Готови ли сте да отделите време на онази любов, която лежи в сърцето ви като морско дъно? Бихте ли потърсите вдъхновение там, където се случва мръсния, но напълно истински живот? Осмелявате ли се да бъдете капитани на собствените си ветроходни яхти? Борис Априлов го е направил, а ако познавате автора най-вече от приключенията на Лиско, със сигурност ви предстои вълнуваща среща с прозата му за възрастни.
Каним ви да отпиете от любовта му към солената вода с истории за бивалия и небивалия живот на Българското Черноморие между 50-те и 80-те години на миналия век. Компания ще ви правят рибари и лентяи, гларуси с жълти бански, почиващи, които не могат да си почиват, деца с безбрежни мечти, влюбени полякини и един мъж с очила, който наблюдава, чувства и пише.
Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) е български писател, хуморист, фейлетонист, драматург, автор на творби за деца и юноши, сценарист, автор на текстове на забавна музика. Семейството му произхожда от Лозенград, Одринска Тракия, преселило се в Малко Търново след турските гонения. Завършва гимназия в Бургас (1935), после е редактор във в. „Стършел” (1947 -1959), драматург в дирекцията на българските циркове (1959 - 1963), драматург в Драматичния театър на Сливен (1977 - 1980). През 1991 г. се изселва със съпругата си в Израел, където умира. Георги Мишев си спомня: „С голяма мъка замина, никак не му се отиваше и постоянно ми пишеше за България. Последното писмо беше от дъщеря му. В последните си дни загубил говор и часове преди да умре се добрал до машината и буква по буква начукал- България, Бургас, морето…” Автор на детските книги „Приключенията на Лиско” (1957), „Топка в морето” (приказки, 1965), „Кончето Пончо” (1967), „Папагалчето и пеперудката” (приказка, 1968), „Приключенията на Лиско по море”, (роман за деца, 1968),„Лиско при квадратните същества” (1975), „Шестте пингвинчета” (1978), „Десет приключения на Лиско” (1987). Книги за възрастни: „Тревоги”, „Върхът на нахалството”, „Нокаут”, „Морето е за всички”, „Пиратска романтика”, „Докосване”, „Кифлата на началника”, „Есенни дюни”,„История с лебед”. Оставя недовършения роман „Траверстаун”. Създава и пиеси за възрастни и сценарии за телевизионни сериали. Носител на редица награди за куклените си пиеси, на наградата „Петко Славейков” (1993).
Много, много хубаво пише Борис Априлов! С огромно удоволствие прочетох тези разкази за морето и неговите морски хора. Не са съвсем 5 звезди, само защото първите разкази за Маноли ми легнаха на сърце страшно много и бяха най-вълнуващи и емоционални, за разлика от следващите. Всички са страхотни, но до края няма нито един толкова вълнуващ като първите няколко. Много се радвам, че е преиздаден!
Историите не се вият само през лятото, има какво да се случи и през зимните дни, когато за останалата част от света морето сякаш не съществува. Има описания как брегът се променя, как се превръща в това, което познаваме днес, и в тези страници героите на Априлов се лутат като загубени там, където едно време са били господари. Защото там, сред промяната, дори и господарят на Индийския океан не може да си почине от годините на палубата. Има хора, които носят лош късмет на рибарите, но е достатъчно нещо малко, за да се обърне щастието. Всеки в кръчмата е голям герой и е готов да послъже попадналия случайно там външен човек.
"Сладка морска сол" от Борис Априлов е книга за мечтатели, книга за непоправими авантюристи, които денем и нощем се борят за своите идеали и защитават разбиранията си. С две думи луди глави! 😜 Разказите, които ще откриете между кориците са тъжни, забавни, любовни, трагични, мистични, има от всичко за всеки.🙄 Борис Априлов се е постарал да задоволи интереса на възможно най-голям брой читатели. 😉 Стилът на Априлов е изключително приятен, за мен той е един от големите майстори на описанието. Картините в които е поставил персонажите и ни представя са толкова майсторски изпипани, че ни пренасят в самия разказ. Успяваме да чуем силния морски бриз и да усетим дъха на водораслите. Всички разкази са отделни истории, независими една от друга, но все пак обединени от обща тема - тази за морето. Морето което отмива болката, прави самотата една идея по-поносима, а мечтите по-близки. Както казах, книга за луди глави, но и за онези, които търсят бягство и сродна душа, да звучи странно, но е така. Борис Априлов ни среща с толкова персонажи, че да се припознаем в някой от тях е напълно възможно. Нямам любим всички разкази харесвам еднакво. Да избера любима история от книгата, е като да избера любимо парче от една цяла мандарина. Няма как да стане. Реших да прочета точно тази книга, точно на морето, защото през 2021 година се навършват точно 100 години от рождението на автора. Освен това ми се струва, че е слабо популярен сред българските читатели, надявам се да греша. Вие чели ли сте нещо от автора? Харесвате ли книги посветени на морето? Препоръчайте ми други такива. Благодаря на издателство Ракета за предоставеното копие.
"Сладка морска сол" звучи като заглавие на хубава романтично книга. Но този случай не е такъв. Става дума за разкази за стари моряци, които хич не ми грабнаха интереса. Четири месеца се мъчих да я чета и стигнах едва до половината. Съжалявам, нямам повече време за губене.
Само като си помисля, че доскоро не знаех, че Борис Априлов е писал и за възрастни! Имам чувството, че е бръкнал в сърцето ми и е излял всичко на хартия!