Есетата на Алек Попов са изтъкани от интелектуална ирония, без да губят аналитичната си дълбочина. Обединява ги разкрепостеният, неортодоксален начин, по който авторът се опитва да види света като културен артефакт.
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
С всеки следващ роман Алек Попов се нарежда сред най-любимите ми български автори. Тук попаднах на прекрасен интелектуално ироничен текст за тревогите на съвременния човек, приклещен между високите идеи и баналната действителност. Романът изследва фиксацията по „радикалното“ мислене като поза – стремежа да бъдеш морално, политически или интелектуално краен, без непременно да носиш отговорността за последствията. Попов се интересува от подмяната на смисъла с реторика, от самодоволството на интелектуалния елит и от абсурда на модерните идеологии, сведени до личен комфорт. Хуморът е хладен и прецизен, а сатиричният поглед – безмилостен, но в никой случай злоблив.
Много ми допадна книжката(всъщност са 2 части/книги). Напълно в мой стил - под формата на есета са изложени идеите на автора върху актуални теми. Впечатлиха ме размислите за глобализацията и електронната книга.
Някакви разпилени мисли на човек, който иска да ни каже много неща, но не знае как точно да ни го поднесе. Във всеки случай за мен стилът му е сух и не ми носи удоволствие от четенето с малки изключения.