What do you think?
Rate this book
Преводът - лица и маски #1
Преводът - лица и маски, книга 1
Емил Басат е роден в София през 1949 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Съавтор (с Величко Тодоров) на книгата „Чешки триптих. Образът на българската литература в профил и анфас" (1995).
„Преводът - лица и маски" е първата му самостоятелна книга.
Повече от двайсет години аз скромно следвам по стъпките им едни от най-добрите ни преводачи, очарован от странния им занаят и любопитен към съдбите им. Искаше ми се да съхраня лицата и гласовете им, историите им - такива, каквито ги видях, чух и вписах. Исках да ги извадя от онази снизходителна анонимност, в която живееха доскоро. Исках да отдам заслуженото на тези „общи работници на умствения труд", които с преводите си хвърлят мост между културите.
„Преводът - лица и маски" е първата му самостоятелна книга.
Повече от двайсет години аз скромно следвам по стъпките им едни от най-добрите ни преводачи, очарован от странния им занаят и любопитен към съдбите им. Искаше ми се да съхраня лицата и гласовете им, историите им - такива, каквито ги видях, чух и вписах. Исках да ги извадя от онази снизходителна анонимност, в която живееха доскоро. Исках да отдам заслуженото на тези „общи работници на умствения труд", които с преводите си хвърлят мост между културите.
264 pages, Paperback
First published January 1, 2007
3 people are currently reading
45 people want to read
About the author
Емил Басат
5 books4 followersЕмил Басат е роден на 26.04.1949 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". 40 години сътрудничи на различни издания с рецензии за книги, портрети на чуждестранни българисти, преводачи, художници, писатели. Работил е в Националната телевизия, в. "Еврейски вести", УИ "Св. Кл. Охридски", Министерството на културата. От 2000 г. работи в изд. "Слово" (Велико Търново) - връзки с обществеността. От 1984 г. прави портрети-анкети на най-известните ни български преводачи от старата генерация. През 1995 г. в УИ "Св. Кл. Охридски" в съавторство с доц. Величко Тодоров излиза книгата "Чешки триптих. Образът на българската литература в профил и анфас". През 2007 г. в изд. "Райндал" излиза първата му самостоятелна книга "Преводът - лица и маски", в която авторът представя в портрети-анкети Тодор Нейков, проф. Цеко Торбов, Валентина Топузова -Торбова, Петър Драгоев, Надежда Лекарска, Нели Гуревич, Нели Доспевска, Лилия Сталева, Стефан Гечев и Кръстан Дянков. В момента работи върху втора книга с портрети на преводачи.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
December 23, 2012
Из архивите - рецензия за в. "Гласове".
Глътка въздух
Емил Басат, "Преводът, лица и маски", "Райндал", 2007 г.
"Разрешете да ви представя Джонатан Суифт, автор на острата политическа сатира "Пътешествието на Гъливер". Това пък са Чарлз Дарвин, Шопенхауер и Айнщайн, а тук, до мен, е добрият философ Алберт Швайцер. Ето ни всички пред вас, Монтег – Аристофан и Махатма Ганди, Гаутама Буда и Конфуций, Томас Лъв Пийкок, Томас Джеферсън и Линкълн – на вашите услуги. Ние сме и Матей, Марк, Лука и Йоан..."
Рей Бредбъри, "451° по Фаренхайт"
Заглавието, дадено от почетния кръстник на тази книга Никола Георгиев, не е най-точното за нея. То уместно препраща изкуството на превода към сценичните изкуства с всичките им превъплъщения и условности, но не съобщава голямата тема на сборника с портрети. Нещото, което Емил Басат търпеливо е щрихирал през последния четвърт век, не е преводът, а образът на преводача, на силната и колоритна личност зад интерпретацията, на свободната воля във възсъздаването на чуждия текст.
В "Преводът, лица и маски" няма теория: единадесет преводачи от "старата школа" се представят най-сетне със собственото си лице (никак не е маловажно, че в книгата са включени снимките им) и разказват себе си, своите пътища, своите култури. Защото всички те са космополити, у дома си в поне няколко езика, поприща, страни и епохи. Автентични интелектуалци и същински хайлайф на България. И, ако някога (или винаги) сте се съмнявали в останките от разумен живот в тази част на Балканите, те, духовният субстрат на всички четящи хора наоколо, са смазващото и щастливо доказателство, че не сте прави. Именно затова книгата далеч не е обект на интереса само на колеги в професията и на студенти по превод, а на всеки, който се вълнува от скромността, толерантността, духовното богатство, честният труд и принципите (не само на тези хора, а и изобщо).
Любопитно е да се види колко неформални и разнородни са личните дефиниции за превода на включените в сборника (чрез поредица от интервюта, откъслечни спомени и извадки от публикации и дневници на самия Басат) и до каква степен вижданията им съвпадат най-вече по един съвсем нелингвистичен въпрос – този за морала. Преводите са изходната, но не и основна тема. Така Тодор Нейков (Сервантес, Унамуно, Ортега и Гасет), покрай перипетиите на своя "Дон Кихот", прави чудесен обзор на историята на Испания и Латинска Америка. Тандемът Цеко Торбов и Валентина Топузова (Кант и Шилер) разказват за пътешествия, срещи с други светли личности и чаени церемонии. Петър Драгоев (Колоди, Мандзони, Моравия, Шаша) – за самотата. Нели Доспевска (Дикенс, Марк Твен, Фицджералд) – за Кенет Кларк и Димитър Димов. Лилия Сталева (Пруст, Мопасан, Юго, Русо) – за изпитите при Александър Балабанов и следдеветосептемврийските премеждия на почтените хора. Никола Иванов (Бокачо, Родари, Калвино, Еко) – за ритъма на прозата. Стефан Гечев (Сеферис, Кавафис, Зола, Лотреамон) – за мързела, като естествено състояние на умния човек и за Монпарнас. Кръстан Дянков (Стайнбек, Фокнър, Ъпдайк, Тенеси Уилямс) – за града и природата. Прочутата консекутивна преводачка Надежда Лекарска – за еврейските преследвания около Втората световна война и за олимпизма. Нейната колежка, биоложката Нели Гуревич-Бобева – за "аромата на езика" и за "зеления ужас" на асамблеята "Знаме на мира"... "Човек не знае нищо, душата знае всичко", казва майката на Петър Драгоев в неговия спомен. "Преводът, лица и маски" е от и за душата.
В страшния роман на Бредбъри "451° по Фаренхайт" група особняци забягват в извънградската пустош и се превръщат в хора-книги, за да опазят доброто и красивото, което е създал светът, преди да се превърне в концентрационен лагер. Преводачите на Басат са от най-симпатичната част от тази компания, с тази разлика, че са останали точно толкова личности, колкото и авторите, които са изнесли на плещите си. В една книга, недокосната от лудостта, пошлостта и безсилното отчаяние на последните години, заредена със светлина и надежда. Интелектуална скоба. Глътка въздух.
Глътка въздух
Емил Басат, "Преводът, лица и маски", "Райндал", 2007 г.
"Разрешете да ви представя Джонатан Суифт, автор на острата политическа сатира "Пътешествието на Гъливер". Това пък са Чарлз Дарвин, Шопенхауер и Айнщайн, а тук, до мен, е добрият философ Алберт Швайцер. Ето ни всички пред вас, Монтег – Аристофан и Махатма Ганди, Гаутама Буда и Конфуций, Томас Лъв Пийкок, Томас Джеферсън и Линкълн – на вашите услуги. Ние сме и Матей, Марк, Лука и Йоан..."
Рей Бредбъри, "451° по Фаренхайт"
Заглавието, дадено от почетния кръстник на тази книга Никола Георгиев, не е най-точното за нея. То уместно препраща изкуството на превода към сценичните изкуства с всичките им превъплъщения и условности, но не съобщава голямата тема на сборника с портрети. Нещото, което Емил Басат търпеливо е щрихирал през последния четвърт век, не е преводът, а образът на преводача, на силната и колоритна личност зад интерпретацията, на свободната воля във възсъздаването на чуждия текст.
В "Преводът, лица и маски" няма теория: единадесет преводачи от "старата школа" се представят най-сетне със собственото си лице (никак не е маловажно, че в книгата са включени снимките им) и разказват себе си, своите пътища, своите култури. Защото всички те са космополити, у дома си в поне няколко езика, поприща, страни и епохи. Автентични интелектуалци и същински хайлайф на България. И, ако някога (или винаги) сте се съмнявали в останките от разумен живот в тази част на Балканите, те, духовният субстрат на всички четящи хора наоколо, са смазващото и щастливо доказателство, че не сте прави. Именно затова книгата далеч не е обект на интереса само на колеги в професията и на студенти по превод, а на всеки, който се вълнува от скромността, толерантността, духовното богатство, честният труд и принципите (не само на тези хора, а и изобщо).
Любопитно е да се види колко неформални и разнородни са личните дефиниции за превода на включените в сборника (чрез поредица от интервюта, откъслечни спомени и извадки от публикации и дневници на самия Басат) и до каква степен вижданията им съвпадат най-вече по един съвсем нелингвистичен въпрос – този за морала. Преводите са изходната, но не и основна тема. Така Тодор Нейков (Сервантес, Унамуно, Ортега и Гасет), покрай перипетиите на своя "Дон Кихот", прави чудесен обзор на историята на Испания и Латинска Америка. Тандемът Цеко Торбов и Валентина Топузова (Кант и Шилер) разказват за пътешествия, срещи с други светли личности и чаени церемонии. Петър Драгоев (Колоди, Мандзони, Моравия, Шаша) – за самотата. Нели Доспевска (Дикенс, Марк Твен, Фицджералд) – за Кенет Кларк и Димитър Димов. Лилия Сталева (Пруст, Мопасан, Юго, Русо) – за изпитите при Александър Балабанов и следдеветосептемврийските премеждия на почтените хора. Никола Иванов (Бокачо, Родари, Калвино, Еко) – за ритъма на прозата. Стефан Гечев (Сеферис, Кавафис, Зола, Лотреамон) – за мързела, като естествено състояние на умния човек и за Монпарнас. Кръстан Дянков (Стайнбек, Фокнър, Ъпдайк, Тенеси Уилямс) – за града и природата. Прочутата консекутивна преводачка Надежда Лекарска – за еврейските преследвания около Втората световна война и за олимпизма. Нейната колежка, биоложката Нели Гуревич-Бобева – за "аромата на езика" и за "зеления ужас" на асамблеята "Знаме на мира"... "Човек не знае нищо, душата знае всичко", казва майката на Петър Драгоев в неговия спомен. "Преводът, лица и маски" е от и за душата.
В страшния роман на Бредбъри "451° по Фаренхайт" група особняци забягват в извънградската пустош и се превръщат в хора-книги, за да опазят доброто и красивото, което е създал светът, преди да се превърне в концентрационен лагер. Преводачите на Басат са от най-симпатичната част от тази компания, с тази разлика, че са останали точно толкова личности, колкото и авторите, които са изнесли на плещите си. В една книга, недокосната от лудостта, пошлостта и безсилното отчаяние на последните години, заредена със светлина и надежда. Интелектуална скоба. Глътка въздух.
July 16, 2011
Най-смислената и интелигентно написана книга, която ми е попадала от доста време насам. Пробуди у мен доста забравени чувства. Най-вече на искрено уважение и преклонение пред труда на тези хора. Изключителни ерудити, моралисти, хора, с характер и интелект, които не се срещат често вече. Стана ми дори тъжно за това, че ги няма, за това, че трудът им е недооценен. Натъжи ме и фактът, че нямам вярва в сегашното поколение. Все по-малко са хората на интелектуалния труд, както и тези, които истински могат да го оценят. За съжаление от това не само губим, ами и се превръщаме в изключително посредствени многознайници, на които им липсват основните човешки качества.
Книгата ме запали да чета повече и по-смилени книги. Искам да вярвам, че пак ще има такива като тях.
Горещо препоръчвам книгата и с нетърпение чакам да прочета втората част.
Емил Басат е направил нещо наистина голямо!
Книгата ме запали да чета повече и по-смилени книги. Искам да вярвам, че пак ще има такива като тях.
Горещо препоръчвам книгата и с нетърпение чакам да прочета втората част.
Емил Басат е направил нещо наистина голямо!
April 14, 2011
Прочетох книжката с голям интерес. Първото, което прави впечатление у това поколение преводачи, е огромното чувство на отговорност към работата им, към оригиналния текст, към автора. Впечатляваща е богата им литературна култура, подготвеността им, анализите на превежданите от тях автори. В спомените им се появяват други известни личности и политически събития, което също ми беше много интересно. С две думи, този малък сборник съдържа неочаквани съкровища!
April 4, 2015
Започнах я, но се оказа, че не е четиво, което ме вълнува. Установих, че житейските и творческите истории на първите български преводачи за момента не ме интересуват.
June 5, 2011
Интересна книга. Интересни личности. Чудесна тема.
За мен бе истинско удоволствие!
За мен бе истинско удоволствие!
June 18, 2011
Интересно! И тук попаднах на юристи, които се занимават с литература :)
Displaying 1 - 6 of 6 reviews