What do you think?
Rate this book
Санаториумът
Теодора е психолог по сърце. Чете много и с голям интерес книги за детска и специализирана психология. Опитва се да разрешава проблеми и да помогне на всеки, който потърси помощта ѝ. Най-голямата ѝ победа е тази над себе си. Опознава се, анализира всеки детайл от детството си, за да достигне до щастието и да намери така желаните от всеки човек спокойствие и удовлетвореност от живота.
Санаториумът е книга, която разказва за този път, за терзанията, болките, радостите и сълзите на едно малко момиченце, за преживяванията и преосмислянето на всеки един детайл от един ключов за живота ѝ период.
Всеки читател ще открие част от себе си и ще съпреживее тази история. Теодора ни кани да надкникнем в дълбините на сърцето ѝ и с всяка следваща глава да извървим с нея пътя към себепознанието. През нейните очи ще видим силата на духа, която не подозираме, че децата притежават. Ще усетим колко искрени и истински са чувствата и мислите в тази ранна детска възраст и как те полагат основите на онези черти от характера, които остават с нас цял живот.
Санаториумът е книга за дълбоките чувства и за страданието, за болката и амбицията, за желанието да се бориш и да предпазиш себе си, за важността на сънищата и за първите трепети, за пътя на една крехка и много силна душа.
Санаториумът е история, в която детските сълзи се превръщат в морска пяна и от тях се ражда щастливият човек.
Санаториумът е книга, която разказва за този път, за терзанията, болките, радостите и сълзите на едно малко момиченце, за преживяванията и преосмислянето на всеки един детайл от един ключов за живота ѝ период.
Всеки читател ще открие част от себе си и ще съпреживее тази история. Теодора ни кани да надкникнем в дълбините на сърцето ѝ и с всяка следваща глава да извървим с нея пътя към себепознанието. През нейните очи ще видим силата на духа, която не подозираме, че децата притежават. Ще усетим колко искрени и истински са чувствата и мислите в тази ранна детска възраст и как те полагат основите на онези черти от характера, които остават с нас цял живот.
Санаториумът е книга за дълбоките чувства и за страданието, за болката и амбицията, за желанието да се бориш и да предпазиш себе си, за важността на сънищата и за първите трепети, за пътя на една крехка и много силна душа.
Санаториумът е история, в която детските сълзи се превръщат в морска пяна и от тях се ражда щастливият човек.
- GenresBulgarian Literature
248 pages, Paperback
Published March 1, 2020
36 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
July 5, 2020
Започнах “Санаториумът”, освободена от очаквания. Просто се пуснах по реката от чувства, споделени страхове и болезнени осъзнавания, които Теодора е изляла по страниците на своята книга. Успях да съпреживея с нея трудните моменти, да видя света от съвсем непозната за мен гледна точка и да го разбера малко по-добре. Защото всеки таи дълбоко своите травми и носи товара им спрямо своите собствени сили. “Санаториумът” е израз на смелостта на Теодора Лилова да погледне към душата си. Искрено и безпощадно.
August 17, 2021
Чудесна книга, която се чете лесно и бързо. Кара те да съпреживееш част от нещата и да се замислиш върху доста от тях. Винаги е по-специално, когато книга или филм са написани/направени по истинска история.
July 24, 2020
Не мога да не препоръчам. Интересни истории, дълбоки размисли - толкова добре написани. Десетки различни теми и ситуации, които ме накараха да ги "преживея" заедно с авторката. Морето и лятото, които толкова обичаме.. Чудесно, чудесно четиво!
September 18, 2021
Много приятно четиво!Намерих много от себе си в тази книга.Препоръчвам!
August 20, 2020
Много ми хареса.
Не е от моя тип книги по принцип и пристъпих със страх (все пак няма космически кораби, бой с мечове, легендарна любов или нещо от тоя род) :D
Но наистина ми хареса да проследя как Теди израства и разкрива как необикновеното и детство в санаториум за лечение на белодробни болести се е отразило на психиката и и живота и като възрастен. Книгата ме дръпна в санаториума, представях си много живо всички случки и това за мен я прави много добра книга.
Неизбежно сравнявах случките от нейното детство със случки от моето съвсем обикновено такова и търсих дали за мен са имали подобен ефект в израстването. И за някои неща - да, и съм и благодарна, че ми ги посочи. :))
Не е от моя тип книги по принцип и пристъпих със страх (все пак няма космически кораби, бой с мечове, легендарна любов или нещо от тоя род) :D
Но наистина ми хареса да проследя как Теди израства и разкрива как необикновеното и детство в санаториум за лечение на белодробни болести се е отразило на психиката и и живота и като възрастен. Книгата ме дръпна в санаториума, представях си много живо всички случки и това за мен я прави много добра книга.
Неизбежно сравнявах случките от нейното детство със случки от моето съвсем обикновено такова и търсих дали за мен са имали подобен ефект в израстването. И за някои неща - да, и съм и благодарна, че ми ги посочи. :))
December 7, 2020
Доста съм скандализирана от себе си, че не съм сложила звездички на книгата още през февруари, когато я четох за първи път.
„Санаториумът“ е история, която печели читателя с непосредствената си искреност и откровеност. Теодора Лилова не крие нищо, не се изкушава да се представи като жертва, а увлекателно и човешки разказва за отношенията в затвореното санаториално общество, динамиката между децата, постоянното търсене на одобрение и доказателство за обич.
Въпреки детската самота и огорчение, които усещаш, докато четеш, можеш да доловиш и мириса на море, да чуеш шума на вълните, да почувстваш сгряващия спомен за невинността на детството. „Санаториумът“ е от онези книги, с чиито автори ставаш приятел от първата страница.
„Санаториумът“ е история, която печели читателя с непосредствената си искреност и откровеност. Теодора Лилова не крие нищо, не се изкушава да се представи като жертва, а увлекателно и човешки разказва за отношенията в затвореното санаториално общество, динамиката между децата, постоянното търсене на одобрение и доказателство за обич.
Въпреки детската самота и огорчение, които усещаш, докато четеш, можеш да доловиш и мириса на море, да чуеш шума на вълните, да почувстваш сгряващия спомен за невинността на детството. „Санаториумът“ е от онези книги, с чиито автори ставаш приятел от първата страница.
January 17, 2021
Литературната стойност на Санаториумът е нула. Талантът на Лилова е несъществуващ. Стилът на писане е изпълнен с досадни клишета за „соления дъх на морето“, „погледът, зареян в безкрая“ и прочие. Агонията се допълва от прекомерната употреба на думи, които не се срещат извън писмената реч, като „лакомства“ и „милувки“, и на умалителни („стомахчето“, „мозъчето“, „гардеробчетата“).
Санаториумът е инвентаризация на спомени, нищо повече. Възхищението, което Лилова изпитва към себе си е видимо, но е трудно да се разбере защо тези изживявания са важни и как биха могли да имат значение за когото и да било другиго. Запомнящи се образи или събития няма. Явления, които намират проявление при контролирания вариант на Повелителят на мухите в подобни заведения като тормоза, агресията, опортюнизма, мизерията, спорадичното насилие, и биха могли да направят подобен мемоар значим, отсъстват или са сведени до минимум.
Подзаглавието на книгата е „История за връзките между детските преживявания и страховете и нагласите в зряла възраст“, но Лилова, която се изживява като любител психолог, не прави нито едно интересно наблюдение по темата. Цяла глава, „Любовта към храната“, е посветена на това колко много обича да маа шоколади и не може да се зàпре, но всичко ѝ се лепи на гъза. „Връзката“ със санаториума е деликатно инкорпорирана във въпроса „Възможно ли е това да е отражение на начина, по който сме възприемали храна в санаториума?“
Ами кво да ти кажа, сигурно няма да е от тва.
Следващата глава, „Любовта към книгите“, съдържа следната полезна информация – не се ебавам:
Кàжи верно. Не е ясно кой го интересува таз работа.
Не става ясна и връзката между детството на Лилова в санаториум за белодробни заболявания и това, че сега е, по собствените ѝ думи, „уважаван професионалист“, и че е завършила четвърта по успех във випуска си в Американския университет – факт, който е споменат три пъти в рамките на около 30 страници.
Усещането, че едно и също се повтаря отново и отново с леко променен словоред, не е случайно:
Не от всеки проджект мениджър става писател. Тежко и горко на българските литература и книгоиздаване, ако подобно нещо има бъдеще.
Санаториумът е инвентаризация на спомени, нищо повече. Възхищението, което Лилова изпитва към себе си е видимо, но е трудно да се разбере защо тези изживявания са важни и как биха могли да имат значение за когото и да било другиго. Запомнящи се образи или събития няма. Явления, които намират проявление при контролирания вариант на Повелителят на мухите в подобни заведения като тормоза, агресията, опортюнизма, мизерията, спорадичното насилие, и биха могли да направят подобен мемоар значим, отсъстват или са сведени до минимум.
Подзаглавието на книгата е „История за връзките между детските преживявания и страховете и нагласите в зряла възраст“, но Лилова, която се изживява като любител психолог, не прави нито едно интересно наблюдение по темата. Цяла глава, „Любовта към храната“, е посветена на това колко много обича да маа шоколади и не може да се зàпре, но всичко ѝ се лепи на гъза. „Връзката“ със санаториума е деликатно инкорпорирана във въпроса „Възможно ли е това да е отражение на начина, по който сме възприемали храна в санаториума?“
Ами кво да ти кажа, сигурно няма да е от тва.
Следващата глава, „Любовта към книгите“, съдържа следната полезна информация – не се ебавам:
„Харесват ми и местата, които комбинират книжарница с кафене и шоколатерия и така удовлетворяват и двете ми страсти – към шоколада и книгите. Освен в книжарници пазарувам и онлайн, когато търся точно определено заглавие или нямам време за разходка навън и предпочитам доставка до дома, или авторът не е издаден на български и го купувам на английски. Повечето ми електронни покупки са на специализирана литература – психология и коучинг. Полезното при пазаруването онлайн е, че имам време да помисля, да прочета повече за книгата и автора и най-вече, че мога да се допитам до мнения на читатели.“
Кàжи верно. Не е ясно кой го интересува таз работа.
Не става ясна и връзката между детството на Лилова в санаториум за белодробни заболявания и това, че сега е, по собствените ѝ думи, „уважаван професионалист“, и че е завършила четвърта по успех във випуска си в Американския университет – факт, който е споменат три пъти в рамките на около 30 страници.
Усещането, че едно и също се повтаря отново и отново с леко променен словоред, не е случайно:
стр. 28 „След като завърших трети клас, се преместих да уча в София и ходех в санаториума за един месец през лятото.“
стр. 30 „След като завърших класовете в отделенията – от първи до трети клас, се върнах да живея и да уча в София и ходех в санаториума само за един месец през лятото.“
Не от всеки проджект мениджър става писател. Тежко и горко на българските литература и книгоиздаване, ако подобно нещо има бъдеще.
March 24, 2021
“Санаториумът” е поредната книга от български автор, която ме спечели. До преди година не предполагах, че в България има толкова талантливи творци и бягах от техни произведения. Колко съм грешала. Теодора Лилова ни повежда на пътешествие из спомените си от санаториумът, в който е живяла като дете. Още от началото историята й те грабва и не те пуска до самия й край. Не мога да си представя колко трудно й е било да е толкова далеч от родителите си, но авторката много умело успява да изрази всички онези емоции тъжни и горчиви, които е преживяла. Плаках на няколко места в книгата. Поставях се на нейно място, както и на това на родителите й. Във времената преди Инстаграм, Фейсбук и Скайп, когато е виждала родителите си веднъж месечно и са се чували рядко по телефона, мога да добия бегла представа за интензитета на мъката й. Макар главите да са кратки всяка една те оставя с някакво дълбоко чувство след нея, било то тъга или носталгия. Прочетох бавно книгата, въпреки краткият й обем.
Харесах колко истинска беше историята. Нямаше фалш или излишно красиви думи. Всичко е такова каквото е било. Четем за годините, които е била там, както и за контраста на столицата, в която се е връщала. Разкъсана между два свята. Свободата на морето и тъгата по семейството срещу топлината вкъщи и сивотата на София. Преживяванията, емоциите, мислите и чувствата, с които се е сблъскала са били твърде много за толкова малко момиче. Допадна ми паралела на миналото и сега и поуките, които си е извадила. Важно е, че сама ��а себе си е успяла да се съхрани като личност и да надгражда своето аз, за да се превърне в това, което е сега. Признанието на грешките, които е допуснала беше нещо неочаквано в книгата за мен. Може би друг би решил да ги пропусне, но тя е сметнала, че е важно да видим действието, последствието и поуката. Доста ме тресеше и носталгията по детството на места. Това наистина е една много емоционална книга и не бях напълно подготвена за прочитането й. Но, в крайна сметка останах доволна, че го направих. Тъжно ми е, че е минала през всичко това, но не я съжалявам. Сигурна съм, че последното, което е целяла авторката е съжаление. Напротив, тя ни показва колко силен може да бъде човек дори в най-тежките мигове. Понякога ние може да сме и добрият и лошият герой, но от нас зависи в края на деня, в кой от двамата ще се превърнем.
Усещаше се много любов, когато четем за някои от хората били част от живота й. Госпожата, която е направила ученето приятно и търсено занимание. За мен учител е наистина призвание. Или го имаш в себе си или не. Също така с авторката имаме много приятна допирна точка, а именно любовта към книгите. Радвам се, че е имало хора, които въпреки всичко са правили живота на тези деца една идея по-добър. Спомних си за първите трепети на любовта, както и за несподелената такава. Умът ми припомни всички добри приятелки, които имам и съм имала, и всички онези, с които сме имали толкова много проблеми. Неща, които са ми се стрували толкова важни навремето, а сега ми се струват смешни. Много неща може човек да извлече за себе си от книгата, но най-важно е да запомним, че понякога вътрешната ни борба е най-тежка и именно тя може да ни сломи, или да ни направи по-силни и по-добри!
Харесах колко истинска беше историята. Нямаше фалш или излишно красиви думи. Всичко е такова каквото е било. Четем за годините, които е била там, както и за контраста на столицата, в която се е връщала. Разкъсана между два свята. Свободата на морето и тъгата по семейството срещу топлината вкъщи и сивотата на София. Преживяванията, емоциите, мислите и чувствата, с които се е сблъскала са били твърде много за толкова малко момиче. Допадна ми паралела на миналото и сега и поуките, които си е извадила. Важно е, че сама ��а себе си е успяла да се съхрани като личност и да надгражда своето аз, за да се превърне в това, което е сега. Признанието на грешките, които е допуснала беше нещо неочаквано в книгата за мен. Може би друг би решил да ги пропусне, но тя е сметнала, че е важно да видим действието, последствието и поуката. Доста ме тресеше и носталгията по детството на места. Това наистина е една много емоционална книга и не бях напълно подготвена за прочитането й. Но, в крайна сметка останах доволна, че го направих. Тъжно ми е, че е минала през всичко това, но не я съжалявам. Сигурна съм, че последното, което е целяла авторката е съжаление. Напротив, тя ни показва колко силен може да бъде човек дори в най-тежките мигове. Понякога ние може да сме и добрият и лошият герой, но от нас зависи в края на деня, в кой от двамата ще се превърнем.
Усещаше се много любов, когато четем за някои от хората били част от живота й. Госпожата, която е направила ученето приятно и търсено занимание. За мен учител е наистина призвание. Или го имаш в себе си или не. Също така с авторката имаме много приятна допирна точка, а именно любовта към книгите. Радвам се, че е имало хора, които въпреки всичко са правили живота на тези деца една идея по-добър. Спомних си за първите трепети на любовта, както и за несподелената такава. Умът ми припомни всички добри приятелки, които имам и съм имала, и всички онези, с които сме имали толкова много проблеми. Неща, които са ми се стрували толкова важни навремето, а сега ми се струват смешни. Много неща може човек да извлече за себе си от книгата, но най-важно е да запомним, че понякога вътрешната ни борба е най-тежка и именно тя може да ни сломи, или да ни направи по-силни и по-добри!
July 16, 2020
Тази сутрин завърших “Санаториумът” на Теодора Лилова и бързам да Ви споделя какви емоции и чувства предизвика в мен романът.На първо място за мен тази книга представлява изповед,откровена и чиста пропита със смелостта на авторката да излее всичко,което я е накарало да порастне от ранна детска възраст!Впечатли ме,определено,защото в днешния свят,малко хора могат да признаят себе си и да говорят за болките и страданията си,да се върнат назад във времето,защото според мен е вярна мисълта “битието определя съзнанието”.Теодора Лилова ни го доказва,но най-вече разказва повдигайки завесите на личния си свят,как израства във времето и ситуациите,които са я формирали като голяма и достойна жена!Адмирации!!!Искам да споделя също,че почувствах авторката без да я познавам като лична приятелка,която ми се довери!Благодаря И от сърце!Има много психология,себеопознание и мъдрост в книгата на лятното момиче!!!Тази книга ми се нарежда сред фаворитите за това лято и остави отпечатък в съзнанието ми!Препоръчвам я с две ръце!!! ❤️📚
November 30, 2021
Аз започнах да чета книгата неправилно, като роман! И скоро започнах да се дразня от много повторения, почти щях да се откажа. Мислех си, че просто редакторът не се е постарал.
Добре че продължих, след като проумях, че книгата не е роман, а пособие на приложна психология. В добрия смисъл да думата. Всяка глава е обособена и посветена на различен аспект, оттам идват и дразнещите повторения, които обаче спират да дразнят.
Много лична, много откровена книга! Сигурна съм, че всеки ще намери нещо за себе си!
Изненадваща!
Добре че продължих, след като проумях, че книгата не е роман, а пособие на приложна психология. В добрия смисъл да думата. Всяка глава е обособена и посветена на различен аспект, оттам идват и дразнещите повторения, които обаче спират да дразнят.
Много лична, много откровена книга! Сигурна съм, че всеки ще намери нещо за себе си!
Изненадваща!
August 31, 2020
Прекрасна книга, разкриваща дълбочината на преживяванията на едно дете, което далеч от дома, търси отговори на болезнени въпроси, белязали порастването. Книгата за мен е рядко съчетание от ефирно лятно четиво и подтикващ към размисъл, пробуждащ собствените идентификации със случващото се текст. Написана с много топлина и зрялост, надмогнала изпитанията на самотата, болката и разочарованията.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews