Черешата на един народ

by Georgi Gospodinov, Георги Господинов

„Черешата на един народ“ (1996) е най-известната стихосбирка на Георги Господинов, която по безпрецедентен за българската литературна ситуация начин получава признанието на критиката, оглавява класациите по продажби и печели наградата на Сдружение на български писатели за най-добра книга на годината. През 1998 година, поради изчерпване на тиража и големия интерес, излиза във второ издание в ИК Жанет 45. През 2003 електронният сайт за българска литература Liternet я определи като една от петте най-важни книгина десетилетието.

Отделни стихотворения от тази книга са превеждани на немски, английски, унгарски, гръцки, сръбски, финландски, чешки и др. езици.

Това е просто нов и друг тип лиризъм. „Черешата на един народ“ епародийно-весела и меланхолично-иронична, носталгична и презрителна…[Господинов] е сред малцината, които едновременно изразяват„модерното“ и преодоляват повърхностната мръсна пяна на „авангардното“.
Проф. Светлозар Игов, в. „Литературен форум“, София

...играта с чуждото слово, с различните стилови и персоналистични маски, мистификацията и самоиронията достигат своя предел. При Георги Господинов в „Черешата на един народ“ интуицията за метафизичната нищета на битието е трансформирана в усещането за историята като каталог на неслученото, пропуснатото, липсата…Освен игрите с поетическите традиции, поезията на Георги Господинов се характеризира и с един подчертан вкус към скритите поетични възможности на всекидневния език.
Бойко Пенчев, сп. „Neue Literatur“, Франкфурт

Череша за литературни чревоугодници!... Гастрономически сецесион в края на века...
Митко Новков, в. „Култура“, София

„Черешата на един народ“ е Bildungsroman-ът на днешните млади...Стиховете на Георги Господинов се четат лесно, защото събуждат изначални интуиции за поетическото дори у най-неизкушените. Органична и цялостна книга, нещо като постмодернизъм с човешко лице...
Биляна Курташева, в. „Култура“, София

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Fiction

72 pages, Paperback

First published January 1, 1996

About the author

Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).

Profile in Bulgarian: Георги Господинов.

Reviews

[Велислав Върбанов]

Прекрасно ново издание на „Черешата на един народ“! Освен изключително вълнуващи стихотворения на Георги Господинов, книгата съдържа чудесно въведение и задълбочени размисли за неговата поезия.




Жената на август

„Върви по улицата
най-красивата жена на август,
най-гъвкавата, най-зеленооката.
Малко е да кажем,
че дърветата ѝ свалят шапки и корони
и че старците въздишат, без да знаят Омир.

Тази нощ мъжът ѝ вместо всички
ще заспи във влажните чаршафи
с точеща се слюнка на възглавницата.
Тя ще стане тихо и на пръсти
в кухнята ще влезе, после дълго
там ще мие някаква чиния...

...или с някаква чиния са я грабнали,
или през малкото прозорче е избягала,
или поради идващата есен. Тя е млада...
Това ще се говори утре и ще радва,
защото най-красивата жена е ничия
и (както се разбра в началото)
- на август.“

[Vanya]

Не съм убедена, че Господинов има особен талант в сферата на поезията.

[Iliyana Arakelyan]

Поезия е нещо, към което не посягам често и не обичам да рецитирам стихове. Обичам да съм учудена, смутена, неразбрала... и да осмисля прочетеното. Ето това е тази книгата за мен - мисъл поемаща на свое пътешествие и аз да я хвана за ръката. Да пътуваме заедно, но да го преживяваме по различен начин. Много неща ми харесаха от тези стихове, не всичко разбира се, защото едва ли съм разбрала всичко, но следното силно ме впечатли:

"...големите зелени мухи, тези Луцифери на отвъдното..."

"Небето си прибираше душите през керемидите, а телата цопваха в тартара."

[Jacqueline]

"Стихосбирката" (кавички, защото това. не. е. поезия) е отвратителна.

Мислех да пояснявам, да се обоснова по- подробно, да посоча конкретни "стихотворения" (кавичките- защото това. не. е. поезия), etc, но осъзнах, че няма смисъл. Всички надраскани "парчета текст" (кавички, защото... сещате се) са под всякаква критика.
Не си заслужава да отделям от времето си, за да аргументирам с що за превзети безсмислици е пълна "Черешата...". Всеки с малко разум може да го проумее сам за себе си.

"Най-известната стихосбирка на Георги Господинов, която по безпрецедентен за българската литературна ситуация начин получава признанието на критиката (...)
- бурен и искрен смях от мен:) Силно НЕ препоръчвам тази книга. Започвам да се запознавам с все повече недоразумения от т.нар. "творчество" на прехваления Господинов и съм в потрес как е възможно да е такава сензация, при положение, че пише такива глупости.

[Bookmaniac70]

Млад, дързък, дори нахален (в добрия смисъл) Георги Господинов. Стихове, с които можеш да спориш, да ги хапнеш като резени зряла праскова или да изплюеш като костилка от череша. А някои ти засядат на гърлото...

Чудесно юбилейно издание на "Жанет 45". 30 години...божичко...нямам сантимент по 90-те, обаче се замислям каква бездна се е отворила между тогава и днес, колко светове се появиха и изчезнаха! Добре че са поетите и писателите, да ни водят по тесните пътеки на времето.

[Desislava]

"И тази година дядовото
няма да има априлско въстание."
.
Прекалено шумно е за поезия,
прекалено тихо за революция.

[G]

Хубав постмодернизъм, ама български.

Някои стихотворения са добри/интересни, особено Черешата и Бащина къща. Много добър и цялостен израз на много познато в България настроение. Меланхолия и носталгия по бъдещето, което така и не се е случило. Пък едно време какво бъдеще имаше... Иронично отношение към традиции и традиционни представи и същевременна идентификация с тях. Възрожденски жестове с нотки на "народе заблудени..." и "ти мене слушай".

Може би през 1996 стихотворенията са били по-интересни. Но пък във въведението Господинов казва, че го интересува как хората родени след 1996 ще я приемат... Ами, ей така:
Познато, донякъде клиширано и нихилистично. Общо взето само мрънка, понякога сякаш се радва на тъгата си, защото да си меланхоличен си е интелектуалски жест. Типично за поколението си, на моменти шокиращо сексистки текстове, изключително повърхностни включвания на малцинства като бедните, бездомните или ромите, сякаш са реквизит. Очевидно е, че дядовата къща, семейните събирания и мухите по храната са му по-познати. Често грозни описания на грозна реалност без абсолютно никакъв продуктивен импулс.
На моменти имах чувството, че иронизиращият тон му пречи с цяло сърце да заяви какво го интересува и за какво го е грижа. В този си вид иронията е глупаво средство. Пречи на изкуството да бъде ефектно и позволява на автора да скрие себе си зад текста. За съжаление това скриване бива прието от критиците като нов вид лирика и като комплексно и интелектуално писане. Според мен е страхливо и загуба на време.
Прави препратки към постмодерни философи и литература, които правят текстовете по-комплексни, но в същото време сякаш не допринасят за оригиналността или за силата на текстовете. Не съм очаквал, че с толкова много теория и философия човек накрая може да стигне до точно същите изводи, до които българското общество и без това стига. Особено липсват радикалните политически изводи, до които стигат постмодерните философи, които цитира. Цяло постижение е, че успява да включи такъв сексизъм в книгата, докато се позовава на текстове, които са влиятелни в съвременния феминизъм.
В това отношение не помагат и рецензиите отзад от тогавашни български интелектуалци (които са иначе полезни за разбирането на текста) като говорят за "разгневени феминистки" и "травестийни измествания". В най-лошите откъси от рецензиите не става ясно дали приветстват нова българска лирика или регресивни бълнувания за доброто старо време, което никога не беше, защото "провинциализмът" не го позволи.
В крайна сметка, както казва един от резензентите, български постмодернизъм, но повече български отколкото постмодернизъм. На него това му харесва, на мен не.

Все пак и да си пъвият, който някога е казал "трийси гудини преход!" без никаква политическа програма, пак не е интересно. Всъщност е шокиращо, че човек преживял такива исторически преломни събития сякаш ги е прекарал с това да си чопли пъпа. Пасивността и (незаслуженото) усещане за вина на неговото поколение поне се усеща, също и като безпосочния и глуповат бунт. Като исторически документ това е много добра книга. Естествено и в такива творби (има много още да се каже за нея) и в такива хора има стойност, но може и повече.

(Ако пък трябва да се гледа на текстовете по постмодерному, може да се каже, че привидната му борба срещу деградацията на българското общество често се ползва със настроения и мисли, които много напомнят на корените на точно тази деградация)

[Димитър Кирилов]

Разказите на Г. Господинов винаги ме изненадват много приятно.Е ,този случай не беше точно такъв.. Като почитател на римуваната поезия се опитах да не подхождам предубедено към неговата ,но колкото и да си кривя душата няма как да дам повече от 1 звезда.Продължавам да твърдя ,че разказите на Г. Господинов са невероятни ,но няма как всичко да ни се отдава перфектно.Затова сме хора!

[Kalina Miteva]

georgi gospodinov u pretentious douchebag
u literal genius
Kak mona da pishesh neshto tolkova raw yet tolkova istinsko i vuzdeistvashto //mnogo bulgarsko obache,mnooogo bulgarsko no to i nqma kakvo drugo da bude\\
“Pisatelite sa hirurzi na choveshkata dusha”
nqmash ideq kolko razbiram

[Nia Alexieva]

2.5/5
не е най-силната му, но си ми хареса особено към края. вижда си се откъде е почнал и как е достигнал до където е в момента. а и няма друг автор, който така добре да обсъжда мухите.

[Mila]

Роден на 7 януари, Забавяне и За Леката Душа са ми личните фаворити :) Не бях чак толкова очарована от останалите творби - макар че са добре написани все нещо им липсваше. Тези трите, обаче, са велики.