Неприятният татарин

by Людмил Станев, Liudmil Stanev, Кольо Карамфилов (Illustrator)

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories

64 pages, Paperback

First published January 1, 1995

About the author

Людмил Станев е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“, „Рязко“.

Reviews

[Ива Попова]

"Ненакърнимо" харесах повече, но и тук има съкровища.

Произход на видовете ❤️
Кръгче ❤️
Златната рибка ❤️

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

Българският Давид Албахари може би..?

Безизходица

"Николай Василевич се погледна в огледалото. Учуден, той видя, че няма нос. Това не беше единственото, което го смути. Представете си, моля ви се, той се изуми още повече, когато погледна втори път и видя, че изобщо няма огледало.
А тогава това с носа остава ли, запита се той, и в този момент попадна в омагьосан кръг. Опита и с омагьосан квадрат, триъгълник и други геометрични фигури. Нищо не се получаваше. Стигна се дотам, че по цял ден Николай Василевич си стоеше в къщи, в омагьосания кръг, и само вечер излизаше да се разхожда по двадесет минути. При една от тези paзxoдки той внезапно осъзна, че има нос, че е вън от къщи и вън от кръгa. Стана му страшно някак си и Hикoлaй Василиевич побърза да се върне в кръга. Ще си стои той там тихичко и спокойно, че дори и огледало може да си купи. Чудничко."


Кръгче

"Един японски автор от Х вeк попитал майка си:
кaквo сънуват cкитниците, мамо? Дали сънуват път или пък къща?
Мaйкa му, мъничка японка, се пипнала пo oкoтo и казала:
Сънуват пътя, кoйтo винаги ги връща.
Кръгче."

[Vasko Genev · Rating 5 out of 5]

Хахаха! Като топка пластилин от вицове смесени с поезия и... още нещо...
Даниилхармско, луда работа!

Улучил съм бабичка, която стои и гледа през прозореца. Гледа тя досущ като капитан на мостик и също като него иска да види земя. Но никога няма да види бабата земя, защото къщата й никак не се движи.
...
Но все си мисля, че някой път от много взиране на хиляди самотни бабички ще се чуе тътен и грохот. И тогава ще потеглят безброй градски къщи и хиляди етажи от измислени панелни апартаменти. Ще потеглят те към селата и като щастливи капитани бабичките ще акостират на земята, която винаги са искали да видят. Ще вържат те със забрадките къщичките за някое дърво и като тежка котва ще им падне камък от сърцето.

Големият брат ударил силно кончето.
- Ох, не ме удряй, боли! - помолило то с човешки глас.
- Я, за първи път чувам кон да говори - учудил се по-малкият брат.
- И аз - добавила каруцата.

Тулуз Лотрек е джудже. Даже може да са две - едното е Тулуз, а другото Лотрек. Джудже, ама рисува. За мен остава другият вариант. Не съм джудже, но не рисувам. Като гледам стаята си, може би по-добрият вариант е да съм джудже. За рисуване не става въпрос.

Ето и самото откритие - то засяга блуса. Открих, че той не е, както всички си мислят, музика, а начин някакъв на придвижване. Представете си негрите - онези негри, дето са седнали на платформите. Висят им на тях краката и всеки ритъм на товарния влак сменя пейзажа. А негрите остават същите. Но това е само видимо. Винаги от север на юг пътуват негрите, натам пътуват и скитниците, които са истинските негри на света.

За разлика от влаковете блусът е много по-удобен. Тези, които виждат блуса, пътуват, а тези, които само го чуват, остават на гарата като тъжни изпращачи без билет за това безкрайно пътуване.

А, интересно, унася ме, като го повтарям. Звучи като молитва. Като хляб наш насущний. Едно и също!
Едно е също!
Едно е също!
Едно е също!

[Tzeck · Rating 5 out of 5]

Сравнявам си аз небрежно преди около месец Людмил Станев с Даниил Хармс, на прима виста, макар и след първата книга на Людмил Станев двамата дефакто да нямат нищо общо (а и в първата общото им най-вероятно е само плод на моето въображение) и изведнъж стигам до четвъртата книга на Людмил Станев "Неприятният татараин", в която какво мислите - самият Людмил Станев се прави на Даниил Хармс! Веднага прилагам комюнике, да не кажете, че съм пиян и си измислям (второто категорично не е вярно!):

"УПРАЖНЕНИЯ ПО СТИЛ ВЪРХУ "ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ"
По Даниил Хармс
Мъжът и жената нямали деца. Тази беда не им стигала и към нея се прибавила друга. След като нямали деца, те нямали кого да изпратят в гората. Баба Яга също нямало. Поради бедност още едно гърло би било разточителство за семейството. Къщичката на Баба Яга отдавна била дадена от обкома за комунална квартира на металургичния комбинат. Всичко било толкова бедно, че дори и мъжът и жената от началото на тази история ги нямало. За какво говорим тогава всъщност..."

Та! Искам да кажа, че когато правя небрежни връзки между автори, трябва да ме слушате, защото няма нищо случайно! Особено що се отнася до абсурда. Така, де!

[soaronski · Rating 5 out of 5]

„Здравейте!
Аз съм Кенет Кларк, ако все още е жив. Или не, аз съм Артър Кларк, а защо не и Кларк Гейбъл. Всъщност приятелите ми ме наричат Артър Милър. А за всички, които ме познават след 35-ия ми рожден ден (забелязал съм, че винаги е на една и съща дата), аз съм просто Глен Милър. Какво значение имат имената, бих могъл да бъда и Людмил Станев. Ако бях маниак, щях да ви кажа, че съм постмодернист, но какво да го крия – такъв съм си. Дори спред жена ми късен, заради часовете, в които се прибирам..“

така започва тази безумна веселба
и край няма

[Evo Galanov · Rating 5 out of 5]

Когато човек "учи" (да се чете размотава) за сесия и има по 15 страници художествена литература на ден, е прекрасно да открие талантлив и сладкодумен автор като Людмил Станев, който да го зарадва с "Неприятният татарин" (Жанет-45). Един изключително свеж автор, който си заслужава времето. Искрено се радвам, че се издават и такива книги все още.

5/5

[Milan · Rating 1 out of 5]

Sophomoric humour at its best (worst?). This collection of short stories is the definition of "trying too hard to be original".

Сложих съдържанието в средата на книгата на страница 76, но е забавно, тъй като съм на 15.

[Ангел Златков · Rating 2 out of 5]

Еми не е за мен, но авторът определено има талант и много висока обща култура. : )