Ivan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.
Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.
Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.
n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature
„Нора“ е много хубава и меланхолична повест... Заглавието на творбата идва от едноименната пиеса на Ибсен, след гледането на която главната героиня Любица импулсивно решава да напусне мъжа си. Тя отива да живее при своя приятелка в София, изпълнена с увереност, че несъмнено ще открие щастието си в столицата... След прочита на тази любовна драма още повече осъзнавам, че Вазов всъщност е бил много чувствителен писател!
Прекрасна повест от Иван Вазов, която ме изненада със своята актуалност. Толкова е актуална и днес, че чак ми се стори нереална. Вазов е пресъздал отношенията в едно семейство по поразително емоционален начин. Така, както само умее. Освен диалозите в творбата, тук главна роля играят и монолозите. В тях се крие същината на конфликта между главните персонажи. Именно чрез разсъжденията им, можем да надзърнем в душите им. Ако очаквате да прочетете брилянтните пейзажи на Вазов, по-добре се откажете, в “Нора” те са изместени от хората. Патриарха на българската литература поставя човека в центъра. Човекът с всичките негови дефицити, мерзости и низости. Разбира се, показва ни и добрите черти, но в специално в “Нора” набляга на отрицателните. Казах, че текстът е актуален и днес, да така е, днес е пълно с двойки като тази от “Нора”, за съжаление.
Изключително красиво написана повест. Сюжетът е много интересен и развива темата за истинската любов между мъжа и жената, но също така и тази за майчината любов. Имаше много сълзи, няма да лъжа:)
Иван Вазов с тежки думи описва най-крехките моменти в човешката душа. Чрез тази творба си припомняме, че той е много по-чувствителна личност, отколкото обикновено е представян в биографиите.
Много добра повест! Бях изненадан от това колко са актуални темата и езикът дори и днес (113 години след написването)! Чете се приятно леко. Действието се развива в Русе и София - винаги е приятно да четеш за нещо, случващо се в градове, в които си живял или които си посещавал.
Повест за жена, която преследвайки идеала си за любов, бяга от морала и от принципите, от семейството си също. Всичко започва с постановката "Nora" на Ибсен в театъра в Русе. Представлението преобръща живота на главната героиня Любица и я кара да вземе кардинално решение, с което наранява най-близките си хора. Нещастна от собствената си реалност, Любица желае да избяга от себе си, за да намери тази любов, за която е мечтала като момиче. Преминала през бурни емоции и борейки се със себе си, нейната душевност преживява катарзис. Не винаги представите ни са по-добри от реалността. Въображението може да се окаже заблуждаващо. "Животът не е поезия".
Отново Иван Вазов и неговата “Нора”.Повест увлекателна и интересна поради ред причини:двама съпрузи Иван и Любица отиват на театър да гледат “Нора” на Ибсен,(макар че,аз съм гледала пиесата два пъти в различни състави под заглавието “Куклен дом”),където главната героиня-Любица,решава неудовлетморена от мъжа си и семейния живот да напусне мъжът си,подобно на Ибсеновата Нора.Пиесата въздейства и повлиява на женското сърце,което захвърля с лека ръка къща,мъж и дете...Но дали щастието се крие в идеалите,които си създаваме преследвайки “дивото” вместо да оценим това,което имаме....
Повестта е написана много добре. Тематиката й според мен е актуална и за днешни дни (даже може би си е изпреварила времето). От самото начало до самият край ми беше интересно да чета.