Фотографът

by Галин Никифоров

Всеки човек е от племето на Смъртта. Антон Апостолов, изключителен фотограф, чийто гений му е спечелил солидна репутация, тръгва по следа, която търси от месеци. Информацията е за легендарен ръкопис от XVIII век, в който се описва как може да бъде видяно и заснето лицето на Смъртта.

Автор е средновековният алхимик Нино Голярди, прекарал петнайсет години в Африка в племето на нилотите. Преди да напусне Африка, Нино създава своя ръкопис - произведение, което накъсва на три части, за да не попадне то никога в ръцете на погрешните хора. Антон чувства, че е по-близо до това да открие и събере всичките три парчета, отколкото някой някога е бил преди него.Но докъде може да стигне човек в търсене на вечната красота? И какво остава от човека, когато недостижимото бъде достигнато?

---------------------

Галин Никифоров (роден 1968 г.) е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. В романите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта. Сред романите му са Добро момче, Фотографът: obscura reperta, Лятото на неудачниците, отличен с наградата „Роман на годината” и Къщата на Клоуните, отличен с националната награда „Елиас Канети”, който предстои да бъде издаден в Хърватия. Лисицата е шестият му роман.

Genres: Bulgarian Literature, Fiction

248 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Галин Никифоров (роден 1968 г.) е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. В романите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта.

Reviews

[Теодор Панов · Rating 3 out of 5]

Много хубав и интересен стил на писане има авторът. Чете се наистина леко и с увлекателно удоволствие. Много приятна изненада за мен. Идеите също са интригуващи.

Откъм персонажи обаче, развитие на сюжета и финала на книгата имах някак по-различни очаквания.

3.45 ⭐~

[Diana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

"Фотографът" е приятно, любопитно и вълнуващо четиво. При все че езикът на Галин Никифоров не е толкова ошлайфан като този, който познавам от последните му произведения, от историята струи типичния за него магнетизъм.
Тематиката ми е една от любимите, а поднесена от перото на Галин, я прави още по- привлекателна. Историята носи в себе си мистерия и приключения, изпраща ни в далечни земи и ни връща в далечни времена, поднася ни интересни факти и ни показва различни култури с техните предания и легенди.
" Фотографът" ми легна много на сърцето, а Галин отново покори личните ми читателски върхове.

[Lyubov · Rating 3 out of 5]

Личи си, че това е ранен роман на Галин Никифоров (първото му издание е от 2012), но още тук се виждат оригиналният стил и екзотиката на идейно ниво.

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

Не е тайна, колко много обичам Галин Никифоров. Нареждам го в топ 5 на любимите ми български автори. Аз го открих като читател и се влюбих в него с “Тяло под роклята”, но “Фотографът” е първата негова книга, която попадна у дома. Подарих я на любимия човек, който в някакъв момент беше запален по фотография. После се запали по творчеството на Галин Никифоров.

Дълго време пазех тази книга. Искаше ми се да имам поне една негова непрочетена в библиотеката, но когато я видях в Сторител си казах, че е настъпил момента! Четох и слушах и от там дойде лекото ми объркване, защото аз имам старото издание, а в сторител е прочетено новото. В старото издание главния герой се казва Соломон Голдберг, а в новото е Антон Апостолов. Ако не се лъжа автора разказа история, в тази връзка, на премиерата на последния му роман.

Чудех се дали ще ми хареса сюжета. Твърде много ми напомняше Дан Браун, когото не харесвам. В крайна сметка историята и нейната загадъчност, екзотика и мистика много бързо ме увлякоха. Исках да не спирам да чета/слушам. На моменти се връщах, за да осмисля някои връзки.

Най-големия недостатък за мен е краят. Не го очаквах и не ми хареса. Също ми липсва завършеност в някои от сюжетните линии, което ги превърна за мен в леко самоцелни.

Определено е от силните романи на автора и беше удоволствие да се потопя в света на алхимията и фотографията.

[Teodora Gocheva]

Ако прочетете анотацията на "Фотографът" и не сте се сблъсквали досега с творчеството на Галин Никифоров, вероятно някоя от първите ви асоциации ще бъде Дан Браун. Моята беше такава. Тъй като не съм особен фен на книгите на Браун, бях малко скептична, какво толкова му харесват и на Никифоров.
Е, след "Тяло под роклята" и "Лисицата" ми е ясно вече.

Всичко
Всичко му харесват. Книгите му са изпипани, идейни и разкошно написани.
"Фотографът" не прави изключение, макар и по-скоро да оставя усещането за разказ, отколкото за роман.
Всъщност анотацията към книгата е чудесна. Не мисля, че би могла да бъде по-конкретна и добре написана. Но това не променя факта, че зад тези изречения се крие много повече, отколкото можете да си представите.

Сюжетът в книгите на Никифоров не е водещ. И това е едно от нещата, които харесвам най-много у него. Сюжетът е по-скоро скелет на истрията, която разказва в действителност. "Фотографът" не се отклонява от тази идея.
Това не е просто история за издирване на древен ръкопис, който може да разкрие част от тайните на живота и смъртта. Нито е просто манифест за изкуството на фотографията.
Тя е много повече.

Антон Апостолов е професионалист и фотограф по призвание, ако мога така да се изразя.
За него фотографията не е средство за препитание, а живот. Безбройни са пътуванията му в различни отдалечени кътчета на света, където търси единствения, неповторим кадър.
Апостолов е целеустремен, амбициозен, безскрупулен, циничен до мозъка на костите си, потаен и оттегчен от хората и живота. Когато си видял толкова много, когато притежаваш колекция от многообразието на живота, ти се струва, че си видял всичко.


Докато чета, ми се струва, че образът му е изграден много повърхностно и клиширано. Но това е по-скоро желан ефект. Никифоров обича да си играе с клишетата, превръщайки ги в нещо неустоимо, от което читателят да не може да откъсне поглед.

Апостолов тръгва по следите на мистичен ръкопис, който описва как може да бъде видяно лицето на Смъртта. А защо не и да бъде запечатано на фотолента. Историята ни препраща между миналото и настоящето. Върти ни между легенди, мрачни ритуали и още по-мрачни души.

Възможно ли е да нбъде направена снимка на Жената с косата? На какво е готов един фотограф, за да заснеме такъв кадър? И какво му остава след това? Възможно ли е да се срещнеш лице в лице със Смъртта и да останеш жив, за да разкажеш за нея?
Как изглежда смъртта?
Имате само 250 страници, за да си отговорите.

http://readersense.blogspot.com/2020/...

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Първа среща с творчеството на Галин Никифоров, но по всичко личи, че няма да е последна. Общото впечатление от идеята, реализацията и финала на Фотографът (второ преработено издание) бе за наистина квалитетна проза. Изящен стил, балансиран точно до момента, отвъд който би могъл да се превърне в претенциозна чекия (извинявам се за израза, ама много го харесвам, а феноменът, криещ се зад него е често срещан в съвременното изкуство), елегантно загатната авторова ерудиция, не оставяща съмнение за дълги часове на внимателни проучвания. Из ревютата в книжните групи срещнах съпоставка с книгите на Дан Браун, но не мога да се съглася. В тъничкото книжле имаше няколко различни пласта, а персонажите, макар и небрежно щриховани, все пак успяваха да създадат у мен усещане за достоверност. През цялото време, докато отгръщах страниците си мислех за конкретна книга - Деветата порта и това определено е комплимент за Галин Никифоров. Двете сюжетни линии - тази от наши дни, в която гениалният фотограф Антон Апостолов - чешит и мизантроп - преследва уникалния кадър и онази от Северна Италия през 18 век., в която не по-малко гениалният алхимик Нино, си играе на Господ, майсторски бяха вплетени една в друга. Е, леко скептичен съм относно описанието на някои чисто медицински детайли и болнични практики, но това си е професионална деформация...

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Лицето на смъртта
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

Най-после отворих книга на Галин Никифоров и наистина съм заинтригуван. Темата за смъртта определено може да се приеме за вечна, така че е разбираемо изкушението на авторите да я разработват в различни нюанси. Често окултното се оказва логичен избор при търсенето на отговори, още повече заради възприетия страх и липсата на достатъчно доказателства какво се случва отвъд, ако изобщо нещо се случва, освен обичайната ентропия. При мен интересът идва от мощната инвазия на „литературни мистификации“ през Викторианската епоха, когато страшните истории са придобили собствен колорит и продължават да дават идеи на писатели и режисьори до ден днешен. Но това далеч не е всичко. Смъртта е „проблем“ на всички народи и епохи, така че и Никифоров има достатъчно причини да напише подобна книга. Въпросът т��к е дали Смъртта може да бъде запечатана на снимка. „Фотографът“ („Сиела“, 2019) има точно тази задача и ни представя любопитен сюжет, свързан с практиките на някои африкански племена, преминали невидимата граница на мистерията. Ако се заровиш сред тайнствените ритуали и откриеш някакво доказателство, можеш да се сблъскаш челно със самата Смърт.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

[Bistra Ivanova · Rating 1 out of 5]

Страхотна боза, веднага я зарязвам - мистериозни древни магически документи; богати влиятелни хора, които търсят нещо повече от пари; парадиране с марки ("Той се пресегна към кутията си Davidoff"); тайнствено минало; хермфродити; прескачане на историята между България, Африка и Италия, между минало и настояще. Чувствам се все едно съм хванала някое второразредно сериалче от Нова телевизия - езикът е възможно най-клиширан, може да пусна един-два цитата по-късно да се посмеем; историята е зле, зле.
Прилича много на Душа Назаем на Тишо.

[Tsvetomila · Rating 5 out of 5]

Галин Никифоров е безумен стилист и въпреки че сюжетът не блести с нищо оригинално, книгата си заслужава заради стила, обратите в сюжета, неочаквания край, многото интертекстуалност и ерудиция, които бликат от всяка страница. Безспорно талантлив автор,страхотен потеницал има според мен, надявам се да поработи по отношение на сюжетите - на места леко доскучават, но всяко нещо с времето си - все пак това е едва третия му роман.

[Деница Райкова]

Галин Никифоров - "Фотографът", изд. "Сиела"
2019

Прочетох "Фотографът". Планирах това прочитане още след като прочетох "Лисицата" миналата година, и ето че планът беше осъществен.
Много ми се иска да кажа, че тази книга ми е харесала повече от "Лисицата". Или поне колкото нея. За съжаление обаче не стана така. Много ми хареса самата идея, макар в началото да ми се стори леко зловеща. А кой знае, може пък и точно затова да беше. Вече не мога да чета "ужаси" в стил "Стивън Кинг", но нямам нищо против лекото усещане за мрак и нещо малко зловещо. Както и да е, идеята ми хареса и с нетърпение очаквах да видя как ще бъде развита.
Както и в "Лисицата", така и тукс има няколко времеви лини и действието се развива на няколко места по света. Най-неубедително ми звучеше съвременната българска нишка - изкуствено звучащи диалози, клиширани образи /Клавдия/, за които като че ли беше положено специално усилие точно в обратната посока - да бъдат извадени от клишето. Неубедителен образ в съвременната нишка за мен беше и Фатима - може би ще прозвуча снизходително, но някак не си представям човек с подобно занятие да говори така.
Хареса ми частта от действието, развиваща се през 18 в. Италия. Там наистина се вълнувах и ми беше много интересно, особено описанието на ритуала за Антоанета. Харесаха ми всички описания, свързани с алхимията; всъщност, ако имам любима част от книгата, това е "италианската нишка".
Беше ми много интересно всичко, свързано с хермафродитите, и се улових, че се питам дали гробището е истинско.
Не знам дали това е само мое впечатление, но в тази книга Галин Никифоров успява да придаде на българската част от историята наистина българско звучене, и съответно - "чуждестранно" звучене на тази част от нея, която се развива в чужбина. Отбелязвам го като положителна черта на книгата, много ми хареса този начин на писане.
И тук, както и в "Лисицата" са смесени различни елементи - има и история, и мистика, и криминална нотка. И всяка от историите, съставящи книгата, е добре разказана - свързващата нишка обаче не е особено убедителна. Колкото до края на книгата - раздвоена съм, защото, от една страна, каквото трябваше да се случи, се случи, макар и в последния момент. От друга страна обаче, дори сега, докато пиша, се опитвам да реша какво беше това - край на криминална история или край на мистерия.
Накратко: книгата има запомнящи се моменти. Галин Никифоров безспорно пише увлекателно. Аз обаче харесах повече "Лисицата", макар в никакъв случай да не съжалявам, че прочетох и тази. Не мога да дам категорична препоръка, но ако имате време, погледнете "Фотографът". Има какво да се види.

[Яна Хараланова · Rating 3 out of 5]

Никифоров винаги успява да ме взриви. И този път така, макар че в някакъв момент се изгубих в историята. За това 3.5 звезди.

[Диляна Георгиева · Rating 2 out of 5]

Един главозамайващо нереалистичен Джеймс Бонд, пръкнал се бог знае откъде, се въплъщава в авторовата амбиция да изтъкне колко книжки и наръчници е прочел. Много дразнещ образ, липса на какъвто и да е бекграунд за героя, твърде много техническа информация тип "вижте ме и аз кви работи знам" и побъркващо неуместна употреба на кавички. Блърбът определено не прави добра услуга, защото минава малко далеч от реалното съдържание.
Защо давам две звезди, а не една? Имах доброто желание наистина да кажа нещо хубаво за книгата.

[Ivan Bogdanov · Rating 5 out of 5]

Със всяка следваща книга Галин Никифоров ми се издига в очите. Тук няма онази меланхолия от "Къщата на клоуните", но има един данбраунски размах на действието, с много сериозна научна подготовка.
Все повече искам да се запозная с този автор, толкова много дълбочина има в книгата му.
Няма да пиша спойлери, книгата е по-скоро криминална, всъщност и такава не е.
Книгата е за преследването на една мечта и дали сме способни да дадем за нея всичко, дори и живота си.
Този роман изобщо не е писан за България и би вървял много добре навън, ако имаше някой който да се занимава с това, а не да се чуди защо книгите на едно родно недоразумение не се продават.
Купих си най-официално книгата за 2 лв от промоцията на Сиела и не съжалявам (копието в БГмама е ужасно).
Препоръчвам ви тази книга и защо чак сега чувам за Галин Никофоров, ало родни блогери, за нещо освен платени книги пишете ли?

[Desislava Todorova · Rating 4 out of 5]

4та книга от Галин Никифоров -4 звезди за Фотографът. Да, Г. Никифоров е много увлекателен разказвач, поднася интересна фабула и демонстрира познания в различни области като фотография, порцелан, фармакология. Стегнато повествование, не можа да ми доскучае, както на моменти Лисицата.
Какво не ми хареса
- залитане по Дан Браун
- Джеймс Бонд Апостолов. Вярно, че повечето неща бяха нагласени, но някои дразнеха като многото пари, с които героят разполага, връзките, които има. Даже и полицията започва да го търси, така и не става ясно защо. Невероятно е и че Пураян, за когото няма нищо невъзможно, не може да стигне до Апостолов...Недосегаемият за жените Апостолов, също е малко смешно на моменти.
- тъй като започнах романите му малко отзад напред, си личи все още нешлифования език на автора.
Но шапки долу, определно съм фен и зачислявам Г.Никифоров към любимите си съвременни автори.

[Denitsa · Rating 4 out of 5]

Страхотно увлекателевн и занимателен роман в жанра на мистериите. Съвсем спокойно можеше да е световен бестселър, ако Галин Никифоров се беше родил един континент по-на запад. Щеше да е страхотно, ако главният герой не беше толкова плосък, а имаше някакво развитие и ако беше разгърнат с мотив на действия, движещи сили, характер и т.н., но уви, това не се случва. По принцип бих дала по-ниска оценка, но оперделен�� ми харесва как пише този автор и си струва да се прочетат книгите му, за да пише повече, тъй като следващата му книга "Лисицата" е вече ниво нагоре!

[kmandova · Rating 2 out of 5]

Историята е като за касов американски филм, не е нищо особено. Някои словосъчетания звучат изкуствено, сякаш преведени от друг език. Редакторът и коректорът са пропуснали доста грешки. Искаше ми се да ми хареса, ама нещо не се получи.

[Теодора Докова · Rating 3 out of 5]

Историята е слаба и неубедителна, особено в сравнение с "Тяло под роклята" и "Лисицата".

[Lyubina Litsova · Rating 5 out of 5]

„Всеки човек е от племето на Смъртта.“ мъдрец от племето на банту

Щастието е поредица от малки цели, господине...

Понякога зад обърканите думи има друга, по-висша или по-странна логика, до която не можеш да се добереш лесно. Във всяка дума има една смислова основа, която предопределя нейното значение и използване. И понякога, когато случайно или не стигнеш до този смисъл, оставаш много изненадан. Знаете ли какво значи „герой“ – дума, която за пръв път се среща в древногръцките надгробни надписи?
„Герой“ на древногръцки значи „умрял“.

- Винаги се дразня, когато прочета нещо, което е написано като че ли с цел да не бъде разбрано – намръщи се той и прокара ръка под тирантите си. – Но от друга страна, понякога тази загадъчност има смисъл и е достойна за уважение...

... По пътеката дълга към храма четири нито мъже нито жени: без сърца, без души, без сълзи... Четири нито мъже нито жени шептящи молитви, четири нито мъже нито жени носещи мъж/жена без кръв без кръв във очите, мъж/жена с мъртво мъртво сърце, мъж/жена с чакаща чакаща душа... Тялото дошло от живота, тялото вървящо към Смъртта... Тялото на мъж/жена на каменна маса, тялото на мъж/жена на път към Вечността...

- Тюркоазената ти огърлица е прекрасна – каза й меко той. – Персите са смятали, че тюркоазът е произлязъл от костите на хора, умрели от любов.

Видях моето отражение.
Видях го в прозореца.
Видях знаци на моето безделие.
Те са били там от началото.
И мракът има още какво да върши...
Не искам да пускам неправедни слухове,
но мисля, че Господ има болно чувство за хумор.
И когато умра, искам да го видя ухилен.

Когато се убеди, че е заспала дълбоко, Голдберг внимателно се изправи, хвана края на чаршафа и въпреки че в стаята не беше студено, я наметна с него. Постоя надвесен над нея, след това я целуна по челото и прокара пръсти по бледата й шия. Докато я гледаше, една странна топлина, която не бе усещал от години, се бе появила в гърдите му, но бързо се стопи и изчезна: беше харесал Клавдия още в началото, но това вече нямаше значение.

Голдберг обикаляше около горящите дървении и ги оглеждаше от всички страни, но нищо не привлече вниманието му. Огънят пропълзяваше по древните свитъци и ръкописи като огромен жълто-червен паяк с хиляди нажежени крака и ненаситно ги поглъщаше в невидимата си паст; на места спираше за секунди, колкото да преглътне на спокойствие плячката си, и отново продължаваше напред.

Има неща, на които не можеш да не вярваш. Заради хората, които са ги казали, и заради начина, по-който са ги казали – отвърна приглушено Нино, затвори унесено очи и положи глава на масата.

Мислите му отлетяха в различни посоки като листа, подгонени от вятъра. Знаеше, че малко му остава, затова искаше да си дари тези кратки мигове обречена меланхолия, които галеха сърцето му. Разбираше колко незначителен е бил животът му и от това смирение идваше пустотата на съвършеното спокойствие, което го бе изпълнило. Останало му беше само тихото съзерцание на съществуването, в което се бе потопил с всичките си сетива и от което преди толкова дълго бе бягал, уплашен от дълбочината на усещането.
В разредената светлина на стаята той затвори очи и остави сълзите да капят кротко по лицето му, горещи и безнадеждни. Дълго след това чертите му се отпуснаха и една далечна усмивка пропука уморените му устни – като на дете, сънуващо приказен сън. А край него тишината бе отпуснала ръцет в скута си и чакаше безкрайната нощ.

Времето на Ненаситната бе настъпило и тя бе дошла да вземе своето.
Беше се стаила като прилеп в далечния ъгъл. В полумрака ясно се виждаха разпилените й като пушек полупрозрачни коси и искрящите й очи, огромни и всепоглъщащи, вгледани в голото тяло на Флавио/ Флавия. Лицето й се сливаше с цвета на стените, а жестоката й красива уста се очертаваше като лека сянка върху него. Постоя така, после безшумно се плъзна към вътрешната част на тавана и докато Голдберг се опомни, тя изчезна от погледа му.
Той се размърда, пое дъбоко въздух и усети, че краката му се предават. Подпря се на каменния зид и погледът му спря върху последната свещ, чието огънче се залюля колебливо. Няколко струйки кръв блъвнаха през устните му и се стекоха надолу по брадата му. Той сведе глава и със сетни сили прекрачи прага на криптата.
Ненаситната се обърна рязко и бездънните й очи се впиха в него.
Тогава Голдберг, кървящ и умиращ, вдигна фотоапарата към нея и когато видя Лицето й в центъра на визьора, нежно прошепна:
- А сега се усмихни, красавице.
И натисна копчето.

Из „Фотографът: Obscura Reperta“ - Галин Никифоров

[Богдана Калъчева]

Харесва ми начинът, по който Галин Никифоров разказва. Това ме накара да изслушам в Storytel "Тялото под роклята", "Лисицата", "Къщата на клоуните" и "Фотографът" (точно в този ред). "Лисицата" определено е мой личен фаворит, позволих си да сложа звезди само на нея, защото не съм убедена, че мога да разбера напълно и да оценя подобаващо останалите три. Между изброените романи откривам много сходства в тематичните търсения: смъртта и безсмъртието, любовта, мъжкото и женското начало в човека. Във "Фотографът" водеща е темата за смъртта, която си има лице и е наречена Ненаситната. Може да се каже, че тя е герой в повествованието, а не просто философски конструкт, какъвто е в "Къщата на клоуните", където лайтмотив се явяват думите на Лукреций: "Все е едно дали някой не се е родил на земята, или Безсмъртната Смърт е отнела живота му смъртен." "Фотографът" не е криминале, мистерия, философска проза или приключенски роман, а от всичко това по малко. Както останалите книги на Никифоров, тази също не се чете лесно. Причината е, че е дръзка и скандализира. Авторът за пореден подхваща "горещи картофи" с риск да бъде заплют и заклеймен. Колко съвременни писатели биха говорили за хермафродитизма? Едно е сигурно: Галин Никифоров е ерудит и талантлив разказвач и може да си позволи подобни експерименти, защото успява да звучи авторитетно и да задържи вниманието на читателя дори когато захване подобни щекотливи въпроси.

[Любопитка · Rating 3 out of 5]

Озоваваме се в шеметно приключение, което има две времеви линии. Една съвременна и една от времето на създаване на ръкописа. В това отношение книгата много ми напомни на “Лисицата”. Има интересни обрати, сюжета търпи развитие и засяга непопулярни теми, характерни за творчеството на автора. Езикът е описателен, но стои леко суховат, твърде препълнен с излишни описания и понякога досадяващи подробности за фотоапарати например, Личи си, че авторът е направил задълбочено проучване по темата, но това не помага на историята, а само я натоварва излишно. Това разбира се е личното ми усещане и не ангажирам никого с него. Още малко трябва и Никифоров ще може с лекота да съперничи на световно известните имена в жанра.

Историята повдига много и интересни въпроси, морални дилеми и личностни предизвикателства. До къде е готов да стигне човек, за да получи желаното и цената, която ще плати заслужава ли си. Не бих препоръчала книгата поради естеството на темите, засегнати в нея, но ако сте смели и широкоскроени, то непременно и дайте шанс.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Reni Kancheva · Rating 3 out of 5]

Харесвам Галин Никифоров. Досега съм чела “Лисицата” и “Тяло под роклята” и те наистина ме очароваха. Но тук нещо определено ми липсваше.
Идеята в романа ми допадна - мистиката около африканските племена, древните ръкописи, тайните на фотографията. И въпреки че имаше момент, в който разгръщах жадно страниците, това за жалост не беше през цялата книга.
Краят също ме разочарова, но и изненада. Изненада ме, защото всъщност нищо не трепна в мен при финалното развитие на събитията. Което ме води на мисълта, че не усетих героите. Не се привързах емоционално. Всичко ми беше някак банално и очаквано в техните постъпки.

[Kristina Lazarova · Rating 5 out of 5]

Поредна среща с Галин Никифоров, определено няма да бъде и последна. Доза мистика, богата стилистика и неизчерпаема интертекстуалност и в този му роман - "Фотографът" поставя въпроси за това как културите се преплитат и оставят своя белег върху поколенията и през вековете, дали и защо трябва да преследваме "целта" си на всяка цена, било то и в името на изкуството. Ако още не сте се запознали с творчеството на автора, то тези 200+стр. са добра отправна точка. Подкрепете съвременната българска литература 🙂

[Andre · Rating 2 out of 5]

Налице са интересни идеи и образи, но прекомерният брой на оригинални, макар и сами по себе си интригуващи елементи, създава усещане за претрупаност и излишно усложняване на сюжета.

Накратко, това не е книга, която позволява пълно потапяне в повествованието. Напротив, авторското присъствие е постоянно видимо.

Предполагам и се надявам, че в по-късните си творби авторът ще е преодолял желанието да вложи всичкото си знание или прочетено в книгата си.

[Borislava · Rating 5 out of 5]

Безапелационен фаворит сред четирите книги, които прочетох от автора. Великолепен, изящен език и образност, но и много действие. Интересна история в две различни времеви линии. Сюрреалистична и на моменти плашеща в детайлността на едно разюздано въображение. Странни уклони има това въображение, но пък – блестящи!
Препоръчвам за хора с отворени умове.

[Велина Костадинова · Rating 5 out of 5]

Галин Никифоров е майстор на словото. Омагьосващо слово.
Съжалявам, че едва тази година се запознах с неговите произведения.
При него нищо не е повърхностно. Личи си задълбоченото предварително проучване, което е правил за всеки от романите си.

[Gabriela Panayotova · Rating 1 out of 5]

Не бих й дала и една звезда, ако трябва да съм честна.
По-хомофобска книга не съм чела в живота си. Авторът явно има дълбоки проблеми може би някакви скрити желания и пориви, които във времето са се превърнали в огорчение.
Да се лекува и да не си го изкарва на клавиатурата.

[Todor · Rating 3 out of 5]

Като цяло интересна книга но не е нещо което бих прочел втори път.

[Nia Alexieva · Rating 2 out of 5]

1.75/5
concept was there, nothing else was. reminded me why i often try and distance myself from bulgaria and bulgarian people (but not in a good reflective way).

[Daniela Peshcovsca · Rating 5 out of 5]

Хареса ми. Идеята е оригинална и добре развита. Героите са уникални и запомнящи се. Дава много храна за размисъл.

[blondeminion · Rating 1 out of 5]

Не съм достатъчно надрусана, за да я разбера тази история.