Започнах книгата с положителна нагласа, главно заради хубавите коментари, които прочетох. Очаквах да намеря много полезни и обосновани съвети за възпитанието на детето. За съжаление това се оказаха най-зле похарчените ми пари през изминалата година и искрено съжалявам за тази неоправдана инвестиция. Ще започна с това, което ми хареса в книгата, защото нещата никога не са само черни, или само бели. В момента изучавам дисциплината Свещените текстове на Изтока и открих много неща за Юдаизма, които допълниха знанията ми (което разбира се не е в пряка връзка с тематиката на книгата). Също така имаше някои полезни съвети при възпитанието на детето в отношението му към парите и също за възпитанието на времева ориентация към бъдещето. Харесаха ми някои примери като тези с пистолета за 20 лева и чашата в магазина. Нещата, които не ми хареса обаче, са много повече. На много места има противоречия - отричането на магията, но вяра в Бог; насърчаване на чиракуването, но бригадите на нашите родители, не са добро нещо. Ако не искате да възпитавате Вълкът от Уолстрийт, не знам дали тази книга би била полезна за вас. Особено неприятни ми бяха съветите детето да дава заем на приятел и да си го иска с лихвата и 10% от парите му да отиват за Бог. Отричането на държавните училища и ползата от тях също е нещо, с което не мога да се съглася. Тук явно липсват и познания по детска психология, защото някои от съветите не са препоръчителни при възпитание на деца. Когато си купих книгата, очаквах да прочета нещо за българското дете, с примери от България. Вместо това прочетох една компилация от множество чужди автори (основно американци, което е нормално, когато говорим за бизнес) и много чужди думи, които в България не използваме. Авторът може да знае как да продава, но определено му липсват познания по детска психология, което е ключово при написване на книга за възпитание на деца. Относно частта с религията - добре е да се помисли за баланс при писането на подобна книга, която е ориентирана към широк кръг читатели. Както се казва: "Прекален светец и Богу не е драг" и това определено е ефектът, който постигна при мен. Рядко пиша ревюта към книгите, които чета, но в този случай не мога да премълча, защото се отнася до най-скъпото ни - децата.
Прочетох я само за ден, прилагайки част от принципите в книгата :)
Религиозността не ми е присъща, меко казано, но несъмнено принципите са основни, безкрайно полезни и значителни! Карнеги, Вос, Мейбъри, Прейгър и компания, ясно.
Та защо съм дал три звезди само ?
Не мога да си позволя да дам 4 или 5, защото не мога да си позволя да подмина следното:
В няколко страници се описва как магията е измислица (дотук добре), веднага след което се усмива теорията за еволюцията (а?), твърди се че трябва да учим децата си на креационизъм (А??) и веднага пък след това се възхвалява здравия разум (Е...)
Ту обективна истина, ту субективна истина, ту обективна истина за едно и също нещо, напълно противоречащи си по 3 различни преплетени начина.
Много се смях, защото това показва, че когато става дума за стойността на обективната реалност в очите на автора, ума му е "all over the place".
Не може така, бре Яворе :)
Без този парадокс и няколко други подобни, книгата си е твърд минимум 4 звезди.
Все пак, бих я препоръчал с еднакъв ентусиазъм, и на секуларни, и на религиозни българи, защото първо друга такава на пазара на български няма, и второ има предостатъчно мъдрост да се извлече, и българина има КРЕЩЯЩА НУЖДА!
Има неща, които ми харесаха, но моментите, в които авторът говори за възпитанието на децата, са около 10% от книгата. В останалата част, на читателя императивно се налагат неговите възгледи за религията, политиката, икономиката, образованието и т.н. Като цяло почти липсва оригинална авторова мисъл а повечето е превод на чужди автори и пренесени към българската реалност техни мисли. Отрича държавното училище и образователна система (интересно той на кое училище и система е плод). Изобщо, доста анархия лъха.
Има няколко противоречия. Примерно, убеждава ни, че бъдещето е непредсказуемо, но със сигурност ни заявява, че днешните работещи няма да взимат пенсии. Не прави разлика между фашизъм и националсоциализъм. Християнска етика не открих, почти всичките му принципи (и цитати) са базирани на Стария Завет - тип "Око за око, зъб за зъб". Според автора, ако не си протестант или евреин, едва ли не нямаш шанс за успех. Евреи не можем да станем, така че бързо трябва да ставаме протестанти (и то точно калвинисти, да не се объркаме нещо), ако искаме детето ни да е успешно.
Доста смешно ми стана, че в рецензиите е цитирал мнение на читателка, която казва, че е прочела книгата до 75-та страница и много ѝ харесва. :)
Прехвалва САЩ и нейните традиционни семейни ценности, а в същото време американските протестанти забраняват думите "майка" и "баща" в Конгреса. До това ако води протестанският възглед за възпитание на дете, thank you. И доста над средното ниво правописни или пунктуационни грешки. Поне на финалното изречение "Бъдете родител." да беше сложил удивителен.
Не оспорвам някои наистина вечни принципи изведени от автора. Все пак има какво да се научи от книгата, но с критично четене, затова 2 звезди.
Прочетох я бавно и трудно. Представянето ѝ, рекламата и отзивите са подвеждащи. На практика книгата не изпълнява нищо от това, което декларира: „100% приложими съвети върху 246 страници, където ще откриете стъпка по стъпка как да подготвите вашето дете за света на непознатото бъдеще“. Вместо това ще намерите възхвала на „най-свободната и просперираща нация, позната някога“(стр. 156) – разбирайте американската, и на „най-правилния светоглед“ – креационисткия. Авторът приема за даденост, че неговата гледна точка е по-добра и правилна: „Точно това се опитва да направи тази книга с вас като родител. Да промени вашия светоглед и да го замени с нов, по-добър.“ (стр. 54). Реално в тези 246 страници има десетина страници с общоизвестни истини, 59 библейски цитата или пространни коментара по Стария Завет, 156 цитирания на американски личности или американски примери срещу скромните 14 примера от българската действителност, които на 100% са само с негативен оттенък. В главата „Аргументиране и възразяване“ се казва, че детето трябва да се насърчава да защитава позицията си с „разумни доводи и аргументи.“ Дотук добре, но според автора „Разумни са тези аргументи, които се вместват в цялостния библейски светоглед“. Това няма да го коментирам. Книгата евентуално може да бъде разбрана от американци, но твърде малко българи ще я окачествят като „приложима“ за нашето ежедневие и проблемите на нашите деца. И определено не е за хора с непоносимост към библейски поучения.
Книгата не е лоша, но заглавието е леко подвеждащо. Тя е поредната добре написана книга как да бъдем успешни. Съответно казва "научете детето си на това и това..." , но дава много малко съвети как да го научим. Това е книга за възпитание на родители, а не на деца. Обръща прекалено много внимание и значимост на протестантството, което мен лично на моменти ме дразнеше. Но явно авторът е решил, че то като християнско течение има значение за живота, който ще водите.
„Ако можех да имам едно магазинче с две полички, Бих продавал … познайте какво?“ „Вечните принципи зад успешното дете“! Книгата на Явор Русинов!
Но за мой късмет вече има интернет и онлайн магазини, самият Явор се справя добре с продажбите и аз мога да споделя мнението си за книгата без да трябва да проверявам дали и на колко хора мога да я продам. Това ми хрумна след като бях минала средата, като след всяка глава удовлетворението от проче��еното и положителните ми нагласи нарастваха.
Въпреки че тази книга не е озаглавена „Свободно детство“, „Как да дадем повече свобода на детето си?“ или нещо подобно, свободата е посочена в нея като първия от вечните принципи, които могат да изградят качества у детето, които да го направят отговорен и успешен човек. Това не е случайно, защото човек се ражда свободен и изправен пред възможностите, които му предлага живота, а в последствие хора и институции се опитват да му я отнемат (свободата). За да може детето да съхрани и развие този принцип и възприеме останалите принципи на успеха, родителите трябва да изградят свободолюбиви навици у него от най-ранна детска възраст.
Въпреки че в книгата няма илюстрации, описаните библейски сцени и събития оживяват благодарение на образния и изразителен език, читателят се чувства като свидетел на случващото се и това му позволява да стигне до собствени изводи. Опитвах се да преценя дали ако пишех такава книга бих била на същото мнение и въпреки че са възможни различни подходи, не открих нещо, с което да не съм съгласна. Мисля, че това е достатъчно показателно, като се има предвид, че съм изчела доста задължителна критична литература и работата ми е да превеждам чужди мисли.
Повечето хора биха казали, че децата са претоварени с информация в училище, включително и по предмети като етика и психология, и че със съветите си родителите рискуват да повтарят учителите, да се натрапят и в крайна сметка да отблъснат децата. Това би било така ако социалната и образователната системи изпълняваха функциите си, но за съжаление все по-често се отчита непостигане на целите отколкото успехи. Предишните поколения може и да не сме изучавали християнска етика, но уроците по Свят и личност (или както беше озаглавена психологията) са ми останали за цял живот, докато в днешно време рискът децата да се изгубят в морето от информация и да не могат да решат истинските си проблеми е много голям. Този риск може да бъде избегнат чрез асимилиране на „уроците за възрастни“ и поднасянето им по подходящ начин на децата.
Грижата и вниманието към възпитанието на детето не свършва с направляването му през детството и изграждането на навици и поведение, ориентирани към успеха. Също толкова важно е изграждането на мирогледа на децата, който ще ги направи мислещи хора с гражданска позиция.
Книгата започва със свободата като първия от вечните принципи и завършва с времевата ориентация като последния принцип, като към края се казва, че бъдещето и надеждата са началото във времето и че може би с тях трябва да се започне. Но свободата всъщност е тази, която позволява преминаването през изпитанията в живота и достигането до бъдещето и надеждата. И тази книга може да послужи като много добър пътеводител по пътя към тях.
За мен тази книга е различна. Подходих с известно недоверие, което обаче беше оборено и захвърлено настрани. Изключително логична, доста лесно смилаема и подходяща не само за отглеждане на успешно дете.
Не знам дали съм чела по-безполезна книга. Състои се основно от добре известни всеобщи истини, които са зле аргументирани. Най-потресаващото за мен е, че книгата поучава читателя, че едно дете/възрастен ще е успешен, само ако е протестант или евреин американец. Има добри идеи, но не се задълбава в тях. Задълбава се в цитати от Библията и в личните убежденията на автора. В което принципно няма лошо, но предвид, че писателят не е нито учен, нито психолог, а Библията може да се прочете от всеки свободно, прави съществуването на тази книга безмислено. Има прекалено много противоречиви становища. Като цяло, смятам, че коментарите тук описват доста добре книгата. Лично аз не я препоръчвам на никого. Но не може да се отрече на автора, че прави, това към което проповядва - опитва и прави неща. Макар да не съм доволна от книгата, съм я закупила, съответно съм помогнала за финансовия му просперитет.
Прочетох книгата и съжалявам само за едно. Бих искала да съм я прочела преди 20 години! Животът ми никога нямаше да бъде същият! Книгата е уникална и не е предназначена само за родители и деца. В нея се описват основни житейски принципи, които дори и на възраст, ако се придържаме към тях животът ни ще бъде много, много по-добър!
Аз съм на възраст и досега съм раздала копия от книгата на всичките ми деца и внуци. Подарила съм и на свои близки приятели. Чета много, но за първи път виждам нещо толкова различно и същевременно толкова добро и то от наш български автор.
Мили родители, не я пропускайте. Млади хора, има толкова много, което можете да научите от книгата и да го приложите в живота си. Бих казала, че ви сте щастливци, защото можете да я имате сега в началото на вашия живот. Ех, ако можеше да започна живота си отначало, но с цялото това знание...
На мен книгата ми хареса изключително много! Даже я четох два пъти преди да имам дете и малко след като родих- мнението не ми се промени.Естествено че човек няма как да се уповава само на една единствена книга за възпитание, но тази лично е едно добро начало. Допаднаха ми много темата за финансите и отношението на парите, принципът с 5 касички също е доста приложим. На негативните коментари относно религията -всеки сам може да си прецени в какво и колко да вярва. За мен лично е една стойностна книга и се радвам, че е писана точно от българин!
Интересна книга с различна гледна точка, спрямо подобни книги, които съм срещала. Малко крайни виждания, за мен, но съм приятно впечатлена, че има подобна книга от български автор.