What do you think?
Rate this book
Боряна
"Боряна" е драма в четири действия. Базирана на действителни събития, пиесата проследява разединението и конфликта в едно семейство, предизвикани от алчност и скъперничество.
153 pages, Paperback
First published January 1, 1932
About the author
Yordan Yovkov
54 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
April 1, 2026
Интересна пиеса но прекалено много напомня за "Гераците". Все пак, като изключим това, мога да кажа, че ще е интересно да я видя на сцена.
February 4, 2026
🎭 След емоцията на „Гераците“, дойде ред и на пиесата „Боряна“. Тъй като ги четох една след друга, постоянно се хващах как правя паралели и съпоставки между тях.
Драмата на Йовков е колкото подобна, толкова и различна от Елин-Пелиновата повест. Отново имаме семейство, имоти и сенките на миналото, но усещането е друго.
Какво ми направи впечатление:
✨ Сюжетът: Драмата е силна и много динамична. Историята за старите грехове, за парите, които тежат на съвестта и за това как едно семейство може да се саморазруши отвътре, е предадена майсторски.
✨ Образът на Боряна: Тя е центърът на всичко. Тя е точно това, което името ѝ подсказва – сила, която се бори със старите грехове. Силна жена, която влиза в един мъжки свят на алчност и омраза, за да донесе промяна. Хареса ми как Йовков използва нейната доброта и прямота като оръжие срещу закоравелите сърца.
С една приятелка доста дискутирахме образа на самата Боряна и признавам – имам известни въпросителни. Дали е просто въплъщение на абсолютната доброта, или е прекалено наивна и лекомислена по детски? На моменти образът ѝ граничи с глуповатост.
Защо Йовков я е представил така? КАКВО Е ИСКАЛ ДА КАЖЕ АВТОРЪТ? Вероятно целта му е била тя да бъде пълна антитеза на алчността – толкова чиста, че да изглежда нереална в очите на „вълците“. Но в днешно време това добродушие лесно може да се приеме за чисто нехайство.
✨ Диалозите: Пиесата се чете изключително бързо. Йовков има невероятен усет за това как да гради напрежението чрез думите на героите си.
В „Боряна“ има една особена светлина и надежда за пречистване, която е характерна за Йовков. Определено е от произведенията, които те карат да се замислиш за прошката и за това какво оставяме след себе си.
Оценка: ⭐️⭐️⭐️⭐️ (4 от 5 звезди)
Драмата на Йовков е колкото подобна, толкова и различна от Елин-Пелиновата повест. Отново имаме семейство, имоти и сенките на миналото, но усещането е друго.
Какво ми направи впечатление:
✨ Сюжетът: Драмата е силна и много динамична. Историята за старите грехове, за парите, които тежат на съвестта и за това как едно семейство може да се саморазруши отвътре, е предадена майсторски.
✨ Образът на Боряна: Тя е центърът на всичко. Тя е точно това, което името ѝ подсказва – сила, която се бори със старите грехове. Силна жена, която влиза в един мъжки свят на алчност и омраза, за да донесе промяна. Хареса ми как Йовков използва нейната доброта и прямота като оръжие срещу закоравелите сърца.
С една приятелка доста дискутирахме образа на самата Боряна и признавам – имам известни въпросителни. Дали е просто въплъщение на абсолютната доброта, или е прекалено наивна и лекомислена по детски? На моменти образът ѝ граничи с глуповатост.
Защо Йовков я е представил така? КАКВО Е ИСКАЛ ДА КАЖЕ АВТОРЪТ? Вероятно целта му е била тя да бъде пълна антитеза на алчността – толкова чиста, че да изглежда нереална в очите на „вълците“. Но в днешно време това добродушие лесно може да се приеме за чисто нехайство.
✨ Диалозите: Пиесата се чете изключително бързо. Йовков има невероятен усет за това как да гради напрежението чрез думите на героите си.
В „Боряна“ има една особена светлина и надежда за пречистване, която е характерна за Йовков. Определено е от произведенията, които те карат да се замислиш за прошката и за това какво оставяме след себе си.
Оценка: ⭐️⭐️⭐️⭐️ (4 от 5 звезди)
August 18, 2025
Страхотна!
Displaying 1 - 3 of 3 reviews