Антологията „Пир след Тайната вечеря“ е излязла от печат през октомври 1989 г., както пише в карето на самото издание. Тоест е книга, издадена насред голямата политическа промяна в България.
Не помня точния месец, в който съм си я купил, било е през зимата на 1990 г., мога само да свидетелствам какво голямо влияние оказа върху много поети от моето и от следващи поколения. И то не само защото запознаваше накуп българските читатели с най-големите американски поети след Втората световна война – Джон Ашбъри, Робърт Блай, Алън Гинзбърг, Джеймс Дики, Боб Дилън, Голуей Кинел, Грегъри Корсо, Кенет Кох, Робърт Крийли, Филип Левин, Хауард Мос, Уилям Мъруин, Хауард Немеров, Мери Оливър, Фран О’Хара, Силвия Плат, Джеймс Райт, Ейдриън Рич, Ан Секстън, Чарлз Симик, Гари Снайдър, У. Д. Снодграс, Ричард Уилбър, Лоурънс Фърлингети и Антъни Хехт. Преводите са дело на изключителни преводачи – Николай Попов, Леда Милева, Владимир Филипов, Корнелия и Божидар Божилови, Любомир Николов, Николай Кънчев, Красин Химирски, Георги Белев, Георги Рупчев, Георги Борисов, Владимир Левчев, Владимир Трендафилов, Миглена Николчина, Цветан Пеневски, Калина Филипова.
Някои от тези поети вече имаха цели малки самостоятелни антологии в библиотека „Поетичен глобус“ на издателство „Народна култура“ (Робърт Блай, Голуей Кинел, Лоурънс Фърлингети), но антологията имаше силата на демонстрация на една много пъстра картина на литературен либерализъм. И всеки можеше да намери своите вдъхновители. Вероятно би имала същата сила и днес. Да вдъхновява за по-голяма свобода новите творци.