What do you think?
Rate this book
Опитът
„Мисля, че подобен жанр не се появява всеки ден в българската литература. Бих направила собствен опит да определя този труд: мемоари с елементи на разсъждение, философски есета с автобиографична нишка или, както самата авторка дава определение някъде, „популярна философия с екзистенциални елементи“. Във всеки случай мотото преди началото на същинския текст ни уверява съвсем лаконично и не без намигане: „Това е книга“. Нека добавя: това е книга на интелигентен, начетен, задълбочен автор. (…)
Това е книга. И тя определено се опитва да каже максимално много неща. Ако трябва да избера един послевкус, то това е заседналата в гърлото горчивина от нашата трагична незначителност, от непосилните мащаби, в които се движи крехкият смисъл на нашия живот, от зловещата красота на звездното небе.“
Антония Апостолова за Литературен вестник
„Опитът“ на Русана Бърдарска е монументална творба. Книгата представлява сложно взаимодействие между много литературни жанрове. Но тя не остава само на терена на литературата, а интервенира и на терена на документалистиката. Какво е въображението на нашата памет? Какви са любовите и разводите между личното и публичното в собствената ни съдба? Между своето и чуждото? На кой от повествователните гласове от „Опитът“ можем да се доверим? Каква е цената на постмодерната игра - и кога всичко става смъртоносно сериозно? Русана отговаря много интимно на тези банални въпроси и минава отвъд стереотипи и автоматизми. Тя е твърде умна жена. И пише ужасно увлекателно. Резултатът е, че виждаме постройката на собственото си време, виждаме я през телескоп и под микроскоп. И предизвикателствата за интелекта са толкова големи, че забравяме кое какво е.“
Марин Бодаков
„Русана Бърдарска се ползва умело от семантичните връзки и родства, от метафоричния потенциал на думите и от разнообразна фразеология. Доброто владеене на други езици й позволява да дълбае в коренищата на българския и да изважда оттам негови позабравени компетентности. „Опитът“ показва богата ерудиция в полето на хуманитаристиката. За внимателния читател бързо ще стане ясно, че с тези свои текстове авторката опитва една концептуално изведена алюзия с оригиналната същност на есеистичното и „Опитите“ на Монтен, акцентирайки същевременно върху кръвната връзка на този жанр с литературния нагон изобщо.“
Андрей Захариев
Това е книга. И тя определено се опитва да каже максимално много неща. Ако трябва да избера един послевкус, то това е заседналата в гърлото горчивина от нашата трагична незначителност, от непосилните мащаби, в които се движи крехкият смисъл на нашия живот, от зловещата красота на звездното небе.“
Антония Апостолова за Литературен вестник
„Опитът“ на Русана Бърдарска е монументална творба. Книгата представлява сложно взаимодействие между много литературни жанрове. Но тя не остава само на терена на литературата, а интервенира и на терена на документалистиката. Какво е въображението на нашата памет? Какви са любовите и разводите между личното и публичното в собствената ни съдба? Между своето и чуждото? На кой от повествователните гласове от „Опитът“ можем да се доверим? Каква е цената на постмодерната игра - и кога всичко става смъртоносно сериозно? Русана отговаря много интимно на тези банални въпроси и минава отвъд стереотипи и автоматизми. Тя е твърде умна жена. И пише ужасно увлекателно. Резултатът е, че виждаме постройката на собственото си време, виждаме я през телескоп и под микроскоп. И предизвикателствата за интелекта са толкова големи, че забравяме кое какво е.“
Марин Бодаков
„Русана Бърдарска се ползва умело от семантичните връзки и родства, от метафоричния потенциал на думите и от разнообразна фразеология. Доброто владеене на други езици й позволява да дълбае в коренищата на българския и да изважда оттам негови позабравени компетентности. „Опитът“ показва богата ерудиция в полето на хуманитаристиката. За внимателния читател бързо ще стане ясно, че с тези свои текстове авторката опитва една концептуално изведена алюзия с оригиналната същност на есеистичното и „Опитите“ на Монтен, акцентирайки същевременно върху кръвната връзка на този жанр с литературния нагон изобщо.“
Андрей Захариев
720 pages, Paperback
Published January 1, 2020
3 people are currently reading
53 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
October 23, 2020
Опитът е книга, която като тип се появява за първи път в българската литература с пространното си смесване на автобигорафия, автофикция и есеистека.
Бих казал, че у нас има още доста път за вървене в тази посока. Дано появата на тази книга провокира още подобни експерименти. От това със сигурност българската литература само би спечелила.
Целия отзив може да прочете тук .
Бих казал, че у нас има още доста път за вървене в тази посока. Дано появата на тази книга провокира още подобни експерименти. От това със сигурност българската литература само би спечелила.
Целия отзив може да прочете тук .
April 11, 2020
Човешката ми неспособност да си представя някои неща, въпреки богатото ми “писателско” въображение, е един от обектите на цялата книга, споделя Русана Бърдарска във внушителната поне по обема си “Опитът” (алюзията с Монтен не е случайна). Изданието на “Жанет 45” от тази година е над 700 страници, които самата авторка определя като роман – както впрочем и предишната си книга с разкази (“6 тъжни разказа, 1 весел + 1 интерактивен”, Жанет 45, 2002).
Не съм склонна да се съглася без известен отпор – мисля, че жанр като на „Опитът“ не се появява всеки ден в българската литература. Бих направила собствен опит да определя този труд: мемоари с елементи на разсъждение, философски есета с автобиографична нишка или, както самата авторка дава определение някъде, “популярна философия с екзистенциални елементи”. Във всеки случай мотото преди началото на същинския текст ни уверява съвсем лаконично и не без намигане: “Това е книга”. Нека добавя: това е книга на интелигентен, начетен, саморефлективен автор.
На пръв поглед “Опитът” събира несъвместими тематично, а и жанрово текстове – драматургичен сценарий, писма, предговор, разкази, антиутопия, спомени, научни реферати, разнообразни есета. Русана Бърдарска сама признава: “Превъртах на екрана на компютъра десетките страници записки, от които, след толкова години, бях твърдо решена да напиша книга, и се ужасявах при мисълта, че трябва някак
да натъпча всичко, което исках да кажа, тоест съдържанието, в някаква… форма”.
Получил се е огромен обем (повече или по-малко оправдан, тъй като на места може да ни се стори в ущърб на книгата), който е като рудник за вадене на цитати, афоризми, мъдрости, сентенции, дори лозунги. И въпреки желанието ми, е невъзможно да илюстрирам всяка засегната в книгата тема с горните, тъй като самата ми рецензия би станала огромна.
“Опитът” е едновременно и крайно лична, и абстрактно философска (“биографичното ми и реално “аз” беше изместено от един разказвач мислител”, пише Бърдарска), и художествена, и нон-фикшън литература. Мисля си, че преподавателите по творческо писане биха я дали като пример за текст, вдъхновен или подчинен преди всичко на темите и идеите, като едва след това се е мислило за вместването на герои и сюжет. Ярък пример за това е да кажем драматургичният текст в книгата – разговор между двама партньори, обсъждащи непосредствената възможност да си направят дете, на които Русана Бърдарска дава неправдоподобни за произнасяне в реалността реплики. Героите се превръщат в говорители на гледна точка, на афоризми, философски заключения и сентенции, разнообразявани за автентичност с несъразмерен разговорен тон на места. Това впрочем пасва на схващането на авторката, че голямата литература се ражда именно в идеята, мисълта, истината, прозрението, афористичното наблюдение, докато езикът е само необходимото зло.
Темите на Русана Бърдарска несъмнено са най-големите...
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/2JZ7v7W
Не съм склонна да се съглася без известен отпор – мисля, че жанр като на „Опитът“ не се появява всеки ден в българската литература. Бих направила собствен опит да определя този труд: мемоари с елементи на разсъждение, философски есета с автобиографична нишка или, както самата авторка дава определение някъде, “популярна философия с екзистенциални елементи”. Във всеки случай мотото преди началото на същинския текст ни уверява съвсем лаконично и не без намигане: “Това е книга”. Нека добавя: това е книга на интелигентен, начетен, саморефлективен автор.
На пръв поглед “Опитът” събира несъвместими тематично, а и жанрово текстове – драматургичен сценарий, писма, предговор, разкази, антиутопия, спомени, научни реферати, разнообразни есета. Русана Бърдарска сама признава: “Превъртах на екрана на компютъра десетките страници записки, от които, след толкова години, бях твърдо решена да напиша книга, и се ужасявах при мисълта, че трябва някак
да натъпча всичко, което исках да кажа, тоест съдържанието, в някаква… форма”.
Получил се е огромен обем (повече или по-малко оправдан, тъй като на места може да ни се стори в ущърб на книгата), който е като рудник за вадене на цитати, афоризми, мъдрости, сентенции, дори лозунги. И въпреки желанието ми, е невъзможно да илюстрирам всяка засегната в книгата тема с горните, тъй като самата ми рецензия би станала огромна.
“Опитът” е едновременно и крайно лична, и абстрактно философска (“биографичното ми и реално “аз” беше изместено от един разказвач мислител”, пише Бърдарска), и художествена, и нон-фикшън литература. Мисля си, че преподавателите по творческо писане биха я дали като пример за текст, вдъхновен или подчинен преди всичко на темите и идеите, като едва след това се е мислило за вместването на герои и сюжет. Ярък пример за това е да кажем драматургичният текст в книгата – разговор между двама партньори, обсъждащи непосредствената възможност да си направят дете, на които Русана Бърдарска дава неправдоподобни за произнасяне в реалността реплики. Героите се превръщат в говорители на гледна точка, на афоризми, философски заключения и сентенции, разнообразявани за автентичност с несъразмерен разговорен тон на места. Това впрочем пасва на схващането на авторката, че голямата литература се ражда именно в идеята, мисълта, истината, прозрението, афористичното наблюдение, докато езикът е само необходимото зло.
Темите на Русана Бърдарска несъмнено са най-големите...
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/2JZ7v7W
September 28, 2020
Никога не съм чела 700 страници толкова бързо. При това го правех с жълти лепкави листчета, с които отбелязвах някои пасажи, и с бележник до мен, в който си правех списъци: на съвпаденията в моя живот и живота на главната героиня (нарочно не казвам "автора") - интересно дълъг; на книгите, които искам да прочета - достатъчно дълъг; на книгите и филмите, към които искам да се върна - средно дълъг; на нещата, с които не съм съгласна и бих поспорила с главната героиня (може и с автора) - относително кратък. С едно изречение: "Опитът" е от книгите, които харесвам, защото ме предизвикват да направя много неща, след като съм прочела и последната страница.
August 25, 2021
След като затворих последната страница на книгата, едно изречение ми туптеше в главата - Това е брутална авторефлексия!!!
Помня, беше есен, на щанда на "Жанет 45" се заговорихме с Krasimir Lozanov за книги, посочих към книгата на Rusana Bardarska и попитах: "А за тази какво ще ми кажеш?" Помня отговора: "Марин Бодаков като я чете, каза че е голяма." ( С корекция от Красимир: каза: "Тази жена е много умна"
Сега разбирам големината й.
Забавих се с четенето, но сигурно така се получи по-добре. Понякога в целия хаос на ежедневието е нужно да ти се случи книга, която "рязко да ти удари спирачките", да те шамароса и да ти се ухили ехидно: "За какъв се мислиш ти? Център на Вселената?!".
Бавно се чете "Опитът". Но какво да кажа, освен че авторът е твърде ерудиран, за да се задоволи с елементарни сюжетни линии, герои и посредствени, твърде лесно смилаеми думи.
И ако това звучи като възхвала, не е!
Това е сериозен труд, с който не препоръчвам никой да се захваща, ако не е готов след последната страница да бъде смълчан, притихнал, осъзнаващ и много тъжен.
P.S. и все по-лесно прекрачваш отвъд (страховете)...
Помня, беше есен, на щанда на "Жанет 45" се заговорихме с Krasimir Lozanov за книги, посочих към книгата на Rusana Bardarska и попитах: "А за тази какво ще ми кажеш?" Помня отговора: "Марин Бодаков като я чете, каза че е голяма." ( С корекция от Красимир: каза: "Тази жена е много умна"
Сега разбирам големината й.
Забавих се с четенето, но сигурно така се получи по-добре. Понякога в целия хаос на ежедневието е нужно да ти се случи книга, която "рязко да ти удари спирачките", да те шамароса и да ти се ухили ехидно: "За какъв се мислиш ти? Център на Вселената?!".
Бавно се чете "Опитът". Но какво да кажа, освен че авторът е твърде ерудиран, за да се задоволи с елементарни сюжетни линии, герои и посредствени, твърде лесно смилаеми думи.
И ако това звучи като възхвала, не е!
Това е сериозен труд, с който не препоръчвам никой да се захваща, ако не е готов след последната страница да бъде смълчан, притихнал, осъзнаващ и много тъжен.
P.S. и все по-лесно прекрачваш отвъд (страховете)...
Read
October 25, 2020Мнозина са се спуснали да пишат хвалебствия за Р.Б., която в кратката си официална биография на сайта на изд. "Жанет-45" развява като знаме един неподправено расистки псевдо-научен памфлет (https://books.janet45.com/authors/Рус... POLITICALLY INCORRECT ЗА РОМИТЕ И МАЛКО ХАОТИЧНО ЗА ДРУГИ НЕЩА. Авторката може и да се е преместила телесно в Брюксел, но ментално явно все още се намира в националистичната kleta majka balgariq, защото инак щеше да я е срам от това нелепо писание. Драги критици, информирайте се малко по-внимателно, преди да се хвърляте да хвалите.
October 30, 2025
След прочитането на тази книга у мен възникна интерес относно това, което е бил ръкописа преди и след редакционната намеса на Марин Бодаков.
Наблюдението ми тук е, че това е поредната българска книга, която изглежда не съвсем завършена, но въпреки това е публикувана от иначе реномирано издателство, а това започва да буди притеснение.
Когато една издателска къща системно допуска до печат не напълно оформени творби, неминуемо се поставя под въпрос нейният висок стандарт и репутация.
Книгата създава впечатлението за нееднородно събиране на текстове, които трудно могат да съжителстват в рамките на едно книжно тяло, а вероятно и не би трябвало да бъдат обединявани. Поради това се поражда въпросът за първоначалния вид на ръкописа преди редакционната работа.
Независимо от посочените слабости, изданието представлява забележителен опит, за чието прочитане не съжалявам. Процесът, който, поради обема, отнема значително време, допринася за по-задълбоченото познаване на авторката. Вероятно е имало належаща вътрешна потребност да бъдат споделени лични, биографични или семейни аспекти.
Въпреки това, силното ми убеждение е, че редуцирането на обема с няколкостотин страници би допринесло значително за подобряване на цялостното въздействие на книгата.
Известна е склонността на авторите да се привързват към вложения труд, което затруднява приемането на съкращения. Именно поради това отговорността на редактора е ключова. Марин Бодаков е бил изключителен поет, но в контекста на конкретния роман, ефективността на неговата редакторска работа може да бъде оспорена.
В заключение, би било любопитно да проследя дали авторката на този роман ще публикува следваща книга. Любопитството ми е насочено към това какво може да последва подобно издание, и бих прочел нова нейна творба именно от тако��а познавателно естество.
Наблюдението ми тук е, че това е поредната българска книга, която изглежда не съвсем завършена, но въпреки това е публикувана от иначе реномирано издателство, а това започва да буди притеснение.
Когато една издателска къща системно допуска до печат не напълно оформени творби, неминуемо се поставя под въпрос нейният висок стандарт и репутация.
Книгата създава впечатлението за нееднородно събиране на текстове, които трудно могат да съжителстват в рамките на едно книжно тяло, а вероятно и не би трябвало да бъдат обединявани. Поради това се поражда въпросът за първоначалния вид на ръкописа преди редакционната работа.
Независимо от посочените слабости, изданието представлява забележителен опит, за чието прочитане не съжалявам. Процесът, който, поради обема, отнема значително време, допринася за по-задълбоченото познаване на авторката. Вероятно е имало належаща вътрешна потребност да бъдат споделени лични, биографични или семейни аспекти.
Въпреки това, силното ми убеждение е, че редуцирането на обема с няколкостотин страници би допринесло значително за подобряване на цялостното въздействие на книгата.
Известна е склонността на авторите да се привързват към вложения труд, което затруднява приемането на съкращения. Именно поради това отговорността на редактора е ключова. Марин Бодаков е бил изключителен поет, но в контекста на конкретния роман, ефективността на неговата редакторска работа може да бъде оспорена.
В заключение, би било любопитно да проследя дали авторката на този роман ще публикува следваща книга. Любопитството ми е насочено към това какво може да последва подобно издание, и бих прочел нова нейна творба именно от тако��а познавателно естество.
November 10, 2023
Доста насипна книга. Хареса ми началото и още една част към средата, където авторката разказва за бабите и дядовците си, но останалото прочетох насила. Нищо не се връзва с нищо друго. Сякаш авторката е измела с метличка от компютъра си всички писания, които някога е писала на каквато тема й е паднало, и ги е завързала криво-ляво заедно на книга. Като казват, че нямало друга такава книга на български език, това ми прилича все едно някой да забърка лимонов сок, гъби и бетон и да се похвали, че е измислил нещо супер оригинално, понеже няма на света друга подобна напитка. Ами... няма, да.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews