Passion или смъртта на Алиса; La Velata

by Емилия Дворянова

Прозата на Емилия Дворянова е обсебваща. Силата на нейното слово се надига като вълна, за да залее собствените ни бездни с истина. И точно тогава писателката ни въвлича в най-вълнуващото приключение на света: назоваването на нещата.
Предложените в тази книга творби дишат женствено, в музиката на вярата, в обятието на образа. С превъзходната си стилистика Емилия Дворянова предизвиква сражения в ума на читателите чрез ликуващите си и трагични истории. Затова Passion или смъртта на Алиса и La Velata продължават да бъдат Събитие.

Genres: Fiction

286 pages, Paperback

First published January 1, 1995

About the author

Емилия Дворянова завършва пиано в СМУ "Л. Пипков", след което следва философия в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по философия. Директор на програмата "Езикова култура и академично есе" в НБУ. Чете курсове по Естетическата същност на християнството, Творческо писане, Разказът - кратки повествователни форми, Романът - история и техника на създаване, Словото и неговите изкуства. Автор е на монографията "Естетическата същност на християнството" (1992) и на романите "Къщата" (1993) и "Passion или смъртта на Алиса" (роман-фуга, 1995), получил специална награда за роман през 1996 г. и публикуван във Франция (Federop, 2006). През 1998 г. публикува "La Velata" (новела) в общо издание с "Тялото, разковаване" на Милена Кирова. Романът "Госпожа Г." излиза през 2001 г. През 2005 издава "Passion или смъртта на Алиса и La Velata", през 2006 г. – „Земните градини на Богородица”, през 2008 г. - „Концерт за изречение”.

Reviews

[Anastasia Dilova · Rating 4 out of 5]

The confusion is real 🤯

[Dessislava · Rating 3 out of 5]

Дворянова определено е най-интелигетния и изтънчен писател от женски пол в съвременната българска литуратура. Стилът й е остро характерен и веднъж започнете ли да я четете, ще разберете, че у нея има френската дълбочина на вглъбяването в детайлите и причините защо. Ето, имате един резултат, един свършен факт, а в ,,Алиса..." Емилия ви обяснява неговите предпоставки. И предпоставките на предпоставките, разкостени до тотална голота.
В един момент не можете да схванете какво четете. Роман. Изповед? Психоаналитичен доклад или бълнуване на болен.
Но пък се сещате за някои други дами-авторки на българска съвременна проза, почитателки на простите изречения с подлуг и сказуемо, както и на строгото еднолинейно действие с максимум три действащи лица, и разбирате колко различна и изтънчена е Дворянова. Толкова, че понякога е дори нечетивна.

[Гергана · Rating 4 out of 5]

Типичният витиеват философски стил на Емилия Дворянова и в двата текста. Ужасно особен. Не може да се чете в рейса или на някоя опашка, поне аз не успях. Човек трябва да отдели време, спокойствие и настройка за такова четиво. Героите на Дворянова винаги са изпълнени с непреодолими екзистенциални драми, които могат да се разрешат единствено в смъртта. И онази характерна атмосфера на съдбовна предопределеност и мистични тайни.
"Смъртта на Алиса" е означен като роман-фуга, героите не просто свирят на пиано, изразяват себе си през свиренето, живеят през свиренето, мъчат се да избягат от невъзможността с музика. Текстът е изпълнен с много музикални метафори и не съм сигурна, че навсякъде ги разбирах. Би ми се искало някой, който свири на пиано, да даде мнение.
"Ла Велата" пък се върти около друго изкуство - живописта. Там героинята рисува себе си с магически бои, но не каквато я виждат другите, а истинското ѝ аз. И отново драматичен сблъсък с действителността, собствената истина, моментът на разбиване на голямата илюзия за сбъдване на щастие и решение за поправяне на грешката на битието.