What do you think?
Rate this book
Как да бъдеш чужденец • Как да бъдеш упадъчен
Преди има-няма 30 години „Колибри“ издаде този шедьовър на Джордж Майкс (а може би сега ще го преименуват отново на Дьорд Микеш?) и книгата се превърна в култово четиво за мнозина, запознати и запознаващи се с идиосинкразиите на англичаните през очите на натурализирал се в страната унгарец. По молба на много от нашите читатели поднасяме второ издание и го посвещаваме на БРЕКЗИТ...
- GenresHumor
176 pages, Paperback
Published January 1, 2020
1 person is currently reading
25 people want to read
About the author
George Mikes
142 books55 followersGeorge Mikes (pronounced Mik-esh) was a Hungarian-born British author best known for his humorous commentaries on various countries.
Mikes graduated in Budapest in 1933 and started work as a journalist on Reggel ("Morning"), a Budapest newspaper. For a short while he wrote a column called Intim Pista for Színházi Élet ("Theatre Life").
In 1938 Mikes became the London correspondent for Reggel and 8 Órao Ujság ("8 Hours"). He worked for Reggel until 1940. Having been sent to London to cover the Munich Crisis and expecting to stay for only a couple of weeks, he remained for the rest of his life. In 1946 he became a British Citizen. It is reported that being a Jew from Hungary was a factor in his decision. Mikes wrote in both Hungarian and English: The Observer, The Times Literary Supplement, Encounter, Irodalmi Újság, Népszava, the Viennese Hungarian-language Magyar Híradó, and Világ.
From 1939 Mikes worked for the BBC Hungarian section making documentaries, at first as a freelance correspondent and, from 1950, as an employee. From 1975 until his death on 30 August 1987 he worked for the Hungarian section of Szabad Európa Rádió. He was president of the London branch of PEN, and a member of the Garrick Club.
His friends included Arthur Koestler, J. B. Priestley and André Deutsch, who was also his publisher.
His first book (1945) was We Were There To Escape – the true story of a Jugoslav officer about life in prisoner-of-war camps. The Times Literary Supplement praised the book for the humour it showed in parts, which led him to write his most famous book How to be an Alien which in 1946 proved a great success in post-war Britain.
How to be an Alien (1946) poked gentle fun at the English, including a one-line chapter on sex: "Continental people have sex lives; the English have hot-water bottles."
Subsequent books dealt with (among others) Japan (The Land of the Rising Yen), Israel (Milk and Honey, The Prophet Motive), the U.S. (How to Scrape Skies), and the United Nations (How to Unite Nations), Australia (Boomerang), the British again (How to be Inimitable, How to be Decadent), and South America (How to Tango). Other subjects include God (How to be God), his cat (Tsi-Tsa), wealth (How to be Poor) or philosophy (How to be a Guru).
Apart from his commentaries, he wrote humorous fiction (Mortal Passion; The Spy Who Died of Boredom) and contributed to the satirical television series That Was The Week That Was.
His autobiography was called How to be Seventy.
Serious writing included a book about the Hungarian Secret Police and he narrated a BBC television report of the Hungarian Revolution of 1956.
Mikes graduated in Budapest in 1933 and started work as a journalist on Reggel ("Morning"), a Budapest newspaper. For a short while he wrote a column called Intim Pista for Színházi Élet ("Theatre Life").
In 1938 Mikes became the London correspondent for Reggel and 8 Órao Ujság ("8 Hours"). He worked for Reggel until 1940. Having been sent to London to cover the Munich Crisis and expecting to stay for only a couple of weeks, he remained for the rest of his life. In 1946 he became a British Citizen. It is reported that being a Jew from Hungary was a factor in his decision. Mikes wrote in both Hungarian and English: The Observer, The Times Literary Supplement, Encounter, Irodalmi Újság, Népszava, the Viennese Hungarian-language Magyar Híradó, and Világ.
From 1939 Mikes worked for the BBC Hungarian section making documentaries, at first as a freelance correspondent and, from 1950, as an employee. From 1975 until his death on 30 August 1987 he worked for the Hungarian section of Szabad Európa Rádió. He was president of the London branch of PEN, and a member of the Garrick Club.
His friends included Arthur Koestler, J. B. Priestley and André Deutsch, who was also his publisher.
His first book (1945) was We Were There To Escape – the true story of a Jugoslav officer about life in prisoner-of-war camps. The Times Literary Supplement praised the book for the humour it showed in parts, which led him to write his most famous book How to be an Alien which in 1946 proved a great success in post-war Britain.
How to be an Alien (1946) poked gentle fun at the English, including a one-line chapter on sex: "Continental people have sex lives; the English have hot-water bottles."
Subsequent books dealt with (among others) Japan (The Land of the Rising Yen), Israel (Milk and Honey, The Prophet Motive), the U.S. (How to Scrape Skies), and the United Nations (How to Unite Nations), Australia (Boomerang), the British again (How to be Inimitable, How to be Decadent), and South America (How to Tango). Other subjects include God (How to be God), his cat (Tsi-Tsa), wealth (How to be Poor) or philosophy (How to be a Guru).
Apart from his commentaries, he wrote humorous fiction (Mortal Passion; The Spy Who Died of Boredom) and contributed to the satirical television series That Was The Week That Was.
His autobiography was called How to be Seventy.
Serious writing included a book about the Hungarian Secret Police and he narrated a BBC television report of the Hungarian Revolution of 1956.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
March 29, 2020
Парадоксално, но това е книжка за англофили в по-голяма степен, отколкото за англофоби. Англофилът е навътре с чудатостите на англичаните и ще припознае смешното в пародирането им. Искаше ми се тези остроумия да ми бяха попаднали по времето, когато живеех в Лондон - всичко щеше да е много по-лесно. Но и сега хубавичко се позабавлявах, или да се изразя по английски маниер - "не ми беше твърде скучно".
А, и Брекзит вече е още по-ясен.
А, и Брекзит вече е още по-ясен.
March 28, 2020
Това всъщност е сериозна книга. Цели страници и пасажи са си живата действителност и днес. И иронията вероятно може да бъде доловена само от някой 100-процентов англичанин, каквито - на фона на толкова чужденци, та дори и шотландци, уелсци и ирландци, да не говорим пък за бачкаторите, лондончаните и каква ли още не паплач - почти не са останали.
Дьорд Микеш обяснява куп неща от британския характер - от чая, през английската опашка, та до империализма. Това, което обаче мен ме впечатли, е че не усетих твърде много хумор, за сметка на това има доста горчивина и мрънкане. Горчивина по отминаващите славни дни, опит сам мистър Майкс да се впише неразличимо в тази странна страна и още по-странните и обитатели, а накрая и мърморенето на старостта във втория сборник с разкази. Проблясъците английска невъзмутимост са искрата, която ме задържа до края, и ще си извадя доста свежи цитатчета.
Но нека в свое оправдание, валидно пред всеки жител на Острова, си призная, че все пак не съм англичанка. Това обяснява всичко.
2,5 звезди
***
“Човек изпитва задоволство, когато се бори за благородно дело, но е крайно неприятно, когато хора, които би трябвало да са с всичкия си, вземат, че изпълнят препоръките ти.”
“Въпрос: Защо англичаните не се паникьосват?
Отговор: Паникьосват се, но много спокойно.”
“Може да си е ваше лично мнение, че 2 и 2 прави 4, но в никакъв случай не бива да го заявявате недвусмислено, защото Англия е демократична страна и другите може да поддържат различно становище по въпроса.”
“Много по-лесно е да пишете на английски, отколкото да говорите, защото при писането не ви личи чуждият акцент.”
“А ако живеете тук достатъчно дълго, ще откриете за свое изумление, че прилагателното “приятен” съвсем не е единственото, което притежава английският език...”
“На континента хората имат добра храна; в Англия имат добри обноски при хранене.”
Дьорд Микеш обяснява куп неща от британския характер - от чая, през английската опашка, та до империализма. Това, което обаче мен ме впечатли, е че не усетих твърде много хумор, за сметка на това има доста горчивина и мрънкане. Горчивина по отминаващите славни дни, опит сам мистър Майкс да се впише неразличимо в тази странна страна и още по-странните и обитатели, а накрая и мърморенето на старостта във втория сборник с разкази. Проблясъците английска невъзмутимост са искрата, която ме задържа до края, и ще си извадя доста свежи цитатчета.
Но нека в свое оправдание, валидно пред всеки жител на Острова, си призная, че все пак не съм англичанка. Това обяснява всичко.
2,5 звезди
***
“Човек изпитва задоволство, когато се бори за благородно дело, но е крайно неприятно, когато хора, които би трябвало да са с всичкия си, вземат, че изпълнят препоръките ти.”
“Въпрос: Защо англичаните не се паникьосват?
Отговор: Паникьосват се, но много спокойно.”
“Може да си е ваше лично мнение, че 2 и 2 прави 4, но в никакъв случай не бива да го заявявате недвусмислено, защото Англия е демократична страна и другите може да поддържат различно становище по въпроса.”
“Много по-лесно е да пишете на английски, отколкото да говорите, защото при писането не ви личи чуждият акцент.”
“А ако живеете тук достатъчно дълго, ще откриете за свое изумление, че прилагателното “приятен” съвсем не е единственото, което притежава английският език...”
“На континента хората имат добра храна; в Англия имат добри обноски при хранене.”
June 22, 2020
Забавна книга за нравите на англичаните, която се чете за час-два.
March 24, 2020
Трийсет години след първото българско издание излезе хумористичният шедьовър „Как да бъдеш чужденец / Как да бъдеш упадъчен“ на Джордж Майкс, роден в Будапеща като Дьорд Микеш. Преводът е на Жечка Георгиева, а това вече гарантира 100-процентова наслада от четенето!
Да си чужденец, е срамотно, няма как да не се съгласите. Да си чужденец, е проява на лош вкус. Престъпникът може да се поправи и да стане почтен член на обществото. Чужденецът не може да се поправи. Чужденец ли си, то е за цял живот. За него, чужденеца, изход няма. Той може да стане британец. Но англичанин – никога. Заглавието на книгата „Как да бъдеш чужденец“ изразява повече от необходимото. Човек изобщо не бива да е чужденец. Но има определени правила, които трябва да се спазват, ако искате да сте приемлив и цивилизован в рамките на възможното. Що се отнася до упадъчността, важни са добродетелите, които англичаните продължават да притежават. Търпимост, вежливост, все още поносими обноски при храненето, малко чудноватото чувство за хумор, страстта да се редят на опашки, самоиронията и непоносимостта към всякакво ласкателство, трезвомислието (че и студенокръвието – много си е хубаво дори да не се вдига олелия до небето за всичко, свързано със секса), дарбата да се мисли в две измерения, което ти позволява да друснеш някому в двора летище или автомагистрала, но да не допуснеш друг да ги построи в твоя двор...
Джордж Майкс (1912–1987) е роден в Будапеща като Дьорд Микеш и гради успешна журналистическа кариера до 1941 г., когато вестникът, за който работи, го изпраща за две седмици в Лондон да отрази Мюнхенската криза. Майкс се влюбва в Англия и остава там за цял живот, за да се прослави като един от най-големите английски хумористи редом с Джером К. Джером и П. Г. Удхаус. Неговият хумористичен стил е издържан изцяло в британската традиция, макар че той самият се надявал да не е толкова безобиден, тъй като прицелът на жилото му са самите англичани с техните неповторими чудатости. Ала жертвите на присмеха му така оценили своя сатирик, че още първата му книга – „Как да бъдеш чужденец“ (в Англия, то се знае), излязла през 1946 г., до днес е преиздавана над 40 пъти в над 20-милионен тираж...
Да си чужденец, е срамотно, няма как да не се съгласите. Да си чужденец, е проява на лош вкус. Престъпникът може да се поправи и да стане почтен член на обществото. Чужденецът не може да се поправи. Чужденец ли си, то е за цял живот. За него, чужденеца, изход няма. Той може да стане британец. Но англичанин – никога. Заглавието на книгата „Как да бъдеш чужденец“ изразява повече от необходимото. Човек изобщо не бива да е чужденец. Но има определени правила, които трябва да се спазват, ако искате да сте приемлив и цивилизован в рамките на възможното. Що се отнася до упадъчността, важни са добродетелите, които англичаните продължават да притежават. Търпимост, вежливост, все още поносими обноски при храненето, малко чудноватото чувство за хумор, страстта да се редят на опашки, самоиронията и непоносимостта към всякакво ласкателство, трезвомислието (че и студенокръвието – много си е хубаво дори да не се вдига олелия до небето за всичко, свързано със секса), дарбата да се мисли в две измерения, което ти позволява да друснеш някому в двора летище или автомагистрала, но да не допуснеш друг да ги построи в твоя двор...
Джордж Майкс (1912–1987) е роден в Будапеща като Дьорд Микеш и гради успешна журналистическа кариера до 1941 г., когато вестникът, за който работи, го изпраща за две седмици в Лондон да отрази Мюнхенската криза. Майкс се влюбва в Англия и остава там за цял живот, за да се прослави като един от най-големите английски хумористи редом с Джером К. Джером и П. Г. Удхаус. Неговият хумористичен стил е издържан изцяло в британската традиция, макар че той самият се надявал да не е толкова безобиден, тъй като прицелът на жилото му са самите англичани с техните неповторими чудатости. Ала жертвите на присмеха му така оценили своя сатирик, че още първата му книга – „Как да бъдеш чужденец“ (в Англия, то се знае), излязла през 1946 г., до днес е преиздавана над 40 пъти в над 20-милионен тираж...
November 6, 2025
Първата книга “Как да бъдеш чужденец” е сравнително забавна със сух, саркастичен хумор и някои забавни моменти. Писана е около 1940 и разглежда Англия през погледа на авторът чужденец от Унгария. Бих ѝ дала 3 звезди. Втората книга “Как да бъдеш упадъчен” е по-скоро критичен поглед на Лондонското/ английското общество около 1970. Нямаше нищо забавно и беше доста тягостно да се чете. Бих ѝ дала 1 звезда.
May 5, 2020
Наслада за душата, тънък британски хумор! И след толкова десетилетия е чудесно преживяване!
Displaying 1 - 6 of 6 reviews