Хубаво е, че все пак я има (с оглед отсъствието на алтернатива), но сама по себе си не е нищо особено. Първо - Куманов е изградил около 80-85 процента от книгата си на база мемоарите на Малинов. Второ - забелязват се фактологически грешки. Трето - отдалеч личи колко е повлиян от отвратителния дух на марксистката историография. Четвърто - показва недопустим за един професионалист субективизъм при описването на събитията. Очевидно ще трябва да почакаме още за една наистина качествена биография на Александър Малинов.