Историята на Гертруд Бел е една от най-вълнуващите истории за жените пътешественички през XIX век. Тя е личност, изпреварила времето си, пример за приключенски дух в свят, в който всички привилегии са достъпни за мъжете. Бел учи нова история в Оксфорд в епоха, когато за жените това е било невъзможно.
Дипломира се с отличие и проявява жив интерес към политиката.
Тя е запален пътешественик и изследовател, пътуванията ѝ я отвеждат в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел описва пътуванията си в книги, писма и дневници. По време на своите изследователски пътувания тя се занимава с археологическа и картографска работа.
През Първата световна война Бел е вербувана да работи за британското разузнаване и по-късно става съветник на краля на Ирак. През това време Гертруд Бел неуморно организира кампании в подкрепа на правото на образование на жените, основава Националния исторически музей на Ирак и е наградена с Ордена на Британската империя за дипломатическата си работа.
Признавам си: не бях погледнала, че пътеписите са писани преди цял век и първоначално малко се озадачих от споменаването на градове в границите на определени несъществуващи вече държави. Като оставим настрана собствената ми разсеяност, Гертруд Бел е отличен разказвач - толкова живо описва градовете насред пустинята, дворците и пазарите, че не ми беше трудно мислено да се пренеса там.
Не е книга, която се чете на един дъх, защото на моменти доскучава, но пък е много приятно да отмяташ по една-две глави за отмора вечер.
قدر لبعض البشر أن يكونوا ألة تصوير تنقل لك الزمان والمكان . . وبيل تحديدا تمثل هذا النوع .. شمال الجزيرة العربية والحياة تحت حكم ابن رشيد وصراعات البدو .. حكايات كثيرة تروى كما هي يوم بيوم بدون بهارات او تجاوزات روائية أدبية وفنية .. فقط وثائق وتوثيق .. ودع جمال الزمن يحكي نفسه
الكتاب عبارة عن ترجمة ليوميات غيرترود بيل . تنقل خلالها مشاهداتها اثناء رحلتها من دمشق إلى حائل . و قد وثقت يومياتها بالصور كذلك . الكتاب يستحق ٤ نجوم لكن الصور أجبرتني على تقييمه ب ٥ نجوم .
الكتاب هو سرد ليوميات البريطانية غيرترود في رحلتها الشاقة مقتحمة صحراء شمال الجزيرة العربية ومسجلة كتابة وصوراً لأهم ملاحظاتها خلال تلك الرحلة والتي تكشف لنا بعض ما كان يدور في الرمق الأخير من الحكم العثماني في جزيرة العرب. اقتباس من الكتاب:"ودفعتنا الجرأة إلى صعود مكان أكثر ارتفاعا حيث أطل على مشهد عظيم. وتحتنا منحدرات رملية تفضي إلى سهل «القعرة» ويتفرع إلى الجنوب والغرب، فيها تتناثر التلال والجروف المفتتة، والرياح تذرو الرمال إلى سفح ذلك السهل. وأخذت أتعجب عن الأسباب التي تجعل الإنسان يعجب ويمتلئ قلبه بالسرور لرؤية هذه المشاهد الجميلة".