Всяка дума на един монарх, казана публично, повече или по-малко приема характер на държавен акт. Затова неговите речи по различни поводи са исторически документи от първостепенна важност.
В настоящото издание са събрани речи на цар Борис III от 1912 година, когато навършва пълнолетие, до 1938 година - 20 години след неговата коронация. Известно е, че цар Борис III обичал да обикаля страната и да бъде както между туристи, работници, спортисти, студенти, така и в хижата на последния български селянин. Където се устройвало тържество или събор, откривала се железница или почивен дом, той отивал там, за да влезе в контакт със своите поданици от различни социални среди, да чуе техните искания, болки, радости и надежди. Тези срещи с народа сякаш го задължавали да се изкаже по икономически, технически, стопански и битови проблеми, да сподели какво е видял и кой път е най-разумен.
Във всяка реч на Н.В. Цар Борис изпъква дълбокото му уважение към всички негови поданици, обикновените граждани и редица български предприятия, институции и сдружения. Великолепен оратор, истински родолюбец и земен човек. Високата оценка е за усилията да бъдат събрани такъв голям брой негови речи и изяви, и съхраняването им във времето, за да можем в наши дни да се докоснем до тях и да изследваме личността на последния цар управлявал България. За съжаление в наши дни можем само да мечтаем за такъв държавник.
Поглед към събитията на онова време от съвсем различна гледна точка.
13.05.1934г, стр. 121 “…Нашият народ е беден и няма възможност да се задоволява с особена храна. С хляб и сирене само не може да се набави необходимата жизнена енергия. Днес, когато съдбата на нацията е застрашена, покрай другите несгоди и от туберкулозата, да се въоръжим с воля и енергия за решителна борба с този бич. Нека поне в това поле бъдем единни и с общи усилия да създадем по-щастливи дни за българския народ.”
1936г, стр. 127 “… Моето място не ми позволява каквито и да е обещания, обаче вашите нужди са ми близки до сърцето… …нека вървим напред и ние ще преуспеем, като не забравяме, че и в чужбина не са по-добре от нас.”