What do you think?
Rate this book
Поздрави от синята палатка
"Поздрави от синята палатка" събира 95 от най-ценните ми срещи със света. Това не е пространен пътепис, а калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура…
От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ – тези пътешествия ще ви отведат в домовете на велики писатели и на обикновени хора. Ще ви разкажат за богове с плетени шапки и за страховити затвори, за хумористични републики и свободни слонове, за пустинни дяволи и далечни ледници.
5 континента. 25 страни. 95 истории. 145 фотографии. И напомнянето, че всички тези числа нямат особено значение. Не и без хората, животните и мимолетните срещи завинаги.
От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ – тези пътешествия ще ви отведат в домовете на велики писатели и на обикновени хора. Ще ви разкажат за богове с плетени шапки и за страховити затвори, за хумористични републики и свободни слонове, за пустинни дяволи и далечни ледници.
5 континента. 25 страни. 95 истории. 145 фотографии. И напомнянето, че всички тези числа нямат особено значение. Не и без хората, животните и мимолетните срещи завинаги.
240 pages, Paperback
First published July 8, 2019
7 people are currently reading
170 people want to read
About the author
Петя Кокудева
15 books95 followersПетя Кокудева е родена през 1982 г. в гр. Смолян. Завършва английска езикова гимназия. Бакалавър по "Журналистика" и магистър по "Творческо писане" в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като копирайтър в международна рекламна агенция. Интересите ѝ са в сферата на детската литература - занимава се с драматургия за куклен театър и води "рубрика за децата и въображенията" - "Граматика на фантазията". "Лулу" е дебютната ѝ книга, която печели Специалната награда на националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (2012).
Източник: Liternet
Източник: Liternet
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 42 reviews
Read
July 23, 2019Каква чудата, пъстра и вълнуваща книга! Чаках я още докато Петя беше на път и от време на време споделяше във фейсбук някое приключение. Всички истории ме трогнаха, без непременно да искам да посетя точно тези места. Петя Кокудева умее да разказва света около себе си, но най-ценното е, че умее да изплаква реалността от всичката ненужна слюда и да ни връчи екстрактa, най-чистото в случката, онова, което си струва да бъде запомнено. Някъде, не помня къде, бях чела, че това е истинското майсторство – защото всички живеем в един и същи свят и сме обградени от едни и същи причудливи, необичайни, невероятни дори неща. Големият въпрос е не дали ги има, а дали ги забелязваме и дали можем да ги разкажем. Винаги съм обичала реализма повече от фантазията; знам колко е важно да можеш да доизмислиш една история, въображението ти да функционира адекватно, да можеш да си представяш... но за мен най-важно си остава това, което се случва наистина. Което се е случило наистина.
Тази книга е красива и и защото ми връща вярата в човечеството (аха, faith in humanity restored); понякога забравям колко интересни и искрено добри можем да бъдем. А това е жизненоважно в неособено приветливата обстановка, в която живеем в момента.
Няма смисъл да го казвам, поплаках си на някои истории. Но беше хубаво, пречистващо. Както казва майка ми (и както повтарям непрекъснато и аз, защото кой не краде от родителите си): не искам изкуството да ме разтоварва, искам да ми носи катарзис.
Тази книга е красива и и защото ми връща вярата в човечеството (аха, faith in humanity restored); понякога забравям колко интересни и искрено добри можем да бъдем. А това е жизненоважно в неособено приветливата обстановка, в която живеем в момента.
Няма смисъл да го казвам, поплаках си на някои истории. Но беше хубаво, пречистващо. Както казва майка ми (и както повтарям непрекъснато и аз, защото кой не краде от родителите си): не искам изкуството да ме разтоварва, искам да ми носи катарзис.
July 14, 2019
Този свят може да бъде прекрасно място, и често е такова. Ако има повече срещи и раздумки край огъня, или в оризовите поля, или сред бамбуковите горички, в къщи, кафенета, лодки, улици, ледници, влакове, храмове, музеи, магазинчета, автобуси, бунгала, оазиси или пътища из пустинята - като поднесените в тази малка книжка. Всяка кратичка история отлетя като пъстроцветна пеперуда, всяка със своята си шарка и големина, всяка една нежна и добра. Не ми се искаше да свършват! Но и най-големият рояк пеперуди накрая отлита. Красотата остава. Както и мостът, насипан към отсрещния неизвестен бряг на калната река.
Надявам се, до нови срещи!
Надявам се, до нови срещи!
January 30, 2020
Какви красиви, изящни, добри, нежни миниатюри! Срещи с хора, животни, природни чудеса от Скандинавия до Нова Зеландия. И ти се иска да зарежеш всичко и с палтото на гърба си да обикаляш из широкия свят. Такива книги разпалват малкия пътешественик в нас и ни дават ценна мъдрост, смирение и обич към всичко живо.
August 18, 2019
„Семейството се състои от баща французин, майка филипинка и две деца – момиче и момче – индийчета.“
В и около синята палатка за мен езикът е точно такъв, какъвто го искам – чрез думите читателят да може да види мястото, хората, ситуацията (освен чрез отличните фотографии, както и заглавията на частите). Така умее да ползва езика (и света) Петя Кокудева – защо са всичките тези неежедневно употребявани думи, ако не се ползват умело, а би трябвало и по-смело в ежедневието да се случва…
Почти не чета пътеписи вече, защото ми е поомръзнало. Прекалено дълги са често или почти винаги в (излишно за мен) шеговит стил, който ми носи леко пренапрягане. В „Поздрави от синята палатка“ всичко ми е по мярка – нито точно пътеписи наистина, нито крайности и оценки от съответното място.
„Европейските острови, ъ-ъ-ъ...“, опитва се да си спомни той – „...европейските, ъ-ъ-ъ“.
Разбира се най-любими са ми топлите места, но и истории/хора, които означават нещо за мен (напълно непознати и неизвестни хора, които оживяват до нас). Дали заради отдалечеността си Нова Зеландия стана още по-магнетична за мен. Включително с това, че не може и да си имат идея хората там кои сме ние и къде сме… Просто сме далече. Просто има още тоооолкова много такива (странИчки) като нас. Просто не е нужно всеки всичко да знае. Това незнаене ми довнуши разстоянието, но може би само в километри, не и в човешка обикновеност и необикновеност.
„Арне работи като социален работник. Грижи се за тийнейджъри от проблеми семейства или от липсващи семейства. Учи децата на основни неща от живота, за да оцеляват. Боядисват заедно стаи, готвят, карат се, говорят.“
Харесвам и Скандинавия от историите на Петя, от книгите, които съм чела, от музиката. Но за мен по „лични“ причини тя все още е немислима за истинско посещение. С какво обаче ни привлича така почти всички…
Ню Йорк! Моята страст – и такава история! На много места може да се случи, но все пак е толкова типично нюйоркска според мен. (И ако някой каже – но тя беше между Харлем и Бруклин! Е, да, не само Манхатън е Ню Йорк, и сигурно на всички места ще отида.)
„Намирам се в капсулата на случаен момент, събрала стотици непознати, които пеят една песен.“ (искам да препиша и предните изречения, но нека е изненада)
Историята със слоновете – бях ги виждала на снимка. Но отново – човек може да стои, да ги гледа дълго, точно на този „златисто затревен склон“.
„Мостът“ (Сахара) — разбира се, че ще притихна; но и заради моториста от оризището — бих истерясала съвсем (знаех историята), както и от всеки природен „сблъсък“ (гущери и други…).
Японийо!:)) И за мен си оставаш любима (ех, да знаех да отида в японската градина в Нара, а не в онзи пренаселен парк). Любими моменти са ми и тези, в които се пресичат различни раси и религии и става ясно очевидното (или като в „Оризовата война“).
Ако започна да изреждам, може да излезе, че от десетките истории само няколко на брой са ме впечатлили. Разбира се, че не е така. Почти всяка. И отново измервах и себе си: продължавам по разни причини да се дразня от прекалена религиозност и суеверност (разбирам ги хората на тези места, но това не е за мен); оценявам все още почти всичко според студа/топлото и (без)опасността; предвиждам, организирам – пак по „лични“ причини не бих тръгнала без почти пълна подготовка (нощувки и т.н.); още първите „екшън филми“ сигурно биха ме спрели; някога ще преодолея ли това да възприемам сегашна Русия като бивш СССР; ще открия ли точно защо Израел означава нещо повече за мен...
Освен това се питах – как предварително в камбоджански или сахарски села се предлагат нощувки… Дали в тези страни може да се провери предварително какви автобуси и влакове има… Почти навсякъде ли местните хора знаят малко или много английски. Но още повече се питах – едва ли някой би говорил така с мен и би си разказал историята или малките-големи житейски мъдрости. Не с всеки посетител се получава такъв контакт и обмен.
Препусках доста бързо през страниците – хем е интересно и искам да запомня всичко и да остана повече на всяко място, хем нямам търпение – какво още се крие на следващата страница. Надявам се да няма важна за читателя „логика“ в подреждането – много ми хареса, че аз не намерих такава (или по-скоро – това е точното разнообразие за мен и идеята „просто хора“), иначе щеше да е скучно.
Думите на Петя Кокудева наистина пренасят читателя в същността. Толкова се възхищавам на умението човек (писател) да може да предаде каквото иска да разкаже и покаже. Може много хора да умеят да виждат и да имат богати впечатления (но и много не умеят или нямат нужда да наблюдават), обаче не всеки може така да предаде специфичното усещане, успоредно с адекватна информация (какво идеално представяне на „юген“, колко „моя“ идея – „Принос вместо успех“; историята в Хирошима: „без патос и драматизъм“ – ето, ясно пак, че Япония и Нова Зеландия са ми любими).
„Юген е дълбинната, едва доловима красота на нещата, която е отвъд думите и трудно може да се опише. Загатване, не отгатване.“
Благодаря, Петя, Георги, свят!
В и около синята палатка за мен езикът е точно такъв, какъвто го искам – чрез думите читателят да може да види мястото, хората, ситуацията (освен чрез отличните фотографии, както и заглавията на частите). Така умее да ползва езика (и света) Петя Кокудева – защо са всичките тези неежедневно употребявани думи, ако не се ползват умело, а би трябвало и по-смело в ежедневието да се случва…
Почти не чета пътеписи вече, защото ми е поомръзнало. Прекалено дълги са често или почти винаги в (излишно за мен) шеговит стил, който ми носи леко пренапрягане. В „Поздрави от синята палатка“ всичко ми е по мярка – нито точно пътеписи наистина, нито крайности и оценки от съответното място.
„Европейските острови, ъ-ъ-ъ...“, опитва се да си спомни той – „...европейските, ъ-ъ-ъ“.
Разбира се най-любими са ми топлите места, но и истории/хора, които означават нещо за мен (напълно непознати и неизвестни хора, които оживяват до нас). Дали заради отдалечеността си Нова Зеландия стана още по-магнетична за мен. Включително с това, че не може и да си имат идея хората там кои сме ние и къде сме… Просто сме далече. Просто има още тоооолкова много такива (странИчки) като нас. Просто не е нужно всеки всичко да знае. Това незнаене ми довнуши разстоянието, но може би само в километри, не и в човешка обикновеност и необикновеност.
„Арне работи като социален работник. Грижи се за тийнейджъри от проблеми семейства или от липсващи семейства. Учи децата на основни неща от живота, за да оцеляват. Боядисват заедно стаи, готвят, карат се, говорят.“
Харесвам и Скандинавия от историите на Петя, от книгите, които съм чела, от музиката. Но за мен по „лични“ причини тя все още е немислима за истинско посещение. С какво обаче ни привлича така почти всички…
Ню Йорк! Моята страст – и такава история! На много места може да се случи, но все пак е толкова типично нюйоркска според мен. (И ако някой каже – но тя беше между Харлем и Бруклин! Е, да, не само Манхатън е Ню Йорк, и сигурно на всички места ще отида.)
„Намирам се в капсулата на случаен момент, събрала стотици непознати, които пеят една песен.“ (искам да препиша и предните изречения, но нека е изненада)
Историята със слоновете – бях ги виждала на снимка. Но отново – човек може да стои, да ги гледа дълго, точно на този „златисто затревен склон“.
„Мостът“ (Сахара) — разбира се, че ще притихна; но и заради моториста от оризището — бих истерясала съвсем (знаех историята), както и от всеки природен „сблъсък“ (гущери и други…).
Японийо!:)) И за мен си оставаш любима (ех, да знаех да отида в японската градина в Нара, а не в онзи пренаселен парк). Любими моменти са ми и тези, в които се пресичат различни раси и религии и става ясно очевидното (или като в „Оризовата война“).
Ако започна да изреждам, може да излезе, че от десетките истории само няколко на брой са ме впечатлили. Разбира се, че не е така. Почти всяка. И отново измервах и себе си: продължавам по разни причини да се дразня от прекалена религиозност и суеверност (разбирам ги хората на тези места, но това не е за мен); оценявам все още почти всичко според студа/топлото и (без)опасността; предвиждам, организирам – пак по „лични“ причини не бих тръгнала без почти пълна подготовка (нощувки и т.н.); още първите „екшън филми“ сигурно биха ме спрели; някога ще преодолея ли това да възприемам сегашна Русия като бивш СССР; ще открия ли точно защо Израел означава нещо повече за мен...
Освен това се питах – как предварително в камбоджански или сахарски села се предлагат нощувки… Дали в тези страни може да се провери предварително какви автобуси и влакове има… Почти навсякъде ли местните хора знаят малко или много английски. Но още повече се питах – едва ли някой би говорил така с мен и би си разказал историята или малките-големи житейски мъдрости. Не с всеки посетител се получава такъв контакт и обмен.
Препусках доста бързо през страниците – хем е интересно и искам да запомня всичко и да остана повече на всяко място, хем нямам търпение – какво още се крие на следващата страница. Надявам се да няма важна за читателя „логика“ в подреждането – много ми хареса, че аз не намерих такава (или по-скоро – това е точното разнообразие за мен и идеята „просто хора“), иначе щеше да е скучно.
Думите на Петя Кокудева наистина пренасят читателя в същността. Толкова се възхищавам на умението човек (писател) да може да предаде каквото иска да разкаже и покаже. Може много хора да умеят да виждат и да имат богати впечатления (но и много не умеят или нямат нужда да наблюдават), обаче не всеки може така да предаде специфичното усещане, успоредно с адекватна информация (какво идеално представяне на „юген“, колко „моя“ идея – „Принос вместо успех“; историята в Хирошима: „без патос и драматизъм“ – ето, ясно пак, че Япония и Нова Зеландия са ми любими).
„Юген е дълбинната, едва доловима красота на нещата, която е отвъд думите и трудно може да се опише. Загатване, не отгатване.“
Благодаря, Петя, Георги, свят!
January 2, 2020
Най- забележителното в тази книга не е просто пътешествието, а личния контакт с различни култури. Най- голямото преживяване е общението и взаимодействието с местните, аромата на тяхната кухня, отварянето на техните домове и сърца, споделянето на техния свят. Това не е обикновен пътепис. Това е пълно потапяне в автентичната атмосферата на всяко кътче.
Благодаря на Петя за топлината и уюта на синята палатка.
Благодаря на Петя за топлината и уюта на синята палатка.
September 2, 2019
Подслушан разговор между две обикновени жени.
- Колко е хубавото времето днес!
- Да, жал ми е за тези, които са умрели вчера.
* * *
Остров Бали, Индонезия
Веднъж една жена, у която нощувахме в Индонезия ми каза: „Тишината е онова, на което брегът не е способен. Само навътре, на дълбокото, океанът умее да притихва.”
Ниъпи е специален ден за местните на остров Бали. Наричат го Ден на тишината и го празнуват – по хиндуистка традиция – в деня на новата година (по лунния календар). В този ден иначе оживеният и шумен остров се преобразява напълно. Хората си стоят у дома, не говорят с никого, не шофират, за да не произвеждат шум, не слушат радио, нито гледат телевизия. Забавленията и активностите са сведени до минимум. По улиците е пусто, разхождат се само пъчаланг – пазители на града, които следят за възцаряването на абсолютна тишина. Туристите не се допускат до плажовете, а летището в Бали е затворено. Новата година започва с умението да замълчиш, защото за хундуистите мълчанието е властта на разума, надмощието на човека над самия себе си.
Столетниците от Окинава, Япония
Една от поговорките тук гласи: „На 70 си още дете. На 80 си млад мъж или жена. На 90, ако някой от Там Горе те покани да се качваш, просто трябва да му кажеш: Махай се и ела пак, като стана на 100!”
„Поздрави от синята палатка” е калейдоскоп от 95 вълнуващи срещи със света. Тя не е пространен пътепис, а тъкмо обратното: шеша кратки, фрагментирани истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура…
От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ – тези пътешествия ще ви отведат в домовете на велики писатели и на обикновени хора. Ще ви разкажат за богове с плетени шапки и за страховити затвори, за хумористични републики и свободни слонове, за пустинни дяволи и далечни ледници.
- Колко е хубавото времето днес!
- Да, жал ми е за тези, които са умрели вчера.
* * *
Остров Бали, Индонезия
Веднъж една жена, у която нощувахме в Индонезия ми каза: „Тишината е онова, на което брегът не е способен. Само навътре, на дълбокото, океанът умее да притихва.”
Ниъпи е специален ден за местните на остров Бали. Наричат го Ден на тишината и го празнуват – по хиндуистка традиция – в деня на новата година (по лунния календар). В този ден иначе оживеният и шумен остров се преобразява напълно. Хората си стоят у дома, не говорят с никого, не шофират, за да не произвеждат шум, не слушат радио, нито гледат телевизия. Забавленията и активностите са сведени до минимум. По улиците е пусто, разхождат се само пъчаланг – пазители на града, които следят за възцаряването на абсолютна тишина. Туристите не се допускат до плажовете, а летището в Бали е затворено. Новата година започва с умението да замълчиш, защото за хундуистите мълчанието е властта на разума, надмощието на човека над самия себе си.
Столетниците от Окинава, Япония
Една от поговорките тук гласи: „На 70 си още дете. На 80 си млад мъж или жена. На 90, ако някой от Там Горе те покани да се качваш, просто трябва да му кажеш: Махай се и ела пак, като стана на 100!”
„Поздрави от синята палатка” е калейдоскоп от 95 вълнуващи срещи със света. Тя не е пространен пътепис, а тъкмо обратното: шеша кратки, фрагментирани истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура…
От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ – тези пътешествия ще ви отведат в домовете на велики писатели и на обикновени хора. Ще ви разкажат за богове с плетени шапки и за страховити затвори, за хумористични републики и свободни слонове, за пустинни дяволи и далечни ледници.
March 3, 2021
Пътувах с Петя Кокудева месец и половина и за мен бе истинско удоволствие!
“При редактирането на тези истории настоятелно се опитвах да вложа повече литературност, езиково пиршество в текстовете. Те обаче упорито се дърпаха, отхвърляха всеки опит за разкрасяване. Бях смаяна как просто не успявам и не успявам да декорирам жилавото тяло на текста. И в един момент просто се отказах.”
“При редактирането на тези истории настоятелно се опитвах да вложа повече литературност, езиково пиршество в текстовете. Те обаче упорито се дърпаха, отхвърляха всеки опит за разкрасяване. Бях смаяна как просто не успявам и не успявам да декорирам жилавото тяло на текста. И в един момент просто се отказах.”
July 28, 2019
Благодаря, Петя, за тази прекрасна книга! Дочетох я днес, макар че исках още дълго да пребивавам в "синята палатка". Много ми харесаха разказаните истории. Във всяка една от тях открих по нещо за себе си, което вярвам, че ще ми помага в моменти на обезсърчение. Препоръчвам горещо на всеки, който още се колебае дали да я прочете. ❤️
August 15, 2019
Тази книга е непринудена, изненадваща и чудесна.
Пълна е с истории, а те оставя гладен за още - иска ти се да седиш и да слушаш, или пък и ти да споделиш нещо, случило се по време на някое пътуване - до другия край на света или до някое затънтено село, в което си се оказал погрешка.
Много ми се иска "Палатката" да е само началото - на поредица срещи и споделени истории от близо и далеч.
Пълна е с истории, а те оставя гладен за още - иска ти се да седиш и да слушаш, или пък и ти да споделиш нещо, случило се по време на някое пътуване - до другия край на света или до някое затънтено село, в което си се оказал погрешка.
Много ми се иска "Палатката" да е само началото - на поредица срещи и споделени истории от близо и далеч.
Read
December 31, 2019Пейзажите са интересни, като всяко ново нещо, но по-същественото за мен тук е попиването на настройката, с която Петя Кокудева обитава и обикаля света. Може би важи за всички пътеписи, но с голяма степен за този, че погледът е по-важен от гледката. Удоволствието идва по-скоро от склонността на Петя да се поддържа ранима, страхлива и невежа, с винаги отворена врата за света; да е чувствителна към моментите, когато хората и местата не се държат според обичайното и разбираемото; да ѝ е свръхинтересно другото и да се опитва да види себе си в него; да преобразува всичко в уроци по съчувствие.
“никой не е толкова лош, стига да го разбереш”
“има и друго освен мен и моите обичайни представи”
“Йойк е традиционно песенно стихотворение в Саами културата, което възпява природата на Другия”
“никой не е толкова лош, стига да го разбереш”
“има и друго освен мен и моите обичайни представи”
“Йойк е традиционно песенно стихотворение в Саами културата, което възпява природата на Другия”
August 6, 2019
Чудна книга! Прочетох я, както ям шоколад. Започвам с едно парченце, след което следва “само да довърша този ред”. Зная, че е по-добре да спра и да му се насладя, но глада е по-голям от мен и преди да съм разбрала смачквам гузно опаковката.
Със сигурност ще я прочета поне още веднъж, тъй като има истории и моменти в книгата, след които си заслужава да спреш и да отделиш време на написаното, да вникнеш и разбереш същността му.
Следващият път имам намерение да я ям като вряла супа, с търпение и дъх след всяка следваща лъжица.
Със сигурност ще я прочета поне още веднъж, тъй като има истории и моменти в книгата, след които си заслужава да спреш и да отделиш време на написаното, да вникнеш и разбереш същността му.
Следващият път имам намерение да я ям като вряла супа, с търпение и дъх след всяка следваща лъжица.
August 11, 2019
Мъдра книга, с толкова зрънца любопитство, любознание, любов, стремеж към разбиране на света и човеците в него. Признавам си, исках да не свършва, а да има още много такива ефектни истории. Защото е майсторство да обхванеш толкова много в такава кратка форма. Благодаря Ви, Петя, за споделеното удоволствие!
January 2, 2021
Пъстра, любопитна, причудлива колекция от пътешествията на Петя Кокудева по света. Кратки бележки, някои от които интересни и мили, други леко досадни поради незначителността си. Прекалено щрихирана ми се стори тази книга, както тя казва, писана вечер в палатката на коляно, твърде плитка. От моите безбройни пътувания по света мисля, че бих написала много по-интересна. (Поне за мен :-))))
July 17, 2019
Петя ми е голяма любимка и се старая да не пропускам нищо от нейното творчество. Този сборник с пътеписи от нейните пътувания е просто страхотен. Петя те отвежда на всякакви чудати, екзотични и интересни местенца по целия свят. Облича ги в думи по нейния си прекрасен начин и почти сякаш и ти си там с нея.
Единственото, което не ми допадна, беше хаотичността при подредбата на самите истории. Имаше много от едни и същи градове/държави, но на много различни места в самата книга.
Единственото, което не ми допадна, беше хаотичността при подредбата на самите истории. Имаше много от едни и същи градове/държави, но на много различни места в самата книга.
August 10, 2019
Топла, приключенска, забавна, носталгична, философска. Само Петя Кокудева може да достигне такава смесица, докато разказва за пътешествията си. Пътепис на живота, на хората, на обичаите, на странностите, на различните култури. Браво. Получило се е чудесно.
August 7, 2019
Много приятна изненада. Книгата ми беше препоръчана от една приятелка и е перфектното четиво, ако сте от хората, които постоянно гледат напред към следващото си пътуване.
Накратко - българска писателка и половинката й пътуват през Азия и Европа и тя пише кратки истории от местата, на които остават.
Има много лични разкази, интересни хора навсякъде, традиции, суеверия... Книгата започва с посрещанията на различните места и завърша с изпращанията - а посредата е всичко помежду им :)
"Знанията са само слухове, докато не заживеят в мускулите."
- поговорка на племето Асаро от Папуа Нова Гвинея
Накратко - българска писателка и половинката й пътуват през Азия и Европа и тя пише кратки истории от местата, на които остават.
Има много лични разкази, интересни хора навсякъде, традиции, суеверия... Книгата започва с посрещанията на различните места и завърша с изпращанията - а посредата е всичко помежду им :)
"Знанията са само слухове, докато не заживеят в мускулите."
- поговорка на племето Асаро от Папуа Нова Гвинея
Read
February 27, 2020Така, както някои са си сверявали часовниците от разходките на един човек, никога не напуснал града си, така тук може да си сверите нагласите за пътешествие.
June 23, 2021
С всяко прелистване, сезонът се променя - грее слънце, вали пролетен дъжд или измръзваш до мозъка на костите. Странно, но както и сезоните така и историите, написани в тази книга ти влияят. Попита с цветове, вкусове и аромати, тичащи покрай краката ти мишки или просто гушкащи се пустинни лисици. "Поздрави от синята палатка" те пренася в различни светове и най-важното; напомня ти колко красива е планетата ни в действителност.
March 19, 2020
faces places.
едно време, като се предвижвах до истински офис, сутрин, преди да се метна на метрото, си откъсвах няколко минути за няколко държави оттук, които "разхождах" с премигване. не са те център, но светът като разноликост, като лица и различност.
фотографии и идеи за непознати страни си взех. дано ги срещна по-скоро, след като всички се събудим от този колективен сън за не-сънуване.
едно време, като се предвижвах до истински офис, сутрин, преди да се метна на метрото, си откъсвах няколко минути за няколко държави оттук, които "разхождах" с премигване. не са те център, но светът като разноликост, като лица и различност.
фотографии и идеи за непознати страни си взех. дано ги срещна по-скоро, след като всички се събудим от този колективен сън за не-сънуване.
February 9, 2021
Изкуството не съществува. Тук всичко e красиво.
Петя Кокудева е любим писател и приятел на всички мои деца с приказките си за Лупо и Тумба, Част 1 и Питанки. Пътешественик, който умее да открие красотата и срещне история във всеки край на планетата.
Колекцията от истории е наистина вълшебна, с огромно любопитство очаквам и продължението.
А книгата подарих на дузина приятели, подарете си я вие.
Петя Кокудева е любим писател и приятел на всички мои деца с приказките си за Лупо и Тумба, Част 1 и Питанки. Пътешественик, който умее да открие красотата и срещне история във всеки край на планетата.
Колекцията от истории е наистина вълшебна, с огромно любопитство очаквам и продължението.
А книгата подарих на дузина приятели, подарете си я вие.
January 4, 2024
Оценявам собствения ми прочит, а не книгата като цяло, защото не мисля, че е редно да давам оценка на чуждите преживявания. Моето лично такова с книгата беше объркващо,прекалено разнородно...
Написаното ми беше интересно във всеки един момент, но не мисля, че съм запомнила и 2% от интересните факти, опоменати от авторката.
Написаното ми беше интересно във всеки един момент, но не мисля, че съм запомнила и 2% от интересните факти, опоменати от авторката.
December 7, 2019
Ех, че прелест :)
July 17, 2024
Много симпатични и лични истории - и забавни, и трогателни, и тъжни. Цветна палитра от разностранни култури и обичаи, който ме понесе на пътешествие из цял свят и ме усмихна не веднъж.
December 3, 2024
Събрани малки парчета от големия свят, през погледа на Петя, която възприема всичко с широко отворени очи. Много ми хареса книгата, фотографията в нея също. Снимките, освен, че са много красиви кореспондират чудесно с текста и случките.
Всяка една история и едно място, за които говори Петя са живи, цветни, пулсиращи и пълни с чар. Свалям ѝ шапка за това чисто детско любопитство и отворен ум към света.
Тази цветна картина от точки - градове, хора… най-вече хора, този неподправен хуманизъм - да се слееш с човеците там в тази планина, пустиня, реката, да приемеш различията, все едно всичко е в реда на нещата и ехеее “аз ли пък колко съм им странна”, е трогателно красива.
Мислех си, че само аз помня Макс и Мориц, а се оказва не точно така. 😁
Страхотна сбирка от парчета, като пъзели, на Земята.
Всяка една история и едно място, за които говори Петя са живи, цветни, пулсиращи и пълни с чар. Свалям ѝ шапка за това чисто детско любопитство и отворен ум към света.
Тази цветна картина от точки - градове, хора… най-вече хора, този неподправен хуманизъм - да се слееш с човеците там в тази планина, пустиня, реката, да приемеш различията, все едно всичко е в реда на нещата и ехеее “аз ли пък колко съм им странна”, е трогателно красива.
Мислех си, че само аз помня Макс и Мориц, а се оказва не точно така. 😁
Страхотна сбирка от парчета, като пъзели, на Земята.
February 17, 2020
Прочетох книгата напълно рошава и след като затворих и последната страница, изглежда, че положението е по-рошаво, отколкото е било някога (а аз винаги съм водила с това сред приятелите си, автора на книгата, ако не вярва, ще си направим среща по рошав дуел :D ).
Чудесна книга, чудесен пътепис!
Вдъхновяваща! Много интересна, вълнуваща и провокираща.
Не мога да напиша, че съм прочела книгата, защото знам, че тази книга ще чета и препрочитам години наред. Влюбена съм в начина, по който Петя Кокудева пише. Обожавам нейното остроумие, проницателност и духовитост. Много ми хареса, че личните впечатления, са предадени по един симпатичен, чаровен и много завладяващ начин, без натрапване на мнение, без осъждане на местните хора или даденото събитие.
Това е чудесно, защото се влюбваш, влюбен си веднага във всички истории! И искаш да посетиш местата, искаш да ти се случат толкова вълнуващи неща и на теб и искаш да имаш очите на Петя, за да ги видиш!
Препоръчвам книгата въодушевено на всички!
Чудесна книга, чудесен пътепис!
Вдъхновяваща! Много интересна, вълнуваща и провокираща.
Не мога да напиша, че съм прочела книгата, защото знам, че тази книга ще чета и препрочитам години наред. Влюбена съм в начина, по който Петя Кокудева пише. Обожавам нейното остроумие, проницателност и духовитост. Много ми хареса, че личните впечатления, са предадени по един симпатичен, чаровен и много завладяващ начин, без натрапване на мнение, без осъждане на местните хора или даденото събитие.
Това е чудесно, защото се влюбваш, влюбен си веднага във всички истории! И искаш да посетиш местата, искаш да ти се случат толкова вълнуващи неща и на теб и искаш да имаш очите на Петя, за да ги видиш!
Препоръчвам книгата въодушевено на всички!
August 29, 2020
Топло, вдъхновяващо пътуване из света! Благодаря, Петя.
September 16, 2019
Чудесно пътешествие из рошавите мисли на авторката.
Научих интересни неща за близки и далечни земи. За пореден път се убедих, че навсякъде по света хората са еднакви, макар на пръв поглед да изглеждат ужасно различни.
Книжката ме събуждаше като ароматно кафе в мързеливите сутрини през уикенда.
Благодаря за шотовете чисто щастие, Петя!
Ще чакам следващите рошави пътеписи ;)
Научих интересни неща за близки и далечни земи. За пореден път се убедих, че навсякъде по света хората са еднакви, макар на пръв поглед да изглеждат ужасно различни.
Книжката ме събуждаше като ароматно кафе в мързеливите сутрини през уикенда.
Благодаря за шотовете чисто щастие, Петя!
Ще чакам следващите рошави пътеписи ;)
November 9, 2019
Пътешествениците са любимите ми хора, защото винаги има какво да научиш от тях. "Поздрави от синята палатка" е точно това, което описва авторката в първата глава - суров и жив текст. Искаше ми се да прочета повече от личните преживявания и премеждия, защото точно това търся в приключенските книги и по-малко Уикипедия факти, но въпреки това книгата ми допадна.
July 21, 2019
Много хубава книга!
May 9, 2020
Като повечето съвременни хора и аз обичам да пътувам до различни места по света. Когато съм някъде, искам да усетя пулса и ритъма на мястото, не просто да посетя известните забележителности и да се снимам пред тях. Стремя се да опозная навиците и ежедневието на местните хора, да разбера повече за тяхната култура и обичаи.
Тази година се оказа неочаквана за целия свят и пътуването е едно от нещата, от които сме лишени за неизвестен период от време. Но хубавата новина е, че имаме „Поздрави от синята палатка“ от Петя Кокудева. В книгата тя е събрала своите впечатления от всички места, които е посетила, по време на дългата си обиколка, заедно със своя приятел Георги. И в тях разкрива един кратък фрагмент от живота на обикновените хора. Зърваме частица от друг свят, чрез история, случка, интересен обичай или разговор, които Петя Кокудева е записала. Точно така обичам да виждам местата, които посещавам. Като например да науча повече за сису, както и защо ермолката е точно с формата, с която е.
Историите, събрани в „Поздрави от синята палатка“, са кратки, побират се на страница –две и отвеждат читателя от скандинавските страни, до Нова Зеландия, Азия, Африка и САЩ. От ледниците в Норвегия се пренасяме, със следващия разказ, в горещо Мароко.
Ще отбележа историите, които оставиха най-дълбоко впечатление в мен.
„Бамбукови уроци“, в които има пет дзен размишления за нещата, които бихме могли да научим от това устойчиво дърво.
„Развалената кола“ е за едно израелско семейство, на което колата се чупи край малко пустинно градче. Само след пет часа прекарани в него, те вземат радикалното решение да напуснат Тел Авив, в който са живели винаги и да се преместят. Не знам защо, но тази история остави много ярка следа в съзнанието ми. Как променяш целия си живот спонтанно, защото се влюбваш от пръв поглед в някакво малко, прашно градче насред пустинята и зарязваш всичко, за да се преместиш там?
Освен историите и традициите на различни народи, открих един марокански поет и един детски писател. Не бях чувала за тях и дори само заради тези две имена си заслужава книгата. Абделатиф Лааби е не просто поет от Мароко, той е един от най-значимите им творци. За мое огромно съжаление се оказа, че не е превеждан на български, а и да има нещо, то вероятно, е само в академичните среди. Но ето един стих от книгата, който е споделила Петя Кокудева.
Не очаквам нищо от живота.
Отивам да го срещна.
Корней Чуковски е известният детски писател, автор на „Доктор Охболи“, но не бях свързала досега името с книгата. Има доста интересна информация за Чуковски, а аз лично смятам да си препрочета нещо негово.
Има още много неща, които може да откриете сред страниците на „Поздрави от синята палатка“, но просто няма как да се спра на всяко едно от тях. Важното е, че ще се озовавате сред пустини, оживени булеварди, музеи, оризища, черни пътища, ледници, гори и пасбища.
https://bookcompass.wordpress.com/202...
Тази година се оказа неочаквана за целия свят и пътуването е едно от нещата, от които сме лишени за неизвестен период от време. Но хубавата новина е, че имаме „Поздрави от синята палатка“ от Петя Кокудева. В книгата тя е събрала своите впечатления от всички места, които е посетила, по време на дългата си обиколка, заедно със своя приятел Георги. И в тях разкрива един кратък фрагмент от живота на обикновените хора. Зърваме частица от друг свят, чрез история, случка, интересен обичай или разговор, които Петя Кокудева е записала. Точно така обичам да виждам местата, които посещавам. Като например да науча повече за сису, както и защо ермолката е точно с формата, с която е.
Историите, събрани в „Поздрави от синята палатка“, са кратки, побират се на страница –две и отвеждат читателя от скандинавските страни, до Нова Зеландия, Азия, Африка и САЩ. От ледниците в Норвегия се пренасяме, със следващия разказ, в горещо Мароко.
Ще отбележа историите, които оставиха най-дълбоко впечатление в мен.
„Бамбукови уроци“, в които има пет дзен размишления за нещата, които бихме могли да научим от това устойчиво дърво.
„Развалената кола“ е за едно израелско семейство, на което колата се чупи край малко пустинно градче. Само след пет часа прекарани в него, те вземат радикалното решение да напуснат Тел Авив, в който са живели винаги и да се преместят. Не знам защо, но тази история остави много ярка следа в съзнанието ми. Как променяш целия си живот спонтанно, защото се влюбваш от пръв поглед в някакво малко, прашно градче насред пустинята и зарязваш всичко, за да се преместиш там?
Освен историите и традициите на различни народи, открих един марокански поет и един детски писател. Не бях чувала за тях и дори само заради тези две имена си заслужава книгата. Абделатиф Лааби е не просто поет от Мароко, той е един от най-значимите им творци. За мое огромно съжаление се оказа, че не е превеждан на български, а и да има нещо, то вероятно, е само в академичните среди. Но ето един стих от книгата, който е споделила Петя Кокудева.
Не очаквам нищо от живота.
Отивам да го срещна.
Корней Чуковски е известният детски писател, автор на „Доктор Охболи“, но не бях свързала досега името с книгата. Има доста интересна информация за Чуковски, а аз лично смятам да си препрочета нещо негово.
Има още много неща, които може да откриете сред страниците на „Поздрави от синята палатка“, но просто няма как да се спра на всяко едно от тях. Важното е, че ще се озовавате сред пустини, оживени булеварди, музеи, оризища, черни пътища, ледници, гори и пасбища.
https://bookcompass.wordpress.com/202...
Displaying 1 - 30 of 42 reviews