Реално новелата се състои от две части.
Първата показва как протича един ден в Детективската Агенция - по-конкретно в случая, обмисляне на изпита на Ацуши за присъединяване към нея. Изключително приятно ми беше да се срещна отново с любими персонажи и да видя как толкова различни хора се събират, обсъждат и решават заедно. Мненията доста се разминават в началото, но после стигат до единодушно решение. Ще споделя и един цитат от историята относно Дазай - един от най-интересните образи в цялата поредица. Но най-вече, защото тук играеше леко долно и преметна колегите си. I saw that coming!😂
~They were up against Dazai - a man who had been playing people, friend or foe, like a fiddle ever since he joined the agency. He was clever, and his behavior always made his intentions unclear as he led those around him into confusion and panic. His past was almost a complete mystery, and before anyone even realized it, everything was going down the path he laid. He was like a certain folkloric trickster.~
Втората част - десетилетие преди събитията в мангата ни представят Фукузава - бодигард, но с тъмно минало и Ранпо - гениално момче с детинско поведение. След заплашителна бележка в театър двамата са принудени да стоят заедно и да решат този случай.
Всъщност Ранпо винаги се е държал по този детски начин, което е свързано с всичко преживяно преди това. Той ми е любимият персонаж още когато разбрах за способността му - или по-точно, че той няма такава (не е спойлер). Именно затова героят е една идея по-специален, но според мен и по-самотен, защото е единствен сред всички надарени. Симпатизирам.
Фукузава е сериозен, търпелив и наистина ми се издигна в очите. Предпочита да върши работата си сам и не обича да работи с други хора, поради което не се виждаше като лидер. Неговата уравновесеност, спокойствие и отговорност обаче го превърнаха в Президент на Агенцията. В новелата се обяснява как се е стигнало дотам, че Фукузава да излъже Ранпо относно способностите му. Откъде идва цялата тази арогантност на Ранпо и защо е убеден, че сложи ли си очилата с черните рамки, силите му се задействат. Защо Ранпо слуша и уважава Фукузава дори сега, когато е на 26.
~Ranpo, boy genious, orphan - nobody understood him, and he was all alone in this dark, cold universe.~
~"Do you dislike the adult world?"
"I hate it. It makes absolutely no sense."~
След прочита на новелата нещата доста ми се изясниха и сега гледам на тях двамата по различен начин от преди. Имаше и забавни моменти, както и илюстрации - прекрасни допълнения към историята.🙌🏻