Родословно дърво

by María Rosa Lojo, Мария Роса Лохо

Мария Роса Лохо – родената в Аржентина дъщеря на испанци, намерили в тази далечна страна убежище от гражданската война. Тя завинаги ще остане „дъщеря на изгнанието“, която не може да пресече връзката с испанския си корен, и животът й докрай ще бъде трагично белязан от това раздвоение.

Paperback

Published January 1, 2020

About the author

María Rosa Lojo es una escritora e investigadora argentina, hija de españoles. Su padre era un gallego republicano que decidió exiliarse en la Argentina tras la Guerra Civil.

Publicó cuatro libros de microficciones y poema en prosa (Visiones, Forma oculta del mundo, Esperan la mañana verde y Bosque de Ojos, que recoge los tres anteriores más Historias del Cielo, inédito), cuatro de cuento (Marginales, Historias ocultas en la Recoleta, Amores insólitos, Cuerpos resplandecientes) y siete novelas (Canción perdida en Buenos Aires al Oeste, La pasión de los nómades, La princesa federal, Una mujer de fin de siglo, Las libres del Sur, Finisterre, Árbol de familia).

Recibió varios premios a la trayectoria: Premio del Instituto Literario y Cultural Hispánico de California (1999), Premio Kónex (década 1994-2003), Premio Nacional “Esteban Echeverría” 2004, por toda su obra narrativa, la Medalla de la Hispanidad (2009) y la Medalla del Bicentenario otorgada por la Ciudad de Buenos Aires (2010). Obtuvo, entre otros, el Primer Premio de Poesía de la Feria del Libro de Buenos Aires (1984), Premio del Fondo Nacional de las Artes en cuento (1985), y en novela (1986), Segundo Premio Municipal de Poesía de Buenos Aires, Primer Premio Municipal de Buenos Aires “Eduardo Mallea”, en narrativa (1996), por la novela La pasión de los nómades. Ganó la Beca de Creación Artística de la Fundación Antorchas para “artistas sobresalientes que se hallan en los comienzos de su plenitud creativa” (año 1991), y la Beca de Creación Artística del Fondo Nacional de las Artes en 1992. Se han escrito sobre su obra literaria tres libros monográficos de crítica, dos de ellos tesis (publicados en España, Estados Unidos y la Argentina), y más de un centenar de trabajos (artículos, ponencias, capítulos de libro, aparecidos en Argentina, España, Alemania, Francia, Italia y Estados Unidos) además de algunas otras tesis aún inéditas. Varios de sus libros de ficción han sido traducidos al inglés, italiano, francés, gallego y tailandés.

Doctora en Letras por la Universidad de Buenos Aires, es Investigadora Principal del Consejo Nacional de Investigaciones Científicas y Técnicas (CONICET) con sede en la Universidad de Buenos Aires. Se ha consagrado al estudio de la literatura argentina, con orientación en temas de género, construcción de imaginarios nacionales, vínculos entre Historia y Ficción, teorías del símbolo y estereotipos etnoculturales.
Como investigadora y crítica literaria publicó cinco obras de ensayo (La ‘barbarie’ en la narrativa argentina (siglo XIX), Sabato: en busca del original perdido, El símbolo: poéticas, teorías, metatextos, Cuentistas argentinos de fin de siglo, Los ‘gallegos’ en el imaginario argentino. Literatura, sainete, prensa; como coautora, editora y directora de investigación Identidad y narración en carne viva (2010) y dos ediciones críticas: Lucía Miranda (1860) de Eduarda Mansilla y Sobre héroes y tumbas de Ernesto Sabato (Colección Archivos). Acredita también más de ciento cincuenta publicaciones de investigación, entre artículos en revistas especializadas, capítulos de libros y actas de congresos.
Dicta en la Universidad del Salvador un Seminario-Taller permanente en la Carrera de Doctorado. Dirige actualmente un Proyecto de Investigación Plurianual del CONICET (PIP) también radicado en la Universidad del Salvador. Es directora de varias tesis de doctorado.
Ha sido conferencista y profesora visitante en universidades argentinas y extranjeras (Universidad Nacional Autónoma de México, Universidad Complutense de Madrid, Universidad de Salamanca, Universidad de Valladolid, Universidad de Santiago de Compostela, Universidad de Murcia, Universidad de Toulouse Le Mirail, Universidad Stendhal de Grenoble, Universidad de Roma III, Universidad de Siena (Arezzo), Universidad de Milán, entre otras).
Colabora en los suplementos literarios y revistas de cultura de varios diarios argentinos: revista ADN Cultura, del diario La Nación, revista

Reviews

[Деница Райкова]

Мария Роса Лохо - "Родословно дърво", изд. "ЖАР-Жанет Аргирова" 2020, прев. Елица Петрова Колева

Затварям последната страница на тази книга късно през нощта.
И първата ми мисъл е, че едва ли има по-подходящо време, м което да дочета тази история. Втората е, че може би така ще пусна в сънищата си всички герои от тези страници. Заедно с техните мисли и спомени. С всичките им чудатости, истории и надежди.
И си казвам: а защо пък не? Така или иначе "Родословно дърво" е книга, за която ще продължа да мисля през следващите дни - без значение дали ще започна да чета друга книга веднага след нея или не. Тя е омайваща, омагьосваща, обсебваща книга. Книга, за която знаеш, че разказва за действителни събития, и въпреки това звучи като приказка. Странна, понякага тъжна, друг път забавна, на моменти дори малко страшна приказка.
"Родословно дърво" е всъщност историята на самата авторка и нейното семейство. И макар да знам това, наистина много моменти в тази книга ми звучат невероятно; нейните герои са сякаш хора, които бихте очаквали да срещнете не в истинския живот, а в някои от онези стари истории, разказвани в късните вечери, истории, повтаряни толкова пъти, че измислицата се е сляла с истината.
Една от най-въздействащите истории в книгата, поне за мен, беше тази на Урочасаната - като някакъв осъввременен вариант на приказката за Спящата красавица. Само че истински.
Това наистина е семейна история. Но история на семейство, в което няма нито един "обикновен" човек. След омайващото звучене, това е другото, което безкрайно много ми хареса - че всеки от тях има своите малки - или не чак толкова малки - чудатости, и въпреки това, в същото време, успява да бъде достатъчно "истински".
В тази книга има магия. Загадъчност. Мистика. И те са така умело преплетени с ежедневното, че са неделими от него. И просто няма как да забравиш когото и да е от героите - може би никой от прочелите я няма да запоммни изцяло техните описания, но със сигурност щом види което и да е име, ще може да посочи поне едно нещо, което свързва с конкретната личност.
Докато четях, нямаше как да не сравнявам тази книга с "Краят на земята", която също ме омая. Тази прочетох малко по-трудно и по-бавно - не защото не ми хареса, напротив, аз вече казах колко ме омая - но защото все пак тя е автобиографична история. И мисълта, че "влизам" в чужд живот, будеше в мен уважение и почтителност и си казвах, че каквото и да прочета, не бива да съдя.
Това е книга за семейните връзки, за родовата памет, за копнежа и несбъднатото завръщане. Книга, която ни напомня, че има връзки, които не могат да бъдат разкъсани. И че си струва да помним - не само хубавото, а и лошото, че може би понякога е по-добре да не прогонваме призраците. Защото те също ни помагат да помним.
А докато помним, ще бъдем.

[Desislava Filipova · Rating 4 out of 5]

"Родословно дърво" от Мария Роса Лохо преплита в себе си малки фрагменти от различни истории, обединени от семейните връзки между наглед толкова различните герои. Те са реални, истински, с изпитанията, които им поднася живота, изборите, които правят, между Испания и Буенос Айрес, някои заминават и се завръщат, други мечтаят да се завърнат, но не успяват. В разказа имат някакво приказно излъчване, сякаш слушам истории край огъня от стари и забравени времена, които носят усещането за магически реализъм.
Беше ми трудно да прочета тази семейна хроника, исках да уловя всеки детайл, да си представя сложните семейни връзки и отношения, от двете страни на родословното дърво и честно казано на моменти ми липсваше схема в началото и се връщах из текста, за да си припомням отделни моменти и детайли.
Фокусът и в двете книги на Мария Роса Лохо не е върху усещането за Испания, а за Галисия, едновременно част от Испания и в същото време някак особена, различна (определено бих чела повече по темата за различията в определени области като Галисия, Каталуния и Баската автономна област - приемам художествени и документални предложения).
Част от върха на това родословно дърво носи усещане за опора, сигурност, свързаност с миналото, но и някаква архаичност и закотвеност, те са част от един стар свят, които безвъзвратно се е променил, а след тях идват поколения, които не са толкова свързани с миналото и търсят своя път далеч от родината, в най-различни поприща, по малко мечтатели, идеалисти и наивници, не успяват да покорят света, но и не успяват да се завърнат към родното. Единствено семейството под формата на писма и кратки посещения успява за кратко да ги привърже към някой имагинерен бряг, те оставят завинаги на границата между познатото минало, което са напуснали и непознатото бъдеще на новия свят, което дори след много години никога няма да е напълно тяхно. Такава е майката - Красавицата Ана, търсеща и лутаща се, хващаща се за спомени и усещания, отломки от другия край на света, копнееща за книги и аромат на кафе с кроасани. Нейният изгубен свят не е конкретно място, и в този смисъл тя сред трагичните герои в тази история.
Чичото Адолфо представен с подчертан негативизъм, за мен е симпатичен, въплъщение на артист и бохем, той събира с пълни шепи от всички житейски усещания и разхищава докрай. Той е пълна опозиция на стереотипа за стабилност и семейство, къща, работа и осигурени старини, сякаш никога не е бил свързан със семейното дърво, няма усещане за принадлежност, той изживява напълно блясъка на света под прожекторите, пътува. Обикновеният живот и семейството са контрапункт на мечтите, свобода и авантюризма. Но всеки избор има цена и струва скъпо. Краткият блясък е не по-малко ценен, от стабилната монотонност.
В тези лични истории, авторката закача съвсем малко исторически факти от Гражданската война и Перонизма, само за допълване на атмосферата.
Тя е може би щастлива, защото миналото е любопитна и вълнуваща история, не тежко бреме и може да живее в настоящето с аржентинско самосъзнание и родина, с мимолетна носталгия, с малко горчивина, която личи към някои семейни отношения, но с усещане за помирение.

[Silviya · Rating 5 out of 5]

Прекрасен автор, с омагьосващ стил.Разказът ни въвлича в семейните родови връзки,история и взаимоотношения, с изящен изказ и някаква магия..Сякаш авторката седи срещу нас, разказва ни и ни увлича във водовъртежа на толкова съдби в нейната фамилия,че накрая читателят е сякаш малко момиченце, седящо и слушащо, запленено от колоритните истории, мъдростта и житейската радост и тъга:)

[Svetlana Ivanova · Rating 5 out of 5]

Това ми е втора книга от авторката и може би защото е по-лична ме докосна по-дълбоко.Въздействието й идва оттам, че тя е изтъкана от зова на поколенията преди нея.Всяка една част може да се превърне в отделен роман, но вместо това Лохо решава да минем задъхано по клоните, стъблото, корените на дървото като спираме за кратко или се връщаме за да погледнем по-добре.Така се въвличаме в галерия от образи и макар и бързо Лохо успява да ни предаде тяхната страст, копнеж, тъга и онова, с което остават в семейното сказание.Бавно тя затваря кръга около собственото си семейство, тук звучи по- лично,макар и стаени зад прекрасното й перо се усещат силни емоции.Тя навлиза смело в тъмните кътчета, които всяко дърво ревниво пази, за да успее да постигне разбиране и умиротворение.Затваря и пречиства скритите рани на неудовлетворение, тъга, депресия и изгнание през поколенията, за да достигне до приемане
и прошка, в които е силата и изцелението.