Писма до Гаустин

by Georgi Gospodinov, Георги Господинов

Хибрид между мисълта и петте сетива, поезията и прозата, преживяното и въобразеното, очакването и съзерцанието. Най-новото от Георги Господинов го потвърждава като майстор на обожанието, защото, за разлика от майсторите на разбирането, безнаказано борави с изплъзващата се материя на интуициите и желанията: флората и фауната на ежедневието му се множат библейски, легендарно се преобразяват една в друга и преливат от страниците, следобедите му са августовски, сладкарниците – лисабонски, жените – всеки път различни и в крайна сметка някак чужди. „Йоан”, „За русите жени”, „Един сън в Дианополис”, „Подир сенките им”, „Рай. Деконсктрукция”, „Лош опит”, „Одеонъ”, „Числа”…

Авантюрата започва от заглавията, „писмата” са монолози на учудване и унес, иначе казано, фрагменти от разговори с Гаустин, митичното alter ego, което се появява ту като съученик от времената на гимназиалните купони, ту като средновековен философ, от Арл, ту просто за да съобщи: там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза, наднича градинар…
Нева Мичева

За мен Гаустин беше нещо по-специално, него не исках да обяснявам през урока за художествената измислица, продължавах да изпитвам първобитното желание Гаустин да съществува и да се умножава. Напоследък взех да се питам защо проявявам към Гаустин такова особено отношение (казано с една дума – любовно) и след кратко замисляне си отговорих – ами защото Гаустин е едно от имената на занаята. Наистина е така, в Библиотеката винаги има процепи, през които изтичат езици, несводими към своите рафтове. Има несъвпадения между контекстите и типологиите, остатъчни пространства, които подриват литературната история и нейния опит да подреди думите и имената на хората във времето; странни вещества, които разяждат инструментите на всеки канон. (...) Гаустин е тъкмо процепът, през който се втурва остатъчното и несводимото, онова, дето просмуква и слепва всички времена и прекратява високомерието на телеологиите. Приносът на Георги Господинов е, че го е уловил и го е превърнал просто в човек, в един свободен, преминаващ и самотен човек на име Гаустин.

доц. д-р Албена Хранова

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Fiction

96 pages, Paperback

First published January 1, 2003

About the author

Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).

Profile in Bulgarian: Георги Господинов.

Reviews

[Велислав Върбанов]

Чай със сметана

На Т.С.Елиът,
il miglior té

Какво правиш, пита. Лека
английска утрин, казвам. Чета
Елиът, слушам Beatles. О,
казва тя, как ги смесваш?
Като сметаната с чая, казвам.
Като чай със сметана,
поправя ме тя, все пак Елиът
толкова много държеше
да бъде горчив и английски.
И си мреше по порцелана,
по вечерните вестници,
по звъна на лъжичките. Той
беше чаят, той беше чаят... Ония
бръмбари просто обраха каймака.



„Видиш ли, Гаустине, как се подреждат нещата в моменталните композиции на фотографията. Никога няма да разберем кой ни е наредил така, защо ни е събрал тук и кога ни е щракнал. Никога не сме обръщали достатъчно внимание на това, че Фотографът винаги остава вън от кадъра. А то, струва ми се, е знаменателно.“

[Jeannette]

Около 3.5 мисля, че е реалната оценка, но дори и заради 1-2 добри стихотворения съм склонна да дам малко отгоре, защото, вземайки предвид факта, че не обичам поезия, да събуди в мен интерес едно стихотворение си е живо геройство.
Първо да кажа, че след като прочетох разказа за Лисабон, се влюбих в идеята за този град. Може би трябва да побързам да го посетя докато умира, а не когато го съживят с небостъргачи и офис-сгради.
Второ, понеже си познавам литературните вкусове, мога да дам по-реалистична представа за това, което харесвам, от например един ученик, чийто допир с литературата е това, което са го принудили да чете за матурите. Казвам това във връзка с факта, че наскоро попаднах сред едни абитуриентчета и когато стана въпрос за литература, всички взеха да цитират гордо Ботев, но само доколкото са ги накарали да назубрят, а като отворих темата за също изучавания Далчев, много се забатачиха нещата. Та така, в мен не съществува революционният дух на поета-революционер и затова мога да кажа, че там някъде, редом с Дебеляновата бащина къща, сред любимите ми български стихотворения стои това:

Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е

[Come Musica]

E con questo ho letto tutto ciò che è stato tradotto in Italia di Georgi Gospodinov. Lui resta uno degli incontri più belli che ho fatto quest’anno a Roma, presentato da Marco Damilano e Christian Raimo. Era accompagnato dalla sua bellissima figlia.

Come nei suoi racconti brevi, anche nelle poesie è geniale: poche immagini, per rendere significati densi di senso.

Impreziosisce questa raccolta la dettagliata postfazione di Giuseppe Dell’Agata.

“IL TEMPO È UNA BOMBA AI NEUTRONI

nulla sarà distrutto
le case rimarranno come sono le strade rimarranno come sono il ciliegio in giardino rimarrà com'è solo noi non ci saremo più questo ci avevano spiegato sulla bomba ai neutroni

da allora so
che la morte è un ciliegio che matura senza di me”

“TÈ CON PANNA ACIDA

A T.S. Eliot
il miglior tè

Che fai, chiede. Piacevole mattinata inglese, dico, Leggo
Aliot, ascolto i Beatles. Oh, dice lei, come riesci a mescolarli?
Come la panna acida col tè, dico.
Come il tè con la panna acida, mi corregge, eppure Eliot
ci teneva molto
che fosse amaro e inglese.
E andava pazzo per la porcellana,
per i giornali della sera,
per il tintinnare dei cucchiaini. Lui
era il tè, lui era il tè.. Gli altri
scarabei si sono semplicemente succhiati la panna.”

“AMORE

Ogni notte
sognare la donna
accanto a cui sei sdraiato”

Se non lo avete mai letto, vi consiglio di iniziare o dai racconti brevi o dalle poesie.

[Teodora Daneva]

Hey Jude, 7’09’’

„Хей Джуд“ е най-дългото бавно парче на света
и ако за това време не успееш да свалиш една жена,
си най-смотаният мъж във Вселената.

Гаустин, VI „в“ клас

[Maria]

"Усетих се благ и разтопен, като един филологически Колумб."

[Federico Gorziglia]

L'apoteosi della poesia. Sublime

[Persaefone]

Recuperato anche questo.
Gospodinov si riconferma una delle scoperte letterarie più belle

[Ангѣлъ]

От тези си спомням единствено разказа за Гаустин, който наистина беше добър.

[Serafinabelacquawalks]

Очаквам Гаустин.
той е у всеки.

- П.С. това по-горе е важна мисъл.

но от Ф. на тъгата ще го откриете по-добре.

[Eлина]

В едно от ревютата, които четох, е изказано подобно на моето мнение, а не ми се ще да повтарям чужди думи. Абе, общо взето, като за поезия не е зле.

[Nia Atanasova]

"Убедил съм се, че нямаме очи и уш, нито език за интригите и атентатите между Великите сили в Природата. Можем само да възклицаваме тази хармонична анархия."
- Гаустин, Ранни писма

[Desislava]

Интимно и смирено четиво под опеката на минималистичното. Господинов никога не разочарова със своите импресии.

[Ellis ♥]

Dal libro:

CARTOGRAFIA DELL'ASSENZA "Cercatemi là dove non ci sono." GAUSTIN, Lettere tarde

In quest'attimo sono assente
da Sofia, Londra,
Madrid, Lisbona,
Pola, Tangeri e Bologna,
Roma, Istanbul,
Casablanca, Panama,
Santiago, Locarno...
Sono tanti i posti,
dove non ci sono.
Né nella città di Dio,
né nella mia...
Mondo
sovrappopolato
di assenze.

[Mingamarco]

16 euro ben spesi per leggere tre versi

Titolo:Amore

Ogni notte
sognare la donna
accanto a cui sei sdraiato