What do you think?
Rate this book
Ана
„Това е историята на една фина жена, която – заради дъщеря си и себе си – трябва да поеме ролята на мъжа в тъмните години на прехода. Смела, комбинативна и съблазнителна, с вирната брадичка, тя посреща всички предизвикателства на това объркано, но адски интересно време. И побеждава.”
Захари Карабашлиев
Ana is a soaring tribute to the challenges and triumphs of modern womanhood. In Draganova's titular protagonist we find not only savvy determination and infectious enthusiasm, but an abiding openness to the resilience of love."
Daniel Burgess, Writer and Editor
„Действието е завладяващо, а писането е ясно и красиво. Героите ще напуснат страниците и ще ви станат близки. Пътуването на Ана ще промени собствения ви светоглед. Препоръчвам тази книга – просто се отпуснете и се насладете”.
Арън Уошингтън, Pacific Book Review,
Awarded to Books of Excellent Merit
Захари Карабашлиев
Ana is a soaring tribute to the challenges and triumphs of modern womanhood. In Draganova's titular protagonist we find not only savvy determination and infectious enthusiasm, but an abiding openness to the resilience of love."
Daniel Burgess, Writer and Editor
„Действието е завладяващо, а писането е ясно и красиво. Героите ще напуснат страниците и ще ви станат близки. Пътуването на Ана ще промени собствения ви светоглед. Препоръчвам тази книга – просто се отпуснете и се насладете”.
Арън Уошингтън, Pacific Book Review,
Awarded to Books of Excellent Merit
332 pages, Paperback
Published October 1, 2019
1 person is currently reading
57 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
September 22, 2020
Прочетох книгата и съжалих за отделеното време. Ако беше художествена измислица или самоиздадена, може би щях да я преглътна по-лесно. Но след като е по истинска история и издадена от престижно издателство, наистина ме изненада. Явно съм от хората, за които книги, претендиращи да вдъхват женска сила, вдъхновение и мъдрост, би трябвало поне малко да служат като морален компас. Но какво откриваме в нея - ако искаш да мотивираш детето да изкара високи оценки, купуваш му ботуши "Армани", ако нямаш солидни връзки, не можеш да постигнеш нищо, ако имаш проблем - отиваш на екскурзия до скъпа дестинация. Ако с един милионер не се получи, сменяш го с друг. Няма да споменавам вестибюла на милионера, през който трябва да минеш просто така, защото е практика. Наистина не успях да проумея къде е женската независимост и сила в героиня, чията издръжка, кариера и живот са зависими от мъжете в него. Не мисля, че подобни истински истории биха вдъхновили с нещо и наистина не ми се иска младите жени да повярват, че така се успява в живота. Достатъчно са внушени навсякъде тези сбъркани ценности, за да ги подсилваме и в литературата. Пак казвам, не бих съдила книгата толкова строго и дори изобщо, ако беше художествена измислица, беше самоиздадена книга (каквато е оригиналната й версия в САЩ) или не претендираше да вдъхновява жените. Но след като всички тези условия са налице, просто не успявам да остана безучастна. Имам забележки и относно маркетинг стратегията книгата да се рекламира с това, че е редактирана от редактора на Стивън Кинг. Издадена е обаче от платформа за самоиздаване Xlibris, тоест авторката най-вероятно е платила за издаването и редакторските услуги по книгата, не е била селектирана и одобрена от престижно издателство и редактор в САЩ. Във всичко това няма нищо лошо, просто рекламата звучи малко по-гръмко, и макар да казва истината, на мен ми създаде доста по-големи очаквания (но в крайна сметка, това е целта на всяка реклама, така че това го оставяме настрана) . Бих пожелала на читателите да им хареса, защото всеки си има вкус, но на мен определено не ми допадна и дори ме раздразни.
January 23, 2020
Клише след клише…
Противоречие след противоречие…
Глупост след глупост…
Крадени цитати от фейсбук от сорта на защо хората мразят работата си, а шефа я обича: защото шефът е най-отгоре на дървото и като погледне надолу вижда усмивки, а работниците като се надигнат виждат само задници…
Романът Ана ни запознава с живота на едноименната главна героиня, започвайки с полет над океана от Германия към Сан Франциско. Кацайки в Щатите и бидейки приютена при свои приятели, очевидно Ана се крие от Колекторът – някогашният й спасител в трудни време… О, боже! Герой на българския преход, Колекторът е описан по толкова посредствен начин – колекционер на пари, изкуство и жени, който обаче е привлечен от Ана, която един ден с червена папка влиза в офиса му, бягайки от мутрите и молейки го за помощ и протекция. Ана му предлага да са фифти-фифти в огромен и мащабен проект край столицата за хиподрум и понеже я заплашват мутри, прочетете как Колекторът разрешава спорът. Цитат:
„Когато търсеният човек отговори, гласът на Колектора стана равен и студен:
- Искам да те осведомя, че Ана е при мене! И от тук нататък каквото и да търсиш от нея, ще трябва да си го вземеш от мен!”
О, свещени български мафиоти, и, О, свещени български писатели!
Още по-безумна е връзката на Ана с Папи като на първи ред се запознават, а на втори вече изживяват своята луда любов и заживяват лудешки и щастливо! А, да, сватбата им е в Париж и от Уикипедия, пренесено в книгата, може да прочетете за хотела, където се е състояла сватбата, както и информация за ресторанта.
Относно противоречията:
- 98-а година се развива действието, когато Колекторът трие номер от мобилния си телефон, може и да е имало такива функции тогава, но ми се струва недомислено
- Първоначално Ана повръщала всяка сутрин, тежка бременност, после пък, заради леката си бременност тръгва на сватбено пътешествие с Папи из цяла Европа
- Докато е бременна, и е в Париж, (живее на по малко от 200 метра от Айфеловата кула) Ана сяда да яде охлюви в ресторант и води супер непринуден разговор със сервитьор как франсетата ядат тея охлюви и 2 седмици по-късно Ана звъни на майка си в България да дойде във Франция, че Ана не знае френски и не може да се оправя с езика?
Връщането на Ана от Париж в София, след като щерка й навършва 5 месеца (за това време Ана прави какво ли не във френската столица, че дори научава и езика чрез уроци) та София е описана апокалиптично така, цитат:
„Ана бе в чужбина само за година, а защо сега човешките взаимоотношения в родината й се струваха различни, смутни и враждебни?
Но вместо дългоочакваният възход през следващите месеци Ана стана свидетел на една от най-яростните финансови и политически кризи в историята на страната. Напрежението започна с недостиг на зърно и ескалира през есента, когато Националната банка отне лицензите не на една или две, а на четиринайсет търговски банки.”
. . .
Оказва се, изведнъж, че Папи бил и собственик на банка…, ама разбира се!
Продължавам с цитата:
„За зла участ, Папи беше основен собственик на една от четиринайсетте обречени банки. Лошо, много лошо!
- По дяволите, сигурно някой тъп бюрократ е прибързал с преценката си или пък някой нарочно е включил банката в списъка, или… Абе и аз не знам кой или защо, обаче знам едно нещо: портфолиото ни е стабилно. Имаме първокласни имоти, оценени много по-високо от вземанията ни. Казвам ти, искат да съсипят една здрава банка, аз ще ги накарам да размислят – протестираще Папи. Слушай, ще им покажа аз кой съм! Ще помоля червените приятели за помощ!
Настана зима. Мизерия и сибирски студ сковаха страната. Държавните запаси от живот привършваха, хиперинфлацията бе извън контрол, а средната работна заплата бе паднала до $20 на месец.
Папи нарече метаморфозите „лош късмет”. Ана бе останала без думи. И двамата се съгласиха, че е настъпил моментът, в който Папи неотложно да използва тайните ресурси – Братството! Той бе член на една от масонските ложи в Берлин.”
След като червените вкарват мъжа й в затвора, два абзаца по-надолу го освобождават, макар да са минали 5 месеца, разбира се на унижение и оскърбление от пресата към затворника Папи.
В заключение - „Ана” е изпълнена с пропуски и недоработена чернова; безуспешни напъни за космополитност, книгата е ярък представител на ширещото се клише за „съвременната българска литература”.
Противоречие след противоречие…
Глупост след глупост…
Крадени цитати от фейсбук от сорта на защо хората мразят работата си, а шефа я обича: защото шефът е най-отгоре на дървото и като погледне надолу вижда усмивки, а работниците като се надигнат виждат само задници…
Романът Ана ни запознава с живота на едноименната главна героиня, започвайки с полет над океана от Германия към Сан Франциско. Кацайки в Щатите и бидейки приютена при свои приятели, очевидно Ана се крие от Колекторът – някогашният й спасител в трудни време… О, боже! Герой на българския преход, Колекторът е описан по толкова посредствен начин – колекционер на пари, изкуство и жени, който обаче е привлечен от Ана, която един ден с червена папка влиза в офиса му, бягайки от мутрите и молейки го за помощ и протекция. Ана му предлага да са фифти-фифти в огромен и мащабен проект край столицата за хиподрум и понеже я заплашват мутри, прочетете как Колекторът разрешава спорът. Цитат:
„Когато търсеният човек отговори, гласът на Колектора стана равен и студен:
- Искам да те осведомя, че Ана е при мене! И от тук нататък каквото и да търсиш от нея, ще трябва да си го вземеш от мен!”
О, свещени български мафиоти, и, О, свещени български писатели!
Още по-безумна е връзката на Ана с Папи като на първи ред се запознават, а на втори вече изживяват своята луда любов и заживяват лудешки и щастливо! А, да, сватбата им е в Париж и от Уикипедия, пренесено в книгата, може да прочетете за хотела, където се е състояла сватбата, както и информация за ресторанта.
Относно противоречията:
- 98-а година се развива действието, когато Колекторът трие номер от мобилния си телефон, може и да е имало такива функции тогава, но ми се струва недомислено
- Първоначално Ана повръщала всяка сутрин, тежка бременност, после пък, заради леката си бременност тръгва на сватбено пътешествие с Папи из цяла Европа
- Докато е бременна, и е в Париж, (живее на по малко от 200 метра от Айфеловата кула) Ана сяда да яде охлюви в ресторант и води супер непринуден разговор със сервитьор как франсетата ядат тея охлюви и 2 седмици по-късно Ана звъни на майка си в България да дойде във Франция, че Ана не знае френски и не може да се оправя с езика?
Връщането на Ана от Париж в София, след като щерка й навършва 5 месеца (за това време Ана прави какво ли не във френската столица, че дори научава и езика чрез уроци) та София е описана апокалиптично така, цитат:
„Ана бе в чужбина само за година, а защо сега човешките взаимоотношения в родината й се струваха различни, смутни и враждебни?
Но вместо дългоочакваният възход през следващите месеци Ана стана свидетел на една от най-яростните финансови и политически кризи в историята на страната. Напрежението започна с недостиг на зърно и ескалира през есента, когато Националната банка отне лицензите не на една или две, а на четиринайсет търговски банки.”
. . .
Оказва се, изведнъж, че Папи бил и собственик на банка…, ама разбира се!
Продължавам с цитата:
„За зла участ, Папи беше основен собственик на една от четиринайсетте обречени банки. Лошо, много лошо!
- По дяволите, сигурно някой тъп бюрократ е прибързал с преценката си или пък някой нарочно е включил банката в списъка, или… Абе и аз не знам кой или защо, обаче знам едно нещо: портфолиото ни е стабилно. Имаме първокласни имоти, оценени много по-високо от вземанията ни. Казвам ти, искат да съсипят една здрава банка, аз ще ги накарам да размислят – протестираще Папи. Слушай, ще им покажа аз кой съм! Ще помоля червените приятели за помощ!
Настана зима. Мизерия и сибирски студ сковаха страната. Държавните запаси от живот привършваха, хиперинфлацията бе извън контрол, а средната работна заплата бе паднала до $20 на месец.
Папи нарече метаморфозите „лош късмет”. Ана бе останала без думи. И двамата се съгласиха, че е настъпил моментът, в който Папи неотложно да използва тайните ресурси – Братството! Той бе член на една от масонските ложи в Берлин.”
След като червените вкарват мъжа й в затвора, два абзаца по-надолу го освобождават, макар да са минали 5 месеца, разбира се на унижение и оскърбление от пресата към затворника Папи.
В заключение - „Ана” е изпълнена с пропуски и недоработена чернова; безуспешни напъни за космополитност, книгата е ярък представител на ширещото се клише за „съвременната българска литература”.
October 17, 2019
Книгите на български автори, които достигат читатели извън пределите на страната ни, стават все повече и този факт само ме радва. Това би се случвало дори по-често, ако имаше политика за подкрепа на преводите и адекватното им разпространение. Сега обаче не мисля да навлизам по-надълбоко във въпроса (който, водена единствено от добро настроение, в момента няма да нарека „проблем“).
Започнах с темата за българските творби на световния книжен пазар заради романа „Ана“ от Мануела Драганова. Той излиза първо в САЩ със заглавие Anna’s Way и под редакцията на Даниел Бъргес, който е работил със Стивън Кинг и е помогнал на мнозина писатели да стигнат до челни позиции в класацията на New York Times. След като известно време набираше популярност в социалните мрежи, миналата седмица той се появи и в книжарниците с логото на издателство „Ciela“.
Дотук изброявах само факти за „Ана“, но те далеч не са маловажни. Защото успехът на една книга не зависи само от таланта на автора, а и от търпението и нюха му да открие професионалисти, заедно с които да създаде изпипан продукт. Смея да твърдя, че „Ана“ е точно такъв роман. Личи си още преди да си го започнал, когато видиш великолепната корица на Моника Писарова. Удоволствието продължава, щом се гмурнеш в първите страници на историята. На тях срещаме Ана, докато чете „Атлас изправи рамене“:
[…] някъде над Атлантическия океан, в задушния сумрак на претъпкан самолет, пътуващ вече повече от десет часа от Франкфурт за Сан Франциско, на девети ред до прозореца вдясно.
Признавам си, на подсъзнателно ниво веднага изпитвам благоразположение към книга, в която е поставен дори минимален акцент върху Айн Ранд и философията ѝ. Разбира се, в случая това е просто детайл, но той не ми убягна. Впоследствие разбрах, че присъствието му в книгата не е случайно.
Действието се развива през първите години на Прехода – доста експлоатиран от българските автори времеви период, който обаче (без преувеличение) носи екзестенциално значение за съвременното ни общество, включително за родените през настоящия век, и няма как да се подмине. Измамените надежди, възползването от ситуацията за лични и безочливи облаги, подмяната на идеали са все тръни от близкото ни минало, които според мен още дълги години ще бъдат „слонът в стаята“.
Ана се влюбва дълбоко и неусетно и изглежда, че чувствата на мъжа до нея са взаимни. Само че това невинаги е гаранция за правилен избор на партньор. Ражда се дъщеря им и всичко върви гладко, докато на съпруга на Ана не му се налага да избяга от страната, преследван от държавата и бившите си партньори за крупни финансови измами.
Тук можем моралистки да посочим Ана с пръст и да я попитаме какво по-различно е очаквала, като се е събрала с мъж, който забогатява съмнително бързо. Е, лесно е да го направим, но по-трудното винаги е да се опитаме да влезем в обувките на другия и да вземем предвид целия контекст, който повлиява на постъпките му. Та, оставям на вас да решите дали „така ѝ се пада на Ана“, или да оцените начина, по който една млада жена, останала сама, измисля план за действие, за да се измъкне от окаяното си положение.
Майчината обич, съчетана с амбицията да бъде винаги една крачка пред другите, ѝ дава сила да се бори със зъби и нокти, за да осигури най-доброто бъдеще за дъщеря си. Крехка само на външен вид, Ана се изправя пред Колектора – „човек със собствен морал“, който би могъл да ѝ бъде ценен помощник в предстоящите битки. Щом се съюзява с него, тя си спечелва куп възможности, които благодарение на креативността си и визионерските си идеи започва да реализира една по една. Колектора обаче не е мечтаният бизнес партньор по доста параграфи и има опасност да се окаже, че Ана е продала душата си на дявола.
Романът „Ана“ е вдъхновен от истински събития и личности и носи автентичността на онова неромантично време, което преживяхме след промените през 1989 г. Силният женски образ в центъра на сюжета може да мотивира много читателки, всячески мъчещи се да бъдат перфектни майки и отлични професионалистки, без да изгубят свободата да отдават енергията си на каузите, които са им на сърце. Книгата се чете за броени часове и е твърде вероятно да я завършите на второто разгръщане, понеже няма да посмеете да прекъснете бясното ѝ темпо.
Започнах с темата за българските творби на световния книжен пазар заради романа „Ана“ от Мануела Драганова. Той излиза първо в САЩ със заглавие Anna’s Way и под редакцията на Даниел Бъргес, който е работил със Стивън Кинг и е помогнал на мнозина писатели да стигнат до челни позиции в класацията на New York Times. След като известно време набираше популярност в социалните мрежи, миналата седмица той се появи и в книжарниците с логото на издателство „Ciela“.
Дотук изброявах само факти за „Ана“, но те далеч не са маловажни. Защото успехът на една книга не зависи само от таланта на автора, а и от търпението и нюха му да открие професионалисти, заедно с които да създаде изпипан продукт. Смея да твърдя, че „Ана“ е точно такъв роман. Личи си още преди да си го започнал, когато видиш великолепната корица на Моника Писарова. Удоволствието продължава, щом се гмурнеш в първите страници на историята. На тях срещаме Ана, докато чете „Атлас изправи рамене“:
[…] някъде над Атлантическия океан, в задушния сумрак на претъпкан самолет, пътуващ вече повече от десет часа от Франкфурт за Сан Франциско, на девети ред до прозореца вдясно.
Признавам си, на подсъзнателно ниво веднага изпитвам благоразположение към книга, в която е поставен дори минимален акцент върху Айн Ранд и философията ѝ. Разбира се, в случая това е просто детайл, но той не ми убягна. Впоследствие разбрах, че присъствието му в книгата не е случайно.
Действието се развива през първите години на Прехода – доста експлоатиран от българските автори времеви период, който обаче (без преувеличение) носи екзестенциално значение за съвременното ни общество, включително за родените през настоящия век, и няма как да се подмине. Измамените надежди, възползването от ситуацията за лични и безочливи облаги, подмяната на идеали са все тръни от близкото ни минало, които според мен още дълги години ще бъдат „слонът в стаята“.
Ана се влюбва дълбоко и неусетно и изглежда, че чувствата на мъжа до нея са взаимни. Само че това невинаги е гаранция за правилен избор на партньор. Ражда се дъщеря им и всичко върви гладко, докато на съпруга на Ана не му се налага да избяга от страната, преследван от държавата и бившите си партньори за крупни финансови измами.
Тук можем моралистки да посочим Ана с пръст и да я попитаме какво по-различно е очаквала, като се е събрала с мъж, който забогатява съмнително бързо. Е, лесно е да го направим, но по-трудното винаги е да се опитаме да влезем в обувките на другия и да вземем предвид целия контекст, който повлиява на постъпките му. Та, оставям на вас да решите дали „така ѝ се пада на Ана“, или да оцените начина, по който една млада жена, останала сама, измисля план за действие, за да се измъкне от окаяното си положение.
Майчината обич, съчетана с амбицията да бъде винаги една крачка пред другите, ѝ дава сила да се бори със зъби и нокти, за да осигури най-доброто бъдеще за дъщеря си. Крехка само на външен вид, Ана се изправя пред Колектора – „човек със собствен морал“, който би могъл да ѝ бъде ценен помощник в предстоящите битки. Щом се съюзява с него, тя си спечелва куп възможности, които благодарение на креативността си и визионерските си идеи започва да реализира една по една. Колектора обаче не е мечтаният бизнес партньор по доста параграфи и има опасност да се окаже, че Ана е продала душата си на дявола.
Романът „Ана“ е вдъхновен от истински събития и личности и носи автентичността на онова неромантично време, което преживяхме след промените през 1989 г. Силният женски образ в центъра на сюжета може да мотивира много читателки, всячески мъчещи се да бъдат перфектни майки и отлични професионалистки, без да изгубят свободата да отдават енергията си на каузите, които са им на сърце. Книгата се чете за броени часове и е твърде вероятно да я завършите на второто разгръщане, понеже няма да посмеете да прекъснете бясното ѝ темпо.
November 10, 2019
Доста безсмислен труд, който разказва безсмислените "патила" на една привилегирована женица и описва живота й. Повърхностна е думата, която описва най-точно тази книга, но нека ви разкажа един анекдот по този повод....
October 27, 2019
Ана трябва не просто да оцелее, а да победи: http://knigolandia.info/book-review/a...
“Ана” проследява историята на една жена на фона на историята на една неназована държава, която едва ли някой няма да разпознае. През 90-те години в нея се извършва бурна трансформация, а Ана научава и какво е щастието, и какво е мъката. Политическите промени разбиват нейните розови очаквания за живота и ѝ се налага да поеме своята и съдбата на дъщеря си в свои ръце. За тази цел тя трябва да се довери на Колектора, един от могъщите играчи в мътните води на промените, който вижда нейния потенциал и го впряга, за да гради. Ана се впуска в предприемачеството със стръв – организационният ѝ талант се проявява ярко в изграждането на конен хиподрум, който привлича общественото внимание и става средоточие на нови и нови възможности.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/a...
“Ана” проследява историята на една жена на фона на историята на една неназована държава, която едва ли някой няма да разпознае. През 90-те години в нея се извършва бурна трансформация, а Ана научава и какво е щастието, и какво е мъката. Политическите промени разбиват нейните розови очаквания за живота и ѝ се налага да поеме своята и съдбата на дъщеря си в свои ръце. За тази цел тя трябва да се довери на Колектора, един от могъщите играчи в мътните води на промените, който вижда нейния потенциал и го впряга, за да гради. Ана се впуска в предприемачеството със стръв – организационният ѝ талант се проявява ярко в изграждането на конен хиподрум, който привлича общественото внимание и става средоточие на нови и нови възможности.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/a...
November 20, 2019
Отгръщането на всяка нова страница от книгата изискваше известна доза упоритост. С всяка следваща дозата трябваше да се повишава. Мислих си, че не може тази история да остане на тази повърхностна плоскост, но уви.
October 13, 2021
Две години чаках тази книга да стигне до мен. С нетърпение и нагласа, че ще прочета една драматична и вълнуваща история на жена, която се е борила за оцеляването си през 90-те. Изключително много се зарадвах когато книгата пристигна в библиотеката на о.Тенерифе. Да, ама човек не бива да има чак толкова положителна нагласа за нещо непознато. Разочарованието ме завладя още с първите страници на "Ана", пък и любимо име, и не ме пусна до финала. Нито е драматична историята, нито е написана увлекателно. Въпреки, че е вдъхновена от реални събития не ме развълнува в нито един момент. Нито изсмуканите от пръстите "проблеми" с тийнейджърката Лили, нито любовните "драми", нищо не ме накара да съчувствам на Ана. Няма лошо да бъдат разказани преживелиците на жена, която се опитва да прави бизнес, отглежда сама дъщеря си и има романтични вълнения, но както често казвам, важно е повече как разказваш, не какво. Написана по друг начин тази история щеше да е интересна. Много ме издразни и неспоменаването на София, Несебър и България като цяло, както писаха и преди мен. Неприятни ми бяха за четене и много от вицовете и купищата клишета. Да споменавам ли "иха" колко е дразнещо?! То ще да е българският вариант на "уау". Много ми е мъчно, че усещането ми за книгата се размина толкова драстично с нагласата за нея! Уважавам труда на авторката, но...
Рядко правя ревюта на книги, които не съм харесала, но този път не се сдържах.
Рядко правя ревюта на книги, които не съм харесала, но този път не се сдържах.
November 21, 2020
Искам си времето обратно! И вярата в красноречиви, смислени автори!
September 28, 2018
Captivating, authentic and sincere story.
Ana’s way is authentic and sincere story about an aspiring single mother entrepreneur working her way through the post communist Eastern European society.
She’s shrewd and her original ideas and hard work are taking her in unexpected directions making her journey full of excitement and drama.
Based on true events the story captures the challenges of being a single mother, business woman and entrepreneur in a country where every success is challenged by a corrupt political system and a complicated system of unusual business practices based on fear, racketeering and intimidation.
The story intertwines original and raw humour so typical for the region, fun quirky side of the Balkan nation’s way of coping with a harsh reality.
Ana’s way is authentic and sincere story about an aspiring single mother entrepreneur working her way through the post communist Eastern European society.
She’s shrewd and her original ideas and hard work are taking her in unexpected directions making her journey full of excitement and drama.
Based on true events the story captures the challenges of being a single mother, business woman and entrepreneur in a country where every success is challenged by a corrupt political system and a complicated system of unusual business practices based on fear, racketeering and intimidation.
The story intertwines original and raw humour so typical for the region, fun quirky side of the Balkan nation’s way of coping with a harsh reality.
June 13, 2020
Историята изобщо не ме грабна- стоеше ми фалшиво, позьорско и много парвенюшки. Ана е образ, на когото липсва достоверност и задълбоченост. Така и не успях да се потопя в интригата на книгата, ако това изобщо може да се нарече интрига - имах чувството , че гледам някакви нанизани сцени на екран, една след друга. И какво излиза? Предприемчивата дама всъщност преспива с една мутра, за да си осигури успешен старт в кариерата. Адмирации, няма що. Не видях никакви истински чувства, истински хора с истински проблеми, а и ми беше трудно да съчувствам на тази измислена "героиня"или съпреживявам фантастичните приключения в "Богатите също плачат". Оксфорд, хотел Крийон, голфъри, вили в Швейцарските Алпи...не успях да открия нищо, което да не звучи като имитация на истинското...
Разочароващо, наистина...
Разочароващо, наистина...
May 22, 2021
Не бях чела по-повърхностна книга досега.... Крайно разочарована останах, на моменти доста раздразнена от всички клишета и самият начин на писане (все едно четях преразказ от някой третокласник на моменти). Подразних се от факта, че авторката говори за ‘’проблемите’’ и ‘’нещастието’’ на Ана, която в същият момент обикаля света и тъне в лукс, който средностатистическия българин дори и днес не може да си позволи. Може би книгата би харесала и допаднала на някоя кифла, която има подобни проблеми 😊😄 и би проявила някакво състрадание към Ана 🙃
June 19, 2021
Боза и половина. Не можах да я издържа даже и за повече от 30 страници и не я дочетох.
August 7, 2021
Четенето на „книгата” е знаменателно преживяване. Усещането е като да ти правят лоботомия с тесла. За учудване е не че някой некадърник е седнал да надраска подобно четиво, такива повярвали си бездарници има много. За учудване е че някой, предполага се с опит в книгоиздаването е решил да го издаде и да причини на подвелия се по рекламата читател тоз букет от емоции. И което ме изумява допълнително, последния абзац намеква, че ще има и продължение. Жива да не бях!
August 8, 2020
Препоръчвам!
January 3, 2021
Много леко и красиво написна.
Препоръчвам тази история за живота на една млада, силна и борбена жена, през време на труден политичести и житейски преход.
Интересно четиво.
Препоръчвам тази история за живота на една млада, силна и борбена жена, през време на труден политичести и житейски преход.
Интересно четиво.
January 30, 2021
Дори не успях да я прочета цялата. Пълна е с клишета, стилът на писане е под всякаква критика.
June 27, 2020
Историята не е безинтересна, но това което ми липсваше беше дълбочина в изграждането на героите. Много детайли, които не са втъкани в историята, а просто "стоят" там, сякаш за обем.
November 4, 2021
Много плоска книга. Загуба на време.
Displaying 1 - 18 of 18 reviews