What do you think?
Rate this book
Пирин Вихренски #2
Диагнозата "Хадриан"
Продължителната зима и липсата на работа не са в състояние да обезсърчат младия частен детектив. И наистина – първите попълзновения на пролетта му донасят и нов клиент в лицето на близък приятел. Заплетеният случай на откраднатата римска монета изправя пред сложни предизвикателства любовта на Пирин, моралните му принципи и лоялността му към близките и приятелите. Ще съумее ли да помогне, без да нарани някого; ще успее ли да се ориентира в лабиринта от тайни и нездрави интереси, без да се изложи на опасности; ще се справи ли сам, или ще продължи да разчита на познанствата си с хора от всички социални пластове?
„Диагнозата „Хадриан“ е втората книга от поредицата на издателство „Потайниче“ за частния детектив Пирин Вихренски.
„Диагнозата „Хадриан“ е втората книга от поредицата на издателство „Потайниче“ за частния детектив Пирин Вихренски.
160 pages, Paperback
Published January 1, 2019
3 people are currently reading
14 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
October 17, 2025
Детектив Вихренски и Сие все повече ми харесват. Ще проследя кариерата му с интерес. :)
December 1, 2023
Преди близо месец съвсем на сляпо подхванах „Софийско крими“ на Орлин Чочов, ей така, щото корицата ме изкефи и ми се четеше нещо криминално. И какъв джакпот ударих само! Оказа се лека и забавна книга, със стегната проза, осезаема атмосфера, интересен сюжет, симпатични, добре изградени герои и готини рисунки. Именно затова беше само въпрос на време жадните ми ръчички да посегнат към всичките продължения, които авторът засега ни е предоставил. Подобно на своя предшественик „Диагнозата „Хадриан““ предлага почти същото, с което първата книга успя да ме спечели, но има и съществени разлики, разбира се. Това, което не ми хареса е, че книгата е осезаемо по-кратка от предишната, въпреки че двете са с еднакъв брой страници. Но то пък това да е кусурът на една книга.
Сюжетът на „Диагнозата „Хадриан““ стартира няколко месеца след края на първата част, а нашият симпатичен детектив Пирин Вихренски все още няма нов случай, по който да работи. За сметка на това, той всяка сутрин излиза в тъмна доба, за да успее да издейства визи за екскурзия до Франция, с която иска да изненада приятелката си. Сигурно е пределно ясно, че новият случай изобщо не закъснява да намери новоизлюпения частен детектив. А въпросният случай е изчезналата от частна колекция римска сребърна сестерция (тоест монета, ама нали да звучи по-така) от времето на император Адриан, който някои от героите упорито наричат Хадриан. Постепенно се разбира, че изчезналата монета не е просто „изчезнала“ и се налага Пирин да лавира между все по-заплитащия се случай и запазването на отношенията в личния си живот.
В ревюто на предишната част споменах, че книгата завършва малко спонтанно и доста от нещата свързани с героите са останали недоизяснени, което пък предоставя възможност те да се изяснят в продълженията. Добре, до голяма степен се оказах прав, затова няма да се оплаквам. Съдбата на някои от героите или поне част от действията им се изясниха в настоящата книга, било то в някои случаи с по две-три изречения. Някои герои от „Софийско крими“ предвидливо оставаха в сянка, за да могат да изиграят по-съществена роля впоследствие. Без да разкривам нищо повече за сюжета, ще споделя, че краят на тази книга също завърши доста бързо, но далеч не и внезапно. Началото бе бавно, разтварящо се внимателно пред читателя, разкривайки по малко с всяка глава, за да се впусне стремглаво към финала в последните няколко страници. Така аз излизам от тази деветдесетарска България, без да мога да отправя още един поглед назад, така да се каже. Но това определено е за предпочитане пред книги, които просто отказват да свършат и авторът не спира да пише десетки страници по вече напълно изчерпана тема.
В „Диагнозата „Хадриан““ Орлин Чочов се разпростира нашироко, като работи с повече герои от предишния път, придавайки много по-голяма дълбочина на характерите и мотивите. Улових се, че по едно време съм спрял да се интересувам какво става с тази адрианова монета, потънал в описания на герои. Но описания, изпипани по правилния начин. Вместо да обяснява кой какъв е, авторът ни вкарва в интимните детайли от ежедневието на героя и ни позволява сами да си изградим представа за него на базата на това, което можем да видим, използвайки методите на визуалното разказване или на show don’t tell ако щете. Така например описание на пълна с неизмити съдове мивка, покрити с прах мебели и седящ пред телевизора герой ще ни каже много повече, отколкото би ни казало „той не обича да мие и чисти“. След тези описания, обикновено следва кратка, или пък не чак толкова кратка история на героя, след която читателят започва да го разбира дори още по-добре. Вече не само знае що за човек е, но осъзнава и защо е точно такъв човек, без това да означава, че действията му обезателно са по някакъв начин морални или приемливи за вас. Всъщност едно от нещата, които ми харесват при Орлин Чочов е, че героите му не са задължително добри или лоши, а са такива, каквито са, работещи с методи, които може и да одобрите, а може и да не. Именно заради този начин на изграждане се случва така, че можете да намразите „добри“ герои и да заобичате „лоши“.
Както вече споменах обаче, задълбочаването в героите отнема от сюжета, което става осезаемо заради малкия обем на книгата. От друга страна това за мен не представляваше особено голям проблем, защото все пак героите търсят монета, а не спасяват света. Също така аз лично винаги съм предпочитал сюжети, които са задвижвани главно от героите, а не толкова от самата история и обстоятелствата.
Богатата обща култура на Орлин Чочов, както и начините да вплита познанията си в историята също са достойни за похвала. Това придава плътност, пълнокръвност, достоверност на повествованието и така атмосферата на книгата става още по-осезаема. За това естествено допринасят и рисунките на Диана Нанева, която е худижник и на корицата. Езикът е много лек и непретенциозен, същевременно информативен, а изказът е интересен и забавен, което пък само подклажда усещането за краткостта на книгата. С непретенциозен език, авторът създава достатъчно живи описания, които да запечатат картини в съзнанието ми. Особено силно впечатление ми направи обрисовката на клиника за психично болни, която героите посещават още в самото начало на книгата. От тъжните овощни дръвчета, които са изгубили надежда, че пролетта ще вдъхне живот в посърналите им снаги и миришещите на тор селскостопански сгради, през самото триетажно здание, с олющена пясъчножълта мазилка, озъбените с решетки прозорци и спящите в коридора питомци, понеже там е по-топло, та до пушещите на вратата разнокалибрени санитари и наредените до задната врата празни каси от кисело мляко и заводски хляб. Освен че всичко това придава на лудницата потискаща атмосфера, по някакъв начин ми напомни и за началното ми училище, което пък отваря една друга тема, в която няма да навлизам сега.
Изобщо „Диагнозата „Хадриан““ е от книгите, които можете да прочетете за един следобед или за няколко пътувания с градския транспорт, без след това да се чувствате така, сякаш сте изкачили двухилядник. По-скоро ще имате чувството, че сте хванали лифта, защото книгата се чете направо сама. Сюжетът далеч не ми беше толкова интересен, колкото този на „Софийско крими“, но тук вниманието ми повече залитна към героите, така че не го усетих толкова много като проблем. Така че книгата е перфектно, неангажиращо четиво за отмора, дали от работа, дали от прочитане на нещо тегаво, или просто за удоволствие. И за тези, които се чудят, моето лично мнение е, че Хадриан може да се прочете и като самостоятелна книга, но ще е нужно да прочетете и първата, за да можете напълно да разберете героите, както и техните връзки и взаимоотношения.
Сюжетът на „Диагнозата „Хадриан““ стартира няколко месеца след края на първата част, а нашият симпатичен детектив Пирин Вихренски все още няма нов случай, по който да работи. За сметка на това, той всяка сутрин излиза в тъмна доба, за да успее да издейства визи за екскурзия до Франция, с която иска да изненада приятелката си. Сигурно е пределно ясно, че новият случай изобщо не закъснява да намери новоизлюпения частен детектив. А въпросният случай е изчезналата от частна колекция римска сребърна сестерция (тоест монета, ама нали да звучи по-така) от времето на император Адриан, който някои от героите упорито наричат Хадриан. Постепенно се разбира, че изчезналата монета не е просто „изчезнала“ и се налага Пирин да лавира между все по-заплитащия се случай и запазването на отношенията в личния си живот.
В ревюто на предишната част споменах, че книгата завършва малко спонтанно и доста от нещата свързани с героите са останали недоизяснени, което пък предоставя възможност те да се изяснят в продълженията. Добре, до голяма степен се оказах прав, затова няма да се оплаквам. Съдбата на някои от героите или поне част от действията им се изясниха в настоящата книга, било то в някои случаи с по две-три изречения. Някои герои от „Софийско крими“ предвидливо оставаха в сянка, за да могат да изиграят по-съществена роля впоследствие. Без да разкривам нищо повече за сюжета, ще споделя, че краят на тази книга също завърши доста бързо, но далеч не и внезапно. Началото бе бавно, разтварящо се внимателно пред читателя, разкривайки по малко с всяка глава, за да се впусне стремглаво към финала в последните няколко страници. Така аз излизам от тази деветдесетарска България, без да мога да отправя още един поглед назад, така да се каже. Но това определено е за предпочитане пред книги, които просто отказват да свършат и авторът не спира да пише десетки страници по вече напълно изчерпана тема.
В „Диагнозата „Хадриан““ Орлин Чочов се разпростира нашироко, като работи с повече герои от предишния път, придавайки много по-голяма дълбочина на характерите и мотивите. Улових се, че по едно време съм спрял да се интересувам какво става с тази адрианова монета, потънал в описания на герои. Но описания, изпипани по правилния начин. Вместо да обяснява кой какъв е, авторът ни вкарва в интимните детайли от ежедневието на героя и ни позволява сами да си изградим представа за него на базата на това, което можем да видим, използвайки методите на визуалното разказване или на show don’t tell ако щете. Така например описание на пълна с неизмити съдове мивка, покрити с прах мебели и седящ пред телевизора герой ще ни каже много повече, отколкото би ни казало „той не обича да мие и чисти“. След тези описания, обикновено следва кратка, или пък не чак толкова кратка история на героя, след която читателят започва да го разбира дори още по-добре. Вече не само знае що за човек е, но осъзнава и защо е точно такъв човек, без това да означава, че действията му обезателно са по някакъв начин морални или приемливи за вас. Всъщност едно от нещата, които ми харесват при Орлин Чочов е, че героите му не са задължително добри или лоши, а са такива, каквито са, работещи с методи, които може и да одобрите, а може и да не. Именно заради този начин на изграждане се случва така, че можете да намразите „добри“ герои и да заобичате „лоши“.
Както вече споменах обаче, задълбочаването в героите отнема от сюжета, което става осезаемо заради малкия обем на книгата. От друга страна това за мен не представляваше особено голям проблем, защото все пак героите търсят монета, а не спасяват света. Също така аз лично винаги съм предпочитал сюжети, които са задвижвани главно от героите, а не толкова от самата история и обстоятелствата.
Богатата обща култура на Орлин Чочов, както и начините да вплита познанията си в историята също са достойни за похвала. Това придава плътност, пълнокръвност, достоверност на повествованието и така атмосферата на книгата става още по-осезаема. За това естествено допринасят и рисунките на Диана Нанева, която е худижник и на корицата. Езикът е много лек и непретенциозен, същевременно информативен, а изказът е интересен и забавен, което пък само подклажда усещането за краткостта на книгата. С непретенциозен език, авторът създава достатъчно живи описания, които да запечатат картини в съзнанието ми. Особено силно впечатление ми направи обрисовката на клиника за психично болни, която героите посещават още в самото начало на книгата. От тъжните овощни дръвчета, които са изгубили надежда, че пролетта ще вдъхне живот в посърналите им снаги и миришещите на тор селскостопански сгради, през самото триетажно здание, с олющена пясъчножълта мазилка, озъбените с решетки прозорци и спящите в коридора питомци, понеже там е по-топло, та до пушещите на вратата разнокалибрени санитари и наредените до задната врата празни каси от кисело мляко и заводски хляб. Освен че всичко това придава на лудницата потискаща атмосфера, по някакъв начин ми напомни и за началното ми училище, което пък отваря една друга тема, в която няма да навлизам сега.
Изобщо „Диагнозата „Хадриан““ е от книгите, които можете да прочетете за един следобед или за няколко пътувания с градския транспорт, без след това да се чувствате така, сякаш сте изкачили двухилядник. По-скоро ще имате чувството, че сте хванали лифта, защото книгата се чете направо сама. Сюжетът далеч не ми беше толкова интересен, колкото този на „Софийско крими“, но тук вниманието ми повече залитна към героите, така че не го усетих толкова много като проблем. Така че книгата е перфектно, неангажиращо четиво за отмора, дали от работа, дали от прочитане на нещо тегаво, или просто за удоволствие. И за тези, които се чудят, моето лично мнение е, че Хадриан може да се прочете и като самостоятелна книга, но ще е нужно да прочетете и първата, за да можете напълно да разберете героите, както и техните връзки и взаимоотношения.
February 10, 2025
Страшно съм доволна от поредицата за Пирин Вихренски, а дори не знам защо реших да я слушам именно нея в Сторител.
Ноември месец миналата година грабнах оферта на Сторител за шест месечен абонамент на половин цена. Рекох си: Може би е редно да дам един шанс на тази платформа! и се абонирах. Преди години - две или три, я пробвах, но нещо не ми се получи изобщо. Някак си не можех да се съсредоточа върху слушането, мисълта ми бягаше в съвсем друга посока. Обаче сега съм някак по-спокойна, работя си от вкъщи, пиша си, чета книги и чудото е налице - успявам да концентрирам мисълта си. До този момент съм изслушала няколко книги, като първите две бяха разочароващи, но поредицата за Пирин Вихренски ме накара да се усмихна от сърце. Толкова много ми харесаха, че с нетърпение чакам да бъдат озвучени в Сторител и останалите книги. До момента са само две.
Стилът на Орлин Чочов много ми хареса. Вярно, имената внасят хумор. Забавни са, колоритни, достатъчно ангажиращи. прозата не претендира сериозност. Напротив, единственото усещане в нея е забавление. Но предвид това речникът от думи и полъхът на смутните години след 10 ноември, се усещат като ураган. Не съм била толкова възрастна, за да запомня всичко от тогава, но онова, което пробягва в мен носи толкова носталгично-меланхоличен привкус, че ми е приятно. Четивото ме връща във време, в което повечето биха са опитали да забравят, обаче аз не бих могла и да искам. Орлин Чочов определено успява да ме провокира да остана в неговия толкова красив и изпълнен с хумор свят, а паралелно с това умело вкарва дозата тънка ирония -подхвърлен�� ръкавица за днешното време.
Просто каквото и да напиша ще е малко, а в момента съм под афект. Но все ще намеря сили да благодаря на господин Чочов, че ми подари няколко толкова кратки часове на истинска литературна наслада! :)
Ноември месец миналата година грабнах оферта на Сторител за шест месечен абонамент на половин цена. Рекох си: Може би е редно да дам един шанс на тази платформа! и се абонирах. Преди години - две или три, я пробвах, но нещо не ми се получи изобщо. Някак си не можех да се съсредоточа върху слушането, мисълта ми бягаше в съвсем друга посока. Обаче сега съм някак по-спокойна, работя си от вкъщи, пиша си, чета книги и чудото е налице - успявам да концентрирам мисълта си. До този момент съм изслушала няколко книги, като първите две бяха разочароващи, но поредицата за Пирин Вихренски ме накара да се усмихна от сърце. Толкова много ми харесаха, че с нетърпение чакам да бъдат озвучени в Сторител и останалите книги. До момента са само две.
Стилът на Орлин Чочов много ми хареса. Вярно, имената внасят хумор. Забавни са, колоритни, достатъчно ангажиращи. прозата не претендира сериозност. Напротив, единственото усещане в нея е забавление. Но предвид това речникът от думи и полъхът на смутните години след 10 ноември, се усещат като ураган. Не съм била толкова възрастна, за да запомня всичко от тогава, но онова, което пробягва в мен носи толкова носталгично-меланхоличен привкус, че ми е приятно. Четивото ме връща във време, в което повечето биха са опитали да забравят, обаче аз не бих могла и да искам. Орлин Чочов определено успява да ме провокира да остана в неговия толкова красив и изпълнен с хумор свят, а паралелно с това умело вкарва дозата тънка ирония -подхвърлен�� ръкавица за днешното време.
Просто каквото и да напиша ще е малко, а в момента съм под афект. Но все ще намеря сили да благодаря на господин Чочов, че ми подари няколко толкова кратки часове на истинска литературна наслада! :)
September 18, 2025
Втора книга от поредицата за Пирин Вихрински и аз съм готова да ги изкупя всичките.
Ужасно много ми харесва начинът, по който Орлин Чочов разказва и съвсем целенасочено си затварям очите за дребните недостатъци на романа.
Много се забавлявам с цветущите имена и се възхищавам на разнообразието, което авторът предлага. И много ми харесва описанието на годините на прехода - обичайно ненавиждам тези романи - но тук с авторът споделяме общи спомени и вместо да ти стане тъпо и депресирано, ти става уютно и приятно.
Мистерията беше по-добра от първата и завършекът беше много по-задоволителен. С кеф продължавам нататък, за да видя в какви още приключения ще се набута Хаздрубал.
Ужасно много ми харесва начинът, по който Орлин Чочов разказва и съвсем целенасочено си затварям очите за дребните недостатъци на романа.
Много се забавлявам с цветущите имена и се възхищавам на разнообразието, което авторът предлага. И много ми харесва описанието на годините на прехода - обичайно ненавиждам тези романи - но тук с авторът споделяме общи спомени и вместо да ти стане тъпо и депресирано, ти става уютно и приятно.
Мистерията беше по-добра от първата и завършекът беше много по-задоволителен. С кеф продължавам нататък, за да видя в какви още приключения ще се набута Хаздрубал.
November 13, 2024
Много се радвам, че намерих автор, чиито книги консистентно са на ниво. Лека, бърза за четене, забавна история. Бърза вметка - много се смях на тънката препратка с ресторант "Лимончето" в Бояна, не остана незабелязан този детайл. Сигурна съм, че вътре е имало още такива Easter eggs. Да видя някои от колоритните герои в първата книга да се завърнат също много ми хареса. Решила съм се, ще ги изчета всичките, препоръчвам ви ги и на вас.
July 28, 2025
Авторът пише добре и това му спечели първата звезда. Втората е защото е български автор, а третата - и аз не знам, може би защото в сравнение с предишната книга, която прочетох, ми се стори много по-добра, най-малкото заради очевидно високия интелект на Орлин Чочков. Имах очаквания за нещо наистина добро, но не се оправдаха. През повечето време историята ми беше скучна, а пост-комунистическата атмосфера допълнително ме сдуха . Излишно е да казвам, че съм дотук с поредицата.
January 30, 2025
Втората звезда я дадох в подкрепа на българските автори.
July 29, 2025
Тази определено беше по-добра от първата откъм липса на сексизъм… Супер готина и забавна е книгата, но някои неща идват в повече.
Чета си тази поредица с голям кеф иначе
Чета си тази поредица с голям кеф иначе
Displaying 1 - 8 of 8 reviews