What do you think?
Rate this book
Сънищата на Франкенщайн: класическа викторианска фантастика
Сборникът "Сънищата на Франкенщайн" включва едни от най-умелите майстори на фантастиката като Мери Шели, Едгар Алън По, Томас Харди и Артър Конан Дойл. Наред с тези големи имена са събрани и творби на основоположниците в жанра.
Едуард Мичъл създава един от първите разкази за пътуване във времето. Томас Хигинсън разкрива тъмни видения за сложността на човешката психика. Уордън Къртис и Ръдиард Киплинг пък пишат за ужасяващото поведение, на което съзнанието е способно. А Мери Уилкинс убедително разказва за преминаването в друго измерение.
Викторианските автори си представят бъдеще, в което технологиите променят изцяло познатия им свят. Пътуване във времето и пространството, опасно независими машини и далечни галактики... "Сънищата на Франкенщайн" е безценно съкровище от увлекателни разкази, които ни потапят във вълнуващата атмосфера на научната фантастика.
Едуард Мичъл създава един от първите разкази за пътуване във времето. Томас Хигинсън разкрива тъмни видения за сложността на човешката психика. Уордън Къртис и Ръдиард Киплинг пък пишат за ужасяващото поведение, на което съзнанието е способно. А Мери Уилкинс убедително разказва за преминаването в друго измерение.
Викторианските автори си представят бъдеще, в което технологиите променят изцяло познатия им свят. Пътуване във времето и пространството, опасно независими машини и далечни галактики... "Сънищата на Франкенщайн" е безценно съкровище от увлекателни разкази, които ни потапят във вълнуващата атмосфера на научната фантастика.
424 pages, Paperback
Published July 9, 2019
About the author
Various
1,355 followersVarious is the correct author for any book with multiple unknown authors, and is acceptable for books with multiple known authors, especially if not all are known or the list is very long (over 50).
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
August 9, 2019
„Сънищата на Франкенщайн” (изд. „Ера”) е сборник с класическа викторианска фантастика, събрал произведения от най-големите имена на жанра. В един том получавате „по малко от всичко” – от мрачните дълбини на подсъзнанието, до чудни пътешествия отвъд пределите на времето и пространството. Знаковите произведения, намерили място в тази прекрасна антология дават синтезирана, но цялостна представа за революцията на фантастичната литература, която настъпва с основополагащи титани като Мери Шели, Артър Конан Дойл, Едгар Алан По, Ръдиард Киплинг, Хърбърт Уелс и още много други. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
December 7, 2021
"Сънищата на Франкенщайн" е сборник събрал разнообразни разкази от класическата викторианска фантастика. Атмосферата е типична, мрачна, мистериозна и вълнуваща. Преди всеки разказ има кратка информация за живота и творчеството на автора.
Заглавието е препратка към първия разказ, който всъщност е откъс от "Франкенщайн" на Мери Шели, едновременно сполучливо, защото това е емблематична творба, но и донякъде е неудачно, защото все пак е само откъс и така първо се губи цялостният смисъл и философия на романа, а и второ, все пак това е доста популярен роман и всеки е чел откъси или гледал някакви филмови адаптации (повечето не особено сполучливи). Заради това реших да го препрочета и взех изданието на Труд, за някой подходящ момент. Винаги ме е очаровал този роман и историята му, Мери Шели е част от интересно литературно общество, но е толкова млада, когато публикува романа, а идеите, които отразява са толкова зрели, сякаш тя самата е била учен и си е задавала тези въпроси, свързани с човешкото любопитство, усърдието, с което човекът се впуска в дебрите на науката, събира и развива знания, стремежът към съзидание, трудната тема за есенцията на живота и тайните на смъртта, етичния момент дали създанието е божествено или чудовищно извращение.
В последствие в разказите има много интересни от днешна гледна точка открития и етични конфликти, за цената на науката, допустимо ли е да изследваме живота чрез вивисекция, оправдано ли е да експериментираме с живи създания, ако това ще доведе до значителни открития. Когато четеш представите на писателите от края на XIX век е неминуемо да сравняваш тяхното въображение с настоящето.
Въображението е безгранично, от един пъстър и чудат свят на луната (който гледаме отдалеч), но и е малко скучен и статичен, до дъното на океана в подводницата на Капитан Немо, Наутилус. Откъсът от романът на Жул Верн е разходка по морското дъно, спокойна и някак съзерцателна, но историята на пътуването с подводницата и на самия капитан е много повече, в нея има надхвърлящи времето си технологии, спиращи дъха описания, които пораждат копнеж за пътуване и открития, приключения, разочарование от света довело до осъзната самота, но и доблест и чест. Обичах Жул Верн и въпреки че е детско-юношески пак бих го чела, описанията на Пампасите в "Децата на Капитан Грант" и чувството за хумор си заслужават, а "Осемдесет дни около света" си остава все толкова ярък, че ми се иска да мина по онези места, със старомоден транспорт - влак, кораб, балон.
Сънищата, слухът, зрението и други сетива биват представени с необичайни способности, понякога изострени докрай, явно различни автори са си задавали въпроси, докъде е границата на човешките възможности, сетивата са врата към друг свят, техните необичайни способности могат да се насочени към миналото или към бъдещето. Копнежът към миналото също е интересен мотив, желанието да си част от него, да го усетиш, да съпреживееш неща много преди теб, да можеш да го промениш, то може да е реално и обсебващо, като сънища и фантазии. Друго нещо, което на пръв поглед е неизменно е пространството, но ако може да изчезнеш или да попаднеш в някое паралелно измерение. В мотивите за времето и пространството има нещо плашещо, защото ако можеш да ги промениш, може ли да се върнеш? Границите на познатия свят се размиват.
Друг откъс от роман е "Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд", откъсът е много сполучлив и улавя същината на романа - дуалистичната природа на човек, желанието да раздели доброто и злото и да ги контролира.
Откритията често водят в неочаквани посоки, показват тайнствени светове с чудати обитатели и праисторически чудовища, но понякога човекът изследовател се оказва големият злодей, впримчен в желанията си и неразличаващ правилно от грешно, в опитите си да контролира природата се оказва жертва.
Сборникът е изключително разнообразен и всеки разказ има доста широко поле за размисли и дискусия, освен популярните и емблематични автори, има и много слабо познати, които са приятна изненада.
Заглавието е препратка към първия разказ, който всъщност е откъс от "Франкенщайн" на Мери Шели, едновременно сполучливо, защото това е емблематична творба, но и донякъде е неудачно, защото все пак е само откъс и така първо се губи цялостният смисъл и философия на романа, а и второ, все пак това е доста популярен роман и всеки е чел откъси или гледал някакви филмови адаптации (повечето не особено сполучливи). Заради това реших да го препрочета и взех изданието на Труд, за някой подходящ момент. Винаги ме е очаровал този роман и историята му, Мери Шели е част от интересно литературно общество, но е толкова млада, когато публикува романа, а идеите, които отразява са толкова зрели, сякаш тя самата е била учен и си е задавала тези въпроси, свързани с човешкото любопитство, усърдието, с което човекът се впуска в дебрите на науката, събира и развива знания, стремежът към съзидание, трудната тема за есенцията на живота и тайните на смъртта, етичния момент дали създанието е божествено или чудовищно извращение.
В последствие в разказите има много интересни от днешна гледна точка открития и етични конфликти, за цената на науката, допустимо ли е да изследваме живота чрез вивисекция, оправдано ли е да експериментираме с живи създания, ако това ще доведе до значителни открития. Когато четеш представите на писателите от края на XIX век е неминуемо да сравняваш тяхното въображение с настоящето.
Въображението е безгранично, от един пъстър и чудат свят на луната (който гледаме отдалеч), но и е малко скучен и статичен, до дъното на океана в подводницата на Капитан Немо, Наутилус. Откъсът от романът на Жул Верн е разходка по морското дъно, спокойна и някак съзерцателна, но историята на пътуването с подводницата и на самия капитан е много повече, в нея има надхвърлящи времето си технологии, спиращи дъха описания, които пораждат копнеж за пътуване и открития, приключения, разочарование от света довело до осъзната самота, но и доблест и чест. Обичах Жул Верн и въпреки че е детско-юношески пак бих го чела, описанията на Пампасите в "Децата на Капитан Грант" и чувството за хумор си заслужават, а "Осемдесет дни около света" си остава все толкова ярък, че ми се иска да мина по онези места, със старомоден транспорт - влак, кораб, балон.
Сънищата, слухът, зрението и други сетива биват представени с необичайни способности, понякога изострени докрай, явно различни автори са си задавали въпроси, докъде е границата на човешките възможности, сетивата са врата към друг свят, техните необичайни способности могат да се насочени към миналото или към бъдещето. Копнежът към миналото също е интересен мотив, желанието да си част от него, да го усетиш, да съпреживееш неща много преди теб, да можеш да го промениш, то може да е реално и обсебващо, като сънища и фантазии. Друго нещо, което на пръв поглед е неизменно е пространството, но ако може да изчезнеш или да попаднеш в някое паралелно измерение. В мотивите за времето и пространството има нещо плашещо, защото ако можеш да ги промениш, може ли да се върнеш? Границите на познатия свят се размиват.
Друг откъс от роман е "Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд", откъсът е много сполучлив и улавя същината на романа - дуалистичната природа на човек, желанието да раздели доброто и злото и да ги контролира.
Откритията често водят в неочаквани посоки, показват тайнствени светове с чудати обитатели и праисторически чудовища, но понякога човекът изследовател се оказва големият злодей, впримчен в желанията си и неразличаващ правилно от грешно, в опитите си да контролира природата се оказва жертва.
Сборникът е изключително разнообразен и всеки разказ има доста широко поле за размисли и дискусия, освен популярните и емблематични автори, има и много слабо познати, които са приятна изненада.
June 19, 2020
Сънищата на Франкенщайн оживяват: http://knigolandia.info/book-review/s...
Да погледнем назад – там, към викторианската фантастика, в която не просто се полагат основите на жанра, но и се създават творби, които до наши дни приемаме за класически и четем още в младите години: точно когато им е времето. В сборника “Сънищата на Франкенщайн” среща си дават множество познати и не толкова автори, като единственото ми съжаление е, че някои от най-добрите не са представени със свои разкази, а с откази от знакови романи. Така е и с Мари Шели и откъс от “Франкенщайн, или новият Прометей”, и Жул Верн с откъс от “Капитан Немо”, и Робърт Луис Стивънсън с откъс от “Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”, и Хърбърт Уелс с откъс от “Островът на д-р Моро”, – далеч повече щях да се радвам на някой техен непознат ми разказ, па макар и не от това ниво. И все пак има достатъчно други кратки творби, които впечатляват, и показват как са виждали своето време и бъдното писателите от XIX век.
Izdatelstvo ERA
http://knigolandia.info/book-review/s...
Да погледнем назад – там, към викторианската фантастика, в която не просто се полагат основите на жанра, но и се създават творби, които до наши дни приемаме за класически и четем още в младите години: точно когато им е времето. В сборника “Сънищата на Франкенщайн” среща си дават множество познати и не толкова автори, като единственото ми съжаление е, че някои от най-добрите не са представени със свои разкази, а с откази от знакови романи. Така е и с Мари Шели и откъс от “Франкенщайн, или новият Прометей”, и Жул Верн с откъс от “Капитан Немо”, и Робърт Луис Стивънсън с откъс от “Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”, и Хърбърт Уелс с откъс от “Островът на д-р Моро”, – далеч повече щях да се радвам на някой техен непознат ми разказ, па макар и не от това ниво. И все пак има достатъчно други кратки творби, които впечатляват, и показват как са виждали своето време и бъдното писателите от XIX век.
Izdatelstvo ERA
http://knigolandia.info/book-review/s...
July 20, 2020
Това, което не ми харесва в книгата е, че вместо сборник със завършени разкази, получих и откъси от романи (взети от средата на романите), което за човек като мен, който обича да чете всичко от край до край, е недопустимо.
Отделно според мен редакторите не са си свършили добре работата, имаше някои изречения, които губеха смисъла си от превода, други, в които думи бяха изпуснати или добавени, малки неща, които за жалост ми се набиват на очи и допринасят за намаляване удоволствието от четенето.
Единствената полза е, че някои от авторите, представени в книгата, ми допаднаха и бих потърсила други техни произведения.
Отделно според мен редакторите не са си свършили добре работата, имаше някои изречения, които губеха смисъла си от превода, други, в които думи бяха изпуснати или добавени, малки неща, които за жалост ми се набиват на очи и допринасят за намаляване удоволствието от четенето.
Единствената полза е, че някои от авторите, представени в книгата, ми допаднаха и бих потърсила други техни произведения.
June 29, 2022
класическа фантастика от викторианската епоха, явно трябва да прочетеш в по- ранни години. след това, ами доскучава, лекичко. 😊
Displaying 1 - 5 of 5 reviews