Прочетох я, но не му беше времето. Преди няколко месеца не само щях да я усетя, ами направо да мине през мен като вагон от товарен влак. Тогава изпитвах и пишех за същите емоции. Редовете са ми познати до болка, просто вече не ги усещам.
Защо? Защото се научих какво е любовта, какво е да си наистина обичан и едновременно с това здраво стъпил на земята. Научих, че истинската любов не е трудна и за нея не молиш.
Сега тази книга ми беше далечна. Размислите на една жена, която още не е била обичана. Ама наистина обичана. Жена, която пише за любов, но още сама не е познала любовта, а поставя този етикет на евтина имитация, предлагана от търговец на любов на черно.