хората.”
“Приличат си:...столичен чиновник и тиква през зимата - винаги се пазят на тъмно;...; провинциален чиновник и бандит - вредят на хората.”
“Не отказваш:...проста храна, когато си гладен;...; място са поседнеш след дълъг път.”
11-ти век и Уан Дзюнюй са поразчупили догматичната скованост на предците и личните теми са много повече:
”Не разграничава добро от лошо оня, който:...гледа как отсичат главата на човек и казва, че палачът има златни ръце.”
“Жалко е, когато:...по невнимание изтърват съд от нефрит;...; магаре опасва божури.”
“Неразумно е:...да обясняваш на касапин, че купуваш животно, за да го пуснеш на свобода.”
Роден в Съчуан - града на коприната и каналите - Су Шъ е съвременник на Уан Дзюнюй и талантлив чиновник от императорския двор с твърд курс към реформи и нетърпимост към злоупотреби, поради което прекарва втората половина от живота си в немилост. Също така е и поет. Той измества с голяма доза съпричастност и лиризъм фокуса върху човека преди правилата и красотата преди традицията:
”Умилява ме: дете, което за пръв път тръгва на училище; млада проститутка, която хубаво пее и танцува; добър и кротък кон; котенце, което не краде храна...”
“С учене няма да станеш: светец; талантлив и съобразителен;...; смелчага; чиновник, вършещ бързо работата си.”
На едно море разстояние, в Японския императорски двор на 10-ти век, една изискана и малко надменна придворна дама, Сей Шонагон, запечатва в записки мимолетната красота на мига, без да се впуска, нито да я вълнуват дълбоки конфуциански размисли:
”Далечни неща, които всъщност са близки: рай; диря на кораб; човешки отношения.”
А Йошида Кенко - офицер, поет, есеист (есетата му стават част от японската образователна система и изповядват “моно но аваре” - тъгата от преходната красота) и впоследствие будистки монах от 13-ти век - с тъжна мъдрост изрежда 7 човека, лоши за приятели, и едва трима, добри за приятели.
Прекрасен сборник са подготвили и превели от “Изток-Запад”. Липсват ми единствено биографични справки за авторите и илюстрациите - онази неуловимост на средновековния китайски пейзаж или букет цветове, които се разтварят в безкрая. Но мога поне да си ги представя.
Displaying 1 of 1 review