„Било е необходимо да се сблъскаме на тази пътека. Не е казано, че ще продължим заедно, но защо поне не се попитаме, за къде сме тръгнали?“
Това е цитат от един от последните разкази в сборника „Сънища“. И точно както гласи първото изречение от него – било е необходимо да се сблъскаме на тази пътека... Започнах разказите преди няма и седмица и на всяко сядане „изяждах“ по няколко. Лесни са за четене, леки, но могат и да бъдат достатъчно замислящи, ако поискаш. И точно това ми хареса, да търся различните дълбочини на всеки разказ. Естествено, както се случва с всички сборници, които чета, винаги имам по-любими и по-малко любими разкази, но тук като че ли границата не е толкова широка и нивата са горе-долу изравнени. Имам почти еднакво харесване към всичките разкази. Хареса ми и това, че историите не са нещо необичайно. Понякога, докато четеш, си като „о, и аз бих направила така!“, лесно може да се припознае човек или пък да припознае случка от живота си в различните истории.
Много добре издържан сборник, със стегнати истории и хубав стил на разказване.
Много приятно написани разкази! Сякаш във всеки един от тях можеш да откриеш нещо от себе си или частичка от човек, когото вече познаваш. Със сигурност ще препрочитам тези страници.
Любим цитат: „Ева вече знаеше, че всичко е точно така, както го беше написал някога Павел: „Било е необходимо да се сблъскаме на тази пътека. Не е казано, че ще продължим заедно, но защо поне не се попитаме за къде сме тръгнали?!“