През последните близо 30 години в България стана модерно да се твърди, че тук нищо не се получава. България със сигурност трябва да се справи с високите нива на корупция и битова престъпност и да запълни дефицитите в здравеопазването, образованието и правосъдието. Наличието на тези проблеми обаче не означава, че страната не напредва или че тук няма почтени, образовани и трудолюбиви хора, които коват промяната с ежедневни действия.
Именно такива хора представя Даниел Пенев в „Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории“. Дебютната книга на младия автор ще излезе с логото на AMG Publishing по-късно тази година по повод 30-годишнината от началото на прехода към демокрация у нас. Благодарение на историите, включени в сборника „Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории“, вие ще се запознаете отблизо с 30 от най-вдъхновяващите личности от света на бизнеса, образованието, културата, спорта и неправитествения сектор у нас. Всички те живеят и творят в родината си и доказват, че добрината, постоянството и щедростта вършат повече и по-добра работа от мрънкането и търсенето на оправдания. С тази книга Даниел Пенев иска да покаже България в една по-различна светлина и така да мотивира хиляди българи да се посветят на занимания, които им носят удовлетворение и същевременно им позволяват да допринасят за подобряването на средата тук.
„Историите, събрани в тази книга, разказват за онзи контролиран бунт срещу фоновата ни неспособност да ускорим оборотите на тази постоянно отлагаща се българска Промяна, който се превръща в магнитно поле, в катализатор на решимостта да продължиш, да участваш, да създаваш, да помагаш, да водиш. Тази заразителна поредица от примери на хора щедри и щастливи дава отговори и поставя въпроси – пред всички нас, случайните спътници в общото ни историческо време.“
Еми Барух, журналист, преводач, директор на Фестивал „Фотофабрика“
„Познавам автор като човек, който винаги търси градивното и смисленото около нас. Имаме нужда от добри примери, каквито можем да намерим в тази книга.“
Светослав Иванов, водещ на предаването „120 минути“ по bTV
„По нашите земи думата „промяна“ е хем мръсна, хем желана, хем, чакана, хем досадна, хем плашеща, хем вдъхновяваща. Тук има 30 истории, 30 документа, прецизно подбрани от автора, които са доказателство, че промяната е лично дело. Дело, което може да се сдобие с мащаб само в общество, което знае какво иска, не обвинява „другите“ и припознава собствената си отговорност. Това са 30 истории, които доказват, че всяка криза е възможност, 30 истории за новите революционери, 30 истории за „жива“ България.“
Анна Ангелова, водещ на предаването „Култура.БГ“ по БНТ
„Ние всички отчаяно имаме нужда от хубави примери. А хубавите примери са навсякъде около нас. Те сe развиват, избуяват, водят собствен живот и заразяват. Даниел Пенев ни показва тези хора, които променят средата. Те упорито отказват да повярват в логиката „Нищо не става в тая държава“ и правят всичко – в тази държава. Това са вълнуващи истории за вълнуващи хора, които правят България още по-хубаво място за живеене.“
Симеон Колев, журналист, водещ на предаването „Стартер“ по БГ Радио
Даниел Пенев е журналист, маркетинг специалист, редактор и преводач на книги от английски език. Има бакалавърска степен по журналистика и политически науки и международни отношения от Американския университет в България (АУБ) и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, Унгария. Даниел е член на Асоциацията на европейските журналисти – България. Негови материали са публикувани в български и международни медии като BBC Знание, OFFNews, EurActiv.com, Balkan Insight, Transitions Online и The Millions.
Почти във всяко такси една от задължителните реплики е: "Ей, съсипаха я тая държава.". Е, докато има (млади) хора с визия, ентусиазъм, усмивка, енергия и упорство - не са. Затова сме оцелели от 681 г. досега, колкото и пъти да ни е отписвала историята.
Въпросът никога не е просто в парите или просто в престижа. Въпросът е в ползата, която една добра идея може да донесе на определен кръг хора, или дори на цялото общество. Дали ще е улесняващо мобилно приложение, хъб за нови идеи и бизнеси, ИТ академия, безплатни обиколки на София или нещо друго - оказва се, че добрите идеи у нас съвсем не са малко, и си пробиват път напук на стандартните за всеки бизнес предизвикателства (а и на някои нестандартни), и действат като антидот на вродения български песимизъм.
Всеки един гимназист трябва да се запознава с такива истроии в часовете, не просто с отдавна отминали времена и сложни теории. Просто за да види, че положителните примери съвсем не са малко, и че възможностите го очакват, трябва само да грабне своята. Да, и нека да я раздават на първокурсниците и да я продават заедно с учебниците в университетската книжарница.
Книгата е полезна най-вече в качеството си на справочник с ясна структура, връзки и препратки към други източници и факти. Самите истории, за съжаление, не са литература. Не можах да усетя енергията, силата на идеите и мощната мотивация на интервюираните. Звученето е като от CV, с малко генерична информация, стандартна за всеки сайт за каквато и да е организация, и лек нюанс като от вестник "Капитал". Има още какво да се желае за поднасянето на цялата тази фактология по един по-непосредствен и грабващ начин (малко като с уроците по история или бизнес казусите - винаги могат да се окажат доста по-завлдяващи от описаното в учебниците).
Но като начало - чудесно. А защо да не се превърне и в телевизонна поредица? Това би била една чудесна новина :)
Рядко нещо ме дразни повече, от вечните мрънкачи, болни от синдрома "България е най-зле". Знаете ги тия: както русофилски селски чичаци, така и жълтопаветни прогресивни млади хора, които иначе се ненавиждат един друг, в един глас вечно повтарят как "съсипаха я тая държава", корупцията ни залива, няма надежда, "закривай!", "това само у нас го има!".
По принцип, подобни малоумни изказвания са характерни за хората, които са обсебени от битовизма на местната политика и нямат перспектива къде стои България сред световните икономики и общества. Да, на опашката на Европейския съюз сме, но ЕС е на челото по богатство и просперитет в света. Буквално 6-7 милиарда човека на планетата мечтаят за живота, който водиш. Стига се оплаква, мрънкалник :D
Затова е хубаво да се прочете за някакви хора, които са направили и продължават да правят някакви успешни неща в България и са допринесли страната ни да се развие и да продължава да върви напред и нагоре.
Разбира се, в книгата са включени само хора от типа на Кирил Петков и Христо Блажев, никой като примерно Сунай Караасан от Пещера, затова гответе се да прегазите през потоци позитивно мислене, протестъристки жълтопаветен дух и "инициативи", но пак е приятно ;)
Нямаше да е честно, ако затворя този собрник със статии (навремето се казваше очерци) за Хората, които променят България, преди да съм стигнал и до последните в списъка. Защото всички са интересни и мотивиращи (навремето се казваше дръзновени) и наистина променят България за добро. Някои се занимават с съвременни бизнес решения, други - с информационни технологии, иновации, образование, но такова, че да стигне до сърцата и придирчивия интелект на съвременните деца. Създават платформи за общуване и взаимодействие на „дейните хора“. Работят в неправителствения сектор по важни, но трудни каузи. Оказват подкрепа на хора с различни възможности, чупят предразсъдъци към културата на дошлия от другаде. Има художници, спортисти, влогъри, кулинари, акробати, издатели, библиотекари. Много от тях са прекарали някакъв етап от личностното си развитие в чужбина и са взели съзнателно решение, че мястото им за по-нататъшна изява е в България. Където опровергават стереотипа, че нищо не става и не може да стане. Да им се дава публичност, поотделно или заедно като явление в българското общество през късните 2010-те, може само да се приветства. По всички класически или съвременни медии и канали за въздействие на публиката и предаване на информация. Но … ако ще е книга, най-важното е да бъде четима. И тук нещата леко започват да куцат. Авторът е вложил много труд съвестно и методично да събере биографичните факти, да подходи към интервютата си подготвено и индивидуално и да даде на избранниците си поле за изява на мнения и настроения със собствена реч. Но когато се съберат всички статии накуп остава впечатление за огромно количество сухи подробности от значение само за конкретния герой, негови познати и приятели и хора със специален интерес към неговото специфично поле на дейност. Не знам как си е представял, че ще бъде четена книгата му. От кора до кора като мене? Или изборно оттук-оттам от време на време. Но тази книга ще загуби актуалност, ако се остави на лавицата за после. А как да познаеш само по заглавието на статията кой какъв е, за да привлече вниманието ти? Може би кратко резюме щеше да помогне. Или … щипка хумор, каквато липсва даже в статията за Дома на хумора и сатирата. Вместо това там се говори за „мащабни планове“, „международно ниво“ и „социален прогрес“, а само в един от параграфите по отчетността се съдържат числата 47, 30000, 680, 26000, 1000, 35. Сори, това не е секси!
Доказателството, че бъдеще в страната има! Изключително мотивиращо четиво, което всеки българин трябва да прочете - стига сме говорили само за лошото, нека обърнем внимание и на хубавите неща, те са навсякъде около нас!
Хей, в България имало прекрасни хора, които правят прекрасни неща :)
Няма как историите в тази книга да не те мотивират, може би да те трогнат, от време на време да те изненадат, тук-там да те позамислят. Да предизвикат собствените ти разбирания за "успех" и "промяна". Усмихват те, информират те, събуждат ти любопитството. Изобщо, много смислен и пълноценен труд, който показва, че с една идея, упорита работа, малко търпение и неизменна вяра можеш да постигнеш... ами, всичко!
Допадна ми колко разнообразни личности са подбрани - с различен старт, различни стремежи, различни интереси. И все пак ги обединява някакъв устрем и идеализъм, който много от нас сякаш загубваме, когато пораснем, и трябва да ни се припомня по-честичко, че място за промяна има, стига да има желание и воля. Особено ме замислиха отделни истории на хора, които кривват от утвърдения път, по който дълго вървят (дали кариерен, или академичен), защото са видели смисъл в нещо друго, в нещо рисковано. Изисква се особен тип смелост за нещо подобно и бях изключително вдъхновена от историите например на Дарин Маджаров и Леда Аврамова.
Книгата е българска и за българи, но посланията са общочовешки - за нуждата от кауза и доброволен труд, за правилната нагласа към проблемите, за способността да променяш животи капка по капка, за социалната и гражданска отговорност на всеки един от нас. Може би някой ще се припознае в нечия история и ще намери мотивацията да разпали собственото си пламъче.
Благодарна съм за съществуването на позитивната журналистика и ми се иска всеки млад човек да разгърне тази книга (колкото по-рано, толкова по-добре)!
P.S. За оптимално преживяване препоръчвам да се чете на порции (примерно по една история на ден/вечер) и с подходящо устройство с интернет подръка. Заслужава си да се отдели време за каузата на всеки един от българите тук, макар и да те разсейва от самото четене.
Всички ние добре познаваме собствената си народопсихология и знаем, че мрънкането ни е втора природа, затова в тази публикация няма да разглеждам тази тема твърде обстойно. Вместо това ще се съсредоточа върху положителните ни качества именно по примера на Даниел Пенев и неговия сборник от 30 красиви истории. "Хората, които променят България" ни запознава с малко повече от 30 българи, които живеят, творят и мечтаят на родна територия. Някои от тях са учили и/или работили в чужбина и са се върнали, други пък са преминали изцяло през местните образование и работна среда. Общото между всички тях е, че в момента са тук, в България, и активно се опитват да подобрят средата, в която живеят, било чрез социални инициативи или чрез основаването на компании, които отварят вратите на България към световния бизнес. В каквото и поприще да са избрали да се развиват, сънародниците ни го правят с много ентусиазъм, любов и желание да видят едно по-добро бъдеще за себе си и за родината си.
“Хората, които променят България” от Даниел Пенев не е от книгите, който принципно чета. Въпреки това, се радвам, че посегнах към нея. Книжното тяло е много добре направено – интересна и грабваща окото корица, снимки, чудесно подреден и оформен текст. Понякога попадам на книги, чиито оформление така ми се набива в очите, че ме дразни през цялата книга. Тук нямах такъв проблем. Всяка глава започваше със снимка на човека, за който се разказва, както и името и професията му. Бях си намислила да я чета бавно, по история на ден. Те обаче са кратки и ��лед всяка си казвах, че ще прочета само още една. Естествено “още една” не беше само една и така доста бързо я прочетох. Това, че обемът на историите е малък не бива да Ви подлъгва. В тях откриваме всичко, което ни е необходимо за да опознаем човека, за който се говори.
Личи си желанието на автора да ни представи тези истории. Мога само да си представя колко време е отделил, за да намери точните хора, да се свърже с тях и да опише всичко това. Хареса ми, че освен да ни разкаже малко за биографиите на хората, авторът ни поднася и техни мисли. Беше ми интересно да чета какво мислят всички те за обстановката в страната ни. Направи ми впечатление, че всичките или са се върнали от чужбина или въобще не са искали да се развиват там, макар и да са се обучавали извън страната. Толкова много различни и едновременно еднакви истории. Всичките те пъстри и изпълнени с хъс. Общото между всички е, че са позитивно настроени и вярват, че нещата могат да се променят в добра насока. Аз лично също вярвам в това.
Книгата ме остави с много добри впечатления. Определено се почувствах мотивирана след прочитането й. Излишно е да казвам, че най-много ме развълнува историята на един книжен блогър. Интересното беше, че всички те са забелязали една закономерност у българите, нещо, което се е превърнало в наша привичка – вечното оплакване. И, не ме разбирайте погрешно, и аз се оплаквам понякога. Всеки го прави. Но, ми хареса техния поглед към това българско явление вървящо с фрази “никога няма да се оправим”, “по добре бягай навън” и т.н. Те всички до един споделят мнението, че само с оплакване нещата наистина няма да се оправят и ние сме хората, които трябва да се стремим към промяната. Понякога от малките неща могат да се постигнат големи резултати. Радвам се, че имаме такива хора в страната, които не спират да се борят. Моите поздравления за автора и всички, до чиито истории успях да се докосна.
Обожавам енергията, която тази книга носи. Показва ми, че не съм "луда", защото съм решила да уча и да се развивам в родината си. А и подобни позитивни примери никога не са излишни (на фона на цялата помия, която се върти в медиите) :)
Много вдъхновяваща книга и макар прочетена в по-голямата си част през 2021-ва, е хубаво начало на 2022-ра година. Дава надежда за развитието на България и хубавото в страната, но това, което аз си извлякох основно, са идеи къде може да помогнеш или какво можеш да създадеш, стига да искаш.
Вдъхновяваща и истинска. Препоръчвам я на всеки, на който не му се иска да губи надежда, че нещо продуктивно, напредничево и позитивно би могло да се развива в България. Освен вдъхновение, историите допринасят със значително количество информация за различни организации, дейности и ресурси.
"Тази книга се отваря със съмнение и се затваря с възхищение. Нямаше да сме българи, ако не беше така. Всяка от описаните истории е урок по кураж. И затова прилича на учебник за мъдрите неща, които обикновено не са в учебниците, а в живота наоколо."
Тази книга се отваря с ентусиазъм и се затваря със сълзи. Сълзи от възхищение, радост и надежда. Сълзи от щастие, колко прекрасни хора може да има сред нас. Сълзи за непреклонния човешки дух, устоял на всички изпитания. Сълзи за всяка една сбъдната мечта. Сълзи за всички останали, избрали да живеят посредствен живот.
Благодаря от цялото си сърце и душа за огромното вдъхновение. Благодаря за невидимата "ръка", която ми беше протегната. Благодаря.
И нека не забравяме, че за да промениш света е достатъчно да повлияеш само на един човек.
Трябва да има повече такива книги, имаме нужда като общество от повече истории като тези в книгата. Със сигурност са се изисквали доста проучвания, интервюта, редакции, абе много труд е хвърлен. Препоръчвам.
Единствената ми по-голяма критика би бил изказът - малко сух и еднообразен. Липсва "заряд" като се описват самите личности. Ако езикът беше по-разчупен щеше да я направи още по-леко четиво и щеше да върви и по-гладко.
Беше ми истинско удоволствие и вдъхновение да чета книгата. Във всяка от историите видях много упоритост, работа,ч и смисъл в това, което се прави. Препоръчвам на всеки българин да я прочете! Донесе ми много усмивки, позитивизъм и мотивация.
Ако имате нужда от оптимизъм, вяра в доброто и уроци по човечност, то тази книга е за вас! Мисля, че всеки българин трябва да я прочете за да събуди човечността в себе си, за да може да променя света към по-добро и да подаде ръка на тези, които се нуждаят от нея.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Уникална книга. Извадка на успешни примери в България, които показват, че тук може да се прави бизне от световно ниво и значими каузи! Препоръчвам с две ръце и два крака и двадесет пръста.....
Събрани са интересни истории, но не ми допада как са написани. Доста еднотипно и на места детинско, няма нищо, което да задържа вниманието. Много добра идея, но трудно за четене.