What do you think?
Rate this book
Сайбиевата невеста
„Сайбиевата невеста“ е пъстра китка от традиции и обичаи откъсната от българското село преди повече от век. В тази книга се разказва за живота на хората от народа през онези години, разкривайки техните нрави и принципи. Разказва се за време, в което честта е надделявала над любовта, общественото мнение е било по-важно от личните желания и чувства. А всеки, който дръзне да се противопостави на всичко това, е длъжен да заплати висока цена. Всеки бунт носи своите последствия, независимо дали е провокиран от най-чистото чувство на този свят – любовта.
Поетът Добромир Банев казва за романа: „Книгата разказва за невъзможната любов, която придава смисъла на всичко. Любовният триъгълник, в който се преплитат световете на Лозан, Цвета и Стоян, ни прави съпричастни към три съдби, предопределени само и единствено от стремежа да привлекат на своя страна именно ЛЮБОВТА, в чието име допускаме грешки и извършваме непростими престъпления. Защото любовта не пита. Защото тя наистина остава едничкото оцеляло дърво в запустелите градини на душите ни, пред което изпитваме заслужена възхита. Боян Боев e безспорно талантлив писател. Романът му се чете на един дъх, а препратките към магичния свят на Габриел Гарсия Маркес са напълно основателни. Макар действието да се развива в края на XIX век, изказът е изчистен и модерен, за да бъде историята възприета от съвременния читател непредубедено и без излишна подозрителност.“
Поетът Добромир Банев казва за романа: „Книгата разказва за невъзможната любов, която придава смисъла на всичко. Любовният триъгълник, в който се преплитат световете на Лозан, Цвета и Стоян, ни прави съпричастни към три съдби, предопределени само и единствено от стремежа да привлекат на своя страна именно ЛЮБОВТА, в чието име допускаме грешки и извършваме непростими престъпления. Защото любовта не пита. Защото тя наистина остава едничкото оцеляло дърво в запустелите градини на душите ни, пред което изпитваме заслужена възхита. Боян Боев e безспорно талантлив писател. Романът му се чете на един дъх, а препратките към магичния свят на Габриел Гарсия Маркес са напълно основателни. Макар действието да се развива в края на XIX век, изказът е изчистен и модерен, за да бъде историята възприета от съвременния читател непредубедено и без излишна подозрителност.“
192 pages, Paperback
First published July 15, 2019
16 people are currently reading
424 people want to read
About the author
Боян Боев
7 books134 followersБоян Боев е роден на 21 март 1993 година в град Ямбол. От ранна детска възраст изкуството го е съпътствало в живота – първо музиката, а после и литературата. Пише от ученическите си години, като първият му публикуван разказ се казва „Тъмна вечер" и е част от литературния алманах „Изгреви над Тунджа" (2009 г.).
През годините не спира да твори, да участва в различни литературни конкурси, да публикува произведения в сборници, интернет сайтове и в личния си блог. Негови разкази са включени в алманаси, събрали стихове и проза на българите от всички континенти и се разпространяват по целия свят. През 2017 година негов материал е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. „Просвета" одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година.
Авторът експериментира с различни по жанр произведения, като е писал поезия, детски приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, докато стига до темите, вълнували класиците на българската литература. Духът на това отминало време носят романите му „Сайбиевата невеста" (изд. „Изида", 2019 г.) и „Последна молитва" (изд. „Персей", 2022 г.), както и сборникът с разкази „Двайсет гроша". Двата романа са част от каталога на най-голямата платформа в света за аудио книги Storytel. В края на 2024 г. стана факт и книгата му с приказки „Доброто сърце" – за малки и пораснали читатели, които вярват в чудеса.
Боян Боев представя творчеството си в градове и села на България. Книгите му го срещнаха с българските общности на о. Кипър, в Чехия и Германия. Авторът води класове по творческо писане за деца. В началото на 2023 год. поставя началото на първите срещи „Писане с вино" в гр. Бургас, където живее към момента. Това е формат, който има развлекателен характер и е създаден по идея на Боян Боев.
През годините не спира да твори, да участва в различни литературни конкурси, да публикува произведения в сборници, интернет сайтове и в личния си блог. Негови разкази са включени в алманаси, събрали стихове и проза на българите от всички континенти и се разпространяват по целия свят. През 2017 година негов материал е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. „Просвета" одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година.
Авторът експериментира с различни по жанр произведения, като е писал поезия, детски приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, докато стига до темите, вълнували класиците на българската литература. Духът на това отминало време носят романите му „Сайбиевата невеста" (изд. „Изида", 2019 г.) и „Последна молитва" (изд. „Персей", 2022 г.), както и сборникът с разкази „Двайсет гроша". Двата романа са част от каталога на най-голямата платформа в света за аудио книги Storytel. В края на 2024 г. стана факт и книгата му с приказки „Доброто сърце" – за малки и пораснали читатели, които вярват в чудеса.
Боян Боев представя творчеството си в градове и села на България. Книгите му го срещнаха с българските общности на о. Кипър, в Чехия и Германия. Авторът води класове по творческо писане за деца. В началото на 2023 год. поставя началото на първите срещи „Писане с вино" в гр. Бургас, където живее към момента. Това е формат, който има развлекателен характер и е създаден по идея на Боян Боев.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 136 reviews
January 22, 2025
У нас явно набира популярност етно чик-литът. Гарниран с малко висши премъдрости като “От Витоша по-високо нема, от Искъро по-дълбоко нема”, плюс пълна и безусловна трагична трагедийност - да не кажат хората, че това е лековата книга…
Всъщност любовните романи са чудесни! След толкова години все така си ги обичам. Но не всички и не на всяка цена. Тази книга е напълно безпредметно да се разглежда в светлината на някаква “традиция”. Езикът е тромав, насилен и пълен с чалгизми, които имат толкова общо с автентичното българско село, колкото някоя чалгаджийка - с родопска песен. Затова най-удачно е да се оценява по критериите за любовен роман.
✔️ Главната героиня Цвета безспорно печели приза за най-безмозъчна участничка в повествованието. Тя просто не е в състояние да задържи мисъл в главата си за повече от половин час. Дали ще трови мъжа си, дали ще се смирява с брака си, дали ще се кара с майка си, дали ще бяга - за нея е все едно, и не си го слага на сърце. Направо свят ми се зави от внезапните скокове на моментните ѝ хрумвания. Драма да става.
✔️ Най-тъпи родители на булката, най-вече майка ѝ Минка. И бащата де - егоист неден, да се обеси така безотговорно! Само не разбрах преди или след ракията. Ама може да е искал да се отърве от жена си - ако е така, моите симпатии, разбирам го клетника.
✔️ Най-тъпият член от любовния тъпоъгълник - Лозан. Мечтае си невинно и идилично да заграби земята на цялото пасторално селце, и два дни, след като Цвета се опита да го отрови, се насълзи колко била крехка и беззащитна. Ахмак.
✔️ Най-смехотворният таен любим - Стоян. Опъва яки разгърдени мускули под пращящите шевове на ризката си, и се “подсмихва”. Като му е толкоз акълът, и той го отнесе, каръкът.
Любовните романи са хубави, ако има любов и дълбока емоция, както и убедително пресъздадени обстоятелства. Такива тук липсват, и се е получила неволна пародия. Жалко, че не е имало редактор да ореже поне думи като “ко”, “хубу” и влудявашото повтаряне на “икиндия”, но - да довнадя и аз - айде халал да е, и нейсе.
Всъщност любовните романи са чудесни! След толкова години все така си ги обичам. Но не всички и не на всяка цена. Тази книга е напълно безпредметно да се разглежда в светлината на някаква “традиция”. Езикът е тромав, насилен и пълен с чалгизми, които имат толкова общо с автентичното българско село, колкото някоя чалгаджийка - с родопска песен. Затова най-удачно е да се оценява по критериите за любовен роман.
✔️ Главната героиня Цвета безспорно печели приза за най-безмозъчна участничка в повествованието. Тя просто не е в състояние да задържи мисъл в главата си за повече от половин час. Дали ще трови мъжа си, дали ще се смирява с брака си, дали ще се кара с майка си, дали ще бяга - за нея е все едно, и не си го слага на сърце. Направо свят ми се зави от внезапните скокове на моментните ѝ хрумвания. Драма да става.
✔️ Най-тъпи родители на булката, най-вече майка ѝ Минка. И бащата де - егоист неден, да се обеси така безотговорно! Само не разбрах преди или след ракията. Ама може да е искал да се отърве от жена си - ако е така, моите симпатии, разбирам го клетника.
✔️ Най-тъпият член от любовния тъпоъгълник - Лозан. Мечтае си невинно и идилично да заграби земята на цялото пасторално селце, и два дни, след като Цвета се опита да го отрови, се насълзи колко била крехка и беззащитна. Ахмак.
✔️ Най-смехотворният таен любим - Стоян. Опъва яки разгърдени мускули под пращящите шевове на ризката си, и се “подсмихва”. Като му е толкоз акълът, и той го отнесе, каръкът.
Любовните романи са хубави, ако има любов и дълбока емоция, както и убедително пресъздадени обстоятелства. Такива тук липсват, и се е получила неволна пародия. Жалко, че не е имало редактор да ореже поне думи като “ко”, “хубу” и влудявашото повтаряне на “икиндия”, но - да довнадя и аз - айде халал да е, и нейсе.
February 8, 2025
Тежко е да започваш Новата година с първи кандидат за Малинка, но животът често е тежък, несправедлив и суров!
Оценка: Кагегорично не става!
Изслушах тази кратка новела в Сторител. Учудена, не - ИЗУМЕНА съм на високия ѝ рейтинг тук.
Ако я планирате за прочит или слушане, което горещо не препоръчвам , не четете по-надолу.
И така ... За какво става въпрос в тази мега-абсурдна трагикомедия? В тази жалка етно-драмичка?
Действащи лица:
Цвета – Сайбиевата невеста
Минка – майка на Цвета
Кольо – баща на Цвета
Лозан – Сайбиевия син, съпруг на Цвета
Гена „Сайбийката“ – майка на Лозан и свекърва на Цвета
Стоян – любовник на Цвета и аргатин на Лозан
Нора – племеница на Гена и братовчедка на Лозан, студентка по физика във Виена
Място на действието: село някъде из България. Време на действието: края на 19 век.
Цвета е красива млада девойка от бедно семейство, влюбена от седенките и хората по селските мегдани в момъка Стоян. Баща ѝ Кольо обаче решава да я даде за жена на Лозан Сайбията, син на най-имотния и богат човек в селото. Лозан е стар ерген, прехвърлил вече 30-те, живеещ сам с майка си Гена, която е вдовица. Радостен, че ще има красива съпруга, Лозан опрощава всички дългове, които бъдещия му тъст има към него.
Цвета , разбира се, е покрусена, но покорно се подчинява на волята на баща си като се съгласява на този брак, който ще я избави от беднотията и робския труд на къра. Че кой не търси на хляба мекото?
В деня преди сватбата майка ѝ дава своя абсолютно гениален майчински съвет – да отрови съпруга си през първата брачна нощ. За целта ѝ предоставя мускал с отрова, който младата невеста да скрие в пазвата си. Пред вид преклонната възраст на съпруга – 30 години все пак не са шега работа – хората ще си помислят, че сърцето му не е издържало на любовните гимнастики в леглото с новата му невеста и дъщеря ѝ ще се окаже набързо една млада и весела вдовица, при това богата.
Речено-сторено.
Сватбата минава както си му е редът - с много веселие, ядене, песни, танци и хора. Лозан сияе. Той е щастлив и влюбен в Цвета. Гена, майка му, също харесва и приема с доброта и отворени обятия снаха си.
През първата брачна нощ обаче нещата се объркват. Замисълът на отровителките не успява и дори още по-лошо – Лозан открива мускала с отровата и разбира, че е щял да стане жертва на престъпен замисъл. Наказва съпругата си подобаващо като я изнасилва брутално.
Край на първо действие. Завеса.
Животът на Цвета в Сайбиевата къща започва не само като изнасилена младоженка, но и с друга трагедия. На следващия ден баща ѝ Кольо (явно от нямане какво да прави ) се обесва в плевнята си. Този момент не ми стана ясен, но е само един от множеството абсурди в книгата. Явно на автора този герой не му е бил вече нужен и е решил да се отърве от него по най-нелепия начин.
Както и да е. Погребват го Кольо и Минка остава сама и нещастна. Е, Цвета през ден припка и ѝ носи баници и супи, но не е като да живее при майка си.
В Сайбиевата къща Лозан се държи нагло и преднамерено грубо с Цвета. И как да е иначе след като тя е планирала неговото убийство?? Майка му обаче не знае нищо и не разбира защо синът ѝ се държи така лошо с добричката ѝ малка снихичка.
Лозан е затрупан от работа и решава да наеме аргатин, който да му помага по нивите. И кой да е този аргатин, ако не Стоян? Така изгората на Цвета заживява под един покрив с нея. Разбира се, скоро те започват да консумират любовта си във всеки удобен момент. Стоян и Гена нищо не подозират за изневерите на Цвета.
Край на второ действие. Завеса.
Един ден пристига писмо, че Нора – братовчедка на Лозан и племеница на Гена – ще им дойде на гости от Виена. И тя идва - изтънчена и чаровна като донася със себе си европейския моден полъх на независимостта. Тримата – Лозан, Цвета и Нора – се забавляват по младежки като ходят по селски панаири, а Лозан дори си наумява да сватоса Нора със Стоян. Виенчанката , студентка по физика със селския аргатинин? Чудно.
Цвета, разбира се, полудява от ревност, но все пак запазва добрия тон с Нора.
Една вечер Лозан споделя с Нора за опита за отровителство и Гена, която в този момент подслушва разговора им, го чува.
От този повратен момент безметежният живот на Цвета в Сайбиевата къща и доброто отношение към нея приключва. Гена става свекърва на място! Ама ха! Ще се опитва да трови детето ми тая!!!
Край на трето действие. Завеса.
Цвета е бременна. Обаче, тъй като да не забравяме, че тъче на два стана, тя не знае от кого. Ами сега??? Какво да прави?
Нора я подкокоросва да избяга със Стоян. Та това е толкова по европейски! Цвета се колебае. Не иска мизерии и труден живот. Накрая обаче кандисва. Ще избягат със Стоян във Варна! Ще видят морето! Да, скоро всичко ще се нареди!
Четвърто действие. Нощта на бягството. То не успява. Оказва се, че Лозан е знаел всичко от самото начало за Цвета и Стоян и нарочно е наел Стоян за аргатин в дома им и им е гледал отстрани сеира. За планираното им бягство разбира от гениалната си тъща Минка , която му споделила, че Цвета се държала странно по-рано през същия ден. В крайна сметка Лозан решава да не се церемони повече и убива Стоян с нож и го заравя под черницата в двора си. Цвета е покрусена, но трябва да се държи и да мисли за бебето.
Пето действие.
След смъртта на Стоян животът на Цвета е мрачен и тежък. Ходи до майка си често и попива от нейната гениална „мъдрост“. Един ден там я хващат преждевременно родилните болки. Вали сняг и Минка няма как да ходи в снега да се мокри, за да вика лекар. Изражда сама бебето на дъщеря си. Момченце, на което като вижда очите му веднага разбира, че е дете на Стоян и начаса решава да го убие като го задушава с едно одеяло. Ами, да! Какво ще му мисли толкова? Дъщеря ѝ е в безсъзнание след тежкото раждане и е тъкмо моментът удобен, за да убие бебето ѝ.
Изнася трупчето на бебето навън. После Цвета се съвзема и започва да си търси бебето.
Тук вече започна да ми става много гнусно цялото повествование... В крайна сметка и Цвета умира и ги погребват с бебето ѝ под черницата при Стоян.
Край. Завеса.
***
Моля, повръщането да става на предназначените за това места.
Оценка: Кагегорично не става!
Изслушах тази кратка новела в Сторител. Учудена, не - ИЗУМЕНА съм на високия ѝ рейтинг тук.
Ако я планирате за прочит или слушане, което горещо не препоръчвам , не четете по-надолу.
И така ... За какво става въпрос в тази мега-абсурдна трагикомедия? В тази жалка етно-драмичка?
Действащи лица:
Цвета – Сайбиевата невеста
Минка – майка на Цвета
Кольо – баща на Цвета
Лозан – Сайбиевия син, съпруг на Цвета
Гена „Сайбийката“ – майка на Лозан и свекърва на Цвета
Стоян – любовник на Цвета и аргатин на Лозан
Нора – племеница на Гена и братовчедка на Лозан, студентка по физика във Виена
Място на действието: село някъде из България. Време на действието: края на 19 век.
Цвета е красива млада девойка от бедно семейство, влюбена от седенките и хората по селските мегдани в момъка Стоян. Баща ѝ Кольо обаче решава да я даде за жена на Лозан Сайбията, син на най-имотния и богат човек в селото. Лозан е стар ерген, прехвърлил вече 30-те, живеещ сам с майка си Гена, която е вдовица. Радостен, че ще има красива съпруга, Лозан опрощава всички дългове, които бъдещия му тъст има към него.
Цвета , разбира се, е покрусена, но покорно се подчинява на волята на баща си като се съгласява на този брак, който ще я избави от беднотията и робския труд на къра. Че кой не търси на хляба мекото?
В деня преди сватбата майка ѝ дава своя абсолютно гениален майчински съвет – да отрови съпруга си през първата брачна нощ. За целта ѝ предоставя мускал с отрова, който младата невеста да скрие в пазвата си. Пред вид преклонната възраст на съпруга – 30 години все пак не са шега работа – хората ще си помислят, че сърцето му не е издържало на любовните гимнастики в леглото с новата му невеста и дъщеря ѝ ще се окаже набързо една млада и весела вдовица, при това богата.
Речено-сторено.
Сватбата минава както си му е редът - с много веселие, ядене, песни, танци и хора. Лозан сияе. Той е щастлив и влюбен в Цвета. Гена, майка му, също харесва и приема с доброта и отворени обятия снаха си.
През първата брачна нощ обаче нещата се объркват. Замисълът на отровителките не успява и дори още по-лошо – Лозан открива мускала с отровата и разбира, че е щял да стане жертва на престъпен замисъл. Наказва съпругата си подобаващо като я изнасилва брутално.
Край на първо действие. Завеса.
Животът на Цвета в Сайбиевата къща започва не само като изнасилена младоженка, но и с друга трагедия. На следващия ден баща ѝ Кольо (явно от нямане какво да прави ) се обесва в плевнята си. Този момент не ми стана ясен, но е само един от множеството абсурди в книгата. Явно на автора този герой не му е бил вече нужен и е решил да се отърве от него по най-нелепия начин.
Както и да е. Погребват го Кольо и Минка остава сама и нещастна. Е, Цвета през ден припка и ѝ носи баници и супи, но не е като да живее при майка си.
В Сайбиевата къща Лозан се държи нагло и преднамерено грубо с Цвета. И как да е иначе след като тя е планирала неговото убийство?? Майка му обаче не знае нищо и не разбира защо синът ѝ се държи така лошо с добричката ѝ малка снихичка.
Лозан е затрупан от работа и решава да наеме аргатин, който да му помага по нивите. И кой да е този аргатин, ако не Стоян? Така изгората на Цвета заживява под един покрив с нея. Разбира се, скоро те започват да консумират любовта си във всеки удобен момент. Стоян и Гена нищо не подозират за изневерите на Цвета.
Край на второ действие. Завеса.
Един ден пристига писмо, че Нора – братовчедка на Лозан и племеница на Гена – ще им дойде на гости от Виена. И тя идва - изтънчена и чаровна като донася със себе си европейския моден полъх на независимостта. Тримата – Лозан, Цвета и Нора – се забавляват по младежки като ходят по селски панаири, а Лозан дори си наумява да сватоса Нора със Стоян. Виенчанката , студентка по физика със селския аргатинин? Чудно.
Цвета, разбира се, полудява от ревност, но все пак запазва добрия тон с Нора.
Една вечер Лозан споделя с Нора за опита за отровителство и Гена, която в този момент подслушва разговора им, го чува.
От този повратен момент безметежният живот на Цвета в Сайбиевата къща и доброто отношение към нея приключва. Гена става свекърва на място! Ама ха! Ще се опитва да трови детето ми тая!!!
Край на трето действие. Завеса.
Цвета е бременна. Обаче, тъй като да не забравяме, че тъче на два стана, тя не знае от кого. Ами сега??? Какво да прави?
Нора я подкокоросва да избяга със Стоян. Та това е толкова по европейски! Цвета се колебае. Не иска мизерии и труден живот. Накрая обаче кандисва. Ще избягат със Стоян във Варна! Ще видят морето! Да, скоро всичко ще се нареди!
Четвърто действие. Нощта на бягството. То не успява. Оказва се, че Лозан е знаел всичко от самото начало за Цвета и Стоян и нарочно е наел Стоян за аргатин в дома им и им е гледал отстрани сеира. За планираното им бягство разбира от гениалната си тъща Минка , която му споделила, че Цвета се държала странно по-рано през същия ден. В крайна сметка Лозан решава да не се церемони повече и убива Стоян с нож и го заравя под черницата в двора си. Цвета е покрусена, но трябва да се държи и да мисли за бебето.
Пето действие.
След смъртта на Стоян животът на Цвета е мрачен и тежък. Ходи до майка си често и попива от нейната гениална „мъдрост“. Един ден там я хващат преждевременно родилните болки. Вали сняг и Минка няма как да ходи в снега да се мокри, за да вика лекар. Изражда сама бебето на дъщеря си. Момченце, на което като вижда очите му веднага разбира, че е дете на Стоян и начаса решава да го убие като го задушава с едно одеяло. Ами, да! Какво ще му мисли толкова? Дъщеря ѝ е в безсъзнание след тежкото раждане и е тъкмо моментът удобен, за да убие бебето ѝ.
Изнася трупчето на бебето навън. После Цвета се съвзема и започва да си търси бебето.
Тук вече започна да ми става много гнусно цялото повествование... В крайна сметка и Цвета умира и ги погребват с бебето ѝ под черницата при Стоян.
Край. Завеса.
***
Моля, повръщането да става на предназначените за това места.
October 13, 2024
Имах огромни очаквания и за огромна моя радост, те се оправдаха. Боян Боев е написал една много лека за четене, но трудна за преживяване история. История за уреден брак, които уж трябва да оправи дългове, но имам чувството че още повече съсипа не едно, а няколко семейства. История за една любов, която е забранена. История на едни майки, които искат най-доброто за децата си, но дали успяват да го постигнат е друг въпрос. История за една черница.
Много ми хареса езика, стила и абсолютно всичко което автора прави. Потапяйки се все повече в историята ми беше трудно да повярвам, че е писана от съвременен автор, а не от български класик.
Нямам търпение за останалите му книги.
Много ми хареса езика, стила и абсолютно всичко което автора прави. Потапяйки се все повече в историята ми беше трудно да повярвам, че е писана от съвременен автор, а не от български класик.
Нямам търпение за останалите му книги.
October 19, 2019
Много емоционално разказана семейна сага, която ме отнесе в далечни времена, потопи ме в отколешни традиции, обичаи и нрави. Впечатлена съм от сладкодумието на Боян Боев. Имах чувството, че сме на седянка, а той ни омайва със своите истории, разказани на автентичен език. Но за разлика от повечето приказки, тази носи в себе си болка и примирение. И всичко заради това какво щели да си кажат хората... В края на книгата, единственото нещо, което можех да сторя, е да въздъхна и да прошепна " Боже, колко мъка има на тоя свят, Боже".
February 18, 2024
Хич не обичам такива разстройващи книги с толкова драма и с трагичен край. 😭
Още в началото като разбрах, че главните герои са трима, т.е. имаме своеобразен триъгълник и ми стана ясно какво ще се случи, любопитна обаче бях как ще се случи.
Така и не разбрах кога е позиционирано действието, но си представях началото на ХХ век (може и да е било казано кога е, но я слушах на аудио и да съм пропуснала) в малко, типично българско селце някъде между Русе и Варна. Описани са много точно нравите, атмосферата, бита.
Цвета е младо, наивно момиче, харесало си вече момък по седенките, но баща й я обещава на друг. Тя се жени за Лозан и заживява с него и майка му Гена в семейната къща. Противно на очакванията ми, Лозан се оказа добър човек и правеше всичко възможно невестата му да се почувства добре. Гена също бе мила и добра свекърва. Но за да е по-близо до Цвета, нейният възлюбен Стоян става аргатин на семейството. Това напълно променя хода на събитията и отношението между всички герои.
СПОЙЛЕРИ!!!
*
*
*
Разбирам, че Цвета бе прекалено млада, няма опит, влюбена е в погрешния човек, не може да бъде кокетна и да се прикрива, но едно такова поведение би изложило не само нея, но цялата рода пред селото. За мен тя бе глупава и незряла. Така или иначе бе вече женена, а в същото време вместо да пожелае щастие и за Стоян, тя го ревнуваше и завиждаше ако някоя прояви интерес към него. Хем не може да го има, хем го иска, хем не й стиска. И все пак времената са такива, че не е редно да се посрами. Изобщо не я харесах като героиня, беше ясно, че повежда всички към гибел.
Стоян като мъж също ме дразнеше. Не постъпи мъжки като се оттегли, а нарочно се намеси в семейството. Да беше съвременен роман и да има шанс за любовта - ок, но той реално разваля едно семейство във време, в което развод не съществува, а името на човека е всичко. Изобщо не бях съгласна с неговите действия и доводи.
Лозан за мен беше най-силният характер и мъж на място. Макар сватбата да е договорена и той да не обича Цвета, направи всичко възможно тя да се почувства добре в къщата му (дори след сцената с мускала). Караше я да се чувства ценена и значима, винаги я защитаваше пред майка си (дори когато старата се обърна срещу снаха си), помагаше и на тъща си, при положение че не беше длъжен. Да, за мен беше мъж на място и дори да не го обичаше, смятам че Цвета щеше да живее добре с него и с течение на времето да го обикне. А след разигралата се трагедия, той постъпи отново много достойно.
Макар да не харесвах героите и развитието на действието и през цялото време да се ядосвах на случващото се, книгата е много силна и добре написана. Авторът е хванал онази народопсихология на българина от село в стари времена, изпипал е до най-малката подробност всеки характер и ни е поднесъл една различна любовна история. А меденият глас на Христина Ибришимова, прави прочита уникален и няма как човек да не оцени книгата високо. 4,5*
Още в началото като разбрах, че главните герои са трима, т.е. имаме своеобразен триъгълник и ми стана ясно какво ще се случи, любопитна обаче бях как ще се случи.
Така и не разбрах кога е позиционирано действието, но си представях началото на ХХ век (може и да е било казано кога е, но я слушах на аудио и да съм пропуснала) в малко, типично българско селце някъде между Русе и Варна. Описани са много точно нравите, атмосферата, бита.
Цвета е младо, наивно момиче, харесало си вече момък по седенките, но баща й я обещава на друг. Тя се жени за Лозан и заживява с него и майка му Гена в семейната къща. Противно на очакванията ми, Лозан се оказа добър човек и правеше всичко възможно невестата му да се почувства добре. Гена също бе мила и добра свекърва. Но за да е по-близо до Цвета, нейният възлюбен Стоян става аргатин на семейството. Това напълно променя хода на събитията и отношението между всички герои.
СПОЙЛЕРИ!!!
*
*
*
Разбирам, че Цвета бе прекалено млада, няма опит, влюбена е в погрешния човек, не може да бъде кокетна и да се прикрива, но едно такова поведение би изложило не само нея, но цялата рода пред селото. За мен тя бе глупава и незряла. Така или иначе бе вече женена, а в същото време вместо да пожелае щастие и за Стоян, тя го ревнуваше и завиждаше ако някоя прояви интерес към него. Хем не може да го има, хем го иска, хем не й стиска. И все пак времената са такива, че не е редно да се посрами. Изобщо не я харесах като героиня, беше ясно, че повежда всички към гибел.
Стоян като мъж също ме дразнеше. Не постъпи мъжки като се оттегли, а нарочно се намеси в семейството. Да беше съвременен роман и да има шанс за любовта - ок, но той реално разваля едно семейство във време, в което развод не съществува, а името на човека е всичко. Изобщо не бях съгласна с неговите действия и доводи.
Лозан за мен беше най-силният характер и мъж на място. Макар сватбата да е договорена и той да не обича Цвета, направи всичко възможно тя да се почувства добре в къщата му (дори след сцената с мускала). Караше я да се чувства ценена и значима, винаги я защитаваше пред майка си (дори когато старата се обърна срещу снаха си), помагаше и на тъща си, при положение че не беше длъжен. Да, за мен беше мъж на място и дори да не го обичаше, смятам че Цвета щеше да живее добре с него и с течение на времето да го обикне. А след разигралата се трагедия, той постъпи отново много достойно.
Макар да не харесвах героите и развитието на действието и през цялото време да се ядосвах на случващото се, книгата е много силна и добре написана. Авторът е хванал онази народопсихология на българина от село в стари времена, изпипал е до най-малката подробност всеки характер и ни е поднесъл една различна любовна история. А меденият глас на Христина Ибришимова, прави прочита уникален и няма как човек да не оцени книгата високо. 4,5*
January 9, 2025
Не се разбрахме със "Сайбиевата невеста". Малко повърхностно написана ми дойде. Българските писатели често залагат на трагични сюжети, но истината е, че не всяка тъжна история е хубава история с дълбочина и смисъл. Даже съжалявам, че я прочетох докрай, защото този завършек беше излишно наситен с поредица от трагедии, ей тей, да има.
Сюжетът беше изключително предвидим. Връщането в миналото и погледът към селото не бяха автентични за мен. Образите ми се сториха еднопластови, клиширани и неубедителни. Особено женските персонажи бяха много непоследователни и по-слабо развити. Уж, сме в миналото пък героите сякаш не принадлежаха на времето, в което се намират, въпреки някои архаични изкази, които пък звучаха напънато и неестествено.
Също така някои от обичаите ми бяха много объркващи, защото са модерни и със сигурност в миналото не ги е имало. Или ги е имало, но с много повече дълбочина и детайли към тях. Сякаш бях на съвременна българска сватба с целия джангър и ритуали.
Постоянно бях в конфликт със себе си в кое време се намирам и не успях да се потопя в атмосферата на селския бит. За мен стилът на автора не беше убедителен. Не знам защо се сравнява с Йордан Йовков и Елин Пелин. Като цяло мъже да създават дълбоки главни женски образи - трудно. Многострадалната Геновева в носия е работата.
Сюжетът беше изключително предвидим. Връщането в миналото и погледът към селото не бяха автентични за мен. Образите ми се сториха еднопластови, клиширани и неубедителни. Особено женските персонажи бяха много непоследователни и по-слабо развити. Уж, сме в миналото пък героите сякаш не принадлежаха на времето, в което се намират, въпреки някои архаични изкази, които пък звучаха напънато и неестествено.
Също така някои от обичаите ми бяха много объркващи, защото са модерни и със сигурност в миналото не ги е имало. Или ги е имало, но с много повече дълбочина и детайли към тях. Сякаш бях на съвременна българска сватба с целия джангър и ритуали.
Постоянно бях в конфликт със себе си в кое време се намирам и не успях да се потопя в атмосферата на селския бит. За мен стилът на автора не беше убедителен. Не знам защо се сравнява с Йордан Йовков и Елин Пелин. Като цяло мъже да създават дълбоки главни женски образи - трудно. Многострадалната Геновева в носия е работата.
July 12, 2021
Една българска история от ония отминали времена, разказана с толкова битова и народна атмосфера.
Авторът е с увлекателен стил на писане, много добре пресъздава бълграският бит през 1890г. Определено ще видя още от авторът.
Любовната история беше с познато структориран любовен триъгълник, поставена в сюжет, чиято поука аз лично бих я възприела различно ако съм по-малка сравнение със сега. За мен любовната история не беше от ония, които да те накарат да се заредиш и вдъхновиш, а исках по-бързо да се вразумят и да помислят за всички. За други може гледната точка да е обранто.
Малко за героите, може да съдържа СПОЙЛЕРИ 📌
Майката на Цвета изигра противоречива роля с мускала и след това съветите и борбата, която води за да вразуми дъщеря си. Моментът с бащата на Цвета не ми беше изпипан, смятам, че след като по онова време е било обичайно да се женят по договорки, та самият той е с такъв брак, е трябвало да изчака да види на къде ще тръгнат нещата, особено с тяхната набожност.
Цвета е млада, объркана и влюбена. Смятам, че тя се блъскаше между сигурното и дивото без да бъде наясно с цялата картина (което е простено предвид младостта ѝ).
Стоян е работлив, много позитивен и човек пълен с мечти.
Много харесах Лозан и разбирах майка му Гена. Мисля, че са достойни герои, които бяха справедливи, добри и честни хора.
4,5*
Авторът е с увлекателен стил на писане, много добре пресъздава бълграският бит през 1890г. Определено ще видя още от авторът.
Любовната история беше с познато структориран любовен триъгълник, поставена в сюжет, чиято поука аз лично бих я възприела различно ако съм по-малка сравнение със сега. За мен любовната история не беше от ония, които да те накарат да се заредиш и вдъхновиш, а исках по-бързо да се вразумят и да помислят за всички. За други може гледната точка да е обранто.
Малко за героите, може да съдържа СПОЙЛЕРИ 📌
Майката на Цвета изигра противоречива роля с мускала и след това съветите и борбата, която води за да вразуми дъщеря си. Моментът с бащата на Цвета не ми беше изпипан, смятам, че след като по онова време е било обичайно да се женят по договорки, та самият той е с такъв брак, е трябвало да изчака да види на къде ще тръгнат нещата, особено с тяхната набожност.
Цвета е млада, объркана и влюбена. Смятам, че тя се блъскаше между сигурното и дивото без да бъде наясно с цялата картина (което е простено предвид младостта ѝ).
Стоян е работлив, много позитивен и човек пълен с мечти.
Много харесах Лозан и разбирах майка му Гена. Мисля, че са достойни герои, които бяха справедливи, добри и честни хора.
4,5*
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 31, 2025
Прекрасна книга, безкрайно тъжна и драматична. Цвета живее във време, в което жените са собственост на мъжете - бащи или съпрузи. Те се разпореждат с живота им, както намерят за добре. Цвета не оплаква съдбата си, но любовта в сърцето й към Стоян я прави неспособна да устои на ласките му, макар и да е жена на друг. Това води след себе си трагедия след трагедия. Майката на Цвета е най-отблъскващият персонаж в историята - няма морални задръжки, а в същото време иска да изглежда много морална в очите на хората.
Липсваше ми малко повече страдание и самонаказание за убийците в книгата.
Ех, Цвето... бял ден не видя. :(
Липсваше ми малко повече страдание и самонаказание за убийците в книгата.
Ех, Цвето... бял ден не видя. :(
July 27, 2019
Разкошна !
October 31, 2024
Прекрасен роман! Авторът успя да ме потопи в едни отминали времена и заживях с героите и тяхната история. Прочита в сто��ител е великолепен.
И както винаги съм казвала и ще продължавам да го правя - няма по-велико, важно и ценно нещо в този живот пт ЛЮБОВТА ❤️
И както винаги съм казвала и ще продължавам да го правя - няма по-велико, важно и ценно нещо в този живот пт ЛЮБОВТА ❤️
June 12, 2020
Впечатляваща, трогателна история за любовта. Горещо препоръчвам!
February 6, 2024
Страхотно написана история! Чете се на един дъх и те оставя без думи.
September 3, 2022
Не проработи за мен това “пренасяне в минал период”. Изказът ми звучеше неестествено почти през цялото време, на моменти имах чувството, че и на автора не му е комфортно с този маниер. Персонажите бяха много еднопластови, мотивацията им понякога не беше ясна. Историята е имала потенциал, но ѝ липсва дълбочина, просто се леят събития едно след друго.
January 23, 2024
Три ⭐ заради идеята! Обаче много слабичко написана. Очевидно не познаване на селото, бита и изказа от епохата, която се описва в книгата. Слаби герои, неадекватно поведение на моменти.... н е знам кой и защо го сравнявя с Йовков и Пелин, но много му липсва, за да достигне тяхното фино и дълбоко познание на човешката душа. Корицата няма да я започвам изобщо.
June 7, 2020
Хареса ми. Наистина ми хареса. И като атмосфера, и като емоционален заряд.
Сладкодумна и омайваща история, която се чете сякаш за миг и те пренася в отдавна отминали времена.
Е, сюжетът може би е леко пресилен, но пък е напълно в традициите на старите майстори на словото.
Препоръчвам!
Сладкодумна и омайваща история, която се чете сякаш за миг и те пренася в отдавна отминали времена.
Е, сюжетът може би е леко пресилен, но пък е напълно в традициите на старите майстори на словото.
Препоръчвам!
November 5, 2024
Българските писатели много обичат трагедията - колкото по-трагична и драматична е една история, толкова по-добре. А читателите сякаш не правят разлика между добра книга и тъжна книга. Нещо такова ми се струва се е случило със Сайбиевата невеста, съдейки по ревютата в Goodreads.
Действието се развива в края на 19ти век, малко след Освобождението, в едно типично българско село. Цвета е омъжена за чорбаджията Лозан против своята воля, защото баща и му дължи пари. Тя обича друг, Стоян, който и отвръща на чувствата. Още от деня на сватбата започва трагедията и не спира чак до края на книгата. Ако трябва да съм честна още щом прочетох за любовния триъгълник ми стана ясно как ще се развият нещата. Въпросът беше само кой кого кога и как, ако ме разбирате.
Освен че е безкрайно предвидима, книгата не е и добре написана. Авторът държи да ни обясни точно и подробно как се чувстват героите и защо правят нещата, който правят (въпреки че то си е ясно). Въобще не използва техниката show do not tell, ами направо си ни обяснява като на леко малоумни как и защо. Това, а и непрестанното повтаряне на 3-4 остарели думи (да, разбрахме за одаята, одъра и миндера) много ме дразнеха. Героите също бяха от клиширани по клиширани, без дълбочина в тях. Авторът рисува един свят, където честта и гордостта са на първо място, където майките се опитват да защитят децата си и семейната чест, но обикновено единствено ги нараняват, където забранената любов почти винаги завършва трагично. Истории такива има твърде много в българския фолклор и не научих нищо ново.
Давам 2 звезди единствено защото книгата е приятна за слушане докато детето спи върху мен или докато върша домакинска работа. Не изисква съсредоточаване, предвидима е, и в крайна сметка е приятна препратка към отминали времена.
Действието се развива в края на 19ти век, малко след Освобождението, в едно типично българско село. Цвета е омъжена за чорбаджията Лозан против своята воля, защото баща и му дължи пари. Тя обича друг, Стоян, който и отвръща на чувствата. Още от деня на сватбата започва трагедията и не спира чак до края на книгата. Ако трябва да съм честна още щом прочетох за любовния триъгълник ми стана ясно как ще се развият нещата. Въпросът беше само кой кого кога и как, ако ме разбирате.
Освен че е безкрайно предвидима, книгата не е и добре написана. Авторът държи да ни обясни точно и подробно как се чувстват героите и защо правят нещата, който правят (въпреки че то си е ясно). Въобще не използва техниката show do not tell, ами направо си ни обяснява като на леко малоумни как и защо. Това, а и непрестанното повтаряне на 3-4 остарели думи (да, разбрахме за одаята, одъра и миндера) много ме дразнеха. Героите също бяха от клиширани по клиширани, без дълбочина в тях. Авторът рисува един свят, където честта и гордостта са на първо място, където майките се опитват да защитят децата си и семейната чест, но обикновено единствено ги нараняват, където забранената любов почти винаги завършва трагично. Истории такива има твърде много в българския фолклор и не научих нищо ново.
Давам 2 звезди единствено защото книгата е приятна за слушане докато детето спи върху мен или докато върша домакинска работа. Не изисква съсредоточаване, предвидима е, и в крайна сметка е приятна препратка към отминали времена.
July 12, 2021
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 19, 2023
Книгата се чете лесно. Затова и има 2 звезди от мен, а не 1.
Не съм критик. Даже и много грамотна не съм. Историята обаче не само, че не е оригинална, но и е твърде предвидима, героите са изключително повърхностни, изказът е клиширан - използваш икиндия, гювендия и караконджул и вече си написал книга от едно време.. ( с говорене на “ма” явно се уточнява, че действието се извършва на село..)
Мотивите на героите са направо мацаница. Женена в богато семейство, всички се държат добре с нея, а “обречена на такъв нещастен живот”. Европейката пък ще се залюбва с ратая?!? И още примери има..
Не съм критик. Даже и много грамотна не съм. Историята обаче не само, че не е оригинална, но и е твърде предвидима, героите са изключително повърхностни, изказът е клиширан - използваш икиндия, гювендия и караконджул и вече си написал книга от едно време.. ( с говорене на “ма” явно се уточнява, че действието се извършва на село..)
Мотивите на героите са направо мацаница. Женена в богато семейство, всички се държат добре с нея, а “обречена на такъв нещастен живот”. Европейката пък ще се залюбва с ратая?!? И още примери има..
March 10, 2025
Стила на писане е лесен и приятен за четене. Историята е истински интересна и динамична. Героите бяха реални за мен. Обстановката на българското село и бит бяха пленителни за мен. Препоръчвам!
September 21, 2022
Обещаващо начало за автора. Една такава обикновена и предвидима донякъде история, носеща спомените от българските класически автори, но толкова добре написана, че всъщност те дърпа да обръщаш страниците напред и напред. Много ми хареса даже. Скоро в читателския ни клуб ще четем следващата книга на автора и знам, че ще се получи добра дискусия.
September 17, 2024
Прочита на тази книга ме накара да се радвам, че съм родена в 21в, а не през 1890г. Авторът е решил да пресъздаде навярно забравени реални истории от миналото.
August 30, 2021
Много приятна книжка.
Иска ми се да имаше повече такива.
Иска ми се да имаше повече такива.
September 3, 2024
Някои читатели сравняват творчеството на автора Боян Боев с това на Елин Пелин и Йордан Йовков,но за мен те са НЕДОСТИЖИМИ (простете ме).Все пак адмирации за младия автор.Оценката ми е между 3 и 4 ⭐️.Поставяйки по-висока оценка,оценявам и подкрепям усилието и труда на писателя в тази насока(по-фолклорна,по-нашенска тематика).
October 2, 2023
Това беше книга, която изчетох почти на един дъх. Действието се развива бързо и ритмично, стилът е много приятен – нито натоварва, нито отегчава, съответно спокойно можех да мина десетки страници, без да изпитам желание да отделя поглед от хартията.
Романът ни връща в следосвобожденска България, но главните герои не са значими исторически личности, а обикновени хора, надяващи се да открият любовта и щастието. Виждаме красотата на селото – спокойствието и редът, чаровните традиции, обаянието на един по-прост живот, по-изчистен и някак по-истински. И зад това лустро виждаме и болката – социалното неравенство, уредените бракове, липсата на човешки права. Четях я и си мислех, че колкото и красиво да изглежда миналото, все пак се радвам, че съм роден в своето време. Не бих искал да се родя в никоя предишна епоха.
Боян Боев е съвсем млад автор и книгата определено загатва голям потенциал. Самата история не е особено оригинална – все пак мотивът за забранената любов в консервативно общество се среща в безброй романи – но е разказана увлекателно и книгата просто поглъща. С интерес ще следя развитието му като писател и ще ми е много любопитно да прочета историите, които ще разкаже в бъдеще.
Романът ни връща в следосвобожденска България, но главните герои не са значими исторически личности, а обикновени хора, надяващи се да открият любовта и щастието. Виждаме красотата на селото – спокойствието и редът, чаровните традиции, обаянието на един по-прост живот, по-изчистен и някак по-истински. И зад това лустро виждаме и болката – социалното неравенство, уредените бракове, липсата на човешки права. Четях я и си мислех, че колкото и красиво да изглежда миналото, все пак се радвам, че съм роден в своето време. Не бих искал да се родя в никоя предишна епоха.
Боян Боев е съвсем млад автор и книгата определено загатва голям потенциал. Самата история не е особено оригинална – все пак мотивът за забранената любов в консервативно общество се среща в безброй романи – но е разказана увлекателно и книгата просто поглъща. С интерес ще следя развитието му като писател и ще ми е много любопитно да прочета историите, които ще разкаже в бъдеще.
August 8, 2022
Книгата ми хареса, написана в духа на българската класика, в епоха на кръстопът между селото и града, консервативното и модерното. Езикът, героите, сюжетът, драматичната история и развръзка ми оказаха своето въздействие. Героите оживяха пред мен, Нора беше също много умело вмъкната като мост между ново и старо, като двигател за промяна. Единственият герой, който ми се искаше да бъде повече разгърнат като мотивация, тъй като макар и второстепенен е ключов на три пъти за развитието на историята е майката на невестата, Минка. Дали щеше също да е по-драматичен изборът, който прави, или егоистичен дори, не можах да усетя силата, пълнокръвието зад съдбоносните й решения, както например с героиня, поставена в сходна ситуация, каквато е Султана на Димитър Талев, не успях да я опозная и почувствам. Но както вече споменах романът ми хареса и ще очаквам и нови срещи с книги на автора.
January 6, 2020
Книгата ме разплака. Отдавна не бях чел нещо толкова чисто, истинско и човешко. Пренесох се на чардака на Сайбиеви, усещах вятъра и летните ухания. Имах чувството, че надничам иззад малкото прозорче на Цветината одая.
Буквално "изядох" романа за часове, а с всяка следваща глава тръпнех да разбера развръзката.
Горещо препоръчвам книгата! В днешните луди и забързани времена имаме нужда от подобни четива, от които лъха уют и топлина.
Буквално "изядох" романа за часове, а с всяка следваща глава тръпнех да разбера развръзката.
Горещо препоръчвам книгата! В днешните луди и забързани времена имаме нужда от подобни четива, от които лъха уют и топлина.
August 1, 2019
Прекрасна книга със силно съдържание и разтърсващ финал.
November 16, 2024
“Сайбиевата невеста” е една… на пръв поглед позната история. За жената от старо българско време, която бива омъжена против волята й за по-възрастен мъж. По този начин баща й се опитва да погаси дълговете си и дава единственото, което му е останало.
Това обаче е тежко решение и не всички могат да издържат на него. И е решение, което променя съдбите на много хора.
На първо място на Цвета, която е принудена да остави бащиния дом и да стане домакиня в чужд. Да споделя ложето си с мъж, когото не обича, Лозан. Вместо със своя любим, Стоян.
Животът около Цвета така се завихря, че предстоят да се вземат още много трудни решения, а съдбата й е предопределено трагична. Когато Стоян идва да работи за Лозан, за да е близо до Цвета по единствения възможен начин… двамата влюбени се виждат всеки ден. Могат ли да устоят на това? И с решението си, дали няма да изкопаят гробовете на сърцата си?
Майката на Цвета би направила всичко, за да предпази детето си, дори от собствената й глупост. Но когато взимаш решения вместо някой друг, дори и в желанието си да го предпазиш… често му вредиш. А вредата над Цвета вече е голяма.
Не ми се иска да разкривам повече от сюжета на тази семейна драма. Хем е позната история, хем е така написана и до такава степен успява да те въвлече в живота на героите, че четеш (или слушаш) настървено с желанието да разбереш какви ще са съдбите им.
Подходих без очаквания към романа, но историята ме изненада и впечатли. Хем те пренася в старо време, хем не натежава с архаизми и излишно патриотизиране. За мен стила на Боян Боев, и използваният от него език, бяха напълно подходящи за целите на романа. От една страна разбираш порядките и времето, в което се развива историята, от друга, той е напълно четивен от съвременния млад човек.
***
Всички мои ревюта можете да прочетете в блога Catwolf's Writings.
Това обаче е тежко решение и не всички могат да издържат на него. И е решение, което променя съдбите на много хора.
На първо място на Цвета, която е принудена да остави бащиния дом и да стане домакиня в чужд. Да споделя ложето си с мъж, когото не обича, Лозан. Вместо със своя любим, Стоян.
Животът около Цвета така се завихря, че предстоят да се вземат още много трудни решения, а съдбата й е предопределено трагична. Когато Стоян идва да работи за Лозан, за да е близо до Цвета по единствения възможен начин… двамата влюбени се виждат всеки ден. Могат ли да устоят на това? И с решението си, дали няма да изкопаят гробовете на сърцата си?
Майката на Цвета би направила всичко, за да предпази детето си, дори от собствената й глупост. Но когато взимаш решения вместо някой друг, дори и в желанието си да го предпазиш… често му вредиш. А вредата над Цвета вече е голяма.
Не ми се иска да разкривам повече от сюжета на тази семейна драма. Хем е позната история, хем е така написана и до такава степен успява да те въвлече в живота на героите, че четеш (или слушаш) настървено с желанието да разбереш какви ще са съдбите им.
Подходих без очаквания към романа, но историята ме изненада и впечатли. Хем те пренася в старо време, хем не натежава с архаизми и излишно патриотизиране. За мен стила на Боян Боев, и използваният от него език, бяха напълно подходящи за целите на романа. От една страна разбираш порядките и времето, в което се развива историята, от друга, той е напълно четивен от съвременния млад човек.
***
Всички мои ревюта можете да прочетете в блога Catwolf's Writings.
Read
November 27, 2024Личи си информираността на автора за българската история. Много ми хареса естествения начин, по който бе поднесен текста, автентичността, с която е описана българското село, нравите, обичаите, езика на българите преди век. "Сайбиевата невеста" се чете леко и бързо и звучи като приказка, въпреки че не завършва с "и заживели щастливо".
Това, което ми попречи да се свържа с историята и да извлека позитиви за себе си, беше, че явно имам предостатъчно родова травма и проблеми с липсата на комуникация. :D Гневях се твърде ревностно на решенията на всички герои (изключая Нора, вероятно заради нейното свободомислие). Ама нали и казват, че добрата литература е тази, която предизвиква нещо у теб.. :)
Това, което ми попречи да се свържа с историята и да извлека позитиви за себе си, беше, че явно имам предостатъчно родова травма и проблеми с липсата на комуникация. :D Гневях се твърде ревностно на решенията на всички герои (изключая Нора, вероятно заради нейното свободомислие). Ама нали и казват, че добрата литература е тази, която предизвиква нещо у теб.. :)
November 10, 2024
Изключително рядко книга може да ме разплаче, но тази успя. Увлекателно написана история приличаща много като повествование на разказите на Йовков.
Displaying 1 - 30 of 136 reviews