What do you think?
Rate this book
Странстващият албатрос
Родена съм в годините на социализма. Половината си живот съм прекарала в България, другата – в чужбина. И още не знам коя от двете части е по-добрата. Живяла съм в четири държави, говоря пет езика, сменяла съм работа и жилище десетки пъти. Вярвам, че най-добрият начин да разкажеш действителността е, като измислиш история за нея.
Авторката
Габриела слиза на Северната гара в Брюксел с малко багаж, китарата на Нико и една черна котка. Но храброто й пътуване, изпълнено с неочаквани срещи и странни премеждия, едва сега започва. Животът в крайните квaртали на София, Брюксел и Париж може да е удивително еднакъв. Защото най-трудно навсякъде е това, което Габриела единствено търси: да бъде отново щастлива...
Авторката
Габриела слиза на Северната гара в Брюксел с малко багаж, китарата на Нико и една черна котка. Но храброто й пътуване, изпълнено с неочаквани срещи и странни премеждия, едва сега започва. Животът в крайните квaртали на София, Брюксел и Париж може да е удивително еднакъв. Защото най-трудно навсякъде е това, което Габриела единствено търси: да бъде отново щастлива...
240 pages, Paperback
Published January 1, 2019
13 people are currently reading
149 people want to read
About the author
Деметра Дулева
8 books24 followersДеметра Дулева е филолог, писател и дипломат. Първият й роман – „Странстващият албатрос“ („Хермес“, 2019), печели през 2020 г. наградата „Перото“ за най-добър дебют. Отличен е с втора награда в категорията художествена проза на „Портал Култура“ и е номиниран за роман на годината на Фонд „13 века“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 46 reviews
September 23, 2021
Ако трябва кратко да опиша книгата ще напиша само - в търсене на себе си и щастието❤️
Не оставайте, обаче с впечатлението, че книгата е банална! В никакъв случай!
Историята на Габриела (Габи) ми потръгна трудно. Първите 60 страници ги прочетох супер бавно. Отдавам го на факта, че започнах книгата на плажа и на това, че никак не обичам да чета книги за прехода. Мутри, чалга и купони за храна - превъртяна плоча, все едно няма за какво друго да се пише.
Деметра Дулева, обаче не поставя акцент върху това нито в тази книга,нито в “Преобърнати съзвездия, където също се засяга темата за падането на комунизма.
И тук усетих много меланхолично настроение. Габи губи мъжа, когото обича, когато е още ученичка и така и до края на историята не успява да го преживее и да намери нова любов. Бяга в Белгия и после в Париж в търсене на своето място в живота и на онова зрънце щастие, което всички преследваме. Частта в Париж ми е определено любимата и то не заради баналности от типа на Париж=романтика, а защото авторката виртуозно описва самотата на Габи в тези мигове и защото там Тя открива пътя към себе си чрез музиката.
Няколко цитата ме трогнаха дълбоко. Оставям ги отдолу, за да придобиете представа. Книгата определено си заслужава, а аз нямам търпение за нова творба от Деметра Дулева.
🎹🎹🎹
“Бавно потъвам в целителния свят на музиката…
Напълно се преобразявам. Свалям всички кожи - на бедността, сивотата, мизерията, отчаянието, самотата. И оставам аз, каквато и да съм, на сцената.”
“Сякаш всичко дотук в живота ми се е насъбирало и нагнетявало, за да избухне в този миг…
Не свиря аз, а нещо друго в мен. И не звукът, а аз изпълвам целия храм.”
“Въздухът е уханен, дишам леко.
Събирам се цялата - лоша и добра, безпомощна и силна, провалена и успешна - и се сливам с туптящото сърце на града.
Ликувам!”
Не оставайте, обаче с впечатлението, че книгата е банална! В никакъв случай!
Историята на Габриела (Габи) ми потръгна трудно. Първите 60 страници ги прочетох супер бавно. Отдавам го на факта, че започнах книгата на плажа и на това, че никак не обичам да чета книги за прехода. Мутри, чалга и купони за храна - превъртяна плоча, все едно няма за какво друго да се пише.
Деметра Дулева, обаче не поставя акцент върху това нито в тази книга,нито в “Преобърнати съзвездия, където също се засяга темата за падането на комунизма.
И тук усетих много меланхолично настроение. Габи губи мъжа, когото обича, когато е още ученичка и така и до края на историята не успява да го преживее и да намери нова любов. Бяга в Белгия и после в Париж в търсене на своето място в живота и на онова зрънце щастие, което всички преследваме. Частта в Париж ми е определено любимата и то не заради баналности от типа на Париж=романтика, а защото авторката виртуозно описва самотата на Габи в тези мигове и защото там Тя открива пътя към себе си чрез музиката.
Няколко цитата ме трогнаха дълбоко. Оставям ги отдолу, за да придобиете представа. Книгата определено си заслужава, а аз нямам търпение за нова творба от Деметра Дулева.
🎹🎹🎹
“Бавно потъвам в целителния свят на музиката…
Напълно се преобразявам. Свалям всички кожи - на бедността, сивотата, мизерията, отчаянието, самотата. И оставам аз, каквато и да съм, на сцената.”
“Сякаш всичко дотук в живота ми се е насъбирало и нагнетявало, за да избухне в този миг…
Не свиря аз, а нещо друго в мен. И не звукът, а аз изпълвам целия храм.”
“Въздухът е уханен, дишам леко.
Събирам се цялата - лоша и добра, безпомощна и силна, провалена и успешна - и се сливам с туптящото сърце на града.
Ликувам!”
November 20, 2022
Уви, не написах ревюто веднага след прочитането ѝ и сега се чувствам неуверена, за да пиша в подробности. Но я препоръчвам с чиста съвест. Става въпроз за пътуването на едно българско момиче на Прехода: както духовното му пътуване, така и физическото му придвижване из Европа: от мрачна София през Брюксел до Париж. Началото ми тръгна малко тегаво, мислех си, че ще бъде поредният скучен разказ за Прехода, но бях приятно изненадана. Увлекателен сюжет, езикът се лее, лишен от изкуствена орнаментика, срещаме се с интересни герои и интересни места. Очаквам с нетърпение да прочета втория ѝ роман.
January 1, 2020
Чудесна история, човешка... Отразява много точно действителностите на местата, където се развива по времената, в които се случва.
Много ме докосна, може би и защото в редица моменти разпознах себе си.
Описанията са ярки и живи, героите ми стават приятели, стилът е непринуден и увлекателен, езикът интелигентен.
Пожелавам много късмет на странстващия албатрос :)
Много ме докосна, може би и защото в редица моменти разпознах себе си.
Описанията са ярки и живи, героите ми стават приятели, стилът е непринуден и увлекателен, езикът интелигентен.
Пожелавам много късмет на странстващия албатрос :)
June 21, 2021
Това, което ме привлече в книгата, беше темата за емигрантството, за преследването на свободата и щастието и за жертвите, които вървят с него. Габриела е родена по времето на социализма. След промените тя става един от онези млади хора, които избират живота в чужбина, въпреки всички предизвикателства, с които върви той. Младото момиче търси своето място в Брюксел и Париж и се бори не само да оцелее, но и да съхрани себе си в този така различен от родината свят.
Романът звучи като автобиография, въпреки че не е. Написан е от първо лице и може би това допринася за усещането, че едва ли не четеш дневника на Габриела. Много автентично беше представен периода на промените - появата на чалгата и мутрите, на купоните за храна, заложните къщи и бинго залите, замяната на Дядо Мраз с Дядо Коледа. Не съм живяла в чужбина за повече от три месеца, но и тази част от книгата звучи достоверно. Чрез приятелката на Габриела, Нора, виждаме и друг поглед към емигрантството - тя е от онези хора, които се опитват да загърбят и забравят всичко родно и да намерят добър живот с цената на всичко. В продължение на няколкото години, в които я виждаме, Габриела успява да порасне и накрая ми беше доста по-симпатична, отколкото в началото.
Въпреки че романът ми хареса, една седмица след като съм затворила последната страница още не мога да се отърся от меланхолията, с която ме остави. И сега ми е още по-любопитно да прочета и следващата книга на Деметра Дулева.
"Парцаливата и бандитска България ме задушаваше. Е, добре, махнах се. Дойдох в този бленуван Запад. И какво спечелих? Толкова път изминах, а не стигнах доникъде. И отново мразя себе си и целия свят."
Романът звучи като автобиография, въпреки че не е. Написан е от първо лице и може би това допринася за усещането, че едва ли не четеш дневника на Габриела. Много автентично беше представен периода на промените - появата на чалгата и мутрите, на купоните за храна, заложните къщи и бинго залите, замяната на Дядо Мраз с Дядо Коледа. Не съм живяла в чужбина за повече от три месеца, но и тази част от книгата звучи достоверно. Чрез приятелката на Габриела, Нора, виждаме и друг поглед към емигрантството - тя е от онези хора, които се опитват да загърбят и забравят всичко родно и да намерят добър живот с цената на всичко. В продължение на няколкото години, в които я виждаме, Габриела успява да порасне и накрая ми беше доста по-симпатична, отколкото в началото.
Въпреки че романът ми хареса, една седмица след като съм затворила последната страница още не мога да се отърся от меланхолията, с която ме остави. И сега ми е още по-любопитно да прочета и следващата книга на Деметра Дулева.
"Парцаливата и бандитска България ме задушаваше. Е, добре, махнах се. Дойдох в този бленуван Запад. И какво спечелих? Толкова път изминах, а не стигнах доникъде. И отново мразя себе си и целия свят."
May 23, 2020
Книгата на Деметра Дулева стои вкъщи от доста дълго време и определено ме е чакала сам да я потърся, когато реша, че имам нужда точно от тази история. И сега, след като я прочетох си мисля, че със „Странстващият албатрос“ се уцелихме в най-подходящия момент за мен. Имах нужда точно от такова четиво – леко написано, с истинска и много човешка история и една героиня, която постоянно търси себе си, докато не постига това, което иска.
Историята на Габриела ме грабна. Може би всеки млад човек е изпадал в ситуация, в която да търси себе си и да не успява да намери този човек, който си е представял. Да усеща сякаш целият свят е срещу него и някой целенасочено съсипва каквито и планове да има за живота. И макар на моменти действията и мисленето на Габриела да събуждаха раздразнение в мен, заради нейната нерешителност и огромен песимизъм, определено видях и много от себе си в нея.
За мен историята си имаше всичко. Една истинска любов, която се извисяваше над нормите за това кое е правилно и кое грешно. Имаше хъс за оцеляване в среда, която не бе типична за героинята ни. Видяхме как във всеки отделен град, колкото и объркана да беше, Габриела бягаше от самотата, която я преследваше като един зловещ спътник, но винаги търсеше варианти това да се промени.
Като един албатрос тя измина доста километри самотно докато не откри себе си и не използва наученото по най-добрия възможен начин.
Стилът на писане на Деметра Дулева е наистина приятната изненада за мен. Увлекателен, директен, без заобикалки. В книгата почти няма пряка реч, но аз не обърнах никакво внимание на това. Авторката така сладкодумно описваше всичко, което се случва в живота на героите й, че диалозите може би само щяха да развалят магията, която се създаде в романа. Аз по принцип не харесвам такива книги и това, че тук не ме дразнеше, за мен говори колко добре пише Деметра.
Хареса ми описанието на всяко едно време, в което се намира нашата героиня. Авторката се е постарала да опише 80-те, 90-те, като е засегнала много нива – морални, политически, социални, ценностни. Прави една резекция на нашето общество и това как сме се променили с времето и какво е общото между нас и другите европейски народи, кое ни е различното. А това, че самата тя е живяла в Брюксел и Париж само й е помогнало да изгради идеално атмосферата на тези градове в книгата и всички читатели да се чувстваме все едно сме ги посетили лично.
Препоръчвам „Странстващият албатрос“ на всеки, който иска една до болка откровена история, която смесва в себе си реалистичен свят с романтични желания.
Пълно ревю тук ===> http://bookadventureclub.blogspot.com...
Историята на Габриела ме грабна. Може би всеки млад човек е изпадал в ситуация, в която да търси себе си и да не успява да намери този човек, който си е представял. Да усеща сякаш целият свят е срещу него и някой целенасочено съсипва каквито и планове да има за живота. И макар на моменти действията и мисленето на Габриела да събуждаха раздразнение в мен, заради нейната нерешителност и огромен песимизъм, определено видях и много от себе си в нея.
За мен историята си имаше всичко. Една истинска любов, която се извисяваше над нормите за това кое е правилно и кое грешно. Имаше хъс за оцеляване в среда, която не бе типична за героинята ни. Видяхме как във всеки отделен град, колкото и объркана да беше, Габриела бягаше от самотата, която я преследваше като един зловещ спътник, но винаги търсеше варианти това да се промени.
Като един албатрос тя измина доста километри самотно докато не откри себе си и не използва наученото по най-добрия възможен начин.
Стилът на писане на Деметра Дулева е наистина приятната изненада за мен. Увлекателен, директен, без заобикалки. В книгата почти няма пряка реч, но аз не обърнах никакво внимание на това. Авторката така сладкодумно описваше всичко, което се случва в живота на героите й, че диалозите може би само щяха да развалят магията, която се създаде в романа. Аз по принцип не харесвам такива книги и това, че тук не ме дразнеше, за мен говори колко добре пише Деметра.
Хареса ми описанието на всяко едно време, в което се намира нашата героиня. Авторката се е постарала да опише 80-те, 90-те, като е засегнала много нива – морални, политически, социални, ценностни. Прави една резекция на нашето общество и това как сме се променили с времето и какво е общото между нас и другите европейски народи, кое ни е различното. А това, че самата тя е живяла в Брюксел и Париж само й е помогнало да изгради идеално атмосферата на тези градове в книгата и всички читатели да се чувстваме все едно сме ги посетили лично.
Препоръчвам „Странстващият албатрос“ на всеки, който иска една до болка откровена история, която смесва в себе си реалистичен свят с романтични желания.
Пълно ревю тук ===> http://bookadventureclub.blogspot.com...
December 15, 2025
Страшно много харесвам "Преобърнати съзвездия", но тази нещо ме спъна - особено първата част, която беше едно безкрайно мрънкане.
Разбирам защо, разбирам как, но, господи, колко ми е омръзнало да чета за трудния живот на емигрант в чужбина - не само от български автори.
Харесвам стила на Дулева - елегантен без да е витиеват, достъпен, без да е повърхностен, искрен, без да фамилиарничи.
Разбирам защо, разбирам как, но, господи, колко ми е омръзнало да чета за трудния живот на емигрант в чужбина - не само от български автори.
Харесвам стила на Дулева - елегантен без да е витиеват, достъпен, без да е повърхностен, искрен, без да фамилиарничи.
February 11, 2023
Подходих към книгата без никакви очаквания след няколко ревюта, които прочетох тук. Напълно непознат за мен автор, който така ме въвлече в историята, че не успях да я оставя и я прочетох на един дъх.
May 5, 2021
При тези наглед случайни срещи нямам предварителни очаквания и нагласи. Хвърлям се в историята без предубеждения. Не рядко се озовавам в плитка като локва история, която не си е заслужавала. Тук, за щастие, случеят не е такъв – озовах се в океан от случвания, емоции, мигове, импресии от живота на Габриела. Бях пометена от всеобхватното предаване на всички събития по време и след комунизма в София и детайлните описания на Брюксел и Париж.
Габи е част от пропиляното поколение, което преживява падането на режима и всички последващи събития като купоните за храна и избуяването на мутри, които се сдобиват с власт и партийни куфарчета, възникването на чалгата като културен феномен. Виждаме всичко това през погледа на младата жена, чиито живот губи посока покрай всички неочаквани и драстични промени, които смачкват родителите и и променят социалнта среда, разкриват безмислието на съществуването. Тук няма излишна фактология, а само лична история. Трагедията на обикновения човек и неговата лична история. Тя намира истинската любов още на седемнадесет, но бързо я губи, а с нея и себе си. Лута се между крайните квартали на София, Брюксел и Париж в търсене на смисъл и щастие. Не винаги приета, сама, дори когато е заобиколена с хора, тя започва две паралелни пътувания – едно извън родината в търсене на по-добро житие и второто – навътре в себе си, в най-скритите копнежи и заключени мечти.
История за комунизъм, емиграция и сблъсък на култури, но това е само фон за личната истрория на Габи. Има ли нещо по-важно от личната исотрия на всеки един от нас с дребните и големи случвания в него.
Изключително съм впечатлена от изграждането на сюжета с кратки, точни и премерени изречения. Авторката рисува светове с няколко думи. Щрихован разказ, реалистичен и въздействащ без маска и без грим, без излишна мелодрама, просто животът такъв какъвто е с всичко хубаво, но и с всичко пошло и грозно в него. Отчайващ, но и обнадеждаващ разказ за миналото и бъдещето ни. Странстващият албатрос, тази интересна птица, прекарваща години над морета и океани, се превръща в метафора за главната героиня и търсенията и.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Габи е част от пропиляното поколение, което преживява падането на режима и всички последващи събития като купоните за храна и избуяването на мутри, които се сдобиват с власт и партийни куфарчета, възникването на чалгата като културен феномен. Виждаме всичко това през погледа на младата жена, чиито живот губи посока покрай всички неочаквани и драстични промени, които смачкват родителите и и променят социалнта среда, разкриват безмислието на съществуването. Тук няма излишна фактология, а само лична история. Трагедията на обикновения човек и неговата лична история. Тя намира истинската любов още на седемнадесет, но бързо я губи, а с нея и себе си. Лута се между крайните квартали на София, Брюксел и Париж в търсене на смисъл и щастие. Не винаги приета, сама, дори когато е заобиколена с хора, тя започва две паралелни пътувания – едно извън родината в търсене на по-добро житие и второто – навътре в себе си, в най-скритите копнежи и заключени мечти.
История за комунизъм, емиграция и сблъсък на култури, но това е само фон за личната истрория на Габи. Има ли нещо по-важно от личната исотрия на всеки един от нас с дребните и големи случвания в него.
Изключително съм впечатлена от изграждането на сюжета с кратки, точни и премерени изречения. Авторката рисува светове с няколко думи. Щрихован разказ, реалистичен и въздействащ без маска и без грим, без излишна мелодрама, просто животът такъв какъвто е с всичко хубаво, но и с всичко пошло и грозно в него. Отчайващ, но и обнадеждаващ разказ за миналото и бъдещето ни. Странстващият албатрос, тази интересна птица, прекарваща години над морета и океани, се превръща в метафора за главната героиня и търсенията и.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
January 17, 2024
Определено не очаквах да ми хареса толкова много! Този роман успя да ме докосне въпреки тъжните събития, които проследяваме и меланхолията, която лъха от всяка страница ❤️
February 20, 2022
Превъзходна книга! Изключително красив начин на изразяване, неповторим стил, талантът на Деметра е абсолютно неоспорим. Историята е болезнено истинска, а след средата на книгата ревах почти през цялото време - от болка, от радост, емоцията напълно ме завляда. Браво, браво, браво!!!
March 31, 2021
Това е една от онези книги, които искаш да имаш у дома, за да можеш да я прочетеш отново, когато имаш нужда от "подслон".
September 28, 2022
Прекрасна книга, която ти вдъхва надежда, че с много работа и търсене, ще намериш пътя си❤️
January 21, 2023
Много добре написана история за любовта, самотата, за живота извън родината, за търсенето на щастието. Завладяваща история.
May 1, 2022
Пътят към намиране на себе си не е лесен... Понякога за да го постигнеш, трябва да направиш радикални промени, като резултатите не винаги са очакваните. Докосваща книга, която те кара да се замислиш върху важните неща в живота.
July 22, 2022
Първият ми досег с Деметра Дулева и нейният странстващ албатрос.
Още със заглавието ме спечели. Албатрос - птицата, която може да лети стотици километри, без да каца и Странстващ - загадъчно и предвещаващо някакво търсене.
Без да издавам от сюжета, бих казала, че това е от онези книги, които ако ги четеш в правилният момент, ще съпреживееш всичко случващо се на Габриела и даже ще се представяш на нейно място.
Много ми допадна бързото препускане и обобщаване на някои от периодите на Габриела. Това може би е и целта на книгата, да покаже живота като един процес, базирайки се на референтни моменти, през които преминаваме и как нищо в него не е константно, особено ако има нещо, за което горим.
П.С.: Дано да я срещнете навреме!
Още със заглавието ме спечели. Албатрос - птицата, която може да лети стотици километри, без да каца и Странстващ - загадъчно и предвещаващо някакво търсене.
Без да издавам от сюжета, бих казала, че това е от онези книги, които ако ги четеш в правилният момент, ще съпреживееш всичко случващо се на Габриела и даже ще се представяш на нейно място.
Много ми допадна бързото препускане и обобщаване на някои от периодите на Габриела. Това може би е и целта на книгата, да покаже живота като един процес, базирайки се на референтни моменти, през които преминаваме и как нищо в него не е константно, особено ако има нещо, за което горим.
П.С.: Дано да я срещнете навреме!
March 27, 2022
Засяга темата за емигрантството,но може би защото има много такива истории, книгата не успя да ме изненада с нищо. На моменти излишно захаросана, повърхностна дори. Просто се споменаваха неща - като сурогатството, 11 септември и падането на кулите близнаци, и се очакваше че ще има някаква връзка с действието, а то беше просто като факт и някак стоеше като кръпка за пълнеж. Второстепенните герои според мен бяха еднопластови ,без особена предистория или описание на характера.Големият плюс на книгата е,че се чете лесно и самият стил на писане е лежерен, без тромави описания и доста бързо върви действието.
March 16, 2025
Initially i began reading this becouse of an opportunity i had to participate in the making of a newspaper of the young. And to do it, i had to write a review of a bulgarian book, written in the past five years, give or take. I hadn't read anything matching the description to be honest so i just took this one, becouse it was the first one that someone recommended to me.
I started reading it thinking it was going to be really stupid and boring like a lot of the postmodern literature in Bulgaria. BUT. I actually liked it. It was used a really fun language, even jargon. It was really easy reading it and, for a difference from other books, i was never unsure of what was happening (something i've seen in some books and texts). Also the book is separated into three sections, depending on where Gabriela (the main character) was. i really liked that the 'glamorous' europian cities aren't shown so shiny. It's realistic. The narrator truly tels us that those cities are as dirty and strange as Sofia, the grey city as i like to call it.
What also caught my attention was the analogies with MUSIC. I myself am strongly connected with music, specifically piano, which Gabi plays. I guess that made me like it even more, considering i could get any 'inside' music theory joke. :)
But even after all of this and what you will probably read (in the review i was talking about earlier) below - the book STILL couldn't stick to me. I don't know why..
Here's the review (in bg):
„Странстващият албатрос“ е дебютната книга на Деметра Дулева, която очарова с лекия си стил и дълбоки въпроси. Книга, която, следвайки стъпките на едно младо момиче, ни превежда през вечните теми за любовта, тъгата, самотата, усещането да си ничии и чужд, търсенето и мечтите.
Главната героиня – Габи, е част от поколението на Прехода. Същото, което след падането на социализма и последвалите промени загубва посоката и се разпиля по широкия свят с надежда, че там някъде, в блясъка на красивите европейски градове и сред възможностите, които те дават, ще намери своето място и щастие. Но въпреки че историята, разказана на ст��аниците на романа, е съвсем конкретна и лична, тя излиза извън тези тесни рамки и читателят намира в нея собствените си лутания, копнежи, страхове и надежди.
Странстващият албатрос, птицата дала заглавието на романа, прекарва години в полет над океаните, за да съзрее и да се научи да лети добре. Което е една истинска метафора на пътя, който изминава главната героиня в своето израстване и търсене на себе си. И тя, както албатросът, трябва да извърви дълъг и труден път, да мине през чужди градове и хора, за да открие, че животът е полет и когато се осмелиш да живееш истински – с любов и без страх, намираш щастието. Ликуваш.
Книгата на Деметра Дулева е роман, който би допаднал както на по-възрастната аудитория, преживяла годините на прехода, безпътицата и трудният ��мигрантски живот, така и на всеки млад човек, който днес започва своя път в търсене на любовта, щастието и себе си.
I started reading it thinking it was going to be really stupid and boring like a lot of the postmodern literature in Bulgaria. BUT. I actually liked it. It was used a really fun language, even jargon. It was really easy reading it and, for a difference from other books, i was never unsure of what was happening (something i've seen in some books and texts). Also the book is separated into three sections, depending on where Gabriela (the main character) was. i really liked that the 'glamorous' europian cities aren't shown so shiny. It's realistic. The narrator truly tels us that those cities are as dirty and strange as Sofia, the grey city as i like to call it.
What also caught my attention was the analogies with MUSIC. I myself am strongly connected with music, specifically piano, which Gabi plays. I guess that made me like it even more, considering i could get any 'inside' music theory joke. :)
But even after all of this and what you will probably read (in the review i was talking about earlier) below - the book STILL couldn't stick to me. I don't know why..
Here's the review (in bg):
„Странстващият албатрос“ е дебютната книга на Деметра Дулева, която очарова с лекия си стил и дълбоки въпроси. Книга, която, следвайки стъпките на едно младо момиче, ни превежда през вечните теми за любовта, тъгата, самотата, усещането да си ничии и чужд, търсенето и мечтите.
Главната героиня – Габи, е част от поколението на Прехода. Същото, което след падането на социализма и последвалите промени загубва посоката и се разпиля по широкия свят с надежда, че там някъде, в блясъка на красивите европейски градове и сред възможностите, които те дават, ще намери своето място и щастие. Но въпреки че историята, разказана на ст��аниците на романа, е съвсем конкретна и лична, тя излиза извън тези тесни рамки и читателят намира в нея собствените си лутания, копнежи, страхове и надежди.
Странстващият албатрос, птицата дала заглавието на романа, прекарва години в полет над океаните, за да съзрее и да се научи да лети добре. Което е една истинска метафора на пътя, който изминава главната героиня в своето израстване и търсене на себе си. И тя, както албатросът, трябва да извърви дълъг и труден път, да мине през чужди градове и хора, за да открие, че животът е полет и когато се осмелиш да живееш истински – с любов и без страх, намираш щастието. Ликуваш.
Книгата на Деметра Дулева е роман, който би допаднал както на по-възрастната аудитория, преживяла годините на прехода, безпътицата и трудният ��мигрантски живот, така и на всеки млад човек, който днес започва своя път в търсене на любовта, щастието и себе си.
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 12, 2024
не очаквах тази книга да ми хареса толкова много, но ето че почти ме разплака на няколко пъти, а краят най-после успя. нещо в идеята да намериш щастието си сам на света след много трудности и спънки, без да се стремиш към това, което повечето искат от живота (съпруг, деца, семейство и т.н.) ми е толкова познато и мило, и ме накара да се почувствам разбрана. наистина останах много впечатлена, не само от красивия начин на писане (макар че слушах аудиокнигата), но и от богатата култура, която се наслояваше между страниците през цялото време в трите различни страни. обичам да чета за малкия живот в чужбина, а още повече за носталгичния в българия, част от който ми е познат, а друга част - само бегла следа от предишните поколения. напомни ми на книгите на георги господинов, които също много харесвам. наистина приятна изненада
March 21, 2022
Започнах книгата с големи очаквания, но ми тръгна трудно. Историите от началото на прехода за чалга, мутри, проститутки ми се сториха като дневник, който би могъл да води почти всеки човек на тази възраст, живял тогава.
Но след това (може след първите 70стр.) книгата ме увлече, изказът се промени и за мен започна художествената част. Много носталгично, искрено и вдъхновяващо е разказана една история за търсенето на себе си и на щастието. Една история за това как можеш да бъдеш истински щастлив, когато си позволиш да чуеш себе си и се престрашиш да се бориш, за да бъдеш точно такъв, какъвто искаш да бъдеш. А наградата е постигането на хармония със себе си и със света.
Оценка 3.5⭐️
Но след това (може след първите 70стр.) книгата ме увлече, изказът се промени и за мен започна художествената част. Много носталгично, искрено и вдъхновяващо е разказана една история за търсенето на себе си и на щастието. Една история за това как можеш да бъдеш истински щастлив, когато си позволиш да чуеш себе си и се престрашиш да се бориш, за да бъдеш точно такъв, какъвто искаш да бъдеш. А наградата е постигането на хармония със себе си и със света.
Оценка 3.5⭐️
July 4, 2022
Със смесени чувства ме остави тази книга. Чете се лесно, на един дъх, определено има доста смислени моменти. Но според мен основната идея, която е никога да не се отказваш да търсиш себе си, не е развита достатъчно дълбоко. Както се казва в книгата има хора, които изиграват важна роля в живота ти без дори да го знаят, така е и с книгите. Тази има потенциал да е такава, но нещо липсва. Има нещо непреодоляно и недовършено за мен, не е необходим сладникав хепи енд, за да се постигне нагласата, че героинята наистина е успяла да намери и приеме себе си.
August 11, 2022
Прекрасно четиво, което показва времето на прехода с всичките му недъзи и по един или друг начин оправдава решението за миграция на хиляди българи.
Като изключим политическия елемент, книгата е много приятна история за търсенето на себе си, любовта, носталгията, за процеса на скърбене и всичко което следва след него, разбиването на утопията за страните на запад и живота на емигранта там и за намиране на истинското щастие и утехата в работа, която дори не толкова доходносна, да е един своеобразен балсам за душата.
Като изключим политическия елемент, книгата е много приятна история за търсенето на себе си, любовта, носталгията, за процеса на скърбене и всичко което следва след него, разбиването на утопията за страните на запад и живота на емигранта там и за намиране на истинското щастие и утехата в работа, която дори не толкова доходносна, да е един своеобразен балсам за душата.
March 25, 2022
Започнах да чета с високи очаквания заради препоръка. Уви, както се случва обикновено при препоръчани книги, очакванията ми не са задоволени. Не съм сигурна дали са били прекалено високи, или не попаднах на книгата в точното време. Вероятно не е за мен, просто. Историята е приятна, в доста моменти доста депресираща, но надеждата винаги дебне зад ъгъла. Чака своето време. И ще долети на крилете на странстващ албатрос.
March 26, 2022
Пъстра история.
Лека и унасяща те в различни емоции.
Хареса ми стилът на Деметра Дулева, начинът, по който предава емоциите си и стигат изцяло до теб.
"Щастието е просто състояние. И не му трябват дълги обяснения.
Живея като в миг, взет назаем, в който блаженството никога не свършва."
"Събирам се цяла - лоша и добра, безпомощна и силна, провалена и успешна - и се сливам с туптящото сърце на града." ❤️
Лека и унасяща те в различни емоции.
Хареса ми стилът на Деметра Дулева, начинът, по който предава емоциите си и стигат изцяло до теб.
"Щастието е просто състояние. И не му трябват дълги обяснения.
Живея като в миг, взет назаем, в който блаженството никога не свършва."
"Събирам се цяла - лоша и добра, безпомощна и силна, провалена и успешна - и се сливам с туптящото сърце на града." ❤️
January 23, 2026
Това не е първата ми среща с Деметра Дулева, но е първата ми среща с дебютния ѝ роман „Странстващият албатрос“. Темата за емигрантството отново е водеща и е поднесена по начин, който те кара да съпреживяваш историята. Главната героиня Габи много ми допадна и искрено ѝ съчувствах. Началото е мрачно и тъжно, затова се притеснявах за финала, но той ме удовлетвори и истински се зарадвах за нея. Като за дебютен роман – напълно заслужава добрата си репутация.
March 19, 2022
Книгата е изключително завладяваща и те кара да я прочетеш на един дъх!
Романът е с история, тип автобиография, но написана по много достъпен и личен начин, начин, който те кара да се поставиш на мястото на героя и да се потопиш в историята му. А то каква история! История за живота, трудностите, възможностите, търсенето, намирането…
Романът е с история, тип автобиография, но написана по много достъпен и личен начин, начин, който те кара да се поставиш на мястото на героя и да се потопиш в историята му. А то каква история! История за живота, трудностите, възможностите, търсенето, намирането…
April 9, 2022
Тази книга се оказа доста специална, след като я приключих. Стилът й ми беше странен, малко далечен, но всяка вечер исках да легна и да бъда в компанията на героинята. Преживях всеки един момент с нея, а накрая стана особено емоционално. Както ми беше далечна - изведнъж ми стана като приятелка. Определено искам да прочета и другият роман на Деметра Дулева.
January 18, 2023
Това е велика книга, която ме разтърси емоционално! Изключителен начин на писане, през цялото време нямах търпение да разбера какво ще се случи на следващата страница. Авторката разкрива много завладяващо и реалистично как се случва животът в различните три държави чрез преживяванията на нейната героиня! Това е една от най-любимите ми книги!
December 31, 2020
Една история за търсенето на смисъл в живота, за стремежа да открием пътя си и себе си. Една книга за способността да не се отказваш, а да продължаваш да се бориш. Книга, която ни напомня, че след дъжда винаги има дъга.
July 24, 2022
Описваща българската действителност в онези "близки" времена до днешните. Всеки българин в чужбина може да се припознае в нея. До болка истинска и непринудена. Много добре написана и някак си изживяна.
December 16, 2022
Роман за търсенето на себе си,на твоята мисия в живота,за странстването и новото начало.
На моменти ми беше трудно да го чета,защото някъде из редовете виждах себе си.
Доста добре и' се получават описанията,карат те да се пренесеш там и да изпиташ нейните емоции..
На моменти ми беше трудно да го чета,защото някъде из редовете виждах себе си.
Доста добре и' се получават описанията,карат те да се пренесеш там и да изпиташ нейните емоции..
Displaying 1 - 30 of 46 reviews