„Черешата на един народ“ (1996) е най-известната стихосбирка на Георги Господинов, която по безпрецедентен за българската литературна ситуация начин получава признанието на критиката, оглавява класациите по продажби и печели наградата на Сдружение на български писатели за най-добра книга на годината. През 1998 година, поради изчерпване на тиража и големия интерес, излиза във второ издание в ИК Жанет 45. През 2003 електронният сайт за българска литература Liternet я определи като една от петте най-важни книгина десетилетието.
Отделни стихотворения от тази книга са превеждани на немски, английски, унгарски, гръцки, сръбски, финландски, чешки и др. езици.
Това е просто нов и друг тип лиризъм. „Черешата на един народ“ епародийно-весела и меланхолично-иронична, носталгична и презрителна…[Господинов] е сред малцината, които едновременно изразяват„модерното“ и преодоляват повърхностната мръсна пяна на „авангардното“. Проф. Светлозар Игов, в. „Литературен форум“, София
...играта с чуждото слово, с различните стилови и персоналистични маски, мистификацията и самоиронията достигат своя предел. При Георги Господинов в „Черешата на един народ“ интуицията за метафизичната нищета на битието е трансформирана в усещането за историята като каталог на неслученото, пропуснатото, липсата…Освен игрите с поетическите традиции, поезията на Георги Господинов се характеризира и с един подчертан вкус към скритите поетични възможности на всекидневния език. Бойко Пенчев, сп. „Neue Literatur“, Франкфурт
Череша за литературни чревоугодници!... Гастрономически сецесион в края на века... Митко Новков, в. „Култура“, София
„Черешата на един народ“ е Bildungsroman-ът на днешните млади...Стиховете на Георги Господинов се четат лесно, защото събуждат изначални интуиции за поетическото дори у най-неизкушените. Органична и цялостна книга, нещо като постмодернизъм с човешко лице... Биляна Курташева, в. „Култура“, София
Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).
"Стихосбирката" (кавички, защото това. не. е. поезия) е отвратителна.
Мислех да пояснявам, да се обоснова по- подробно, да посоча конкретни "стихотворения" (кавичките- защото това. не. е. поезия), etc, но осъзнах, че няма смисъл. Всички надраскани "парчета текст" (кавички, защото... сещате се) са под всякаква критика. Не си заслужава да отделям от времето си, за да аргументирам с що за превзети безсмислици е пълна "Черешата...". Всеки с малко разум може да го проумее сам за себе си.
"Най-известната стихосбирка на Георги Господинов, която по безпрецедентен за българската литературна ситуация начин получава признанието на критиката (...) - бурен и искрен смях от мен:) Силно НЕ препоръчвам тази книга. Започвам да се запознавам с все повече недоразумения от т.нар. "творчество" на прехваления Господинов и съм в потрес как е възможно да е такава сензация, при положение, че пише такива глупости.
Разказите на Г. Господинов винаги ме изненадват много приятно.Е ,този случай не беше точно такъв.. Като почитател на римуваната поезия се опитах да не подхождам предубедено към неговата ,но колкото и да си кривя душата няма как да дам повече от 1 звезда.Продължавам да твърдя ,че разказите на Г. Господинов са невероятни ,но няма как всичко да ни се отдава перфектно.Затова сме хора!
georgi gospodinov u pretentious douchebag u literal genius Kak mona da pishesh neshto tolkova raw yet tolkova istinsko i vuzdeistvashto //mnogo bulgarsko obache,mnooogo bulgarsko no to i nqma kakvo drugo da bude\\ “Pisatelite sa hirurzi na choveshkata dusha” nqmash ideq kolko razbiram
2.5/5 не е най-силната му, но си ми хареса особено към края. вижда си се откъде е почнал и как е достигнал до където е в момента. а и няма друг автор, който така добре да обсъжда мухите.
Роден на 7 януари, Забавяне и За Леката Душа са ми личните фаворити :) Не бях чак толкова очарована от останалите творби - макар че са добре написани все нещо им липсваше. Тези трите, обаче, са велики.