Самосън

by Lyubomir Levchev, Любомир Левчев

"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти всяко стихотворение и пронизва цялостната тъкан на книгата е: кой ден сме днес, коя епоха?"
Иван Гранитски

"Всяка история си вярва,
че е вечност.
И смисълът на думите е жив.
И аз все още
мога да говоря с него."
Любомир Левчев

Genres: Poetry

60 pages, Paperback

First published December 30, 1983

About the author

Latin transliteration of Любомир Левчев.

Reviews

[Mare Nubium]

"Тя се усмихва.
Тя не иска да знае защо.
Тя е само един уморен
носач на предчувствия."